Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4418 17.12.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10065 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Ф.П.К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
законния си представител П.К. ***” АД, ЕИК …, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 226, ал.1, вр. с чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2015 г. ищецът пътувал като клиент
в таксиметров автомобил „Сеат Кордоба”, ДК № ….,
когато на кръстовището на бул. „Б” с бул. „В. Л.” в посока от ж.к. „Т.” към
хотел „С. П.” в гр. П., претърпял ПТП. Насрещно движещото се МПС „Рено Меган”, ДК № …, собственост и управлявано от Н. П., при
извършване на маневра „завой наляво”, навлязло в платното, където се движел
таксиметровият автомобил и предизвикало удар.
Вследствие на произшествието, ищецът претърпял множество травматични увреди
– наранявания по цялото тяло; прорезна рана на лява
подбедрица, засрещнат палец на лява ръка и др. След
като бил откаран в болнично заведение, от направените изследвания и рентгенови
снимки, било установено наличие на счупена кост на лявата ръка. Била извършена
незабавна операция с поставяне на два външни фиксатора и шина. На 23.06.2015 г.
бил изписан, като следвало да се яви на контролни прегледи за сваляне на конци
и шина.
Непосредствено след инцидента бил съставен КП с пострадали лица № ….., в
който била описана фактическата обстановка и вината на П., който при маневрата
отнел предимство на другия автомобил. Било образувано ДП, а впоследствие АНД №
6844/2016 г. на ПРС, XXIII н.с., по което с Решение от 27.03.2017 г. била
призната вината на П. за нарушаване на правилата за движение по пътищата,
вследствие на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в закрито счупване на първа метакарпална
кост на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на крайника. В
хода на въззивното производство по подадена жалба от
осъдения, била установена смъртта му, поради което и с окончателно определение
на ПОС, първоинстанционното решение било отменено, а производството –
прекратено.
Твърди се, че вследствие на инцидента, ищецът претърпял множество травми,
довели до продължителни болки, психически и емоционални травми. Изпитвал силни
страдания по време на медицинските интервенции и болничен престой, които отшумели
бавно във времето. Нараненият крайник бил обездвижен за период от 35 дни, през
който се налагало да разчита на чужда помощ и грижи за всички ежедневни
дейности. Болките в ръката продължили повече от 9-10 месеца след премахване на
шината, като непрекъснато изпитвал дискомфорт при движение и физическо
натоварване. Станал напрегнат и тревожен, трудно заспивал. Споменът за случилото се не избледнявал и предизвиквал страх от
превоз в автомобил.
Гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица № …,
със срок на покритие 02.01.2015 г. – 05.01.2016 г. Ищецът предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, но отговор не постъпил.
Поради изложеното се моли за осъждане на ответника да
плати сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от причинените телесни повреди, физически дискомфорт, психотравма от преживяното и негативни
изживявания, ведно със законната лихва от датата на увредата 20.06.2015 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва иска по
основание и размер, като силно завишен и несъответен на търпените вреди, в
разрез с критериите на чл. 52 ЗЗД.
Оспорва – наличието
на деликт и причиняване именно на твърдените телесни
увреди; ПТП да се дължи единствено на виновно противоправно поведение на водача
П.; съдържанието на КП относно причините за ПТП; причинно – следствената връзка
между произшествието и вредите. Релевира възражение
за съпричиняване на резултата, поради липса на
поставен предпазен колан от пострадалия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. Възразява за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.
226, ал.1 КЗ, вр. чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
стрес, уплах от описаните в исковата молба физически увреди и психически
травми, като установи същите, както и размера на вредите.
В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията
си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а
– при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да
докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
На основание чл.
153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 20.06.2015 г., в гр. П., на кръстовището на бул. „Б” с бул. „В. Л.” в
посока от ж.к. „Т.” към хотел „С. П.”, ищецът пътувал като клиент в таксиметров
автомобил „Сеат Кордоба”, ДК № …, когато претърпял
ПТП с насрещно движещо се МПС „Рено Меган”, ДК № ….,
собственост и управлявано от Н. П.; съставен КП с пострадали лица № ...; към датата на
ПТП гражданската отговорност на Н. П. е застрахована
при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск
застрахователна полица по ГО № …,
срок на покритие 02.01.2015 г. – 05.01.2016 г.; ищецът предявил писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура, но плащане не било извършено /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9753/03.10.2018 г. – л.91-92/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Относно
настъпване на ПТП няма спор. Съставен е КП с пострадали лица № … /л.5-л.6/, в
който е отразен механизмът му – участник 1 /МПС с водач – Н. П./ при извършване
на маневра „завой наляво”, отнема предимство на праводвижещия
се срещу него уч. 2 /таксиметров автомобил, в който
се вози ищецът/, при което настъпва ПТП. Като пострадал е отразен К. – тежко
ранен, с описани травми - фрактура на ляв палец и др.
Срещу
виновния водач е образувано ДП, а впоследствие и съдебно производство, като
видно от приобщените материали по АНД № 6844/2016 г. по описа на ПРС, XXIII н.с., с Решение от 27.03.2017 г.
П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”,
пр.2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на процесната дата, при
управление на МПС „Рено Меган”, ДК № …, е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е допуснал
ПТП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща
се в закрито счупване на първа метакарпална кост на
лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник.
Този съдебен акт е отменен с влязло в сила на 01.07.2017 г. протоколно
определение № 787/15.06.2017 г. на въззивния съд –
ПОС, НО, по ВАНД № 738/2017 г., като наказателното производство е прекратено,
поради смърт на обвиняемия П. в хода на процеса. Няма
формирана СПН.
Относно спорния
въпрос за механизма на произшествието.
КП с пострадали
лица е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в
пространството, участниците, видимите щети по МПС и факта на причинени телесни
увреди на К., документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е
възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата
си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
изготвено. Вещото лице, след подробен и задълбочен анализ на материалите по
делото /в т.ч. и на относимите и допустими такива от нак. производство/, е посочило, че най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: водачът Б. управлявал л.а.
„Сеат Кордоба” по северното платно за движение на
бул. „Б.”, гр. П, в посока от изток на запад. През това време водачът П. управлявал
л.а. „Рено Меган” по южното платно за движение на същия
булевард в посока от запад на изток, като извършил маневра „завой наляво” към
ул. „В. Л”. Когато л.а. „Рено Меган” е навлязъл в
северното платно на бул. „Б”, по което се е движел л.а. „Сеат
Кордоба”, последният е бил на около 18-19 м. и след около 1,4 сек. е настъпил
неизбежен удар в предната лява част на л.а. „Сеат
Кордоба” и в предна дясна част на л.а. „Рено Меган”.
За основна причина от техническа гледна точка
за настъпилото произшествие, експертът сочи предприемането на маневрата от водача П. по начин и в момент,
когато това не е било безопасно,
т.е. – без да пропусне насрещно движещия се л.а. „Сеат
Кордоба”. Допълва, че в анализираната ситуация, водачът на последното, е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне същия чрез безопасно
екстрено спиране. От своя страна, водачът на л.а. „Рено Меган”
е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако бе пропуснал насрещно движещия се автомобил.
Скоростта на движение и на двете МПС е била в рамките на допустимата за градска
среда, като е нямало технически условия, които да налагат движение с по- ниска
от установената.
При тези
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца
механизъм. Направените от ответника оспорвания за различен такъв, както
и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са опровергани.
В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и
събраните доказателства са точно в тази насока, а неподкрепените твърдения на
ответника водят до тяхната неоснователност.
Предвид събраните
данни и действащата към процесния момент нормативна
уредба, поведението на водача на л.а. „Рено Меган” не
е съобразено със законоустановените правила за движение по пътищата.
Съгласно чл. 5,
ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява вреди. В
случая, тези предписания са били нарушени, в която връзка и против него е било
образувано досъдебно производство, с оглед ангажиране на наказателната му
отговорност. Налице са нарушения и на нормите на: чл. 37, ал.1 ЗДвП, т.к. П. не
е пропуснал насрещно движещото се МПС при завиване наляво; чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП – доколкото не е контролирал непрекъснато управляваното превозно средство;
чл. 47 ЗДвП, т.к. не е спрял и не е пропуснал насрещно движещия се автомобил, въпреки
че последният е бил с предимство. В тази връзка, не са изпълнени и изискванията
на чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като П. не е проявил
необходимата предпазливост при извършване на предприетата маневра.
Нарушавайки тези
правила, водачът на л.а. „Рено Меган” не е проявил грижа
и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност,
отличаваща се с повишена степен на обществена опасност. От заключението
на САТЕ, както и от фактически установения механизъм на осъществяване на ПТП,
се доказва по категоричен начин, че единствена причина за настъпване на
произшествието е липса на съответно поведение от страна на П., който не е
реагирал своевременно на опасността от удар и въпреки, че е могъл и е бил длъжен
да възприеме насрещно движещия се автомобил, не го е пропуснал, като му е отнел
предимството. Поради изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило само в
причинна връзка с поведението на водача на л.а. „Рено Меган”,
който не се е съобразил с вменените нормативни изисквания, не е спрял преди
сблъсъка, когато по обективни данни последният се явява предотвратим.
Горното обуславя
извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от елементите от
фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на посочения
водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е пострадал ищецът. Вината
се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма данни, които
да оборват законовата презумпция.
Що се отнася до възражението за съпричиняване.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е
необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие.
По делото не са ангажирани доказателства за неизпълнение на задължението за
поставяне на предпазен колан от страна на ищеца, въпреки изричните указания към
ответника по чл. 146, ал. 2 ГПК с определението по чл. 140 ГПК. Няма и данни,
непоставянето на колан да е довело или допринесло в някаква степен за
причиняване на вредите. Следва да се подчертае, че само
по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата, не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на съответното обезщетение.
Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат,
т.е. последният да е негово следствие,
тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка, при която пострадалият обективно
да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето
защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на
ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл.
290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение
№ 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява,
поради което и възражението за съпричиняване не се
споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и
главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I
т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Няма спор, че гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да
отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност”
включва опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл -
чл. 45 ЗЗД.
От заключението
на експерта – медик по приетата СМЕ, която съдът кредитира като ясна и
обоснована, се установява, че в причинна връзка с инцидента, на ищеца са
причинени увреждания. Вещото лице е описало, че Ф.К. е претърпял счупване на …, което е наложило хоспитализация на д. и …. за срок от 35
дни. Счупването наложило оперативно лечение, като довело до трайно затруднение
на движенията на крайника за срок от около 45-60 дни. Описаната травма е
възможно да е получена по механизма на удар вътре в купето на автомобила при
ПТП, така, както се съобщава от ищеца и е описано в материалите по делото.
Допълва се, че е налице пряка причинно – следствена връзка между произшествието
и травмата на лявата ръка. Според експерта, болките и страданията са били
значителни до момента на оперативната интервенция и обезболяването, а след това
е бил налице дискомфорт и умерени болки в рамките на 45-60 дни, като
оздравителните процеси са в същия период.
Според
медицинските документи /епикриза към и.з. №36893/2015 – л.38/, ищецът е бил
приет по спешност в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД – гр. Пловдив на 20.06.2015 г. и е бил изписан на 23.06.2015 г.
Лекарите са
констатирали счупване на …, придружено със силни болки в областта на левия
палец, невъзможност за активни и силно болезнени пасивни движения, при което се
наложило оперативно лечение. Назначени са редица изследвания и терапии, определени
са контролни прегледи, носене на шина в рамките на 35 дни, поставяне на
превръзки през 2-3 дни и необходимост от сваляне на конците след 14 дни. Предписани
са лекарствени медикаменти.
С оглед
изложеното, е установено причиняването на твърдените телесни увреди, както и
фактът, че същите са възникнали вследствие на претърпения инцидент. Възраженията
на ответника в обратна насока се опровергават от ангажираните доказателства.
Уврежданията,
както и периодът на възстановяване, претърпените болки и страдания, изживяната
психическа и емоционална травма, както и полаганите за ищеца грижи, се
установяват и от показанията на разпитания свидетел –С. К. /м./. Тя описва
причинените на с. й телесни увреди, които били установени в болничното заведение.
Била извършена операция с поставяне на два пирона за наместване, при което
крайникът бил обездвижен чрез шина за около месец/два. Ищецът видимо изпитвал
силни болки преди и след операцията, като се налагало непрестанно наблюдение,
поставяне на анестезия, вливания на обезболяващи лекарства и антибиотици чрез абокат. Пострадалият не можел да си намери място от болки и
стреса, който преживял. Започнал да сънува кошмари, плашил се от коли, до ден –
днешен молил съответния водач да управлява с ниска скорост.
След изписването
от болницата, имал нужда от постоянна помощ дори за елементарни ежедневни
дейности, за които родителите помагали. Травмата му попречила да тренира футбол
– спорт, с който бил ангажиран. За продължителен период от време употребявал предписани
му лекарствени медикаменти, мажел раната с мехлеми.
Тъй като
поставените конци следвало да бъдат премахнати, се наложило извършване на
повторна операция. Това причинило допълнителен стрес и дискомфорт. След толкова
време обездвижване, се наложило извършването и на множество рехабилитационни процедури,
като болките не стихнали изцяло. За възстановяване – провел процедури и
нагревки, учел се на упражнения за развиване на фината моторика,
която била нарушена. Все още, видимо, част от подвижността на ставата била
намалена. Въпреки младата му възраст и изтеклия период от време, следите от
инцидента и самата травма не били заличени от психическа и физическа гледна
точка.
Въпреки близките
родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетелката с оглед вероятна
заинтересованост от изхода на делото, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите
следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират
на другите събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от
най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо
състояние на човека, за когото полагат грижи.
Съдът съобрази установените факти
относно вида на получените увреждания и свързаните с тях болки и страдания,
като при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е търсената сума от 5000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания
и паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата
- емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които ги
съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с
оглед степента на емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените
болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи
във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят въз основа на
заключението на СМЕ и останалите медицински документи. Касае се за травма,
представляваща средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник. Наложила се е имобилизация, вкл. с извършване на
оперативна намеса за поставяне на чуждо тяло с оглед успешно възстановяване. Налице
е бил болничен престой. Оздравителният процес е продължил значителен период от
време. За около два месеца ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, да
извършва елементарни ежедневни действия, без чужда помощ. Това само по себе си
- освен физически болезнено, се явява некомфортно и натоварващо включително за трети
лица. Следва да се съобразят и повторната оперативна намеса и болничният
престой, както и редицата посещения за рехабилитация, терапии и възстановяване
впоследствие. Приемани са лекарствени медикаменти, били са необходими
допълнителни посещения при специалисти и прегледи. Имало е битови неудобства. По
делото се събраха доказателства, че спорадично ищецът продължава да изпитва
болки.
Предвид
характера на травматичните увреди, вида и местоположението им, и факта, че
двигателната способност на организма е била значително затруднена за
продължителен период, несъмнено интензивни страдания са били налице, както и неудобство
при извършване на ежедневни дейности, за осъществяването на които ищецът е бил
подпомаган от свои близки. Случилото се е дало негативно отражение в
емоционален и психически план. Поради травмите, битът на пострадалия също е
претърпял промени. Макар да е младо момче и физически да се е възстановил почти
изцяло, инцидентът очевидно е оказал сериозно неблагоприятно въздействие върху
психиката му. По време на ПТП е бил в крехка възраст /14 - годишен/. Отсенки на
преживения стрес се появяват и понастоящем, въпреки изтеклия период от време,
доколкото продължава да изпитва дискомфорт и напрежение при движение с МПС.
Поради изложеното,
съдът стигна до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с
фактите, сочещи на преживени физически травми, свързаните с тях страдания, които
са се отразили и на психиката на ищеца, като са довели и до социален дискомфорт.
Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при получаване на тези увреди –
вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид внезапността на
преживяното. Размерът на обезщетението не подлежи на намаляване, тъй като
ответникът не доказа правонамаляващото си възражение
за съпричиняване. Същият е адекватен и достатъчен,
съобразен с всички посочени по-горе критерии за преценка по реда на чл. 52 ЗЗД.
Възраженията за неговата необоснована завишеност не
се споделят.
Погасяване на
дълга не се доказва, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта /при
неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен
самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от
деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността на
застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия
причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното
увреждане /Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т.
о., ТК Решение № 170 от 6.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 143/2010 г., I т. о., ТК
Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди в размер
от 5000 лева се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 20.06.2015 г. до окончателното погасяване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 203,50 лева – ДТ;
общо 244 лева – депозити СМЕ и САТЕ; 800 лева -
платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС. Възражението
на ответника за прекомерността му е неоснователно. Макар минималният размер по
чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ да възлиза на 580 лева, търсеното такова не е
прекомерно. За тази преценка, съдът съобрази, че делото се отличава с известна
фактическа и правна сложност, като пълномощникът е проявил съответната
процесуална активност – ангажирайки относими
доказателства, явявайки се в о.с.з. за събирането им. Като отчете изискванията
за справедливост и адекватност на хонорара за оказаната правна защита, съдът
приема, че същият кореспондира на сложността на казуса и на положените усилия,
поради което не подлежи на редуциране. Разноските от общо 1247,50 лева ще се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87, да плати на Ф.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със
съгласието на законния си представител П.Д.К., ЕГН **********, следните суми: 5000 лева /пет хиляди лева/-
главница, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 20.06.2015
г. в гр. Пловдив, пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от травматично увреждане, стрес и дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 20.06.2015 г. до окончателното погасяване, както и общо
1247,50 лева /хиляда двеста
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Банкова сметка, ***,
съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.81/:
IBAN: *** – „Уникредит
Булбанк” АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП