ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№793 дата 31 март
2023г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в закрито заседание
на 31 март 2023г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:………………
Прокурор:……………...
разгледа адм. дело № 585
по описа за 2023г.
и за да се произнесе взе предвид следните
обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.60, ал.4-6 от АПК.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от СТАРТ 3-2017 ЕООД, гр.Бургас, против
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед №
ФК-55-0090743/27.03.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3
от ЗДДС, е приложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – щанд „Парфюмерия“, находящ се в гр.Сливен, бул.“Георги
Данчев“ № 30, стопанисван от жалбоподателя СТАРТ 3-2017 ЕООД, за срок от 29
дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на
принудителната мярка.
Жалбоподателят
възразява, че разпореждането за предварително изпълнение на принудителната
мярка е немотивирано, тъй като не ставало ясно по какви конкретни съображения
то е разпоредено. Счита, че мярката не отговаря на целите на закона, като в
резултат на нейното прилагане ще бъде принуден да преустанови търговската
дейност в обекта за срока на действие на мярката, няма да генерира приходи, а
от друга страна ще бъде принуден да плаща текущи разходи за наем на обекта,
респ. да прекрати договора за наем, възнаграждения и осигуровки на работниците,
които вреди оценява в размер на хиляди левове. Оспорва също така констатацията,
че се касае за укриване на приходи, а като отговорен за регистриране на
продажбата посочва наетия от него служител.
Възразява също така, че не е съставен АУАН, нито издадено наказателно
постановление, поради което се препятства възможността за упражняване на
правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Иска се отмяна на разпореденото предварително
изпълнение на приложената принудителна мярка.
Оспорването на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е процесуално допустимо
за разглеждане, като подадено в срока по чл.60, ал.4 от АПК, а разгледано по
същество искането за неговата отмяна съдът счете за неоснователно.
За издаване на процесната
заповед №
ФК-55-0090743/27.03.2023г. административният
орган се е позовал на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС,
съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В конкретния случай, на 16.03.2023г., в 11,20часа, в
търговския обект на жалбоподателя – щанд за парфюмерия, нает на територията на
магазин „Кауфланд“ в гр. Сливен, орган по приходите е извършил контролна
покупка на стока на стойност 22лв., платена в брой, за която не е бил издаден
фискален бон от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка
от кочан. Разпечатан е дневен финансов отчет, видно от който покупката на
стойност 22лв. не е била регистрирана. Проверена е разчетната касова наличност
от дневния оборот от фискалното устройство, като е установена касова разлика в
размер на 30лв. между наличните парични средства и тези маркирани във ФУ.
Съставен е протокол за извършена проверка № 0090743/16.03.2023г., в който са
описани горните констатации, като служителят на място е написал, че няма
възражения. Отбелязано е, че обектът е сезонен.
Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с която се
налага принудителната административна мярка, подлежи на предварително
изпълнение при условията на чл.60, ал.1-7 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на
предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да установи наличието на някоя от предпоставките
по алинея 1 на посочената разпоредба, а именно: за да се осигури животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес.
В случая, с оглед на
конкретните засегнати обществени отношения, част от посочените в нормата
предпоставки, се явяват неотносими. Органът се е позовал на хипотезата на
защита на важен държавен интерес, свързан с охраняването на фиска, като в тази
връзка е посочил, че неизпълнението на задължението за издаване на касова
бележка води до неотчитане на приходи, неотразяване на обороти, вследствие на
което се стига до намаляване на данъчната основа, респ. отклонение от данъчно
облагане. Позовал се е на обстоятелството, че обектът е сезонен и това налага
изпълнението на мярката преди влизането й в сила, както и на констатираната
касова разлика в паричните наличности, счетено като индикация и за други неотчетени
приходи, както и на обстоятелството за налични непогасени публични задължения в
размер над 130 хиляди лева, както и е посочил, че тази организация на работа
позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което
води до невъзможност за проследяване на реализираните обороти.
Така изложените
мотиви са достатъчни за обосноваване предварителната изпълняемост на
принудителната мярка, при установеното наличие на поне една от предпоставките
по чл.60, ал.1 от АПК.
Охраняването на държавния
бюджет безспорно обосновава хипотезата на защита на особено важен държавен
интерес, схващано като гарантиране на постъпленията в него чрез спазване на
фискална дисциплина. В конкретния случай органът се позовава на
обстоятелството, че в стопанисвания от дружеството търговски обект е била
извършена продажба, която не е била регистрирана и отчетена чрез наличното в
обекта фискално устройство и с констатацията за неиздаден касов бон за
осъществена продажба се обосновава извод, че търговецът не спазва фискалната
дисциплина, вследствие на което не се осигурява отчетност на извършените
продажби, респ. проследяване на реализираните обороти, които пряко влияят върху
определянето на размера на публичните задължения на търговеца впоследствие. По
същество жалбоподателят не отрича, че процесната продажба не е била
фискализирана и това именно е преценено като ощетяване на държавния бюджет,
представляващ значимия държавен интерес, поради което разпореденото
предварително изпълнение на мярката за неговата защита е материално обосновано,
като принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен
нарушението ефект, поради което съдът счете предварителното й изпълнение за
законосъобразно разпоредено. С основание административният орган се е позовал и
на обстоятелството, че търговският обект е сезонен и ако мярката не се изпълни
предварително, то впоследствие нейното изпълнение би било осуетено, респ. –
безпредметно, като осуетяване на изпълнението е друго самостоятелно основание
по чл.60, ал.1 от АПК за предварителната изпълняемост на административния акт.
Неоснователно съдът счете възражението, че в резултат на предварителното
изпълнение търговецът би понесъл значителни вреди поради течащи разходи за наем
или необходимост от неговото прекратяване, както и поради задължения към
работниците. Видно от представения договор за наем на обекта, същият е с краен
срок за наемане до 31.03.2023г. и при липса на доказателства за неговото
продължаване, следва да се приеме, че прекратяване на наема би било вследствие
на изтичане на договора, а не в резултат на процесната мярка, респ. за срока на
прилагане на мярката за търговеца не би продължило задължението за плащане на
наем, който вече би бил прекратен на друго основание. Неоснователно съдът счете и възражението, че
към момента на постановяване на
процесната ПАМ против търговеца не е бил съставен АУАН и не е било издадено
наказателно постановлението. Двете производства – административното по издаване
на заповед за налагане на ПАМ и административнонаказателното по издаване на
наказателно постановление са самостоятелни производства, като законодателят не
ги и поставил да се развиват в определена последователност едно спрямо друго,
поради което и съдът не може да ги разглежда в твърдяната от жалбоподателя
преюдициалност, а от друга страна упражняването на правната възможност по
чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не предпоставка за издаване на процесната
заповед, респ. разпореждането за нейното предварително изпълнение, поради което
и възражението е неотносимо към контрола за неговата законосъобразност.
Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.60, ал.5
от АПК, Бургаският административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на СТАРТ 3-2017 ЕООД, гр.Бургас, против разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед № ФК-55-0090743/27.03.2023г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: