Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, Т О, VІ - 12 състав в закрито заседание на ..............................................в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря
......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2499 по описа за
2014 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Производството
по делото е образувано по жалба на "Г.Т." ЕООД, срещу Отказ №20191002103927-2/13.11.2019
год. по заявление Б7 с вх. №20191002103927.
Жалбоподателят твърди, че отказът е
неправилен, тъй като Заявлението е подадено с цел обявяване по партидата на
Дружеството на данни относно лицето за контакт с Дружеството. Искането за вписване
не е свързано с обявяване на действителен собственик, защото по отношение на
Дружеството не се прилага подобно задължение. Дружеството е еднолично, като капиталът се
държи от едно физическо лице - изрично вписано в регистъра като съдружник
(едноличен собственик на капитала). В този случай дружеството няма задължението да заявява действителен собственик.
Единствената причина, поради която със
Заявлението са били подадени данни за "действителен
собственик", чрез попълване на данните в т.550 на Заявлението, е че
образеца на заявление е изготвен така и практически е невъзможно попълване само
на данни за "лице за контакт" (въпреки налиечието на законова
хипотеза, при която едно Дружество може да има задължение да обяви в Търговския
регистър по реда на чл.63, ал.1 от ЗМИП, само лице за контакт).Счита, че фактическата невъзможност за подаване в регистъра
единствено на релевантните (законовоизискуемите) данни (поради липсата на
разработено такова заявление) не може да води до неблагоприятни правни
последици за правните субекти (потребители на публичната услуга). В противен случай дружеството би било в неизпълнение на вменено му законово
задължение.
Жалбата е
депозирана в срок, от лице с правен интерес - заявител, срещу подлежащ на
обжалване акт и следователно е допустима.
Съдът, като се запозна с представените по
делото документи, намери следното:
Съгласно
вписването в ТР, заявителят е ЕООД, чиито едноличен собственик е физическо лице.
Заявените
за вписване обстоятелства са действителен собственик - физическото лице,
явяващо се едноличен собственик на капитала, постоянно пребиваващ в Р.Украйна,
както и лице за контакт.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на на чл.63, ал.5 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари, учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1
действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите
не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им.
Следователно,
в случай че действителните
собственици - физически лица са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала по партидите им, не възниква задължение за обявяване.
Правилото
на чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП изисква вписване на данните по т. 1, букви
"а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето
по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за
постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител
- физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.
Следователно,
когато вписаните ФЛ - съдружници
или еднолични собственици на капитала, които са действителни
собственици,
не са постоянно пребиваващи на територията на РБ, следва да се заяви постоянно пребиваващо
физическо лице за контакт.
В
настоящата хипотеза едноличен собственик на капитала е вписаното физическо
лице, което не е постоянно пребиваващо
на територията на РБ. Следователно е възникнало задължение за вписване на лице
за контакти.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП, в
съответния регистър се вписват данни съгласно декларация, чиято форма и
съдържание се определят с правилника за прилагане на закона, като т.3 се отнася до данните по т. 1,
букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно
пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето
по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно
пребиваващ на територията на Република България законен представител -
физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.
В
съотвествие с Чл. 50а., ал.1 от (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от
23.10.2018 г.) от НАРЕДБА № 1 ОТ 14
ФЕВРУАРИ 2007 г., подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните
собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7.
Заявлението се състои от две части:
Според настоящата инстанция посочените
норми изрично предвиждат в случай, че се заявява за вписване само лице за
контакти, заявлението да бъде придружено, съответно вписването да се извърши,
въз основа на два документа -
декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП относно
лицето за контакти и на нотариално завереното съгласие на самото лице за
контакти по т.3 от с.з., следващо от самия законов текст. В такъв смисъл съдът
намира възраженията в жалбата за неоснователни, тъй като те не почиват на
нормативните изисквания.
Въпреки
дадените му указания заявителят не е представил декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП,
съдържаща посочване на лицето за контакти в изискуемата се форма, налагащо
извода за необходимостта от постановяване на отказ.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ №20191002103927-2/13.11.2019 год. на АВ по заявление Б7 с вх. №20191002103927
Решението подлежи обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия: