Решение по дело №16583/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2443/2.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16583 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от М.П.П. с ЕГН********** иск срещу С.Т.Х., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева по развален договор за заем 24.07.2008г., сключен между „*** 2005” ООД, ЕИК *** и С.Т.Х., ЕГН **********, частичен иск от целия в размер на 8 000 евро, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 33 от ЗЗД.

Излага се в исковата молба, че на 24.07.2008г. между „*** 2005” ООД, ЕИК *** и ответника е сключен договор за заем, по силата на който дружеството заемодател се е задължило да предостави на ответника сумата от 28 000 евро. Твърди се, че фактически на заемополучателя е предоставена сумата от 8 000 евро. Договорът за заем е сключен като акцесорен по друг предварителен договор между същите страни за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на жилищна сграда от 23.07.2008г. Падежът за връщане на заемния дълг е обвързан с изпълнение по главния договор, като изискуемостта на вземането по заема е уговорена най- късно до издаване на Разрешение за ползване на сградата, предмет на предварителния договор. Навежда се, че предварителният договор е развален с едностранно изявление, отправено от „*** 2005” ООД до ответника на 01.04.2009г.

С договор за цесия от 12.08.2010г. „*** 2005” ООД е прехвърлило на цесионера- ищеца по делото вземането си по договора за паричен заем, като е уведомен за това длъжника с нарочно съобщение.

Като се позовава, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, ищецът твърди, че е развалил договора за заем с нотариална покана от 16.12.2010г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на иска. Възразява се, че по силата на подписания предварителен договор С.Х. се е задължила да учреди на  „*** 2005” ООД право на строеж срещу задължението на дружеството да постои жилищна сграда. Предвид получената в заем сума, ответницата се е съгласила да получи по – малка част от полагащото й се обезщетение по предварителния договор. Възразява се, че към датата на подписване на договора за заем М.П., като представляващ „*** 2005” ООД,  е знаел за наложената възбрана върху имота, предмет на предварителния договор, на което обстоятелство  П. се е позовал за прекратяване на договора с ответника. Позовава се, че не са налице предпоставките за прекратяване на предварителния договор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 Не е спорно в отношенията между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 23.07.2008г. между „*** - 2005" ООД и С.Т.Х. е бил сключен Предварителен договор за учредяване право на строеж, срещу задължението за построяване на жилищна сграда. Страните не спорят и относно обстоятелството, че във връзка с цитирания предварителен договор за учредяване право на строеж страните са сключили на  24.07.2008 г. в гр. Варна, Договор за паричен заем по силата на който Заемодателят "***-2005" ООД се задължава да предаде на Заемополучателя С.Т.Х., сумата от 28 000 евро, както и че реално на ответницата са дадени назаем 8000 евро, а останалите 20 000 евро са платени на ответницата във връзка уреждане на отношенията между страните във връзка с друго правоотношение между тях. Не се спори и че сумата от 8 000 евро е предадена на ответника по делото, като страните са се уговорили връщането на същата да стане най късно до издаването на разрешение за ползване на сградата, предмет на предварителния договор за отстъпване на право на строеж.

В чл. 18, ал. 1 на Предварителен договор за учредяване право на строеж от 23.07.2008г. възложителите, в.т.ч и ответницата са обявили че върху имота няма учредени никакви вещни тежести и изпълнителни дела, освен тези, които са във връзка с гражданско дело 1513/2006г. на ВРС. Възложителите са поели задължението да не допускат каквито и да било възбрани или други тежести върху имота си и за в бъдеще. В чл. 18, ал. 4 от договора страните са уговорили, възможност за изпълнителя (ищец) да прекрати едностранно действието на договора, при неизпълнение на поетото в чл. 18, ал. 1 задължение.

С нотариална покана, чрез нотариус ** с peг. №478 НК връчена на 01.04.2009г., "***-2005" ООД е уведомило С.Т.Х., че разваля предварителният договор за строеж на жилищна сграда, поради неизпълнение на поети в чл. 18, ал. 1 на Предварителен договор за учредяване право на строеж от 23.07.2008г. задължения.

С договор за цесия от 12.08.2010г., чието копие е приложено на лист 15 от делото "***-2005" ООД, ЕИК *** е прехвърлило на М.П.П. (като физическо лице) задължението на С.Т.Х. по договора за паричен заем, сключен между същата и "***-2005" ООД.

Видно от нотариална покана връчена на 16.12.2010г., чрез нотариус Петър Петров с peг. №224 НК, цедентът "***-2005" ООД е уведомило ответника С.Т.Х. за съгласно чл. 99 от ЗЗД за извършеното прехвърляне.

Видно от посочената по-горе нотариална покана цесионерът М.П.П. разваля договорът за паричен заем от 24.07.2008г. и определя срок за възстановяване на заемната сума до 14 дена след връчване на поканата.

Видно от покана за доброволно изпълнение изпратена до ответницата, от ЧСИ ** № 715 КЧСИ, по изп. д. №20087150400266 е видно, че за задължения на ответницата, установени с гр.д. № 3122/2008 г. на ВРС към 19.08.2008 г. върху върху 1/6 ид.ч  от имота, обект на предвиденото с предварителния договор право на строеж е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предвижда, че подлежи на връщане даденото с основание, което впоследствие е отпаднало. В настоящия спор ищецът следва да установи твърдяните от него факти – на имуществено разместване на блага между него и ответника, на посоченото от него правно основание – договор за заем, въз основа на което е предадена сумата от 8000 евро; възникнало право за ищеца да развали предварителния договор във връзка с който е заета сумата; валидно извършени действия по разваляне на предварителния договор и договора за заем и отпадане с обратна сила на създадените от същите последици.

Ответникът от своя страна следва да докаже, че е налице изпълнение на предварителния договор за прехвърляне правото на строеж, както и че ищецът при сключването на същия е знаел за наложената възбрана.

Както е посочено по горе, не се спори между страните, а и от представените доказателства е видно, че ищецът е заплатил на ответницата сумата в общ размер на 8 000 евро, под формата на заем, че сключеният договор за заем е обусловен от сключен преди това предварителен договор за учредяване право на строеж, страна по който е и  ответницата. Не се оспорваха и фактите относно направените от ищцова страна изявления за едностранно разваляне на предварителния договор, извършената цесия и уведомяването на ответницата за цесията.

Спорният въпрос по делото е дали са били налице предвидените в договора предпоставки, при които праводателят на ищеца "***-2005" ООД да може едностранно  да прекрати сключения между него и възложителите предварителен договор, поради което заетата във връзка със същото правоотношение сума да подлежи на връщане на отпаднало основание.

В чл. 18, ал. 4 от договора, страните изрично са уговорили възможност от страна на „***-2005“ ООД да развали едностранно договора при неспазване на поетите от страна на възложителите задължения по чл. 18, ал. 1. По този начин страните са предвидили изрично уговорена в полза на изпълнителя възможност за прекратяване на облигационното правоотношение, при евентуално неизпълнение на конкретни задължения на възложителите по договора.

В случая, всички възложители са декларирали че върху имота няма учредени никакви вещни тежести, освен вписаните във връзка с гражданско дело 1513/2006 г. на ВРС, отделно от това са поели и задължението да не допускат каквито и да било възбрани или други тежести върху имота си за периода между сключване на предварителния договор и изповядване на окончателния такъв. Страните по договора са се съгласили, че при неизпълнение от страна на възложителите за осигуряване на свободен от тежести имот, изпълнителят може едностранно да прекрати действието на предварителния договор.

При това положение, вписването на възбрана по отношение на имота във връзка с изп. д. №20087150400266 на ЧСИ *** № 715 КЧСИ след сключване на предварителния договор и преди сключване на окончателния такъв е осъществило горецитираната хипотезат на чл. 18, ал. 4 от договора. Това означава, че с вписването на новата тежест, за ищеца е настъпило правото едностранно да прекрати действието на сключения между него и възложителя-ответник предварителен договор от 23.07.2008г. С прекратяване на облигационното правоотношение по предварителния договор е прекратено и свързаното с него заемно правоотношение (чл. 1, ал. 2 От Договора за паричен заем от 24.07.2008 г.), поради което ответникът дължи получената сума в размер на 8000 евро на отпаднало основание.

В тежест на ответника бе да установи твърденията си за наличие на знание от страна на ищеца към момента на сключването на договора за вписаната по  изп. д. №20087150400266 на ЧСИ *** № 715 КЧСИ възбрана, но доказателства в тази насока не бяха представени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да не бе прекратено наемното правоотношение между страните сумата от 8000 евро е изискуема, като дължима такава при изтичане на едномесечен срок от 16.12.2010г. - връчването на нотариалнато покана чрез нотариус Петър Петров с peг. №224 НК. Това е така, защото съгласно чл. 3 от Договора за паричен заем от 24.07.2008 г. страните са уговорили, че сумата следва да бъде върната най-късно до издаването на разрешение за ползване на сградата, за която е предвидено учредяването на право на строеж. От граматическото и смислово тълкуване на тази разпоредба съдът приема, че заетата сума не е обвързана със срок, а със бъдещо несигурно събитие, каквото се явява  издаването на разрешение за ползване на сграда. Това означава, че в случая следва да е приложима разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, съгласно която ако не е уговорен срок за връщане на заетата сума, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. Видно е, че ответницата е получила поканата на на 16.12.2010 г., при което дължи връщане на сумата считано от 16.01.2011 г..   

По изложените съображения, предявеният частичен иск следва да бъде уважен до размера на претендираната сума от 1000 лева.

При този изход на спора формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща заплатена държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. ** - АК Варна, с адрес на кантората и адрес за призоваване в гр. Варна, ул. "***" 6 /партер/ сумата от 1000 лева (хиляда лева), частичен иск от целия в размер на сумата от 8 000 евро заплатена във връзка с прекратен Договор за паричен заем сключен на 24.07.2008 година, като подлежаща на връщане на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Т.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. *** - АК Варна, с адрес на кантората и адрес за призоваване в гр. Варна, ул. "***" 6 /партер/ сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: