№ 2958
гр. С., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110154698 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез адв. Г., извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Автокаско”, сключен за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
НОМЕР, собственост на Д.Е.М., одобрил да се изплати сума в размер на 1565,06 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени на посочения автомобил от настъпило
пътнотранспортно произшествие на 30.12.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ при
км.338+500 в посока гр. С., вследствие на внезапно появило се диво животно на пътното
платно. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в Протокол
за ПТП № *****/30.12.2021 г., съставен от органите на „Пътна полиция“ при РУ - Камено.
Поддържа, че автомагистрала „Тракия“, на която е настъпило процесното ПТП, е
републикански път съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП и се управлявала от Агенция „Пътна
инфраструктура“ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от същия закон, поради което с плащането на
застрахователното обезщетение за ищеца се породило правото на регресен иск срещу
ответника до размера на платеното, тъй като процесното ПТП възникнало вследствие на
внезапно появило се диво животно на пътното платно. До ответника била изпратена покана
за възстановяване на процесната сума, но плащане не последвало. Ето защо моли съда да
уважи предявеният иск за сумата от 1590,06 лв., с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Г., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по
подробно изложени съображения. Поддържа, че от представените доказателства не се
установява наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното пътнотранспортно
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Твърди, че не
бил установен по безспорен начин и механизма на осъществяване на пътнотранспортното
произшествие. Поддържа, че АПИ, ОПУ-Бургас полага системни грижи за поддържане на
републиканските пътища, включително и на процесния участък, което било възложено с
1
договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2018 г., сключен между Агенция
„Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД, поради което моли съда да конституира
посоченото дружество като трето лице-помагач на ответника. Релевира възражение за
съпричиняване. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД на страната на ответника изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника и третото лице-помагач, приема от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, в това число и Застрахователна полица № Е********, се установява, че
ищецът е застраховател по застраховка „Автокаско“ на процесното моторно превозно
средство „Фолксваген Пасат“ с рег. № НОМЕР, със срок на застраховката от 01.10.2021 г. до
30.09.2022 г.
От представените по делото писмени доказателства, в това число – протокол за ПТП №
***** от 30.12.2021 г., уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 04.01.2022
г., опис на щета, опис заключение на щета, възлагателно писмо, доклад по щета, както и от
показанията на свидетеля Н. М. П., се установява, че на 30.12.2021 г. на автомагистрала
„Тракия“ водачът Н. М. П. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
+500
рег. № НОМЕР, като се движел от гр. Бургас към гр. С., и в района на км 338пред
автомобила изскочило диво животно, при което настъпил удар с предната дясна част на
бронята на автомобила, вследствие на което били причинени щети на процесното МПС.
Установява се, че на 04.01.2022 г. било подадено до ищеца уведомление за щета по
застраховка „Каско на МПС“, вследствие на която била образувана щета под № **********.
От представените възлагателно писмо и опис на претенция се установява, че
застрахователят е приел щетата за обезщетяване. По изготвените калкулация по претенция и
ликвидационен акт е прието да се изплати сумата в общ размер на 1565,06 лв., включваща
доставка на части и ремонт на автомобила, като не е спорно между страните, че в полза на
дружеството, предоставило авточастите, и сервиза, отремонтирал процесното МПС, е била
платена сумата в общ размер на 1565,06 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № НОМЕР, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата
стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1772,83 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
2
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, приема, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на
регрес спрямо ответника.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената
застрахователна полица се установява наличие на застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Н. М. П., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе
дата и място, като причина за настъпване на същото е необезопасяване на пътното платно.
От допуснатата и приета САТЕ се установява също и причинно-следствената връзка.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа и обезопаси пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна
инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Ответникът не е оспорил своевременно с отговора на исковата
молба обстоятелството, че пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му. Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Така съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, поради което задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура” е полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности. В конкретния случай именно бездействието да поддържа в изправност
преградата, препятстваща преминаването на животни през магистралата, е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители (в този
смисъл е и Решение № 265733 от 9.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4948/2020 г. и др.). Ето
защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Възраженията на процесуалните представители на ответника и третото лице-помагач
3
за съпричиняване са недоказани, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а
доказателствата тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника и
третото лице-помагач. Поради изложеното и при прилагане на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът достига до правния извод,
че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
В конкретния случай действителните вреди, в пряка причинна връзка с описания в
протокола за ПТП и установен от свидетеля механизъм на настъпване на пътно -
транспортното произшествие, възлизат според приетото заключение на САТЕ на 1772,83 лв.
Тъй като този размер е по-голям от заплатеното и претендирано от ищеца обезщетение по
застраховката “Автокаско” – 1565,06 лв., то вземането му по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ответника възлиза именно на 1565,06 лв., към която сума
следва да бъдат добавени и 25 лв. ликвидационни разноски, т.е. искът е основателен до
пълния предявен размер от 1590,06 лв., ведно с претендираната законна лихва от подаване
на исковата молба (05.10.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски разполага
ищецът, който е поискал присъждането им и е представил списък по чл.80 ГПК, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му бъдат присъдени: 63,63 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за САТЕ, 400 лв. депозит
за свидетел, както и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 963,63 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул.
„М.“ № 3, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “Д.Б.” № 87, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД, сумата в размер на 1590,06 лв., с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски,
представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение
за вреди, настъпили на 30.12.2021 г. от виновно поведение на служители на ответника,
изразяващо се в необезопасяване на пътното платно на автомагистрала „Тракия“, в района
+500
на км 338в посока Бургас – С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 05.10.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул.
„М.“ № 3, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “Д.Б.” № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 963,63 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач „Автомагистрали“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4