Определение по дело №130/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2009 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20091200100130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

58

Година

16.12.2005 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.16

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Марлена Миткова Йорданова

ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ

Прокурор:

Гергана Колева

като разгледа докладваното от

Васил Любомиров Панайотов

Административно дело

номер

20055100700065

по описа за

2005

година

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Постъпила е жалба от Коста Николов Костов с ЕГН: ********** и адрес: гр.Кърджали, ул.”Джебелска” 4, срещу Решение № 25/ 29.08.2005г. на директора на РУСО гр.Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали за отказване възстановяването на изплащано парично обезщетение за безработица, прекратено по реда на чл.54д, ал.5 от КСО. Твърди, че с Разпореждане № 8412 от 14.11.2003 г. му е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 03.11.2003г. до 02.11.2004г. в размер на 140 лева месечно. На 16.02.2004г. е започнал работа, в следствие на което е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 16.02.2004г. На 01.11.2004г. е прекратено трудовото му правоотношение, като е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица в предишния определен размер от 140 лева от 01.11.2004г. до 17.07.2005г., т.е. за оставащия период по първоначално определения срок за получаване на обезщетение. Започнал отново работа на 05.01.2005г., като на 06.07.2005г. трудовото му правоотношение е отново прекратено. В срок е подал декларация за промяна на обстоятелствата – 08.07.2005г., но с Разпореждане № 1244 от 15.07.2005г. му е отказано възстановяване на обезщетение за безработица, с мотива, че следва да се приложи разпордбта на чл.54а ал.1 от КСО тъй като е подлежал на осигуряване девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Моли да се отмени Решение № 25/ 29.08.2005г. на директора на РУСО гр.Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали и да му бъде възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица в предишния определен размер, считано от 06.07.2005г. В съдебно заседание подържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът РУ - “Социално осигуряване” – гр.Кърджали в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Прокурорът в съдебно заседание моли за решение, с което жалбата да се остави без уважение, т.к. не са налице отменителните основания за отмяна на решението на директора на РУ “ Социално осигуряване” - гр.Кърджали.

Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните и прокурора констатира:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е основателна.

С Решение № 25/ 29.08.2005г. на директора на РУСО гр.Кърджали е потвърдено Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали, с което е отказано на Коста Николов Костов възстановяването на изплащано парично обезщетение за безработица, прекратено по реда на чл.54д, ал.5 от КСО. С Разпореждане № 8412 от 14.11.2003 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 03.11.2003г. до 02.11.2004г. в размер на 140 лева месечно. На 16.02.2004г. е започнал работа, в следствие на което с разпореждане№ 286/23.02.2004г. на длъжностно лице по „Осигуряване за безработица” е прекратено изплащането на ПОБ, считано от 16.02.2004г. На 01.11.2004г. е прекратено трудовото му правоотношение и с разпореждане № 2059 на длъжностно лице по „Осигуряване за безработица от 03.11.2004г. е възстановено изплащането на ПОБ от 01.11.2004г. до 17.07.2005г. в предишния определен размер от 140 лева. С разпореждане № 65/ 10.01.2005г. на длъжностно лице по „Осигуряване за безработица” е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица, считано от 05.01.2005г., т.к. жалбоподателят е декларирал започване на трудова дейност. На 06.07.2005г. трудовото му правоотношение отново е прекратено. В срок е подал декларация за промяна на обстоятелствата – заявление с входящ № 249/ 08.07.2005г., с което е искал възстановяване на изплащането на парично обезщетение за безработица от 06.07.2005г. до края на оставащия период. С Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали е отказано възстановяване на ПОБ с мотива, че следва да се приложи разпоредбата на чл.54д ал.5 от КСО, т.к. молителя „ е подлежал на осигуряване по чл.4 от КСО за период по – голям от девет месеца от отпускане на паричното обезщетение за безработица и ... следва да се направи нова преценка на правото на парично обезщетение за безработица”. Така описана фактическата обстановка е безспорна по делото. Същата не се оспорва от страните по делото и се установява въз основа на приложената по делото преписка на заверено копие от досието на Коста Николов Костов.

От правна страна настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с жалба с правно основание чл.118 ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.54д ал.5 във връзка с чл.54а ал.1 от КСО.

За да достигне до извода, че паричното обезщетение за безработица е прекратено по реда на чл.54д ал.5 от КСО и да потвърди Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали, директорът на РУ „Социално Осигуряване” – гр.Кърджали е сумирал осигурителния стаж на жалбоподателя след началната дата на отпускане на паричното обезщетение за безработица, като се е позовал на Указание на ЦУ на НОИ с изх. № 91 – 019162/24.06.2005г., като безспорно същият при сборуване на отделните периоди, през които е започвал и спирал работа, надвишава девет месеца.

Настоящият съд счита, че следва да се изведе различно тълкуване от разпоредбата на чл.54д ал.5 от КСО. Според същата, „ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период”. В текста не е уредена хипотезата на неколкократно започване и спиране на изплащането, какъвто е настоящият казус. При наличие на неяснота относно приложението на правна норма, следва тълкуването на тази правна норма да се извърши съгласно чл. 46 от ЗНА. Според цитирания текст тълкуването се извършва в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, като се вземе предвид и целта на тълкувания акт. Целта на паричното обезщетение за безработица е лицето, което в момента не работи да подържа своя жизнен стандарт, благодарение на вноските, които е правил през годините, като в зависимост от периода на осигуряване е и размерът и срокът на обезщетението. При сборуване на сроковете в настоящия случай лицето ще бъде ощетено, тъй като както е посочено в решението на директорът на РУ „Социално Осигуряване” – гр.Кърджали, следва да се приложи разпоребата на чл.54а ал.1 във връзка с чл.54б ал.4 от КСО, която посочва, че „безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца”, т.е вместо оставащите му над 6 месеца в максимален размер на обезщетение, същият ще следва да получи минималния такъв за по – малък срок. Такова тълкуване на закона би противоречало на изложения в преамбюла на Конституцията на Република България принцип за „върховен принцип правата на личността”, както и на целта на социалното осигуряване. Кодекса за социално осигуряване препраща в чл.118 ал.2 към ЗАП, а в член 4 на ЗАП е посочено, че „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона”. Целта на закона е максимално да се осигури лице, което редовно е плащало своите осигуровки, и което при нужда да се възползва от своите вноски в пълен обхват. В настоящия случай по – благоприятните мерки за осигуреното лице е плащането на паричното обезщетение да бъде възобновено.

При тези разсъждения атакуваният административен акт следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган указания да приложи закона според настоящото му тълкуване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 25/ 29.08.2005г. на директора на РУСО гр.Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № 1244/ 15.07.2005г. на длъжностно лице по “Осигуряване за безработица” при РУ “СО” – гр.Кърджали, с което е отказано на Коста Николов Костов ЕГН: ********** и адрес: гр.Кърджали, ул.”Джебелска” 4 възстановяването на изплащано парично обезщетение за безработица, прекратено по реда на чл.54д, ал.5 от КСО.

Връща преписката на НОИ, Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Кърджали за изпълнение на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок пред Върховния административен съд на Република България от получаване на съобщение, че същото е изготвено.

Председател: членове: 1.

2.