Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.10.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 10696
по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от К.Р.Х., с която се претендира да бъде осъдено „Д.Д.“ **** да й
заплати сумата от 2000 лв. дадена без основание по нищожен договор от 21.02.2019г.
или в условието на евентуалност, ако договора не бъде приет за нищожен, сумата
да й бъде присъдена поради развалянето /отказ/ от договора от ищеца поради
виновното му неизпълнение от ответника.
В исковата молба се сочи, че между ищецът като
търговец осъществяващ посредничество при сключване на сделки с недвижими имоти
и ответникът като бъдещ купувач бил сключен договор за посредничество и
съдействие при намиране на подходящ недвижим имот. В изпълнение на този договор
посредникът - ответник предложил на ищцата апартамент 10 на ет. 5 от предстояща
да се построи жилищна сграда с адм. адр. гр. ****. Посредникът /брокер/ поискал
от ищцата сумата от 2000 лв. като гаранция, че ще изпълни задължението си да
сключи предварителен договор за имота, срещу което той се задължил да свали
обявата за продажбата му и да не го предлага на трети лица. Ищцата платила сумата от 2000 лв. на
16.05.2019г. срещу писмена разписка, с която било уговорена крайна дата за
сключване на предварителен договор 31.05.2019г. След сключване на
предварителния договор, гаранцията следвало да й бъде върната. Към настоящия
момент ищцата не получила покана за сключване на предварителен договор. Счита,
че сключения посреднически договор е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави, доколкото е налице задължение за престация само на едната страна,
неравноправност на уговорката за предоставяне на гаранция по см. на чл. 143
ЗЗП, и липса на предмет доколкото имота предмет на сделката не е съществувал. В
условието на евентуалност ако не бъде приет за нищожен договора, твърди, че се
е оказала от него /развалила го е/ устно без предизвестие, тъй като
задължението на посредника е следвало да се изпълни в уговореното време –
31.05.2019г. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно
уведомения ответник е постъпил писмен отговор по делото, с който оспорва иска
като неоснователен. Не се оспорва наличието на договор за посредничество, по
който ищецът е съдействал за закупуването на недвижими имот от ответника.
Твърди се, че този договор е писмен и е от дата 01.02.2019г. Във връзка с този договор на ищцата е бил
предложен апартамент № 8 в сграда на посочения в исковата молба административен
адрес, за който тя заплатила гаранция 2000 лв. и е сключила предварителен
договор на 21.02.2019г. След сключването на предварителния договор гаранцията й
била върната. По-късно доволна от условията на продавача, пожелала да закупи
още един апартамент в същата бъдеща сграда - процесния. В изпълнение на
уговорките по договора за посредничество отново заплатила гаранция, но не се
явила на уговорената дата – 21.05.2019г. за сключване на предварителен договор.
Счита, че договорът е валиден и тя е изрядна страна по него. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от Договор от 05.09.2018г.; Договор за поръчка от 01.02.2019г. с разписка за депозит от 01.02.2019г.; предварителен Договор за
покупко-продажба от 21.02.2019г.; разписка за депозит от 16.05.2019г.; констативен
протокол от 21.05.2019г.; споразумение от 21.05.2019г.; разписки от 06.06.2019г.; 19.06.2019г.; 25.06.2019г. и от
02.07.2019г., се установява, че: На 05.09.2018г. между „Д.Д.“
**** като търговец осъществяващ посредничество при
сключване на сделки с недвижими имоти и „****т“ **** като строител-бъдещ
продавач бил сключен договор за посредничество
и съдействие при намиране на купувачи за апартаменти № 2,
3, 4, 8, 9, 10 в сграда предстояща да бъде построена в недвижим имот с адм.
адр. гр. **** с уговорено възнаграждение от 3% от продажната
цена за всеки, но не по-малко от 1000 евро. На 01.02.2019г. между „Д.Д.“ **** като търговец
осъществяващ посредничество при сключване на сделки с недвижими имоти и К.Р.Х. бил
сключен писмен договор за посредничество и съдействие при
намиране на имот с уговорено възнаграждение от 3% от продажната
цена, но не по- малко от 1000 евро. В
договора било уговорено, че при внасяне на 1000 евро депозит-гаранция
посредника има право да проведе преговорите от името на клиента с продавача на
имота, за да постигне условията посочени в договора за гаранция. На 01.02.2019г. „Д.Д.“ **** получила от К.Р.Х. сумата от 2000лв. като депозит за имот с адм. адр. гр. **** на цена от 55000 евро с уговорка, че при неявяване за сключване на
предварителен договор в срок до 01.03.2019г. депозита се задържа, като при
сключването на тъкъв ще бъде върнат. В разписката за получаване на депозита е
отбелязано и връщането му на 21.02.2019г., на която дата между „****т“ **** като продавач и К.Р.Х. като купувач
бил сключен писмен предварителен договор за продажба на апартамент в
строеж с № 8, находящ се на посочения адм. адрес.
На 16.05.2019г. посредникът получил от
К.Р.Х. сумата от 2000 лв. като
депозит за имот-
апартамент 10 на ет. 5 от предстояща да се
построи жилищна сграда с адм. адр. гр. ****, с уговорена крайна дата за сключване на
предварителен договор 31.05.2019г., с уговорка, че
при неявяване за сключване на предварителен договор в срока депозитът се
задържа, а при сключването на тъкъв ще бъде върнат. Уговорено е, че сумата ще
бъде върната и при недоговаряне на условията за сключване на предварителен
договор в депозитния срок.
На 21.05.2019г.
между „****т“ ****
и К.Р.Х. било
сключено писмено споразумение за прекратяване на договр от 21.02.2019г. за
покупка на недвижим имот, като получената във връзка с него от „****т“ **** сума от 16500 евро ще бъде върната на К. Х. до 31.05.2019г. Съобразно подписани от името на К. Х. писмени разписки с посочени дати 06.06.2019г.; 19.06.2019г.; 25.06.2019г. и 02.07.2019г., тя е получила от „****т“ **** сума в общ
размер на 16500евро, като в последната разписка, в която има още един подпис,
било удостоверено, че с получаването на сумата е прекратен предварителен
договор от 21.02.2019г. във връзка с ап. 7 на ул. „****
От показанията на призования по искане на ищеца свидетел ****се установява, че познава К.Х.. Тя е сключила предварителен договор с него като строител за апартамент
на адрес гр. ****, чрез
агенцията на ****. Впоследствие му обжалвали
ПУП, забавил се и се наложило
да върна капарото не само на нея, но и на други клиенти. В момента, в който дали
капарото са разбрали, че този ПУП се жали и трябвало да им се върне капарото. По отношение на друг обект в сградата имал ангажимент да сключи предварителен договор с нея и и комуникирал чрез агенцията.
Обадили му се и ми казали, че тази жена има желание да закупи още
едно жилище и насрочили дата
за предварителен договор. Било
миналата година. Обадил се на посредника сутринта, че ще закъснее поради
други ангажименти. **** ми се обадила,
за да каже, че клиентката не е отишла и отпада
уговорката.
Няколко дни след това му се обадили да
връща капарото. Подписал споразумение с К., но
няколко дни след това не е било в същия ден. След като
изявила желание да купува втория апартамент, отишла
на ул. ****” на
ъгъла, при жена,
която се занимава с такъв тип документи и тя й
казала, че този ПУП няма да бъде одобрен никога, а той вече е одобрен. На
същия ден, когато трябвало
да подпишат предварителен договор,
не е виждал К.. Дори
първите няколко пъти преди да развалят договора, не е
разговарял с нея. Звъняла му жената, при която е отишла за съвет, на която не знае името. Капарото се плащало
при сключване на предварителния договор. Конфликта
реално погледнато е между купувача и брокера. Свидетелят няма общо със сумата,
която се явява гаранция, че ще се сключи предварителен договор.
Споразумението от 21.05.2019г. и 4 броя разписки са разписани от него, но със сигурност не е на датата
посочена в него. Ако на 21-ви
брокерът му
казвал, че клиентката няма да дойде, няколко
дни след това тази жена от „****му се обадила и в
някакъв период след това той разписал споразумението
и й върнал капарото. На датата за подписване на
предварителния договор, не е
ходил в офиса на посредника.
От показанията на водения от ответника свидетел ****нова, се установява, че няма служебни
отношения със страните. С **** били в съседни офиси в две отделни помещения
в една сграда. Работила
във фирма съвсем различна от нейната от
началото на 2019г до м. август 2019г. Заедно
работили не повече от 5-6 месеца и
има наблюдения, че **** има офис там. Имали са
общ вход и е виждала нейни клиенти. Офисите
били съседни с общ коридор и сервизни
помещения, до които нямали достъп други хора освен тях. Имала видимост
към помещението, в което работи **** ****.
Предмета на дейност на **** бил недвижими имоти. Когато са били без работа пиели кафе и тя й е споделяла. Знае, че има проблем свързан със сделката предмет на настоящото дело. Дамата - К.
била
идвала няколко пъти, поне 5-6 пъти и дори била
с детето си веднъж - момченце на видима възраст около 3-4
г. Не са се запознавали. Един път се наложило
да ползват принтера
й за предварителен договор за имот.
Впоследствие идвала
втори път и казала, че иска да купи още един апартамент
на същото място, където вече има предварителен договор.
Започнали да
обсъждат какъв депозит и на коя дата да направят предварителен
договор. Присъствала е на
тези разговори. Говорили за конкретна дата на следващатга седмица. Тогава свидетелката била
в офиса, **** дошла и чакала да
дойде госпожата, с която се уговорили
предната седмица. Но през целия работен
ден от 09 -17 часа, никой не дошъл,
изобщо като клиент не само въпросната дама. Пред
нея **** не се е обаждала на строителя или
въпросната госпожа. Не е ставала свидетел на такъв телефонен
разговор. В
10ч.
отишла при ****
и подписала
протокол, че клиентката не се е явила.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД, а евентуалния - чл. 55 ал.1 пр. 3 вр. чл. 87 ал.
2 ЗЗД.
Според
цитираната разпоредба на чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1 от
28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият
фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална
липса на основание и е приложима,
когато при самото получаване е липсвало
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, вкл. при твърдяна и установена нищжност на договор.
Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този
иск е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или
преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е
да установи пълно и главно наличието на валидно правно основание, съществувало
към момента на разместване на имуществените блага.
В настоящото производство, съдът е приел на осн. чл. 146
ал. 1 т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е платил на ответника сумата от 2000лв. като гаранция /обезпечение/, че
ще изпълни задължението си по договор за посредничество - да сключи
предварителен договор за покупка на недвижим имот - ап. 10
на ет. 5,
от предстояща да се построи жилищна
сграда с адм. адр. гр.
****. От това следва, че в доказателствена
тежест на ищеца е установяване
на обстоятелствата за твърдяните пороци в договора за посредничество,
както и евентуално, че е изрядна страна по него. Респ. ответникът
за установяване
на обстоятелството, че между страните е бил сключен валиден договор за
посредничество, по който той е изрядна страна.
Процесното
правоотношение, за което изцяло или частично се твърди нищожност съдът намира,
че е обективирано в приложения писмен договор за поръчка от 01.02.2019г. и две
писмени разписки за депозит – от 01.02.2019г. и от 16.05.2019г., и в съвкупност следва да се квалифицира като търговски
договор за посредничество по чл. 49 – чл. 51
ТЗ вр. чл. 288 ТЗ / в т. см. Решение № 37/27.04.2012 год.
по т.д. № 1143 по описа на ВКС за 2010 год./ Клаузите
уговорени с разписките за депозит за предаване на сумата
от 2000 лв. от поръчващия, са неразделна част към този договор под формата на допълнителни
съглашения. По своя правен характер не са регламентирани пряко в действаща законова
норма /т.е по своето естество попадат сред т.нар. ненаименовани договори, а в
случая - част от договор/. Най-много общи черти имат с разпоредбата на чл. 308 ТЗ - „Ако при сключване на договор
една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се
откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е
длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я
губи. Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се
връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.“ Институтът
на отметнината, изрично уреден в чл. 308 ТЗ, се прилага и в отношенията между нетърговци - В т.см. Решене №
474 от 13.07.2010 по гр.д.
№ 457 по описа на
ВКС за 2009г.
Нормата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се
търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази
връзка, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в
договора клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да
се придобият по конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на
тези клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които
е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването
му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на
страните. Следователно, при търсене на действителната обща
воля на страните по сключения договор, следва да се съобразят обстоятелствата
при сключването, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи и
последващи сключването на последния. Този принцип,
отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и
следващият се от тази норма правен режим на тълкуване на двустранните договори,
е възприет трайно в съдебната практика на ВКС /решение № 502/26.07.2010г.
по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; решение №
89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, решение № 38/
27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. по описа на ВКС, II г.о; решение № 788/15.12.2005г. по гр.
д. № 513/2004г. по описа на ВКС, II го, постановено по
реда на ГПК/отм./.
В тази
насока тълкувайки правоотношението внесено като предмет на делото въз основа на
всички представени доказателствата и твърдения в тяхната цялост по реда на чл.
20 ЗЗД, съдът намира, че гореобсъдените два броя „разписка на депозит“ не
представляват самостоятелни и отделни договори, а уговорка за даване от клиента
на сума като гаранция /отметнина/, обуславяща задържането й при отказ /неявяване/
за сключване на предварителен договор. В действителност представялват допълнителни
клаузи към един вече сключен относно неограничен кръг имоти договор за
посредничество, с които се поемат права и задължения във връзка вече поотделно
конкретно индивидуализирани имота. Следва да се отблежи наличието на уговорка
за депозит-гаранция в същия размер и в самия договор - т. II.2.2 от него, като с
цитираните разписки за депозит тази уговорка се допълва и уточнява.
Договорът за посредничество е неформален и консенсуален договор, за
който не е необходима писмена форма и наличието на договорна връзка може да се
установява с всички допустими доказателствени средства. По силата на този договор
търговският посредник се задължава срещу възнаграждение да извърши необходимото
за сключването на търговската сделка. Предмет на
договора е преследването на определен резултат-свързването на страните и
подпомагането им да сключат сделката. Подготовката на
сключване на договора не предполага непременно непосредственото участие на
посредника при преговорите. Достатъчно е сключването
на договора да е в резултат на свързването на страните по него от страна на
посредника. В тази сделка посредникът не участва като
представител на някоя от страните. Той не действа при
сключването на сделката, нито от свое, нито от чуждо име. Той не е упълномощен да приема или прави плащания или изпълнява
други задължения на търговеца. Посредническия договор
може да бъде сключен преди, по време на или дори и след изпълнение на сделката.
Търговския посредник има двойна функция. Макар и в договорни отношения с една от страните по проектирания
договор, той работи и за двете страни, когато посредничи за сключването на
договора. Търговският посредник съдейства за
сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава
условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката,
т.е. извършва една фактическа дейност. За сключването
на договора за търговско посредничество не се изисква определена форма. За да бъде сключен договора е необходимо да е налице постигнато
съгласие между възложителя и търговския посредник. Основната
задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и
удостоверяване на сключването на сделката, за
което е длъжен да положи грижата на добрия търговец, но ако не успее да
осъществи резултатно посредничество, това не е неизпълнение на неговото
задължение. Единствено дължи осъществяването на фактически
действия по посредничеството. Търговския посредник по
правило не участва в самото сключване на договора. Правото
на възнаграждение на търговския посредник, обаче се поражда единствено при
сключване на сделката за която е посредничил. По
правило задължението за заплащане на възнаграждението тежи върху двете страни.
Съгласно постигната от тях договорка възнаграждението на
търговския посредник може да се дължи от една от страните.
В
случая възнаграждението по договора за посредничество не е предмет на делото, а
както беше посочено и по-горе - уговорената с допълнително съглашение към него
сума дадена като отметнина. При това положение изрядността на страните по този
договор би имала значение и ще подлежат на разглеждане, ако се приемат за
неосноватени направените възражения от ответника за неговата нищожност.
В
настояия случай по процесния договор за посредничество, ищецът има качеството
на потребител, а ответникът на търговец по см. на § 13 от ДР на ЗЗП.
Предвид потребителския храктер на спора следва
на първо място да се разгледа възражението на ответника за противоречие само на
уговорената клауза за гаранция /отметнина/ със закона – чл. 143 ал.1 т. 4 от
ЗЗП.
Цитиранта императивна правна норма гласи че “Неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика
да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да
сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика“.
От текста на тази норма е видима приликата й с чл. 308 ТЗ и изключението,
което ЗЗП въвежда от приложението й в
потребителските отношения. В настоящия случай с договора за посредничество вкл.
с разписките за депозит, не са уговорени никакви насрещни задължения на
търговеца при негово неизпълнение, от което следва приложимостта на цитираната
норма.
Съобразно
чл. 146 ЗЗП „Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата
част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада
върху него.“
В случая наличие на индивидуална
уговорка, не се твърди/или доказва/ от ответника- търговец, а и такава не е
налице, тъй като са налице две идентични бланкетни разписки, в които клаузите
за задържане на депозите са били предварително изготвени, като единствено са
добавяни имената на предаващия депозит и конкретния имот. В т.см Решение от 02.03.2018г. по т.д.
№ 875 по описа на
ВКС за 2017 г.
При това положение даденото във
връзка с уговорката за гаранция /отметнина/ подлежи на връщане, тъй като е
дадено по нищожна договорна клауза.
В
допълнение следва да се отбележи, че в случая отговорността за конкретната
разновидност на отметнина е дадена като функция на правото на поръчващия да не
се яви да сключи предложен му предварителен договор относно конкретно уговорен
недвижим имот. По дефиниция, когато страната реши да упражни
правото си да се откаже от договора, отметнината се губи и служи за покриване на
евентуалните вреди, които неотметната се страна е претърпяла поради отмятането,
които се свързват най-вече с нарушения интерес на неотметналата се страна. По делото от фактическа страна не се установи, че потребителят–поръчител
се е отказал от договора за посредничество преди започване на изпълнението му,
а само от изпълнение на поетото с разписка от 16.05.2019г. задължение за
сключване на предварителен договор относно конкретен имот, поради безспорно
установеното наличие на обстоятелства извън неговата воля водещи до липсата на
интерес от сключване на такъв – невъзможност на строителя да започне
изграждане, респ. да завърши бъдещата сграда в уговорения срок, с вече сключен
при участието на същите страни /купувач и продвач/ предварителен договор за друг
апартмент в нея. Именно поради тази
причина и предходно сключения предварителен договор от ищцата е бил развален –
преди изтичане на срока по процесната разписка за депозит – 31.05.2019г. В тази
насока са и показанията на третото лице в тези взаимоотношения – строителя за
действията на ответницата: „След като изявила желание да
купува втория апартамент, отишла на ул. „****” на ъгъла, при
жена, която се занимава с такъв тип
документи и тя й казала, че този ПУП няма да бъде
одобрен никога..“ Според свидетеля купувачът/ищцата/ е узнала за
проблема с бъдещата сграда след желанието й за закупуване на втори апартамент –
т.е след 16.05.2019г. и преди 21.05.2019г. когато са започнали разговорите за
разваляне на първия предварителен договор. Не се спори по делото за действителното
наличие на пречки за срочното строителство на сградата и развалянето на вече
сключени предварителни договори за обекти в нея поради това– твърди го самият
строител, признавайки наличето на процедура по обжалване на изготвен ПУП. От
така изложените факти се установява липсата на житейска логика и правен интрес
за ищцата, да сключи втори предварителен
договор за обект в същата сграда и да заплати капаро на строителя, респ. при
отказ да бъде третирана при това положение като неизправна страна по
съглашението за депозит /отметнина/ и да търпи негативни последици от това.
Предвид
основателността на възражението за нищожност на клаузата от договора, по която
се търси процесната сума, не следа да се обсъждат евентуалните възражения за разваляне
на договора.
При така
изложените доводи искът следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които
според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ, вносни бележки за държавна такса и депозите за експертизи са в общ размер
от 500 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ЗЗД вр. чл. 143 ал.1 т. 4 от ЗЗП „Д.Д.“
**** ЕИК **** да заплати на К.Р.Х. ЕГН ********** сумата
от 2000 лв., дадена без
основание като депозит /отметнина/ по нищожна клауза от писмен договор за
посредничество от 21.02.2019г., уговорена в писмена разписка за депозит от 16.05.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.Д.“ **** ЕИК **** да заплати на К.Р.Х.
ЕГН ********** сумата
от 500 лева,
представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: