№ 3104
гр. Варна, 11.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Невин Р. ШаК.
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК. Въззивно гражданско дело №
20233100501517 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. М. М. срещу Решение № 123 от
13.01.2023г. по гр.д. № 16634/2021г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с коeто на основание
чл. 76 от ЗС и чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника главни
искове
срещу И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане ответника да предаде фактическата
власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“, представляващ ПИ с ид. №
..................... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-219/29.01.2018г. на ИД на АГКК, с
площ от 611 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 97.82
кв.м., отнета му на 20.08.2021г. по скрит начин, както и за осъждане ответника да заплати
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди
изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в него
сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответника по отнемане
фактическата власт върху тях по скрит начин, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на
задължението, както и за осъждане ответника да заплати сумата от 25.56 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени
вреди начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до
18.11.2021г. включително, както са отхвърлени и предявените в условията на евентуалност
искове
срещу „С. БГ и.“ ЕООД, ЕИК ................... за осъждане на ответника да предаде
фактическата власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“, представляващ ПИ
с ид. № ..................... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-219/29.01.2018г. на ИД на
АГКК, с площ от 611 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП
от 97.82 кв.м., отнета му на 20.08.2021г. по скрит начин
1
на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „С. БГ и.“ ЕООД, ЕИК
................... и И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане ответниците солидарно да заплатят
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди
изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в него
сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по отнемане
фактическата власт върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и
за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от 25.56 лева, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди
начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г.
включително и
на основание чл. 75 от ЗС, чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „С. БГ и.“
ЕООД, ЕИК ................... и И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане на ответниците да предадат
на ищеца фактическата власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“,
представляващ ПИ с ид. № ..................... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
219/29.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 611 кв.м., ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 97.82 кв.м. и да преустановят действията си, с които му пречат
да упражнява фактическата си власт, изразяващи се в предлагането му за продажба и водене
на трети лица в него; за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди изразяващи се в
невъзможност ищецът да ползва поземления имот и построената в него сграда в периода
20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по отнемане фактическата власт
върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят сумата от 25.56 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди начислено за
периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г. включително.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и
необоснованост. Съдържа доводи, че с предявените главни и евентуални искове е заявена
владелческа защита срещу нарушението на ответника, изразяващо се в отнемане на
фактическата власт върху процесните и. по скрит и насилствен начин чрез смяна на патрона
във време, в което ищецът-владелец отсъства и не може да възприеме нарушението.
Установено е от доказателствата, че от 2012г. до 2021г. ищецът е упражнявал фактическа
власт върху имота, който е владял за себе си. В тази връзка едностранчива е
интерпретацията на показанията на свидетеля Радева в обжалваното решение. Няма данни
по делото в този период друг да е упражнявал фактическата власт върху имота, нито да е
имал достъп до същия, като свидетелите познават имота като такъв на ищеца. Неглижиран е
фактът, че свидетелката Радева е имала свободен достъп до къщата, осигурен й от ищеца. От
2
съвкупността на доказателствата по делото е установено упражняването на фактическа
власт от ищеца, а съгласно правилото на чл. 69 от ЗС намерението за своене се предполага.
Съдът не е обсъждал презумпцията за владение, нито защо е приел, че същата е оборена. В
съдебната практика се посочва кога същата се счита оборена, като настоящият случай не
попада в изброените хипотези /ТР № 1/06.06.2012г. на ОСГК/. Позовава се в тази връзка, че
поддържането на един имот и използването му като складово помещение е обичайна форма
на corpus, като е достатъчно това състояние да е упражнявано постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено. От друга страна обсъждането на писмото изпратено от ищеца
до ответника по електронна поща от 04.06.2020г. е необективно, доколкото не е отчетено, че
не е отправено до собственика и не признава правата му, нито от него следва, че ищецът
няма намерение за своене. Изявлението в писмото е случайно, част от възникнал между
страните стар спор. А дори и да е възникнало след него, владението е годно да бъде
защитавано по реда на чл. 75 и чл. 76 от ЗС. Също така съдът не е съобразил, че скритото
нарушение не може да се възприеме от някого именно, защото е скрито. Същото се извежда
от косвените обстоятелства, че ищецът няма достъп до имота, а такъв има ответникът, който
именно разполага с ключ. Следователно е доказана фактическата властна ищеца, от което
следва приложение на презумпцията за своене по чл. 69 от ЗС, като е доказано и
нарушението на ответника. Като не е подвел установените в този смисъл факти по делото
под хипотезата на приложимите правни норма ВРС е приложил неправилно материалния
закон. Наред с това като не е отчел приложението на презумпцията за владение и не е указал
на страните как се разпределя доказателствената тежест в тази част, съдът е допуснал и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното обуславя и
необоснованост на решението. Ето защо е отправено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата И. З. и „С. БГ и.“ ЕООД оспорват доводите в нея. Поддържат,
че правилно в обжалваното решение съдът е приел за недоказано владението на ищеца,
което да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. От анализа на
доказателствата по делото е установено, че през 2012г. ищецът е закупил имот, съседен на
процесния, като действията по поддръжка насочени върху процесния имот са единствено с
цел поддържане безопасността на собствения на въззивника имот, а не такива със съзнание
за своене. Израз в тази насока е наличието на неплатени фактури за електричество за имота
в периода 2018г.-2020г., когато е прекъснато ел. захранването му, както и към настоящия
момент. От друга страна нарушение на владението не е доказано по делото, нито
авторството на това деяние, а такова не може да се изведе от косвени обстоятелства.
Оспорват твърдението, че З. разполага с ключ за имота като недоказано по делото. В тази
връзка отправят искане решението да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
3
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
.виран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.09.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4