№ 277
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900244 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 19.04.2024 год.
от „Загрей“ АД против „Торо Браво“ ЕООД.
Исковата молба се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че „Загрей“ АД е кредитор на физическото лице А. Й. Б. и е взискател по
изп. дело № 20238210400633 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 по регистъра на
КЧСИ. Изпълнителното дело било образувано на 15.05.2023 год. въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на „Загрей“ АД на 11.05.2023 год. по ч.гр.д. № 6079 /
2023 год. по описа на РС – Пловдив за сумата 74 253,67 лв. главно задължение, ведно със
законната лихва, считано от 02.05.2023 год. до окончателното плащане, както и ведно със
сумата 1 485,07 лв. държавна такса за заповедното производство и 4 334,18 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
В хода на изпълнителното производство били предприети обезпечителни и
принудителни мерки, като в частност бил наложен и запор върху дружествените дялове на
А. Б. в капитала на „Торо Браво“ ЕООД, който бил вписан в Агенцията по вписванията на
24.05.2023 год. На 11.08.2023 год. съдебният изпълнител издал постановление, с което
овластил „Загрей“ АД в качеството му на взискател да предяви иск за прекратяване на
дружеството „Торо Браво“ ЕООД.
В резултат на предприетите изпълнителни действия била събрана част от дължимата
1
сума, като към момента на сезирането на съда непогасеният дълг бил в общ размер на 52
543,82 лв., описан по пера в исковата молба.
Поради изложеното и на основание чл. 517, ал. 4 ГПК се иска да бъде постановено
съдебно решение, с което ответното дружество „Торо Браво“ ЕООД бъде ПРЕКРАТЕНО.
Претендират се сторените по делото разноски, за които ищецът представя списък по чл. 80
ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Исковата молба не страда от
нередовности. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Исковата молба е
надлежно насочена срещу дружеството, чието прекратяване се иска. По партидата на
ответника е вписан запор върху дружествените дялове на А. Б. в „Торо Браво“ ЕООД.
Представени са доказателства за овластяването на взискателя от съдебния изпълнител да
предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Ето защо, съдът намира иска за
процесуално допустим.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. Исковата молба, ведно с
приложенията към нея и съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на ответника чрез лице от
неговата канцелария на 08.05.2024 год. В двуседмичния срок за отговор, изтекъл на
22.05.2024 год., такъв не е постъпил. Дружеството не е изпратило представител и в първото
по делото съдебно заседание и не е изразило становището си по иска. Не е посочило и
ангажирало доказателства.
Окръжният съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от представените писмени доказателства, ищецът „Загрей“ АД е кредитор на
физическото лице А. Й. Б.. По молба на взискателя „Загрей“ АД срещу Б. е образувано
изпълнително дело № 633/2023 год. на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 с район на действие
района на ОС – Пловдив за принудително събиране на сумата 88 482,83 лв., от които
главница в размер на 74 253,68 лв. Изпълнителното дело е образувано въз основа на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 6079/2023 год. по
описа на РС – Пловдив.
От удостоверение, издадено от съдебния изпълнител на 10.04.2024 год. се установява,
че към датата на издаването на удостоверението неудовлетвореният остатък от дълга по
делото е в размер на 56549,93 лв., от които главница в размер на 52543,82 лв.
Изпълнителното дело е висящо.
От справка в Търговския регистър се установява, че длъжникът на ищеца –
физическото лице А. Й. Б. е едноличен собственик на капитала на „Торо Браво” ЕООД, като
притежава всички дялове от капитала на дружеството, който е в размер на 500 лв.
2
Притежаваните от Б. дялове в дружеството представляват 100% от капитала. Седалището на
„Торо Браво“ ЕООД е в гр. Пловдив /което обосновава местната подсъдност на спора пред
настоящия съд/..
На 24.05.2023 год. е вписано запорното съобщение на съдебния изпълнител в
Агенцията по вписванията за налагане на запор върху дяловете на А. Й. Б. в „Торо Браво“
ЕООД.
След вписването на запора върху дружествените дялове, с постановление от
11.08.2023 год. съдебният изпълнител е овластил взискателя „Загрей“ АД да предяви иск за
прекратяването на търговското дружество „Торо Браво“ ЕООД.
Според разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху
всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след
вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчване на
изявление за прекратяване на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля
иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на
първото по делото заседание. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява
дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва
ликвидация.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството взискател, а търговското
дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му
дял. Втората предпоставка за допустимост на иска е овластяването на взискателя да
предяви този иск. Тези предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл.
517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея
не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на
взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. С конститутивния иск по чл. 517, ал. 4
ГПК взискател, който е насочил изпълнението върху дял на съдружник в ТД, упражнява
потестативното право да иска прекратяване на дружеството с решение на съда, след наложен
запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Запорът създава правен интерес на дружеството да
заплати на взискателя припадащата се част от имуществото на дружеството, определена по
чл. 125, ал. 3 ТЗ. В специалната хипотеза на насочено изпълнение срещу всички дялове в
дружеството, законът изрично е предвидил от кои задължения по ал. 3 се освобождава
взискателя. Тази разпоредба не може да се тълкува разширително. Отпада единствено
необходимостта от връчването от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за
прекратяване на участието на съдружника и изчакване на посочения срок. За да е допустим
иск на взискател за прекратяване на ЕООД, трябва да е предявен от овластен взискател.
Погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора
факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника
по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело.
3
При така очертаната правна уредба и формирана съдебна практика по прилагането й,
въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът достига до следните
изводи:
Установи се, че ищецът е кредитор на физическото лице А. Й. Б.. Установи се, че за
събирането на паричното си вземане е образувал изпълнително дело и е взискател по него.
Това изпълнително дело е висящо. Към момента на приключването на устните състезания
дългът на физическото лице Б. към кредитора не е погасен, което се налага като извод от
обстоятелството, че ответникът, който носи тежестта за това и е уведомен с доклада по
делото за разпределението на тежестта, не ангажира доказателства за погасяването му.
Налице е и втората предпоставка за допустимост на иска. Вписан в АВп по партидата
на дружеството е запор върху дяловете на Б. в „Торо Браво” ЕООД, в съответствие с чл. 517,
ал. 1 ГПК. Както изрично е предвидено в изр. второ от посочената разпоредба, запорът има
действие от вписването.
Установи се и третата задължителна предпоставка за допустимост на иска, а именно
наличието на изричен акт на овластяване на ищеца, взискател в изпълнителния процес,
постановен от съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното производство, да
предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Торо Браво” ЕООД.
След като са налице всички предпоставки, за да се приеме, че искът е допустим, то
според посоченото вече по-горе, погасяването на задължението по изпълнителния лист е
единственият релевантен към спора факт, като в тежест на ответника е да се установи това
погасяване. Надлежни доказателства за това, че дългът на Б., едноличен собственик на
капитала на „Торо Браво” ЕООД, е погасен изцяло, не се ангажираха. Поради това
единственият факт, който би могъл да обоснове извод за недоказаност на иска, не се
установи по делото.
Ето защо, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде
постановено прекратяване на ответното дружество.
Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след евентуалното влизане в сила на решението, препис
от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския
регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се
констатираха в размер на 80 лв. внесена държавна такса и 1200 лв. договорено и изплатено
по банков път адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК търговското
дружество „ТОРО БРАВО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, ул. „Димо Хаджидимов“ №
6, ет. 3, ап. 10, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител А. Й. Б..
ОСЪЖДА „ТОРО БРАВО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4004, район Южен, ул. „Димо
Хаджидимов“ № 6, ет. 3, ап. 10, да заплати на „ЗАГРЕЙ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Първомай, п.к. 4270, обл. Пловдив,
ул. „Иглика“ № 30, представлявано от изпълнителния директор Д. Й. К.,
сторените по делото разноски, в размер на сумата 80 лева внесена държавна
такса и сумата 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписването му в Търговския регистър и за откриване на производство по
ликвидация.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5