№ 3018
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110147230 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.
1 от Указ № 527/1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Производството е образувано по искова молба от ЕВГ. С. П. против Н.О.И,
Т.п.С.. Ищецът твърди, че в периода от 05.12.1977 год. до 24.10.1988 год. е работил в
АК С.-г.А. 2, чиито правоприемници са последователно В.Т. ЕООД и В.Т.Е., на
длъжност „шофьор на камион“. Сочи, че трудовият му стаж от 10 години, 10 месеца и
19 дни е нанесен в трудовата му книжка, която е издадена от АК С.-г.А. 2. Излага, че
към настоящия момент работодателят му няма правоприемник. Поддържа, че при
навършване на възрастта за пенсиониране е подал заявление с необходимите
документи до ТП на Н.О.И., но ответникът е отказал да признае за трудов стаж
времето, през което е работил в АК С.-г.А. 2, тъй като в правоъгълния печат в
трудовата книжка, на мястото, на което е посочено прослуженото време при този
работодател има подпис единствено на главния счетоводител, но липсва подпис на
началника на предприятието. Моли да бъде признато за установен по отношение на
ответника трудовият му стаж за периода от 05.12.1977 год. до 31.12.1980 год.,
01.02.1981 год. до 31.03.1981 год., 01.07.1981 год. до 24.10.1988 год., на длъжност
шофьор на камион, на пълно работно време, придобит в С.г.А.2, чийто
правоприемници, последователно, са били В.Т. ЕООД и В.Т.Е..
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
В случая ищeцът претендира установяване на трудовия му стаж за периодите
05.12.1977 год. до 31.12.1980 год., 01.02.1981 год. до 31.03.1981 год., 01.07.1981 год. до
24.10.1988 год., поради което правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 4, изр. 2 от
ГПК във връзка с чл. 1 от Указ № 527/1961 г. за установяване на трудов стаж по
съдебен ред.
Съгласно чл. 12 от Наредба за прилагане на УУТССР съдът има задължението да
прояви активност и задълбоченост при установяване на трудовия стаж като следи не
само за обществения интерес, но и за защита на правата на гражданите. Правото на
ищеца да установи трудовия си стаж е свързано с осигурителното му право на пенсия,
което е гарантирано от чл. 51 от Конституцията на Република България.
По делото не е спорно, а и това се установява от приетата като доказателство
трудова книжка №614 на ищеца, че последният е полагал труд в АК С.г.А.2. От
направеното в книжката отбелязване е, че трудовото му правоотношение е било
прекратено на 24.10.1988 год.. Факта, че ЕВГ. С. П. е работил в С.г.А.2 се установи и
от показанията на свидетелите К.И.М. и Г.И.П., които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и достоверни, доколкото и двамата свидетели са били колеги на ищеца.
От приетото като доказателство по делото удостоверение с изх. №5510-21-13 от
14.07.2021 год. издадено от Тп на Н.О.И. се установява, че в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от ЕВГ. С. П. труд за процесните периоди.
Предвид изложеното и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
съдът намира, че е установено, че ЕВГ. С. П. е полагал труд по трудово
правоотношение в С.г.А.2 в периодите от 05.12.1977 год. до 31.12.1980 год., 01.02.1981
год. до 31.03.1981 год., 01.07.1981 год. до 24.10.1988 год., на длъжност шофьор на
камион, на пълно работно време, поради което предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от ЕВГ. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.883, ет.3, ап.196 против Н.О.И Т.п.С. – гр. София,
бул. ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК и чл.1, ал. 2 от
УУТССР, че ищецът ЕВГ. С. П. е полагал труд по трудово правоотношение в С.г.А.2,
чийто правоприемници, последователно, са били В.Т. ЕООД и В.Т.Е., в периодите от
05.12.1977 год. до 31.12.1980 год., 01.02.1981 год. до 31.03.1981 год., 01.07.1981 год. до
24.10.1988 год., на длъжност шофьор на камион, на пълно работно време.
2
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3