№ 19752
гр. София, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110135917 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу С. К. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищцовото дружество, сумите както следва: 52,69 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2022 г. – м.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.06.2025 г. до
окончателно изплащане на сумата, 16,74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022
г. – 06.06.2025 г., 1,57 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.11.2022 г. до м.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 18.06.2025 г. до изплащане на вземането; 0,54 лева – мораторна
лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.01.2023 г. до 06.06.2025 г.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че е бил собственик на процесния имот до 21.11.2022 г. Твърди, че е
1
платил претендираните от ищеца суми, в това число и разноски в размер на 200,00 лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 16.09.2025г. /л.72/ ищцовото дружество сочи, че всички суми,
предмет на исковите претенции са платени, като се претендират единствено разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод
за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца
разноски в размер 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу С. К. Б., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 52,69 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2022 г. –
м.11.2022 г., до обект с абонатен № 23****, представляващ ап. 43, находящ се в
/адрес/, 16,74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 06.06.2025 г., 1,57 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.11.2022 г. до
м.11.2022 г. и 0,54 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода 16.01.2023 г. до 06.06.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2