Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .2.2020 г.
гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1133 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ)
Искът е приет на осн. чл. 477 КЗ като предявен от Й.М.Й., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. Св. С. (ВАК), със служ. адрес: *** предявен срещу
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С С П и К Д К, чрез адв. Хр. Б.( АД“А., Х. и партньори“-
САК) със служ. адрес гр. ***за заплащане на:
·
обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради телесни увреждания(счупване на ключица, травма на
глава,травма на флексорен мускул и сухожилие на китка и длан в дясно, рана на дясно рамо) и психическа травма и
емоционален стрес,
·
обезщетение в размер на 1200 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медицинско изделие, приложено при лечене на същите увреждания,
понесени в резултат на ПТП, причинено от водач на застраховано МПС по
застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на
престъпление,
·
ведно със законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка, ***.
Ищецът е основал иска си на твърдения, че водачът В.Д., застрахован с полица
BG/02/117001908418, за управление на л.а. ** с рег. № ***, по поет до 07.07.2018 г. от ответното
застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 15.08.2017г. при движение по ул. Асен
Разцветников до бл. 205 в гр. ***, за което и била осъдена по НОХД 2936/18 на РС – ***. Твърди, че застрахованата
нарушила правилата за движение като управлявала автомобила със скорост над
разрешената в населено място и без да съобрази конкретна обстановка при
навлизане на пешеходец на платното и не е намалила скоростта до възможност за
спиране при възникнала опасност за движението. При удара с автомобила било причинено счупване с
разместване на фрагменти на дясна ключица, което обусловило трайно затруднение
в движението на десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца, като
увреждането е било диагностицирано непосредствено след ПТП. Наред с това
увреждане, са били лекувани по спешност
непосредствено след ПТП и травма на рамо и глава, травма на флексорен мускул и
сухожилие на китка и длан в дясно. В болничното заведение на ищеца била извършена
оперативна интервенция за поставяне на плака, била поставена ортеза и гипсова
имобилизация за 35 дни. Твърди, че въпреки проведеното лечение продължава да
има затруднение и болки в увредените области. Освен описаните физически болки и
страдания, неотшумяли изцяло повече от две години след претърпяното ПТП, ищецът
описва и промени в психическото си състояние. Сочи, че изживял негативно
инцидента и получил емоционален стрес,
станал тревожен и неспокоен, нарушил се ежедневния ритъм на живота му. Твърди,
че развил чувство на страх от пресичане и настъпили нарушения в съня му.
По същество
пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост,
като се позовава на остатъчни непреодолими последици от травмите и неприключил
оздравителен процес, налагащ следващи болезнени интервенции, които застрашават
и психиката на пострадалия.
Ответното застрахователно дружество,
оспорва отговорността си като се позовава на недоказано понасяне на
описаните леки телесни повреди вследствие на инкриминираното деяние, както и
остатъчни затруднения, непреодолени след изписването от болницата и приключване
на имобилизацията. Сочи, че при
изписването му не са били установени усложнения, напротив лечението е било адекватно
и ищецът бил изписан с клинично подобрение. Оспорва характера и продължителността на твърдените
физически болки и страдания както и посочените от ищеца психически такива. Оспорва заплащането на разходите за
медицинското изделие, евентуално нуждата от използването му за лечението на
увреждането от ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен
и несъобразен със справедливото овъзмездяване, според приети в практиката на
съдилищата критерии. Отделно пълномощникът възразява за съпричиняване на
престъпния резултат от страна на пострадалия. Твърди, че ищецът е навлязъл
внезапно и изненадващо на пътното платно без да се огледа и без да съобрази
разстоянието до приближаващите се МПС. Освен това, счита, че след като е
започнал движението си по платното, пешеходецът ненужно е удължил времето за
пресичане, като се спрял и поколебал вместо да продължи с бързия темп, с който
предприел навлизането.
По същество
пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на неоснователна и недоказана
претенция с отчитане на близостта на свидетеля, дал показания пред съда,
евентуално за определяне на намален размер на обезщетенията съответно на
недоказаното увреждане на психиката и
пълното възстановяване на ставите
в увредената зона. Като излага доводи за съпричиняване поради доказана
възможност на пешеходеца да изчака преминаването на автомобила преди да
предприеме пресичането не на обозначена пътека, моли да се намали евентуално
определено обезщетение.
Страните
претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.85 и л.86).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№4219/25.11.2019г.(л.38). С определение от о.с.з. на 16.01.2020г съдът е
прекратил отчасти производството по останала нередовна част от исковата
молба. Окончателната правна квалификация
на претенциите и по-подробно изложение на твърденията на страните, както и
изключена част от тях се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито
съдебно заседание(л. 91) по проекта, съобщен на страните( л.41-43), възприет
изрично от тях без възражения.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полицa № BG/02/117001908418 за застраховка
гражданска отговорност на автомобилист за л.а. ** с рег. № *** сключена със ЗД
"Бул Инс" АД и действала от 08.07.2017 г. до 07.07.2018 г.
Механизмът на
възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с
противоправното поведение на водача Димова са установени с влязло в сила
решение по НОХД 2936/2018г по описа на
ВРС, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност. Решението за налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за
инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, покриващо
фактическия състав на престъплението по чл.343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК. Затова и
в настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на
вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за
виновно и противоправно причиняване на престъпен резултат – средна телесна
повреда на пешеходеца Й.Й., като несъмнено е установил причиняване на счупване
на с разместване на фрагменти на дясна ключица, което обусловило затруднения на
крайника за период около 2.5 - 3 месеца именно като съставомерен резултат от удар
с автомобила в резултат на нарушените правила за движение от застрахования
водач.
Позоваването на
случайното деяние, като основание за изключване на вина на осъдения водач е
несъвместимо с зачитането на присъдата, поради което съдът го е изключил от предмета
на делото при доклада по делото.
Доводите, основани
на непълнота на протоколирането на престъпното деяние като ПТП не могат да
бъдат споделени. Съставянето на официалните документи от органите за контрол по
пътищата има за цел да облекчи, а не да изключи доказването на вредоносни
събития при настъпили произшествия. Както самият ответник обосновава,
официалният характер на предвидения в специалната Наредба № I3-41 имат
материална доказателствена сила за факти, възприети от съставителя, каквато е и
силата на съставените огледни протоколи и схеми на местопрестъплението. Затова
и при започнало разследване дали е съставена или не скица в протокол за ПТП е
без значение. При наличие на категорично посочване на ищеца като пострадало от
престъпление лице с конкретно описан механизъм на причиняване на престъпен
резултат в решението на наказателния
съд, самото наличие на протокол за ПТП губи значение.
В този смисъл съдът приема за категорично доказано, че счупването на
ключицата на ищеца е резултат именно от удара на тялото му в предната част на ** с рег. № *** при ПТП на
15.08.2017 год.
За настъпилия
вредоносен резултат ищецът се позовава на медицинската документация от
проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактурата), която е допълнително
интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар
потвърждава(л.59), че още при приема на пациента в спешния център
непосредствено след катастрофата е била диагностицирано откритото счупване на
ключица с разместване на фрагменти, с разкъсно-контузна рана на дясно рамо,
травма на глава с хематом, ръзкъсно-контузна рана на дясна длан и травма на
флексорен мускул-сгъвач и сухожилие на китка в дясно. Уврежданията според
експерта точно съответстват на възприетия механизъм на сблъсък на тялото на
пешеходеца с предната част на автомобила. Вещото лице е потвърдило приложеното
хирургично лечение на раните на главата със зашиване и смяна на конци на 12 ден, на ръката с шев на
скъсаното сухожилие и гипсова иммобилизация за 21 дни и операцията на ключицата
под пълна упойка с репозиция и фиксация със заключваща плака и последващо
обездвижване с ортеза за 35 дни, както и допълнителна рехабилитация на ръката и
рамото до 3 месеца. Използваното медицинско изделие според експерта изцяло
съвпада с посоченото в заплатената с касов бон фактура, представена от ищеца.
Към настоящият момент лекарят е констатирал пълно възстановяване на обема на
движенията на ставите в увредените зони, но и наличие на останали сред
операциите неотстраними загрозяващи белези, ясно видими по части на тялото,
които често не са покрити от облекло(на дясна гръдна половина „като презрамка
на потник“, на дясна ръка в основа на палец и на главата с обезкосмяване в
зоната на белега от 3 см.). Вещото лице потвърждава, че счупването на ключицата
се характеризира с много силни болки до операцията, а в последствие болката е
намаляла до поносима с обезболяващи лекарства, но поради специфичното място е
възможно и за в бъдеще да се усеща болка при натоварване или промяна на
времето. Макар възстановителният процес да е приключил, вещото лице препоръчва
нова интервенция за отстраняване на метала, който сега се усеща с напипване под
кожата.
Отделно
психологичната експертиза (л.69) установява, че непосредствено след ПТП и
особено в периода на възстановяване на движенията, ищецът е изживял остра
реакция на стрес, като травматичният спомен се е изразил в кошмарни сънища и
тревожност. Според експерта, извършил освидетелстване на ищеца към настоящия
момент, здравата и хармонична личностнова структура на пострадалия е позволила
той да се справи с тази остра реакция в рамките на обичайния период от шест
месеца без да допусне хронифицирането до постравматично стресово разстройство.
Въпреки емоционалната стабилност и ниския невротизъм на личността на ищеца
обаче, експертът е констатирал остатъчен страх от пресичане с повишено чувство
за съхранение и повишен риск от ретравмиране поради изчерпаните вътрешни
ресурси, които отново ще са нужни за преодоляване на бъдещ стрес от нова
операция за премахване на заключващата плака.
Макар и депозирани
от близък роднина на ищеца, съдът не намира основание да не кредитира
показанията на разпитания свидетел П.Д.(л. 92), тъй като те са последователно
изложени, без противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската
документация и наблюденията на експертите. Свидетелят (брат на пострадалия) ясно описва
изживяванията на ищеца непосредствено след катастрофата и периода на
възстановяване и лечение. Свидетелства за болезнено понесени не само физически
болки и неудобства от нуждата да ползва чужда помощ по време болничния престой,
но и тревожната симптоматика на острата стресова реакция, която изцяло кореспондира със заключението на
психолога. Свидетелят описва и допълнителен дискомфорт, изживян от пострадалия
поради затрудненията, които изпитвал в ежедневието си, тъй като продължил да
посещава лекции в университета, където следвал висшето си образование, но се
притеснявал от превръзките, които продължавал да носи. Съдът приема за
установена съществената разлика в самооценката на младежа, който държал на
външния си вид и активно спортувал преди ПТП, а понастоящем изживява срам от
загрозяващите го белези и притеснения за следващата медицинска интервенция.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени от противоправното поведение на
застрахования водач не само телесните увреждания породили негативни изживявания
като значителни по интензитет болки и неудобства от наложителния начален
болничен престой и домашното лечение, обездвижването и възстановяването на
движенията на ръката и тялотоа до 3 месеца, както и продължилите
около шест месеца тревожни и страхови изживявания, но също така и належащата
в бъдеще медицинска манипулация въпреки приключилия оздравителен процес.
Категорично е установено, че телесните увреждания са оставили и непреодолими
последици, които ще продължават негативно да нарушават физическия и психически
комфорт на пострадалия занапред (болките в ключицата и трайните белези).
Ответното дружество
е възразило за наличие на допълнителни (извън поведението на водача) факти,
допринесли за причиняването на този противоправен резултат. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое
противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06.
2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. №
977/2010 г. на II т. о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II
т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по
т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). Съдът кредитира заключението на автоексперта
( л. 67) като изградено на възприетите в присъдата обстоятелства относно
деянието на осъдения водач. Съдът приема за категорично установено, че
пешеходецът е предприел пресичането на улица през жилищен квартал в близост до
автобусна спирка, макар и не точно на обозначеното като пешеходна пътека място,
но несъмнено в непосредствена близост до знак А18, предупреждаващ водачите за
такава. Мястото е равно и без каквито и да е препятствия за видимостта, като и
двамата участници в движението са имали еднаква възможност да се възприемат и
да съобразят поведението си един с друг. Вещото лице е категорично, че за да
избегне удара пешеходеца изобщо не е следвало да започва движението си, докато
шофьорът е можел да осуети удар със спиране, ако е спазвал ограничението на
скоростта. При така установеното, съдът съобразява, че преценката на пешеходеца
за възможност за безопасно преминаване е била основана на възприемането на МПС
като движещо се със скорост, съответна на очаквана при обичайното движение с
ограничение от 50 км.ч. Съответно предприетото с бърз ход пресичане само по
себе си не е застрашило пешеходеца, който е имал обективна възможност да
премине цялото платно преди автомобила да се приближи до мястото на пресичане.
Тази преценка обаче се е оказала неправилна само поради превишението на
скоростта. Не се събраха доказателства за твърденията на ответника за
специфично и изненадващо за водача поведение на пешеходеца – да е изскочил
внезапно на платното без да се огледа или да се е спрял при вече започнало
пресичане и докато се е колебаел да е удължил ненужно престоя си, така че да се
превърне сам в опасност за движението.
Затова и съдът
намира, че действието на пешеходеца, провокирано от нарушението на изискване за
безопасно шофиране, не може да се отчита като самостоятелен причинен фактор за
пораждането на самото ПТП, докато несъмнено именно поведението на водача на
застрахования автомобил е поставило началото на опасността и без него
пресичането, макар и не на обозначеното място е можело да завърши без
сблъсък.
При тези обективни
данни, съдът приема, че в причинно-следствената верига не следва да се включва
поведение на самия пострадал. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за изцяло
основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер на
понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили както в имуществената,
така и в неимуществената сфера на ищеца.
Оспорените разходи за лечение са доказани изцяло, както с представените
платежни документи, така и с констатациите на експерта за необходимото им
приложение. Сумата по представен фискален бон и фактура изцяло кореспондира на
предявената претенция от 1200лв., а датите на извършване на разходите и вида на
заплатените стоки и услуги съответства на установен като необходим за лечението
на ищеца ортопедичен консуматив. Претенцията за понесени имуществени загуби
следва да се уважи в този размер.
При съпоставката на установените телесно и психично увреждания със
показанията на свидетеля за негативното изживяване на значителните промени в самооценката на
пострадалия, съдът намира за категорично установено, че ищецът е изтърпял
комбинация от телесните травми(разположени в
различни части на тялото му) и лечението им, както и психическия стрес
от злополуката с продължителни страдания в порядък и интензитет, типични за
такива увреждания, като болковия синдром е бил силно изразен в началния етап и
с по-ниска интензивност при възстановяването до 3 месеца. Освен тях обаче съдът
оценява и необичайните при приключил оздравителен процес остатъчни негативни
последици, които утежняват значително степента на засягането на правната сфера
на пострадалия. Съдът отчита за определяне на размера на обезщетението,
съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД,
наред с тези конкретни характеристики на вида и степента на увреждането и настъпилата
в резултат на тях промяна в социалните възможности на пострадалия в младежка
възраст, когато усещането за физическа привлекателност и успешно социално
общуване е основен емоционален приоритет. Съдът отчита и рисковите перспективи
за ретравмиране на психиката като
следващ резултат от нужна допълнителна интервенция, а дори и такава да не бъде
предприета, то осезаемия като чуждо тяло свързващ елемент в идентична степен ще
застрашава занапред психичния комфорт
като трайно свидетелство за травмиращия спомен. Тъй като последиците за
пострадалия в случая са комплексни и
взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява целия комплекс от тези фактори.
Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се преценят съответния лимит на застрахователно покритие (чл.
492 т. 1 на КЗ) и икономическа конюнктура в страната към релевантния за
настъпване на увреждането момент,
съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при вреди с комбиниран характер, съдът заключава, че
поискания, посочен от ищеца размер от 50 000лв. не надхвърля границите на справедливото
обезщетение за общо понесени до момента болки и страдания и компенсация
на непреодолимите занапред негативни последици от деликта. Претенцията на
пострадалия за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в
пълния размер.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците за лихва, считано от предявяване
на исковата молба. Към този момент несъмнено застрахователят вече е бил
поставен в забава и няма данни за наличие на обстоятелства, които да го
освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане на обезщетението
по посочена от ищеца банкова сметка.
***ки, като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено само вземане на адвоката
за предоставена безплатна адвокатска услуга. Доколкото не е договарян размер на
адвокатски хонорар възражение за неговата прекомерност е безпредметно.
Представен е договор с удостоверено безплатно представителство в хипотеза на
чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С оглед
установената съдебна практика (определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при липса на оспорване на съвпадащите волеизявления
на страните по договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена
материалната затрудненост на страната като основание за договарянето на
безплатната услуга. В случая насрещната страна не е възразила по възможностите
на ищеца да заплати услугата по защита в исков процес, поради което и
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, съответно и за
възмездяване на пълномощника са налице. Минималният размер за тази услуга,
според интереса, предявен с исковата молба, възлиза на 2066лв с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от
НМРАВ. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат С.С.,
представлявал ищцата при приключване на делото в първата инстанция.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на
2048лв (4 % от присъдените две обезщетения). Направените авансирани от бюджета
разходи в размер на 300 лв за възнаграждения на експерти(по допусната
медицинска и психологична експертиза), назначени по искане на страна,
освободена от авансово внасяне на разноски също следва да бъдат събрани от
ответника (чл. 78 ал.6 ГПК).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д К да заплати на Й.М.Й., ЕГН ********** ***,, следните суми, платими
по банкова сметка *** С.С. в „Райфайзен банк“ АД с IBAN ***:
·
50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляващи
сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесни
увреждания (открито счупване на ключица с разместване на фрагменти, разкъсно-контузна рана на дясно рамо, травма
на глава с хематом, ръзкъсно-контузна рана на дясна длан и травма на флексорен
мускул-сгъвач и сухожилие на китка в дясно), наложилото се лечение в период 2-3
месеца и остра реакция на психически стрес, резултат от ПТП, причинено от
водач, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД 2936/2018г по описа на ВРС, застрахован за риск
„гражданска отговорност“ с полица
BG/02/117001908418
в период от 08.07.2017 г. до 07.07.2018 г.
·
1200 лв. (хиляда и
двеста лева), представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицинско изделие,
приложено при лечение на същите увреждания
·
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези две суми, считано от 10.07.2019г. до
окончателното плащане на обезщетението, на осн. чл.493 ал.1 т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д К да заплати на адвокат С.Б.С., ЕГН ********** ***
сумата 2066 лв.(две хиляди шестдесет и шест лева), представляваща
възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца Й.М.Й. адвокатска услуга за процесуално
представителство, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и К Д К да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр.*** в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон ***, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
·
2048 лв. (две
хиляди четиридесет и осем лева), представляваща дължима по делото държавна
такса по основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК
·
300 лв. (триста
лева), представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи по
основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД