Определение по дело №467/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 400
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Любомир Игнатов
Дело: 20221100600467
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева

Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпил частен протест срещу протоколното
определение, постановено в открито съдебно заседание на 13. 12. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 116-и състав, по н. о. х. дело № 14436 по описа за 2021
г., с което съдебното производство е било прекратено на основание чл. 249, ал. 1 във връзка
с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК поради констатирано отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в хода на досъдебното производство.
Съгласно частния протест обжалваното определение е неправилно, защото от
обстоятелствената част на обвинителния акт всъщност става ясно кой е държал
инкриминираните наркотични вещества. Излагат се доводи, че съхраняването на
наркотичното вещество в ръкавица към момента на проверката не би могло да доведе до
неяснота за обвиненото лице за какво му е повдигнато обвинение. Поддържа се тезата, че
обвиняемият е държал наркотичното вещество в себе си, а самият факт в какво е било
опаковано наркотичното вещество не следва да бъде част от диспозитива на обвинението.
Приема се, че в обвинителния акт държаното от обвиняемия наркотично вещество е
надлежно описано и индивидуализирано, а евентуални разминавания в описаното с
протокола за оглед на местопроизшествие наркотично вещество с изследваното от физико-
химичната експертиза представлява въпрос по същество, който следва да се изясни в хода на
съдебното производство с оглед на принципа за централното му място в рамките на
наказателното производство. Развиват се доводи, че при преценката за нарушаване на
правата на страните в наказателното производство съдът следва да изхожда и от нормата на
чл. 6, т. 1 ЕКПЧ за правото на всяко лице, срещу което е налице наказателно обвинение,
делото да бъде разгледано в разумен срок. Иска от Софийския градски съд да отмени
обжалваното определение.
Преписи от частния протест са били надлежно връчени както на З. СТ. М., така и на
защитника му адвокат Пенев, но от тях не са постъпили становища.
Като съобрази данните по делото и доводите на прокурора, въззивният съд
направи следните правни изводи.
Частният протест е подаден от легитимирана страна срещу подлежащ на
1
протестиране съдебен акт в законоустановения срок, поради което е процесуално допустим.
Производството пред Софийския районен съд е било образувано въз основа на
обвинителен акт по досъдебно производство № 727/2019 г. по описа на 3 РУ – СДВР,
прокурорска преписка № 12284/2019 г. по описа на Софийската районна прокуратура. С
него се предявява обвинение на З. СТ. М., ЕГН **********, за това, че е държал в себе си
без надлежно разрешително наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл.
второ, т. 1, алт. 1 от Наказателния кодекс.
Обвинителният акт е единство от обстоятелствена и заключителна част, и двете със
строго предвидени от закона реквизити (чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК). Въпросните реквизити са
необходими с оглед на функцията на обвинителния акт да определи предмета на доказване
от гледна точка на предполагаемото престъпление и възможното участие на обвиняемия в
него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяването на правото на защита. Особено важни са онези елементи от
обстоятелствената част на обвинителния акт, които описват фактите от състава на
предполагаемото престъпление и начина на извършването му. Липсата на посочване на
всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни
в съдебното производство. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 4. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 7. 10. 2002 г. на ВКС по т. н. дело № 2/2002 г., ОСНК, които не са изгубили
значение.
В разглеждания случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се описва, че
подсъдимият З. СТ. М. се намирал в паркиран бус заедно с К.К.М.. Тяхната самоличност
била установена от двама полицейски служители, които след това отишли до патрулния си
автомобил, за да извършат справка за лицата. Според обстоятелствената част на
обвинителния акт през това време подсъдимият помолил М. да изхвърли от буса черна
ръкавица с полиетиленови пликчета в нея. По-нататък според обстоятелствената част на
обвинителния акт полиетиленовите пликчета съдържали наркотично вещество
(метамфетамин).
Предвид повдигнатото обвинение със заключителната част на обвинителния акт,
елемент от обективната страна на предполагаемото престъпление е „държането“ на
наркотичните вещества от подсъдимия. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче
липсва изрично описание на твърдения факт, че подсъдимият е държал наркотични
вещества. Описаното, че той е стоял на шофьорското място и че е помолил К.К.М. да
изхвърли от буса черна ръкавица с полиетиленови пликчета не може да се отъждестви с
държане на черна ръкавица и/или полиетиленови пликчета, съдържащи наркотични
вещества, от подсъдимия. При това положение е налице съществен пропуск в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който предвид цитираната тълкувателна
практика е ограничил правото на защита на З. СТ. М.. Затова правилно и законосъобразно
първостепенният съд е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 във
връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда назначената в досъдебното
производство физикохимична експертиза. Евентуални процесуални нарушения при
събирането на доказателствата в досъдебното производство не обуславят прекратяването на
съдебното производство. В противен случай би се стигнало до неоснователно
възстановяване на отменената вече възможност съдът, в полза на една от бъдещите или вече
конституираните страни в съдебния процес, съответно във вреда на друга, да преценява
пълнотата на събраните на досъдебното производство доказателства. В този смисъл са
разясненията, дадени в т. 1 in fine от цитираното тълкувателно решение, които бяха
съответно отразени с нормата на чл. 248, ал. 4 НПК. Все пак преценката на първостепенния
съд за наличието на друго съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на
2
задължителен реквизит на обстоятелствената част на обвинителния акт, е правилна.
Прекратяването на съдебното производство и връщането му на досъдебна фаза
(настоящото прекратяване на съдебното производство е за пръв път) несъмнено ще доведе
до допълнително забавяне на наказателното производство, което се води за предполагаемо
деяние от 31. 03. 2019 г. Преценката дали това забавяне би накърнило правото на З. СТ. М.
за разглеждане на делото в подходящ („разумен“) срок съгласно практиката на Европейския
съд по правата на човека е винаги комплексна и отчита разнообразни фактори като
фактическата и правната сложност на делото, поведението на държавните органи в
наказателното производство (дали са били активни и са действали ритмично), а също така и
поведението на самия обвиняем/подсъдим и на неговите защитници (дали забавянето е било
предизвикано от техни неоправдани процесуални действия и/или бездействия). Такава
преценка, съответно прогноза, не може да бъде предмет на настоящото производство.
Отделно от това правото на обвиняемия делото да бъде разгледано в разумен срок не може
да се използва като аргумент за ограничаването на други негови защитни права, до каквото
ограничаване би се стигнало при разглеждането на обвинителен акт без задължителен
реквизит от наказателния съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение, постановено в откритото съдебно
заседание на 13. 12. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116-и
състав, по н. о. х. дело № 14436 по описа за 2021 г.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3