Р Е Ш Е Н И Е
№ 260199 / 25.9.2020г.
гр. Перник, 25.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5808 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу В.В.И., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 552.74 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 96, находящ се в ****,
от които главница в размер на 472.22 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл,, и 80.52 лева – обезщетение за забава за периода от
10.07.2016 г. до 20.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото
дружество са представени – 11 броя протоколи – за монтаж и проверка на средства
за измерване и нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №
173/26.10.2004 г., том V, рег. №
3598, нот.д. № 842 от 2004 г. на нотаруис Ивайло И..
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. М. М.. В срока по чл. 131 от ГПК последната е депозирала писмен
отговор, в който исковите претенции са оспорени по основание и размер. Посочено
и че сумите са неправилно изчислени и завишени. Поддържа се, че до имота не е
доставяна топлинна енергия с необходимото качество и че същата не е отчитана
правилно. Твърди се, че измервателните уреди не са били изправни. Оспорва се
обвързването на ответника в облигационна връзка по силата на закона и общите
условия на дружеството, както и ограниченията в последните за възражения срещу
изготвените сметки. Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника
като се твърди, че липсват доказателства същият да е собственик респективно
ползвател на имота.
В хода на
производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза
/КСТИЕ/.
В съдебно
заседание, проведено на 31.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника адв. М. счита исковете за неоснователни и недоказани,
поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5010/09.10.2018
г. по ч.гр.д. № 6827/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 173/26.10.2004 г., том V, рег. №
3598, нот.д. № 842 от 2004 г. на нотаруис Ивайло И. се установява, че имот с
адрес ****, ап. 96 е продаден на В.В.И., с ЕГН: ********** на 26.10.2004 г.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза.
От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на
договор № 372/23.10.2014 г. Налице е и
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011
г., както и договор от 01.09.2017 г. По отношение на
годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период
топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му
могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика,
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на
задълженията за процесния период е в размер на 464.52 лева. Налице е
разминаване с исковата претенция – със сумата от 7.70 лева /472.22 лева –
464.52 лева/, която е във вреда на ответника. На последно място от заключението
е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
От експертизата в икономическата й част се
установява, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 464.52 лева.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 10.07.2016 г. до 20.09.2018 г.
е в размер на 79.07 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. В тази връзка общият размер на
дължимите суми възлиза на 543.59 лева. Въведени и съобразени при получаване на
тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място
от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено
редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил
плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания
са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни
за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството.
Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото
са приложени и протоколите за монтаж на средствата за измерване, както и
протоколите от периодичните им проверки, които потвърждават заключението по
вещото лице по техническата част на експертизата, че измервателните уреди са
били годни и са отчитали правилно доставеното количество топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 5010/09.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6827/2018 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от
2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да
влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в
исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №
173/26.10.2004 г., том V, рег. №
3598, нот.д. № 842 от 2004 г. на нотаруис Ивайло И./
следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия,
доколкото е собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от страна на ответника – на 26.10.2004 г. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота
след придобиването му. В тази връзка ответникът следва да отговаря за пълния
размер на задълженията за имота.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл. е
464.52
лева. Последната
видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата
от страна на ответника. В тази връзка и исковата претенция за посочения период
е основателна до сумата от 464.52 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната
експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 79.07, считано
от 10.07.2016 г. до 20.09.2018 г. вкл., до която сума искът следва да бъде уважен като за разликата до пълния
претендиран размер следва да бъде отхвърлен.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.10.2018 г. такава давност не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковата претенция за главница за основателна до сумата от 464.52 лева,
за който размер следва да бъде уважена като за разликата от 7.70 лева същата
следва да бъде отхвърлена. От своя страна претенцията за обезщетение за забава
е основателна за сумата от 79.07 лева, до който размер следва да бъде уважена,
като следва бъде отхвърлена за разликата от 1.45 лева. Неоснователните части от
претенциите не влияят на процесния период, доколкото съгласно КСТИ се дължат на
допусната грешка в изчисленията на ищеца.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6827/2018 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото от тези разноски следва да бъде присъдена сумата от
73.76 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 5808/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева държавна
такса, 300 лева – възнаграждение за особен представител, 280 лева –
възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 10 лева
– съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 703.16 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.В.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 543.59 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № 96, находящ се в ****, от които главница в размер на 464.52 лева за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. вкл., и 79.07 лева
– обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 20.09.2018 г. вкл.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6827/2018 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 9.15
лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 552.74 лева,
от които 7.70 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от
472.22 лева и 1.45 лева - разликата до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 80.52 лева.
ОСЪЖДА В.В.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 73.76 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 6827/2018 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 703.16 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6827 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.