Решение по дело №289/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6368
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20181100100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е

                                                     гр. София, 03.09.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в съдебно заседание на 27 юни 2019 год., в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

           при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 289 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявените искове са с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Ищцата твърди в ИМ, че на 05.06.2016 г., е пътувала като пътник в л.а. „Рено 19 Шамад“, с рег. № *******по пътя от с. Микре към гр. Угърчин, когато водачът отнел предимството на л.а. „Рено Клио“, с рег. *******, управляван от И.С..ИМ е допълнена с твърдения,че причината за ПТП е отказ на спирачната уредба на л.а. марка „Рено“, модел „19 Шамад”, с рег. № ******АР, управляван от Г.Й., както и че ищцата е била на задната седалка по средата по време на ПТП и е била с поставен предпазен колан. В резултат на ПТП-то е получила описаните в ИМ увреждания на гръбначния стълб, таза, рамото и главата. Понесла е болки и страдания по време на болничното лечение, възстановителния период и към настоящия момент. На 20.12.2016 г. е подала писмено искане до ответника за обезщетение на понесените вреди, което останало неудовлетворено. Претендира осъждане на ответника да й заплати исковата сума като обезщетение за понесените неимуществени вреди със законната лихва от 05.06.2016 г., до окончателното й  изплащане. Претендира разноски.

            Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на фактически състав на деликта. Прави възражение за съпричиняване  поради непоставяне или неправилно поставяне на обезопасителен колан от страна на ищцата.  Претендира разноски по делото.

            Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна:

            По делото е безспорно, че ответникът е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил л.а. „Рено 19 Шамад“, с рег. № *******- Г.Й., действаща към момента на настъпване на процесното ПТП.

            От събраните по делото доказателства (констативен протокол за ПТП и приложеното ДП) се установява, водачът на  л.а. „Рено 19 Шамад“, с рег. № *******– Г.Р.Й. не спира на знак Б2 по път 401 посока от с.Микре към гр.Угърчин и реализира ПТП на 05.06.2016 г. с движещ се по път с предимство л.а.“Рено Клио“. В резултат на удара между двата автомобила е пострадала ищцата, която е пътувала на задната седалка на л.а. Рено Шамад  и е била транспортирана в Болницата в гр.Ловеч.

            

            С постановление от 16.08.2017 г. РП-Ловеч е прекратила наказ. производство по ДП на осн. чл. 343,ал.3 , ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК вр. чл.15 НК. В постановлението се сочи, че ПТП се дължи на внезапна техническа неизправност в спирачната система и водачът Г.Р.Й. не е могъл да предотврати ПТП .

            От показанията на св. М. – ищца по гр. д. № 2680/18 г. на СГС, ГО, І – 22 с/в срещу ответника, се установи, заедно с ищцата, която е била в средата на задната седалка са пътували в л.а. Рено Шамад. Установява, че водачът на МПС когато видял бялата кола, която била пред тях, й казал, че нямат спирачки, заобиколил от лявата страна бялата кола и когато минал през пътя (кръстовището) ги ударила отляво една червена кола.  Бялата кола била спряла на знак „Стоп“,като водачът Й. я заобиколил, защото нямал спирачки да спре зад нея  и за да не я удари. Свидетелката също претърпяла злополука при ПТП (счупен крак) и заедно с ищцата  лежали в една стая 6 дни в болница с придружители с тях. Ищцата не можела да става от леглото. След 4 месеца видяла ищцата,която била с патерици.След още 3-4 месеца ищцата пак била с патерици, оплаквала се от болки в  кръста, крака и корема, но не знае дали са й правили операции. Към момента ищцата куцала, била уплашена и все още имала болки на посочените места. Сочи, че ищцата била с поставен обезопасителен колан.

            От заключението по приетата КСМАТЕ  се установява следното: на 05.06.2016 г. около 17.00 ч.по път 3-307 от с. Микре към гр.Угърчин се движи л.а. Опел Астра, зад него се движи л.а. Рено Шамад. Преди кръстовището има знак забранено изпреварването и ограничение 60 км/ч.  При достигане кръстовището с път 401, водачът на л.а. Опел Астра спира на Знак Б-2 (стоп). Водачът на следващата го лека кола Рено Шамад го заобикаля и навлиза в кръстовището, но не намалява скоростта си на движение. В този момент по път 401 се движи л.а. Рено Клио с посока - гр. Ловеч. От пресичането  траекториите на двата автомобила на кръстовището се осъществява удар, като с предната си фронтална част Рено Клио удря лявата странична час в областта на двете леви врати на Рено Шамад. От кинетичната енергия на Рено Клио, л.а. Шамад е отместен напред с посока Ловеч, но той също има определена кинетична енергия и поднася Рено Клио по посока Угърчин. Двата автомобила ротират обратно на часовниковата стрелка, изминават известен път  и се позиционират, като Рено Шамад достига до бордюра на затревената триъгълна площ, удряйки се в бордюра поврежда окачването си, продължава да се завърта и плъзга до установяването си в покой. Според в.л. З. причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. Рено 19 Шамад на път с предимство, при наличие на знак Б-2 (стоп) и пресичане на траекторията на движение на л.а. Рено Клио.

             Според в.л. д-р Г. след постъпване на ищцата в болницата на е установено двустранно счупване с пълно прекъсване на тазовия пръстен в предния отдел - счупване на горните и долните рамена на лонните кости в ляво и в дясно - счупване тип „пеперуда”.В болницата на пострадалата е предприет активен лечебно-диагностичен процес,поставена е била на строг постелен режим с  медикаментозно лечение и е изписана на 13.06.2016 г. с подобрение, афебрилна, без данни за съдово-нервни усложнения на крайниците и добро общо състояние, с препоръки да продължи лечението при амбулаторно домашни условия. Назначен й е отбременен режим при ходене 2-3 месеца и прием на лекарство при болка. Съгласно заключението след подобни травми са налице силни болки, усилващи се и правещи невъзможни активните движения на долните крайници в тазобедрените стави, като задължителен етап от лечението е строг постелен режим на твърдо легло 20 - 25 дни и пълен покой на крайниците до 1,5—2 месеца. След такава травма, при благоприятно развитие на оздравителен процес, средностатистически функционалното възстановяване настъпва за около 4 - 6 месеца. По делото няма представени медицински документи за извършени контролни прегледи на ищцата.

             В.л. д-р Г.  не е извършил преглед на ищцата.  Според него възстановяването при ищцата е протекло в рамките на средностатистическите срокове. След подобни счупвания и при пълно зарастване на костите,възможно е да има персистиращи болки при натоварване и резки промени на времето.

             В КСМАТЕ е посочено, че по делото няма сигурни медицински данни, въз основа на което със сигурност да се приеме, че е била с поставен колан в момента на ПТП. Според д-р Г.  е налице основание да се приеме с голяма вероятност,че тялото на ищцата в момента на ПТП е било протектирано с поставен колан, с оглед задържането на долната част на тялото към седалката (седалището където са счупванията). Ударът и притискането довели до тазовите увреждания е нанесен не от съприкосновение с удар върху интериора на автомобила, а от такова с удар върху намиращия се в ляво от нея пасажер и удар върху нея от намиращия се в дясно от нея пасажер, с елемент и на притискане между двамата.

            В с.з. на 27.06.2019 в.л.З. сочи, че няма данни по делото, след ПТП-то, какво е техническото състояние на автомобила, но техническата неизправност най-вероятно е свързана със спирачната система на колата, която  е много стара, след като „Рено Шамад“ не се произвежда от повече от 20 години и вероятно не са сменяни  спирачни маркучи,маншони, цилиндъри а водачът е този, който се грижи за техническото състояние на автомобила

             В с.з. на 27.06.19 г. в. л. д-р Г. е пояснило, че ищцата не е била в безсъзнание след ПТП, няма данни за ЧМТ, като липсата на спомен може да е и психо-емоционално състояние.

                        Свидетелят Й., управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП установи,че редовно проверявал спирачната течност на автомобила, но в деня на ПТП не го направил. Установил проблема в МПС непосредствено преди ПТП. Установява, че на тръгване от Угърчин нямало технически проблем по МПС, пътували около 100 км от мястото, от където тръгнали до мястото на ПТП без проблем. Установява, че карал колата на разклона с 30 км и изведнъж педалът омекнал и паднал надолу. Поради това свидетелят се изплашил, мислел да спира колата на скорост, но пред него имало кола, която заобиколил, за да не я удари. Казал на пътниците, че няма спирачки, след което настъпил удара на кръстовището. Установява, че ищцата е пътувала с колан.         

            Ищцата е предявила извънсъдебни претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП на  20.12.2016 г. На 29.09.2017 г. ищцата е представила допълнително поисканите от ответника писмени документи относно щетата.

           По иска по чл. 432, ал.1 КЗ

           Законът е дал възможност    на увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя.За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя следва да се установят две групи факти.От една страна наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в качеството му на застрахован. От друга страна следва да се установи в кумулативност наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД –виновно извършено от деликвента   противоправно деяние,от което да са настъпили  в причинно следствена връзка вреди за пострадалия.   

                        Съгласно нормата на чл. 498,ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда,само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Въведеното задължение в чл. 498 ,ал.1 КЗ увреденото лице да отправи писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ е изпълнено по делото от ищцата. В случая по образуваната щета на ищцата не и е било извършено плащане.

             От събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. В резултат на отказ на спирачната уредба на л.а. „Рено Шамад”, с рег. № ******АР, управляван от Г.Й., водачът отнел предимството на л.а. „Рено Клио“, с рег. *******, управляван от И.С. и е било реализирано ПТП в резултат на което пострадала ищцата. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна бе да проведе обратно доказване (което винаги е пълно), като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива категорично не бяха представени по делото. Според заключението по КСМАТЕ водачът на Рено Шамад е трябвало да провери състоянието на спирачната уредба на автомобила, за да не се поставя в невъзможност да спре и предизвика ПТП, което той не е сторил и не е прегледал спирачната течност в деня на ПТП. В.л. З. по КСМАТЕ е посочил, че на МПС не са  сменяни спирачни маркучи, не са сменяни маншоните, спирачките на цилиндърчетата и т.н. Въпреки, че в материалите по досъдебното производство се посочва, че в случая ПТП се дължи на внезапна техническа неизправност в спирачната система и водачът Г.Р.Й. не е могъл да предотврати ПТП, то прекратителното постановление на прокурора не се ползва с последиците на влязла в сила присъда, вкл. с тези предвидени в чл. 300 ГПК. Или презумпцията за вина на водача на л.а. „Рено Шамад” в случая не беше оборена категорично от ответника. Ето защо съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявения иск по чл. 432,ал.1 КЗ се явява основателен.

                 По отношение размера на обезщетението съдът взе предвид: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно установената съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Като взе предвид характера на травмата на ищцата – двустранно счупване с пълно прекъсване на тазовия пръстен в предния отдел - счупване на горните и долните рамена на лонните кости в ляво и в дясно (счупване тип „пеперуда“), отражението й на нейното физическо, психическо и емоционално равновесие, периода на възстановяване в рамките на 4-6 месеца, нарушения  нормален ритъм на живот на ищцата. Предвид горното съдът намира, че предявения срещу ответника пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на сумата от 50 000 лева. Исковата претенция в останалата част до претендирания размер от 150 000 лева е силно завишена и следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

                  По възражението за съпричиняване:

                  В хода на делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата ищца, като това възражение се свежда до твърдението, че не е използвала предпазен колан. От приетата и неоспорена КСМАТЕ се установи, че е налице основание да се приеме, че  ищцата в момента на ПТП е била с поставен предпазен колан с оглед счупването на седалището.

                   По отношение лихвата за забава:              

                   Отговорността на застрахователя за плащане законната лихва върху дължимото обезщетение  при пряко предявена претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в чл. 397 КЗ. От една страна претенцията е предявена на 20.12.2016 г. С оглед факта, че застрахователят е поискал  и други документи входирани  от ищцата на 29.09.2017 г. на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ съдът намира, че лихвата следва да се присъди, считано от 29.10.2017 г.

                   По отношение на разноските:

                   Ищцата е освободена от внасяне ДТ и разноски.

                   Адвокат Р.М.  има право на адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лв. с оглед цената на иска  и за осъщественото  безплатно процесуално представителство съобразно уважената част от иска на осн. чл. 38,ал.2 ЗА й се следва сумата 1 510 лева.В случая обаче уваженият иск е 50 000 лева и минималното адвокатско възнаграждение, по чл. 7, ал.2, т.4 от Н № 1/09.07.2004 г. възлиза на 2 030 лева., които да й заплати ответника.Съдът счита за неоснователно  искането за присъждане ДДС върху така определеното възнаграждение, тъй като ДДС-то е косвен данък,който се изчислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС.

                   Ответникът има право на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете: на 166,68 лв. за разходи за експертизата и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 366 лева, които да му се изплатят от ищцата.

                               Ответникът следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумите: 2000 лв. представляваща ДТ, 250 лв. – за експертизата, и 70 лв. за свидетел или общо 2 320 лева.

                    Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                    ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.М. САК, на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 50 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП на  05.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата  от 29.10.2017 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева.

                    ОСЪЖДА З. А.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Р.М.,***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2030 лева  адвокатско възнаграждение.

                    ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо 2 320 лева ДТ и разноски по делото.    

                   ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата  от  366 лева – разноски и юриск.възнаграждение.

                    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                           СЪДИЯ: