Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна, __ .03.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря В.Г., като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 4281 по описа за 2016г.:
Производството по делото е образувано
по предявени от М.К. и Н.К. срещу Ж.К. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на всеки един от тях на сумата от
12 770 лв., претендирана като 1/5 ид. част от получена от Ж.К. средна пазарна цена на 37
броя едри преживни животни – говеда със следните идентификационни номера на
ушните марки, какво следва: BG 27097049, BG 30808656, BG 27097076, BG 30808652,
BG 30808646, BG 27097104, BG 31081277, BG27097152, BG31081299, BG27097050,
BG27097053, BG27097051, BG30808654, BG27097047, BG30808641, BG30808642, BG27097110,
BG30808645, BG30808650, BG31081276, BG27097064, BG27097073, BG27097149,
BG27096968, BG27097111, BG27097065, BG31081278, BG30913742, BG30913743,
BG30808657, BG30808660, BG30913747, BG30913741, BG30913745, BG27097074,
BG31081298, BG27097148 и 179 броя дребни преживни животни – овце със
следните идентификационни номера на ушните марки, както следва: BGD300561524,
BGD301816101, BGD300561525, BGD300561523, BGD300561522, BGD301816102,
BGD300561520, BGD301816099, BGD300561521, BGD301816080, BGD300561519, BGD301816081,
BGD301816100, BGD300561518, BGD301816082, BGD300561517, BGD301816083,
BGD301816084, BGD301816097, BGD301816096, BGD300561697, BGD300561696,
BGD301816098, BGD300561640, BGD300561639, BGD301816094, BGD300561638,
BGD300561648, BGD300561643, BGD301816095, BG03D0367166, BGD301816073,
BGD301816108, BG27D0238531, BG03D0367199, BGD30I816074, BGD301816072,
BGD301816106, BGD300559305, BGD301816107, BGD300559106, BG27D0238541,
BGD301816078, BGD301816104, BG27D0239921, BG27D0239924, BGD301816079, BGD301816105,
BGD301816103, BGD301816076, BGD3018I6075, BGD30I816077, BGD301816086,
BG03D0367173, BGD301816085, BG27D0057066, BG27D0238309, BG27D0238312,
BG27D0292433, BG03D0367176, BGD300559077, BG27D0238301, BG27D0057053,
BG27D0057052, BG27D0292422, BG27D0237711, BG27D0239998, BG03D0367426,
BG27D0239984, BG27D0239982, BG03D0367I67, BGD300561503, BGD301816093,
BGD300561504, BGD300561505, BGD301816092, BGD300561506, BG03D0367175,
BG03D0367200, BGD30I816091, BG03D0367430, BG03D0367182, BGD301816090,
BG57D0417167, BG27D0352009, BG03D0367195, BG27D0238349, BGD300561512,
BG27D0238348, BG03D0367191, BGD300561513, BGD301816089, BGD300561515,
BG27D0238342, BG03D0367198, BGD300561514, BG27D0352004, BG27D0238339,
BG27D0238340, BGD300561516, BGD30I816088, BG27D0057086, BGD300561508,
BGD300561507, BGD300561509, BGD30056I510, BGD30056I511, BG27D0238325,
BGD301816087, BG27D0157953, BG03D0367197, BG27D0157964, BG27D0157957,
BG03D0367164, BG27D0157958, BG27D0157960, BG27D0311255, BGD300559104,
BG27D0311258, BG27D0311259, BG27D0311262, BG27D0311261, BG27D0311264,
BG27D0292025, BG27D0292008, BG27D0042556, BG27D0311267, BG27D0311270,
BGD301816113, BGD301816067, BGD301816065, BGD301816112, BGD301816066,
BGD300559313, BG27D0417136, BGD301816117, BG27D0417135, BGD301816116,
BG27D0417139, BG27D0417141, BGD3018I6U5, BGD301816068, BGD301816114,
BG27D0417149, BGD301816110, BGD301816069, BGD301816I09, BGD300561791,
BGD301816111, BGD301816071, BGD301816070, BGD300559323, BGD300561792,
BG27D0157995, BG27D0157981, BG27D0157981, BG27D0157986, BGD300561793,
BGD300561794, BG27D0130149, BG27D0417125, BGD301816118, BG27D0417122,
BG27D0417133, BGD300561797, BG27D0417127, BG27D0417128, BGD301816120,
BGD300561799, BG27D0417108, BG27D0417107, BGD301816064, BGD300561798,
BGD301816063, BG27D0417105, BGD301816119, BG27D0417115, BG27D0158000,
BG27D0417112 в общ размер на 63 850 лв., получена при продажба на съсобствени вещи, придобити на основание наследствено правоприемство, след смъртта на наследодателя Х.М. К.,
починал на 17.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 18.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба ищците М.К. и Н.К.
твърдят, че са законни наследници на своя баща Х. К., починал на 17.04.2011г.,
заедно с ответника Ж.К., негова съпруга и децата от втория брак на
наследодателя – Б. К. и А. К..
Твърди се, че към деня на откриване
на наследството, Х. К., в качеството на земеделски производител, упражняващ
търговска дейност като ЕТ З. – Х. К. и развиващ животновъдна дейност, е бил
собственик на 37 броя едри преживни животни – говеда и 179 броя дребни преживни
животни – овце, съобразно регистрацията на земеделския производител в
информационната система на Националната ветеринаро -медицинска
служба, след чиято смърт правото на собственост по наследяване е преминало в патримониума на неговите наследници при квоти от по 1/5 ид. част.
След смъртта на Х. К., в производство
по гр.д. 43/2012г. на Районен съд – Велики Преслав, образувано по искове по чл.
69 ЗН, е установено, че 29 броя едри преживни животни – говеда и 179 броя
дребни преживни животни не са били в държане на Ж.К., която без знанието на
останалите съсобственици, се е разпоредила с тях отчуждавайки правото на
собственост с договори за продажба, което право принадлежи на трети лица и е
довело до отхвърляне на конститутивните искове за
делба. Разпоредителните сделки със съсобствените вещи
са извършени в периода от 17.09.2011г.
до 07.11.2011г. и във връзка с тях, Ж.К. е получила сумата от 63 850 лв.,
явяваща се средна продажна цена на животните, която към 2011г. възлиза на
1 000 лв. за едно говедо и 150 лв. за една овца.
На 17.09.2011г., въз основа на
издадено ветеринаро
- медицинско свидетелство 8 броя говеда са предадени на Г.Р.. Други 4
говеда са записани като собствени на Н.М., 10 броя овце на М.М., 91 броя овце на Н.М., по 1 брой овца на М.Х. и В. ЕООД,
2 броя на К. Г., Х. Г. и С. Г., а станалите 24 броя говеда и 69 броя овце
вероятно са предадени на депо за събиране на животни.
Поддържа се, че Ж.К. дължи заплащане
на припадащата се част от средната пазарна цена на продадените съсобствени вещи на останалите законни наследници в размер
на 12 770 лв., представляваща 1/5 идеална част от получената сума от
63 850 лв., която не е заплатила доброволно на М.К. и Н.К..
Изложеното е обусловило правния
интерес от предявяване на осъдителни претенции за заплащане на припадащата се
част от продажната им цена на законните наследници на починалия наследодател Х.
К..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ж.К.
признава следните релевантни за делото факти, а именно: че след смъртта на
съпруга си Х. К., починал на 17.04.2011г., правото на собственост върху
притежаваните 37 броя едри преживни животни – говеда и 179 броя дребни преживни
животни – овце от редки местни – автохтонни породи в България, е преминало в патримониума на законните му наследници – М.К., Н.К., Ж.К.
и децата от втория брак на наследодателя – А. К. и Б. К. при равни права в
съсобствеността от по 1/5 идеална част.
Признава още, че 29 броя говеда са
продадени на М. М. на 07.01.2012г. за сумата от 14 800 лв. или по 510, 34
лв. за един брой, че дължи на всеки един от ищците припадащата се част от
цената от 2 960 лв., както и че съсобствените
179 броя овце са продадени на същия купувач, въз основа на договор от
07.01.2012г. за сумата от 14 200 лв. при единична цена от 79, 33 лв., за
което дължи на наследниците сумата от сумата от 5 800 лв. на всеки от тях.
Твърди се, че страните по делото са
постигнали съгласие, обективирано в констативен протокол 142, том 2, рег. номер
7756 / 13.10.2011г., изготвен от нотариус И.М., притежаваните от наследодателя
животни да бъдат продадени до 30.11.2011г., „като относно оферирането и
договарянето с евентуални купувачи всички наследници ще предприемат
необходимите действия в срока”.
Действия по отчуждаване на животните,
ищците не са предприели, а грижите по изхранването и отглеждането им /поене,
водене на паша, стригане, пазене и др./, са поето изцяло от Ж.К., в периода от 17.04.2011г.
до 07.01.2012г. в животновъден обект, находящ се в с. Кочово, Община Велики
Преслав, Област Шумен, включително и разходите по транспортирането им.
След смъртта на наследодателя, г – жа
К. не е била в състояние да отглежда животните, поради което на 07.10.2011г., е
сключила договор за отглеждане на процесните животни
с Н.М., в качеството му на земеделски стопанин, с който поела задължение да
заплаща месечно сумата от 800 лв. за гледане на транспортираните животни с ветеринаро – медицинско свидетелство BG 2011 –
041479/07.10.2011г., с цел смяна на пасище. Действията по отглеждането им,
изразяващи се в хранене, поене, водене на паша, стригане и пазене, са извършени
в животновъдния обект, собствен на съпругата на изпълнителя М. М.Х., находящ се
в. Каменик, Община Бобошево, Област Кюстендил.
Твърди се още, че общата продажна
цена от 29 000 лв. е получена разсрочено от Ж.К. в периода от 07.10.2011г. до 07.01.2012г., след
прихващане със задължение, произтичащо от договор за отглеждане на животни от 07.10.2011г., сключен с Н.М. срещу
задължение за заплащане на сумата от 800 лв. месечно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че Х. К.
е бил собственик на животновъден обект № 9862 - 0185, находящ се в с. Кочово,
Община Велики Преслав, Област Шумен, регистриран в Областна Дирекция по
безопасност на храните – гр. Шумен.
На 04.06.2010г. в качеството си на физическо лице си, г – н К.
е регистриран на същата дата в Областна дирекция „Земеделие” /л. 45/ като
земеделски производител, въз основа на анкетна карта. Същият е развивал животновъдна
дейност и отглеждал едър рогат добитък в собствения си животновъден обект №
9862 - 0185, находящ се в с. Кочово, Община Велики Преслав, Област Шумен.
Въз основа на заявление от
16.06.2010г. /л. 62 – л. 72/ за подпомагане 2010, г – н К. е одобрен по схеми
за подпомагане на животновъдството – „Агроекологични
плащания 2010”, поемайки задължение да отглежда животните за период от 5 години
/л. 75/.
В приложение за кандидатстване за „Агроекологични плащания 2010г.”, г – н К. е декларирал, че
общият брой на животните от редки местни породи, с които кандидатства са 102,
от които 7 – Българско сиво говедо, 37 – Каракачанска овца и 58 броя –
Медночервена шуменска овца /л. 72/.
С договор от 11.03.2011г., Сдружение
за развъждане на местни породи говеда, е поело задължение по възлагане на Х. К.
да извършва развъдна дейност във фермата си, находяща се в с. Кочово, Община
Велики Преслав, Област Шумен.
На 17.04.2011г. г – н К. е починал и е оставил за свои законни
наследници - Ж.К., съпруга от втория му брак, Н.К. и М.К., явяващи се деца от
първия брак на наследодателя и А. К. и Б. К., деца от брака му с ответницата.
Към деня на смъртта си, г – н К. е
притежавал 179 броя овце и 37 броя говеда, обстоятелство, което не е спорно
между страните, а отделно се установява и от данните в справка за наличните
животни в ОЕЗ /обект с епизоотично значение/ към
17.04.2011г., извлечени от Интегрираната информационна система на БАБХ /л. 139/.
Макар наследодателят Х. К. да е осъществявал специфична дейност, като земеделски производител – физическо лице, то отглеждането на едър рогат добитък и сделките с тях, е извършвано по занятие. Движимите вещи - 179 броя овце и 37 броя говеда, отглеждани в животновъдния № 9862 - 0185, находящ се в с. Кочово, с които г – н К. се е снабдил за упражняване на занаят, без значение дали придобивната сделка е извършена от негово име и с негови средства по време на брака, е лично имущество на наследодателя, на осн. чл. 22, ал. 2 СК.
След смъртта на г – н К., в
качеството му на земеделски производител – физическо лице, правото на
собственост върху 179 броя овце и 37 броя говеда е придобито по наследствено правоприемство от наследниците му по закон при равни квоти
от по 1/5 идеална част /чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Не е спорно още, че след смъртта на
наследодателя г – жа К. е отчуждила с договори за продажба правото на
собственост върху всички притежавани от Х. К. животни - 179 броя овце и 37 броя
говеда.
Към момента, в който се твърди, че г
– жа К. е продала животните – 17.09.2011г. и 07.01.2012г., същата е могла да
отчужди само притежаваната 1/5 идеална част от всяко едно от тях.
В констативен протокол, №
142/13.10.2011г., том II,
рег. № 7756 на нотариус И.М. /л. 44/, е обективирано съгласието на Ж.К.,
действаща лично и като законен представител на малолетните деца А. К. и Б. К. и
Н.К., действащ лично и като пълномощник на своя брат М. К., притежаваните от
земеделския производител Х. К. животни да бъдат продадени до 30.11.2011г.
Наследниците му са поели задължение да предприемат нужните действия във връзка
с поетия ангажимент, а именно офериране и договаряне с евентуални купувачи.
Съставеният от нотариус И.М. констативния
протокол № 142/13.10.2011г., том II, рег. № 7756 инкорпорира освен съгласие на всички
съсобственици да се разпоредят с животните, но и едностранни волеизявления, с
които всеки един от тях е упълномощил останалите да извърши действия на разпореждане
с движимите вещи, поради което съдът приема, че вещно – прехвърлителния
ефект на възмездните сделки, е настъпил и продавачът, действащ като пълномощник
на останалите, е отчуждил правото на собственост върху 179 броя овце и 37 броя
говеда.
В исковата молба ищците – Н.К. и М.К.
твърдят, че в хода на производството по гр.д. № 43/2012г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав с предмет искове за делба на движими и недвижими вещи,
вкл. и на 29 броя говеда и 179 броя овце са узнали, че г – жа К. е отчуждила животните,
получавайки поне средната пазарна цена или общо от 63 850 лв. /1 000 лв.
за едно говедо и 150 лв. за една овца/.
Ответникът Ж.К. признава, че е продал
животните, за което е получил на 17.09.2011г. от Г.Р. сумата от 7 000 лв.
за 8 броя говеда, 14 200 лв. за 179 броя овце и 14 800 лв. за 29 броя
говеда или общо 36 000 лв., от които дължи на всеки един от ищците
припадащата се част от продажната цена, след прихващане със задължение по
договор за отглеждане на животни в общ размер на 2 400 лв.
С определение 370/27.10.2015г., постановено
по гр.д. 3299/2015г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение
32/09.02.2015г. по в.гр.д. 421/2014г. на Окръжен съд – Шумен, с което е
потвърдено решение на първоинстанционния съд, с което
исковете за делба на 29 броя говеда и 179 броя овце, са отхвърлени по
съображения, че М.К. и Н.К. не са установили факта, че животните са останали в
наследство на Х. К. и се намират в държане на Ж.К..
Ангажираните по делото доказателства
сочат, че след смъртта на г – н К., на 17.09.2011г.,
8 броя говеда с индивидуални идентификатори, описани във ветеринаромедицинско
свидетелство № BG2011
– 038237, както следва: BG 27097148, BG 27097049, BG 30808656, BG27097076, BG
30808652, BG 30808646, BG 27097104, BG 31081277, издадено от Информационната система на Националната ветеринаромедицинска служба – гр. Шумен /л. 147/, са
напуснали животновъден обект № 9862 - 0185, находящ се в с. Кочово с цел
търговия и са разтоварени в животновъден обект № ********** /5149 – 0029/,
собствен на Г.Р. в с. Добри дол, Община Лясковец, Област Велико Търново.
Този факт, освен, че не е спорен
между страните се установява от писмо от Министерство на земеделието и храните,
Българска агенция по безопасност на храните /БАХБ/, Областна Дирекция по
безопасност на храните – Шумен /л. 137/ и от заключенията на първоначалната и
повторна съдебно – селскостопанска и оценителна експертиза.
В първото по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на Ж.К. признава, че е прехвърлил на Г.Р. правото на
собственост върху 8 броя говеда, транспортирани до животновъден обект №
********** /5149 – 0029/, намиращ се в с. Добри дол, за която сделка е получила
на 17.09.2011г. сумата от 7 000 лв. или по 875 лв. за всяко от тях.
Това обстоятелство, освен, че се
признава се установява и от представената разписка /л. 157/, удостоверяваща
неизгоден за Ж.К. факт, а именно, че е получила сумата от 7 000 лв., явяваща се продажна цена за осем броя животни: BG
27097148, BG 27097049, BG 30808656, BG27097076, BG 30808652, BG 30808646, BG
27097104, BG 31081277.
На 07.10.2011г. /л. 137/, 29 броя говеда и 179 броя овце, със
съответната идентификация, са напуснали животновъдния обект в с. Кочово и са
насочени към животновъден обект № BG 2677 – 0020, собствен на М. М.,
находящ се в с. Каменик, Община Бобошево, Област Кюстендил.
От заключението на повторната ССОЕ се
установява, че в животновъден обект № BG 2677 – 0020, собствен на М. М.,
находящ се в с. Каменик, са пристигнали 4 броя говеда и 110 броя овце. За
останалите 25 броя говеда и 69 броя овце не е налична информация в
Интегрираната информационна система за точното им местодомуване.
В съдебно заседание, експертът
уточнява, че придвижването на всяко животно от един до друг обект изисква
издаване на пътен лист от ветеринарен лекар. Регистрираният в съответния район
лекар „влиза”, чрез компютъра си в Интегрираната информационна система, в която
задава, че конкретни животни със съответната идентификация напускат конкретен
обект и се отправят към друг, отбелязвайки в системата статус „тръгнал”.
При пристигане на животните в
съответния обект, ветеринарният лекар, регистриран в съответния район отново
следва да отрази, че движимите вещи със съответната идентификация са
пристигнали, отбелязвайки в Интегрираната информационна система статус,
„пристигнал”.
В конкретния случай, ветеринарния
лекар в с. Каменик е отразил пристигането на 4 броя говеда и 110 броя овце, а
останалите са все още със статус „започнало, но не приключило” движение.
В конкретния случай, независимо, че
ветеринарният лекар в с. Каменик не е отразил, че 25 броя говеда и 69 броя овце
не са пристигнали в животновъдния обект № BG 2677 – 0020, съдът приема с оглед
признанието на ответната страна, че всички 29 броя говеда и 179 броя овце са
пристигнали в ОЕЗ, собствен на М. М..
На 07.10.2011г., Ж.К. е сключила в писмена форма договор /л. 80/, с
който възложила на Н.М. отглеждането на животните без посочен период срещу
задължение да заплаща месечно възнаграждение в размер на 800 лв.
Съставеният в писмена форма документ
инкорпорира и поето от г – жа К. задължение след приключване на „ангажимента”
да продаде животните на Н.М..
В подкрепа на твърденията си
ответникът, е ангажирал писмени доказателства установяващи, че на 07.01.2012г. Ж.К. е продала, на М. М.,
съпруга на Н.М. 179 броя овце за сумата от 14 200 лв. или по 79, 33 лв. на
брой, изплатена напълно на продавача /л. 81/, както и че на същата дата е
получила от същия купувач продажната цена на 29 броя говеда в размер на
14 800 лв. или по 510, 34 лв. за всяко /л. 82/.
В първото съдебно заседание,
процесуалният представител на Ж.К. въвежда нови твърдения, че две от кравите с идентификационни номера на ушните
марки – BG 27097051
и BG 27097047 са
погинали на 24.03.2011г., т.е. преди смъртта на Х. К., починал на 17.04.2011г. и
същите не са били предмет на отчуждителни сделки.
Във връзка с тези твърдения е представена
потвърдителна бележка 7818/24.03.2011г., издадена от Б.
96 АД /л. 151/, удостоверяваща получени животински трупове.
Така заявените обстоятелства са преклудирани, тъй като не са нито нови, нито нововъзникнали по смисъла на чл. 147 ГПК и по тях съдът не
дължи произнасяне. Напротив, същите са били известни на страната и тя е
следвало ги наведе най – късно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. За факта, че те не са нови, нито нововъзникнали,
свидетелства и представения документ, съставен на 24.03.2011г.
За пълнота на изложеното, следва да
се отбележи, че дори и да не бяха преклудирани
ангажираните доказателства не биха установили сочените обстоятелства. Тези
обстоятелства от една страна противоречат на изложените от ответника твърдения,
че всички животни са продадени, включително и кравите с идентификационни номер
на ушните марки – BG 27097051
и BG 27097047, а от
друга, се опровергават от заключенията на двете допуснати селскостопански и
оценителни експертизи и на информацията в масивите на Интегрираната
информационна система на БАБХ /л. 139/, сочещи, че към 17.04.2011г. в обекта на
Х. К. са налични 179 броя овце и 37 броя говеда, измежду които и процесните /л. 142 гръб – позиция 22 и л. 143 – позиция 3/.
Своевременно в първото съдебно
заседание, пълномощникът на ищците е релевирал
възражение за симулативност на цената, посочената в
двата договора за продажба от 07.01.2012г., като се поддържа, че получената
продажна цена е по – висока.
Спорният по делото въпрос е каква
цена е получила г – жа К. от продажбата на 179 броя овце и 37 броя говеда и
съответно каква е припадащата се част от нея, дължима на всеки един от наследниците.
За установяване на възражението за симулативност на цената в двата договора, по инициатива на
ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел –
Савчо Савчев при режим на водене, които показания, допустими, на осн. чл. 165, ал. 2, изр. посл.
ГПК установяват следните релевантни за делото факти: В края на лятото или
началото на есента 2011г. Н.К. споделил със свидетеля, че разполага с живи
животни, които желае да продаде. Г – н Савчев се заинтригувал, тъй като се
занимавал с търговия с животни. При първия телефонен разговор с г – жа К., свидетелят
узнал, че тя разполага с животни - овце, агнета, шилета, над 100 броя, които
желае да продаде, а той – готов да предложи цена от 150 лв. за един брой, което
и сторил. Постигнали съгласие да се чуят по телефона по – късно. При втория им
разговор г – жа К. уведомила свидетеля, че животните вече са продадени.
За установяване средната пазарна цена
на продадените животни е изслушано заключение на първоначална и повторна
съдебно – селскостопанска и оценителна експертиза.
От заключението на оспорената от
ответната страна първоначална ССОЕ, средната пазарна цена на 179 броя овце към
момента на продажбата – 07.01.2012г. възлиза на 29 190 лв., тази за 39
броя говеда е 39 300 лв. при отчитане на произхода, породата,
продуктивността, външни телесни форми, състояние, тегло и възраст, последната
определена към момента на смъртта на наследодателя, а не към момента на
продажбата. Или общата средна пазарна цена на всички животни възлиза на
68 490 лв.
Експертът по повторната експертиза,
чието заключение е оспорено от ищците сочи, че средната пазарна цена на 179
броя овце е 16 086, 50 лв., а тази за 37 броя овце възлиза на 24 402,
20 лв.
Или, средната пазарна цена на всички
животни, която би могла да бъде получена към момента на постигане на съгласие
по съществените елементи на договорите за продажба възлиза на 40 488, 70
лв.
Като съобрази всички доказателства,
релевантни към възражението за симулативност относно
цената в двата договора за продажба, съдът приема, че ищците, чиято е и
доказателствената тежест в процеса не са установили твърденията си, че
продавачът Ж.К., действащ като пълномощник на всички съсобственици, е получил
от продажбата на 179 броя овце и 37 броя говеда поне средната пазарна цена към
07.10.2011г. и 07.01.2012г.
Ангажираните свидетелски показания на
г – н Савчев не доказват, че получената от г – жа К. продажна цена, е по -
висока от тази посочена в съставените в писмена форма договори за продажба, за извършването
на които не се изисква особена форма, а
установяват единствено, че същият е отправил предложение за закупуването им за цена
от 150 лв. за 1 брой за около 100 броя животни, което не е прието от ответната
страна.
При липса на други доказателства,
възражението на наследниците за относителна симулация относно посочената цена в
двата договора за продажба остава недоказано.
Предвид изложеното, съдът приема, че Ж.К.
е получила от продажбата на 179 броя овце и 37 броя говеда сумата от
36 000 лв. / 7 000 лв. + 14 200 лв. + 14 800 лв./, от която
дължи на всеки един от останалите наследници на Х. К. припадащата се част от
нея или сумата от по 7 200 лв.
Ответникът Ж.К. твърди, че е извършил
извънсъдебно прихващане между дължимото възнаграждение по договор за отглеждане
на животни от 07.10.2011г., сключен с Н.М. за периода от 07.10.2011г. до
07.01.2012г. в общ размер на 2 400 лв. и вземането си за цената по
сключените договори за продажба от 07.01.2012г. с М. М. от 29 000 лв.
Прихващането е способ за погасяване
на две насрещни вземания между едни и същи лица до размера на по – малкото от
тях.
В конкретния случай, в тежест на г –
жа К. е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по договор за
отглеждане на животни от 07.10.2011г. Същата няма вземане от изпълнителя по
договора Н.М..
Със сключване на договорите за
продажба на животните от 07.01.2012г., в полза на г – жа К. е възникнало
вземане за цена в общ размер на 29 000 лв. от М. М., като и в този случай,
ответникът не е бил задължен към купувача.
Следователно изявлението за
извънсъдебно прихващане не е породило правни последици, тъй като не са били
налице предпоставките за това, а именно идентичност на субектите по
възникналите правоотношения.
С оглед изложеното, предявените от М.К.
и Н.К. осъдителни претенции по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат уважени до размера на
сумата от 7 200 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 18.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението и отхвърлени до пълния претендиран
размер от 12 770 лв., ведно със законната лихва.
По разноските
С отговора на исковата молба
ответникът Ж.К. признава, че дължи на ответниците сумите от 5 800 лв. за
всеки един от тях по двата договора за продажба, сключени на 07.01.2012г., а в
първото съдебно заседание и припадащата се част от цената по третия договор от
07.10.2011г., след прихващане. Предвид изложеното настоява разноските да
останат в тежест на Н.К. и М.К..
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В конкретния случай, признаване дължимостта на част от продажната цена, която не е
заплатена в хода на производството, не би могло да се окачестви като признание
на исковете, което да възлага в тежест на ищците сторените от Ж.К. разноски,
поради което отговорността за тях следва да се уреди съобразно отхвърлената и
уважена част от претенциите.
При този изход на спора в полза на
ищеца Н.К. следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски,
съобразно уважената част възлизащи на 1 753, 94 лв., а в полза на М.К.
сумата от 400, 76 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответната страна Ж.К.
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 1 332,
53 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ж.И.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН **********,***
сумата от 7 200 лв. /седем хиляди и
двеста лева/, представляваща 1/5 ид. част от
получена от Ж.К. пазарна цена на 37 броя едри преживни животни – говеда
със следните идентификационни номера на ушните марки, какво следва: BG 27097049, BG 30808656, BG 27097076, BG 30808652,
BG 30808646, BG 27097104, BG 31081277, BG27097152, BG31081299, BG27097050,
BG27097053, BG27097051, BG30808654, BG27097047, BG30808641, BG30808642,
BG27097110, BG30808645, BG30808650, BG31081276, BG27097064, BG27097073,
BG27097149, BG27096968, BG27097111, BG27097065, BG31081278, BG30913742,
BG30913743, BG30808657, BG30808660, BG30913747, BG30913741, BG30913745,
BG27097074, BG31081298, BG27097148 и 179 броя дребни преживни животни – овце
със следните идентификационни номера на ушните марки, както следва:
BGD300561524, BGD301816101, BGD300561525, BGD300561523, BGD300561522,
BGD301816102, BGD300561520, BGD301816099, BGD300561521, BGD301816080,
BGD300561519, BGD301816081, BGD301816100, BGD300561518, BGD301816082,
BGD300561517, BGD301816083, BGD301816084, BGD301816097, BGD301816096,
BGD300561697, BGD300561696, BGD301816098, BGD300561640, BGD300561639,
BGD301816094, BGD300561638, BGD300561648, BGD300561643, BGD301816095,
BG03D0367166, BGD301816073, BGD301816108, BG27D0238531, BG03D0367199,
BGD30I816074, BGD301816072, BGD301816106, BGD300559305, BGD301816107,
BGD300559106, BG27D0238541, BGD301816078, BGD301816104, BG27D0239921,
BG27D0239924, BGD301816079, BGD301816105, BGD301816103, BGD301816076,
BGD3018I6075, BGD30I816077, BGD301816086, BG03D0367173, BGD301816085,
BG27D0057066, BG27D0238309, BG27D0238312, BG27D0292433, BG03D0367176,
BGD300559077, BG27D0238301, BG27D0057053, BG27D0057052, BG27D0292422,
BG27D0237711, BG27D0239998, BG03D0367426, BG27D0239984, BG27D0239982,
BG03D0367I67, BGD300561503, BGD301816093, BGD300561504, BGD300561505,
BGD301816092, BGD300561506, BG03D0367175, BG03D0367200, BGD30I816091,
BG03D0367430, BG03D0367182, BGD301816090, BG57D0417167, BG27D0352009,
BG03D0367195, BG27D0238349, BGD300561512, BG27D0238348, BG03D0367191,
BGD300561513, BGD301816089, BGD300561515, BG27D0238342, BG03D0367198,
BGD300561514, BG27D0352004, BG27D0238339, BG27D0238340, BGD300561516,
BGD30I816088, BG27D0057086, BGD300561508, BGD300561507, BGD300561509,
BGD30056I510, BGD30056I511, BG27D0238325, BGD301816087, BG27D0157953,
BG03D0367197, BG27D0157964, BG27D0157957, BG03D0367164, BG27D0157958,
BG27D0157960, BG27D0311255, BGD300559104, BG27D0311258, BG27D0311259,
BG27D0311262, BG27D0311261, BG27D0311264, BG27D0292025, BG27D0292008,
BG27D0042556, BG27D0311267, BG27D0311270, BGD301816113, BGD301816067,
BGD301816065, BGD301816112, BGD301816066, BGD300559313, BG27D0417136,
BGD301816117, BG27D0417135, BGD301816116, BG27D0417139, BG27D0417141,
BGD3018I6U5, BGD301816068, BGD301816114, BG27D0417149, BGD301816110,
BGD301816069, BGD301816I09, BGD300561791, BGD301816111, BGD301816071,
BGD301816070, BGD300559323, BGD300561792, BG27D0157995, BG27D0157981,
BG27D0157981, BG27D0157986, BGD300561793, BGD300561794, BG27D0130149,
BG27D0417125, BGD301816118, BG27D0417122, BG27D0417133, BGD300561797,
BG27D0417127, BG27D0417128, BGD301816120, BGD300561799, BG27D0417108,
BG27D0417107, BGD301816064, BGD300561798, BGD301816063, BG27D0417105,
BGD301816119, BG27D0417115, BG27D0158000, BG27D0417112 в общ размер на 36 000
лв., получена при продажба на съсобствени вещи,
придобити на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на наследодателя Х.М. К., починал на 17.04.2011г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
18.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 7 200
лв. до претендираната от 12 770 лв., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ж.И.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.К., ЕГН **********,***
сумата от 400, 76 лв. /четиристотин лева
и седемдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.И.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.К., ЕГН **********,***
сумата от 7 200 лв. /седем хиляди и
двеста лева/, представляваща 1/5 ид. част от
получена от Ж.К. пазарна цена на 37 броя едри преживни животни – говеда
със следните идентификационни номера на ушните марки, какво следва: BG 27097049, BG 30808656, BG 27097076, BG 30808652,
BG 30808646, BG 27097104, BG 31081277, BG27097152, BG31081299, BG27097050,
BG27097053, BG27097051, BG30808654, BG27097047, BG30808641, BG30808642,
BG27097110, BG30808645, BG30808650, BG31081276, BG27097064, BG27097073,
BG27097149, BG27096968, BG27097111, BG27097065, BG31081278, BG30913742,
BG30913743, BG30808657, BG30808660, BG30913747, BG30913741, BG30913745,
BG27097074, BG31081298, BG27097148 и 179 броя дребни преживни животни – овце
със следните идентификационни номера на ушните марки, както следва:
BGD300561524, BGD301816101, BGD300561525, BGD300561523, BGD300561522,
BGD301816102, BGD300561520, BGD301816099, BGD300561521, BGD301816080,
BGD300561519, BGD301816081, BGD301816100, BGD300561518, BGD301816082,
BGD300561517, BGD301816083, BGD301816084, BGD301816097, BGD301816096,
BGD300561697, BGD300561696, BGD301816098, BGD300561640, BGD300561639,
BGD301816094, BGD300561638, BGD300561648, BGD300561643, BGD301816095,
BG03D0367166, BGD301816073, BGD301816108, BG27D0238531, BG03D0367199,
BGD30I816074, BGD301816072, BGD301816106, BGD300559305, BGD301816107,
BGD300559106, BG27D0238541, BGD301816078, BGD301816104, BG27D0239921,
BG27D0239924, BGD301816079, BGD301816105, BGD301816103, BGD301816076,
BGD3018I6075, BGD30I816077, BGD301816086, BG03D0367173, BGD301816085,
BG27D0057066, BG27D0238309, BG27D0238312, BG27D0292433, BG03D0367176,
BGD300559077, BG27D0238301, BG27D0057053, BG27D0057052, BG27D0292422,
BG27D0237711, BG27D0239998, BG03D0367426, BG27D0239984, BG27D0239982,
BG03D0367I67, BGD300561503, BGD301816093, BGD300561504, BGD300561505,
BGD301816092, BGD300561506, BG03D0367175, BG03D0367200, BGD30I816091,
BG03D0367430, BG03D0367182, BGD301816090, BG57D0417167, BG27D0352009,
BG03D0367195, BG27D0238349, BGD300561512, BG27D0238348, BG03D0367191,
BGD300561513, BGD301816089, BGD300561515, BG27D0238342, BG03D0367198,
BGD300561514, BG27D0352004, BG27D0238339, BG27D0238340, BGD300561516,
BGD30I816088, BG27D0057086, BGD300561508, BGD300561507, BGD300561509,
BGD30056I510, BGD30056I511, BG27D0238325, BGD301816087, BG27D0157953,
BG03D0367197, BG27D0157964, BG27D0157957, BG03D0367164, BG27D0157958,
BG27D0157960, BG27D0311255, BGD300559104, BG27D0311258, BG27D0311259,
BG27D0311262, BG27D0311261, BG27D0311264, BG27D0292025, BG27D0292008,
BG27D0042556, BG27D0311267, BG27D0311270, BGD301816113, BGD301816067,
BGD301816065, BGD301816112, BGD301816066, BGD300559313, BG27D0417136,
BGD301816117, BG27D0417135, BGD301816116, BG27D0417139, BG27D0417141,
BGD3018I6U5, BGD301816068, BGD301816114, BG27D0417149, BGD301816110,
BGD301816069, BGD301816I09, BGD300561791, BGD301816111, BGD301816071,
BGD301816070, BGD300559323, BGD300561792, BG27D0157995, BG27D0157981,
BG27D0157981, BG27D0157986, BGD300561793, BGD300561794, BG27D0130149,
BG27D0417125, BGD301816118, BG27D0417122, BG27D0417133, BGD300561797,
BG27D0417127, BG27D0417128, BGD301816120, BGD300561799, BG27D0417108,
BG27D0417107, BGD301816064, BGD300561798, BGD301816063, BG27D0417105,
BGD301816119, BG27D0417115, BG27D0158000, BG27D0417112 в общ размер на 36 000
лв., получена при продажба на съсобствени вещи,
придобити на основание наследствено правоприемство,
след смъртта на наследодателя Х.М. К., починал на 17.04.2011г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
18.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 7 200
лв. до претендираната от 12 770 лв., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ж.И.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.К., ЕГН **********,***
сумата от 1 753, 94 лв. /хиляда
седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и четири ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: