№ 200
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 75 от 27.06.2024 г. по т. дело № 140/2023 г. Софийски
окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, е отхвърлил
предявените от И. А. И., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * осъдителни искове с основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр.
чл. 558, ал. 5, предл. 2 КЗ за осъждане на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, да заплати сумата в размер на 35 000 лв. (тридесет и пет
хиляди лева), представляваща ½ от 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило
на 22.08.2018 г., около 20:35 ч., в землището на с. Лесново, откъм страната на
гр. Елин Пелин, на път № SF01232 извън населено място, на входа на селото
между МПС – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №
********, управляван от И. А. И., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ********, управляван от А. С. В., ЕГН **********, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху претендираната дума,
считано от 15.09.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата размер
1
на 2 101,10 лв. (две хиляди сто и един лева и десет стотинки),
представляваща ½ от обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на сумата от 4 202,20 лв. – разходи за лечение, медикаменти, операдиции и
пр., претърпение вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане.
С решението първоинстанционният съд е осъдил И. А. И., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, да заплати на Гаранционен
фонд сумата от 750 лева, представляваща съдебни разноски и
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът И. А. И.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва изцяло. Релевирани са
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и
противоречие на решението със събраните по делото доказателства.
Поддържа, че съдът неправилно е приел, че ползващото се на основание чл.
300 ГПК със задължителна сила Решение, постановено по НАХД № 130/2020
г. на РС – Елин Пелин, обхваща въпроса за съпричиняването, поради което
виновният за ПТП-то е именно ищецът. Счита, че в първоинстанционното
производство са били доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността на Гаранционния фонд. Сочи, че от извършената по делото
САТЕ се установява, че процесното ПТП би било предотвратено, ако другият
участник в ПТП – А. С. В. се е движил с нормативно допустимата скорост за
съответния участък от 90 км/ч. Намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че липсва основание за изплащане на обезщетение
на ищеца, тъй като ищецът не е трето увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.
2 КЗ. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба чрез
процесуалния си представител юрк. К. Я. в депозирания по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК писмен отговор с подробно изложени в нея съображения. Моли съдът
да остави без уважение въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558,
ал. 5, предл. 2 КЗ с предмет - осъждане на Гаранционния фонд да заплати на
И. А. И. обезщетение в размер на 35 000 лв. като ½ от 70 000 лв. за претърпени
в резултат на ПТП неимуществени вреди, причинени от лице без сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
2
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество
същото е и правилно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Протокол за оглед на произшестие от
22.08.2018 г., Констативен протокол за възникнало тежко ПТП № 7 от
22.08.2018 г., заключенията на Съдебната автотехническа експертиза и
Съдебномедицинската експертиза, Апелативен съд-София приема за
установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на
процесното ПТП, а именно: на 22.08.2018 г. към 20:15 часа - светлата част на
денонощието, по път № SFO1232, в посока от гр. Елин Пелин към село
Лесново, със скорост около 127 км/час се е движил лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф“, с регистрационен № ********, управляван от А.
С. В., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В същото време и условия на движение, но в противоположна посока,
със скорост около 25 километра в час, се движил товарен автомобил „Форд
Транзит” с регистрационен № ********, управляван от ищеца И. А. И., който
извършвал маневра за ляв завой, с цел навлизане в крайпътен обект - двора на
бившето ТКЗС, като товарният автомобил навлязъл в лентата за движение на
лекия автомобил „Фолксваген”. Водачът на този автомобил забелязал това
навлизане и към момента, в който челната част на автомобила се е намирала
на разстояние 93,4 метра от мястото на удара, предприел действия за аварийно
спиране, като автомобилът започнал да оставя спирачни следи, но независимо
от това, настъпил удар между челната дясна и дясната странична част на
товарния автомобил и челната част на лек автомобил „Фолксваген Голф”. При
този удар, изцяло била погасена кинетичната енергия на товарния автомобил и
от л.а. „Фолксваген“ му била придадена кинетична енергия, която придвижила
3
товарния автомобил на около 23,8 метра в посока назад, по отношение
първоначалната му посока на движение, при което той се ударил с дясната си
странична част в дънера на високорастящо крайпътно дърво, намиращо се в
дясното крайпътно пространство, по отношение посоката от с. Лесново, към
гр. Елин Пелин, след което се е установил до това дърво.
След удара, лекият автомобил „Фолксваген” продължил движението си в
посока напред и леко вдясно, по отношение първоначалната си посока на
движение и също се установил в мястото, където бил описан в протокола за
оглед на местопроизшествие.
Установява се още от заключението на САТЕ, че ударът е бил
предотвратим за водача на лек автомобил „Фолксваген”, при условие, че в
зоната преди ПТП се е движил с нормативно допустимата скорост за участъка
от 90 км/час.
Във връзка с ПТП е образувано досъдебно производство № 101/2018 г., в
резултат на което Районна прокуратура – гр. Елин Пелин е внесла в Районен
съд – Елин Пелин постановление с предложение за освобождаване на И. А. И.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а НК за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК. С Решение от 24.03.2021 г. по НАХД №
130/2020 г. Районен съд – Елин Пелин, Пети състав, е признал ищеца по
настоящото въззивно гражданско дело за виновен за настъпилото ПТП.
С Решение № 28 от 14.04.2022 г. по ВАХД № 362/2021 г. Софийският
окръжен съд, I второинстанционен наказателен състав, е потвърдил
първоинстанционното решение.
Съгласно чл. 300 ГПК актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца (в този смисъл са и мотивите на т. 2 от Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ВКС, ОСГТК).
В резултат на така описаното процесно ПТП за ищеца И. А. И. са
настъпили следните травматични увреждания съгласно заключението по
извършената Съдебномедицинска експертиза от д-р В. Т., лекар при КСМД-
София: счупване на дясна бедрена кост в областта на колянната става, което
увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок от 7-8 месеца, счупване на пето, шесто и седмо ребро вляво,
което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на снагата за срок от 1,5-2 месеца, хидроторакс вляво – 400 мл,
представляващ разстройство на здравето, времено опасно за живота, както и
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че ищецът не е напълно
възстановен от претърпените увреждания, като е настъпило усложнение –
анкилоза /блокиране/ на дясна колянна става. Общият възстановителен период
4
според експерта възлиза на 7-8 месеца.
Налице бил и хроничен възпалителен процес на меките тъкани, все още
активен, който реализирал медикобиологичният показател временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичните увреждания на
ищеца били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Понастоящем
физическото състояние на ищеца било в съответствие с травматичните
увреждания и настъпилите усложнения, като при физическо натоварване и
промяна на времето щяла да се наблюдава болезненост, за която не се очаква
подобрение.
От показанията на разпитаната в открито съдебно заседание от
09.04.2024 г. свидетелка М. И.а – съпруга на пострадалия ищец – се
установява, че той бил в реанимация около 15 дни, а след това – още два
месеца в болница. След изписване от болницата състоянието му не се
подобрило, като към датата на провеждане на откритото съдебно заседание
все още било налице възпаление на раната. Поради уврежданията на ищеца –
въззивник по настоящото производство свидетелката се налагало да се грижи
ежедневно за него във връзка с неговото преобличане, хранене, къпане и
лекарства.
С молба-претенция с вх. № 24-01-216 от 23.06.2022 г. И. А. И. е
предявил претенция пред Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, като с писмо с изх. № 24-01-216 от
15.09.2022 г. Гаранционният фонд е отказал плащането.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че
ищецът не е доказал наличието на предпоставките за възникване на
отговорността на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд е отказал да
плати обезщетение. Размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния
фонд не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие, а лихвите за забава на Гаранционния фонд
се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 - чл. 558, aл. 1 КЗ.
Правилно Софийският окръжен съд е посочил, че пострадалият при
ПТП водач на увреждащото МПС е изключен от кръга на лицата, имащи право
на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на
5
автомобилистите", съответно от Гаранционен фонд в случай, че има вина за
настъпване на произшествието, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.
494, т. 1 от КЗ. Доколкото вината на водача И. А. И. е установена с влязло в
сила решение по чл. 78а НК, което на основание на чл. 300 ГПК е
задължително за гражданския съд относно въпроса за вината, като виновен за
настъпването на ПТП водач на ищеца – въззивник в настоящото производство,
обезщетение не се дължи от страна на Гаранционния фонд.
За пълнота Софийският апелативен съд се счита длъжен да посочи, че
макар и от заключението по САТЕ да може да се направи изводът, че
несъобразяването на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с допустимата
скорост от 90 км/ч има настъпването на ПТП, основният каузален фактор, от
който следва настъпването на ПТП, е именно поведението на въззивника. В
тази връзка съдът намира, че показанията на свидетелката Ф., дадени пред
СОС, не отговарят на останалия събран по делото доказателствен материал. За
добрия ред, следва да се посочи и че в рамките на наказателното производство
същата снидетелка е посочила в показанията си, че е видяла как бусът се
изнася, както и че в противоположна посока се движи лекият автомобил с
марка „Фолксваген“. Свидетелствала е и че И. А. И. не е предприел маневра
спиране, въпреки че идващата насреща кола се е виждала. Поради това за
ищеца е била налице възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, доколкото е могъл да види движещият се срещу него лек автомобил, но
въпреки това е предприел маневра „ляв завой“, отнемайки предимството на
л.а. „Фолксваген“, управляван от А. С. В.. Съпричиняването от страна на
водача на л.а. „Фолксваген“ поради несъобразената скорост обаче не може да
обуслови възникването на отговорността на Гаранционния фонд, тъй като
изричната норма на чл. 494, т. 1 КЗ предвижда, че Гаранционният фонд не
дължи обезщетение на водача, виновен за настъпването на ПТП.
С оглед на горното, Софийският апелативен съд счита решението на
Софийския окръжен съд за правилно, а въззивната жалба на И. А. И. срещу
него за неоснователна.
С оглед изхода на спора и неоснователносттта на въззивната жалба,
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна във въззивното
производство. Въззиваемата страна претендира присъждане в полза на юрк. К.
Я. сумата 540 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство, с включен ДДС. Съдът счита, че с оглед степента на правна
и фактическа сложност на настоящото дело и при вземане предвид
извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна
процесуални действия на въззивна инстанция, следва да бъде отхвърлено
възражението на въззивника за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 27.06.2024 г. по т. дело № 140/2023
г. Софийски окражен съд, V първоинстанционен търговски състав.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***. ж.к. „***“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на юрк. К. Я. сумата от 540 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7