№ 100
гр. Асеновград, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 43/30.05.2022 г., издадено от
Х.Г.Г. - Кмет на ***, с което на „***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от К.С. Д. – управител, на основание чл.237 ал.2 т.6 от
Закона за устройство на територията е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят „*** “ ООД в депозираната жалба и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител – адв. С.Д. моли НП да бъде отменено
изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като аргументи
за което се навеждат, както нарушения при приложението на материалния
закон, така и съществени нарушения на процесуалните правила в
процедурата по издаването му.
Въззиваемата страна *** се представлява от юрисконсулт Марчева,
която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
С АУАН от 16.05.2022 г. било констатирано, че дружеството „***“ ООД
1
не е извършило необходимите работи в интерес на сигурността на
гражданите по отношение на сграда с кадастрален идентификатор
00702.518.160.1, находяща се в ***. По отношение на дружеството имало
издадена Заповед № А-684/31.03.2022г. на Кмета на ***, влязла в законна
сила на 13.04.2022 г. Със същата се нареждало на дружеството –жалбоподател
да предприеме незабавни действия за заздравяване /възстановяване/ или
отстраняване на компрометирани каменни плочи и дървени елементи по
фасадата на сградата, които поради изтеклата си експлоатационна годност са
се компрометирали и са станали опасни, създават условия за материални
щети или увреждане на трети лица, създават непосредствена опасност за
здравето или живота на гражданите и са вредни в санитарно-хигиенно
отношение. Определен е 10 дневен срок от влизане в сила на заповедта за
доброволно изпълнение. АУАН бил съставен на 16.05.2022 г. в отсъствието на
представител на „*** “ ООД. След това на 19.05.2022 г. бил връчен в
седалището на дружеството на управителя К. Д., който го подписал. Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на дружеството за
горното нарушение била наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. След като
провери изцяло обжалваното НП, съдът намира, че същото е
незаконосъобразно, тъй като в процедурата по издаването му и в
задължителното му съдържание са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които се изразяват в следното:
На първо място в НП не е посочена изрично датата или периодът на
извършване на нарушението, което е задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. В НП се твърди, че нарушението е установено при извършената
проверка, без да се посочи дори кога е извършена проверката, а още по-малко
пък кога е извършено нарушението. Датата /или периодът/ на извършване на
нарушението се определя от момента на реализиране на изпълнителното
деяние, с което то се реализира и което задължително е основен елемент от
2
неговия обективен състав. Той пък се извежда от състава на нарушената
материално правна разпоредба. В случая, ако изходим от описанието на
нарушението в НП става ясно, че то се състои в неизпълнение на Заповед на
Кмета на *** и създаване на непосредствена опасност за здравето и живота на
други лица. Тъй като нарушението се състои в бездействие, то началото на
извършването на нарушението, би следвало да е изтичането на периода, в
който е следвало да се реализира дължимото поведение. В случая обаче, нито
един от тези елементи не е посочен в НП, което води до пълна неяснота на
описаното нарушение във времеви аспект, респективно до непълна
индивидуализацията на нарушението. Горното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като касае основен и задължителен
реквизит на НП и е самостоятелно и достатъчно основание за неговата
отмяна.
На второ място в НП не са правилно посочени приложимите санкционни
разпоредби, съгласно направеното в него словесно описание и съответно не е
посочена нарушената материално–правна разпоредба. В НП нарушението е
квалифицирано по чл.237 ал.2 и ал.6 от ЗУТ. Тази санкционна разпоредба
предвижда, че Кметът на общината налага имуществена санкция на
юридическо лице - собственик на строеж или поземлен имот, неизпълнил
заповед по чл. 195, ал. 5 и създал непосредствена опасност за здравето и
живота на други лица. Така посочената цифрово санкционна разпоредба
обаче не съответства на описанието на нарушението. В същата се съдържа
препратка ограничаваща приложението и само при неизпълнение на заповед
по чл. 195 ал.5 от ЗУТ. Никъде в НП обаче не е посочено, че Заповедта, чието
неизпълнение се твърди е такава по чл. 195 ал.5 от ЗУТ, а в случая такова
посочване е задължително, тъй като е елемент от обективния състав на
нарушението. Нещо повече, дори и да беше посочена препратката по чл. 195
ал.5 от ЗУТ, отново порока в съдържанието на НП щеше да е налице, тъй като
процесният имот не попада в нейната хипотеза. Това е така, тъй чл. 195 ал.5
от ЗУТ предвижда, че Кметът на общината може да задължи със заповед
собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват
или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти
по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временни постройки, септични ями, канализационни
съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес
3
на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Видно от данните по
делото съгласно обективните си характеристики, процесният имот изобщо не
попада в тази категория, а всъщност попада в хипотезата на чл. 195 ал. 4 от
ЗУТ, която норма предвижда, че в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в
добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, Кметът
на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в
определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за
поправяне или заздравяване. В този случай обаче задължително в НП трябва
да се посочи и нарушената материално правна разпоредба – чл. 195 ал.1 от
ЗУТ, която въвежда задължение за собствениците на строежи да ги
поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания
по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на
промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните
нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови
характеристики. Но дори и в този случай базовия порок в съдържанието на
НП не би бил отстранен, защото разпоредбата на чл. 195 ал.4 , вр. с ал.1 от
ЗУТ е несъвместима със санкционната разпоредба на чл. 237 ал.2 т.6 от ЗУТ-
посочена в НП.
На трето място в процедурата по съставянето на АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното НП е допуснато съществено процесуално
нарушение. Видно от материалите в административно-наказателната
преписка АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, в отсъствие
на представител на дружеството-нарушител. Съгласно посочената разпоредба
Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя. Действително нормата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН
дава възможност за съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но за
да може да се реализира тя следва да са налице няколко положителни
предпоставки, а именно: Нарушителят да е известен, но да не може да се
намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. Съотнесено към
конкретния случай, по преписката не е приложена покана до дружеството от
актосъставителя за съставянето на акта и от разпита на актосъставителя се
установява, че представител на дружеството не е призоваван за съставянето
на АУАН и респективно не е присъствал, а след това актът е бил предявен по
седалището на дружеството. В конкретния случай към преписката липсват
4
каквито и да е доказателства, че такава поканата е била надлежно връчена на
упълномощен представител на дружеството и че такъв действително е бил
уведомен за датата на съставянто АУАН. Такива не са приложени към
преписката, а в тежест на административно –наказващият орган е да докаже
всички обстоятелства относими към факта на извършване на нарушението,
включително и по законосъобразността на процедурата, при която е било
издадено обжалваното НП. При това положение съставянето на АУАН при
хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН се явява незаконосъобразно.
Констатираните в горния смисъл нарушения на императивно установените
процедурни правила и при приложението на материалния закон според съда
са достатъчни основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление и правят безпредметно произнасянето по същество относно
обстоятелствата дали жалбоподателят действително е извършил
административно нарушение и съответно правилно ли е оразмерена
санкцията.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя. Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е
доказал заплащане на сумата от 500 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3
ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 500
лв.
Ето защо като намери НП за незаконосъобразно и необосновано на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43/30.05.2022 г., издадено от
Х.Г.Г. - Кмет на ***, с което на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от К.С. Д. – управител, на основание
чл.237 ал.2 т.6 от Закона за устройство на територията е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА *** да заплати на жалбоподателя „*** “ ООД, адрес на
управление : *** сумата от 500 лева, представляващи направени от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на упълномощения му
процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6