Присъда по дело №681/2014 на Районен съд - Перник

ПРИСЪДА

Номер 839 Година 2014 Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд ІІ-ри наказателен състав

На 29 октомври Година 2014

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОТЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: КАТЯ ВАСИЛЕВА

Прокурор: ЦВЕТЕЛИНА ЕВТИМОВА

като разгледа докладваното от съдия КОТЕВА наказателно ОХ дело номер 00681 по описа за 2014 година

С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник на Б.Т.И. е повдигнато обвинение за две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК, а именно за това, че:

-За периода от м.06.2012 год. до м.03.2014 год. включително, в гр.Перник, след като е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си А.М.М.Ч., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски;

-За периода от м.06.2012 год. до м.03.2014 год. включително, в гр.Перник, след като е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си С.М.Ч., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от около една година, с периодичност на изпълнението два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от около една година.

Подсъдимата Б.Т.И. в хода на съдебното следствие дава подробни обяснения чрез които не отрича, че за част от инкриминирания период не е плащала дължимата издръжка, излагайки като мотив за това, че е била безработна, поради което и не е имала възможност да изпълнява това свое задължение.

Защитникът на подсъдимата - адв. П., пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност на деянието, тъй като И. не е имала възможност да изплаща дължимата издръжка, с оглед трудовия й статус и финансовите й възможности, поради което и тя съзнателно не е неизпълнявала това си задължение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Б.Т.И. е родена на *** ***. Работи като барман в “************н. Тя не е осъждана.

Подсъдимата Б.Т.И. и свидетеля М.Н.Ч. са живеели във фактическо съжителство, от което имат две деца - малолетните А.М.М.Ч. – родена на ***г., и С.М.Ч.- родена на ***г. По силата на съдебна спогодба от 22.06.2011г. по гр.д. № 2817/2011г. на Районен съд - Перник, подсъдимата И. била задължена да плаща ежемесечна издръжка в размер на по 60,00лв., дължима за всяко едно от двете й деца, чрез свидетелят М.Н.Ч. в качеството му на баща и законен представител на А.М.Ч. и С.Ч., като същата била дължима в гр. Перник. По силата на посочения съдебен акт, Б.И. е наказателноотговорно лице за посочената ежемесечна издръжка в размер на по 60,00 лева.

Последното редовно плащане на дължимата издръжка било за м. юни 2012 год., което станало на 31.07.2012 год. по изпълнително дело № ****** на частен съдебен изпълнител А.М. Василева– рег. № 813. За м. юли 2012 год. подсъдимата преустановила редовното плащане на дължимата издръжка за двете си деца. Това продължило и за месеците август, септември, октомври, ноември и декември на 2012г., както и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври на 2013г., т.е. в общ размер на 16 месечни вноски. През този период И. извършила частични плащания, а именно с два входящи международни парични преводи чрез система Ria съответно от 20.08.2012г. на сумата от 194,00 лева и от 14.09.2012г. на сумата от 366,60 лева, без в същите да конкретизира, че се касае за издръжка, както и същата за кой определен месец е относима и за кое дете.

От месец ноември 2013г. свидетеля Ч. започнал да получава ежемесечно, в пълен размер дължимата издръжка за низходящите.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка настоящия състав прие за установена на базата на приетия по делото като писмено доказателство препис на съдебния протокол от 22.06.2011г. по гр.д. № 2817/2011г. на Районен съд - Перник, установяващ безспорно дължимата ежемесечна издръжка от подсъдимата за двете й деца, а именно, че същата възлиза в размер на по 60,00 лева, както и че е платима чрез бащата и законния представител на низходящите - свидетеля М.Ч.,***.

Не се спори, че И., не е плащала редовно дължимата ежемесечна издръжка за периода от м. юли 2012 год. до м. октомври 2013 год. вкл., с оглед свидетелските показания на Ч., които кореспондират и с обясненията на подсъдимата.

Съдът прие, че през този период са били извършени частични плащания от страна на подсъдимата. Същите се доказват от приетите като писмени доказателства копия на два входящи международни парични преводи чрез система Ria съответно от 20.08.2012г. на сумата от 194,00 лева и от 14.09.2012г. на сумата от 366,60 лева.

Не се спори, с оглед представеното по делото писмо изх.№ 9164/22.07.2014г. на ТД гр.Велико Търново, офис-Ловеч към НАП, ведно с приложената към него справка, че за инкриминирания период за който подсъдимата е предадена на съд, същата е била в трудови правоотношения с ****” от 07.02.2012г. до 26.06.2012г., с „****” от 18.07.2013г. до 01.08.2013г. и с „****” от 29.10.2013г., както и че И. няма регистрирано на нейно име собствено моторно превозно средство /писмо рег. № 29617 от 23.07.2014г. на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Ловеч/.

Съдът прие свидетелските показания на Х.Х., че до м. ноември 2013 год. той е издържал подсъдимата, тъй като тя е била безработна, като правноирелевантни към задължението на И. да плаща трайно и непрекъснато дължимата издръжка на своите малолетни дъщери, предвид естеството на задължението за издръжка, което цели задоволяване на ежедневните потребности на децата от храна, облекло, създаване на домашен уют чрез заплащане на разноски за топлина, електрическо осветление и др.

Съдът даде вяра на свидетелските показания на М.Ч., че от месец ноември 2013г. до м. март 2014 год. И. редовно е изплаща дължимата издръжка в пълен размер, тъй като същите са обективни, безпристрастни и кореспондиращи с приетите като писмени доказателства разписки за пощенски записи №№ 3/59 от 11.11.2013 год.,2/42 от 11.12.2013 год., 5/40 от 13.01.2014 год. и 1/45 от 13.03.2014 год., както и че това е било сторено и за издръжката за м. юни 2012 год., предвид представеното в хода на съдебното следствие платежно нареждане, с което по изпълнително дело № ****** на частен съдебен изпълнител А.М. Василева е преведена същата.

Съдът не приобщи към доказателствения материал заключението на назначената в хода на досъдебното производство счетоводна експертиза, тъй като от една страна общата стойност на дължимата издръжка през инкриминирания период не е елемент от фактическия състав на чл. 183 ал.1 от НК, а от друга - при безспорно установения ежемесечен такъв от по 60 лева за всяко едно от децата /предвид съдебната спогодба от 22.06.2011г. по гр.д. № 2817/2011г. на Районен съд – Перник/, не са необходими специални знания, за да може при евентуално изплащане на същата, настоящият състав без каквито и да са затруднения да изчисли дали тя покрива изцяло неизплатените своевременно месечни вноски, с оглед евентуално приложение на чл. 183 ал.3 от НК.

От правна страна:

Гореизложената фактическа обстановка налага извода, че подсъдимата Б.Т.И. е осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на две престъпления чл. 183, ал.1 от НК, тъй като:

От обективна страна и двете деяния са извършени чрез бездействие – подсъдимата не изпълнявала задължението си да издържа своите малолетни низходящи– А.М.Ч. и С.Ч., като съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на по повече от две месечни вноски, а именно в размер на по 16 такива за всяко едно от децата.

От субективна страна и двете деяния са извършени умишлено, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е техните общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Съдът прие, че И. е съзнавала характера на задължението си, тъй като е била наясно със съдържанието на споразумението, което е одобрено в съдебно заседание на 22.06.2011г. по гр.д.№ 2817/2011г. на Районен съд – Перник, но въпреки това не е осъществила дължимото според закона поведение. За реализирането на състава на чл. 183 ал.1 от НК са без значение възнаграждение на осъдения, неговото семейно или фактическо съжителстване, поведението и финансовите възможност на родителя, комуто са възложени родителските права /св.Ч./, както и евентуална предварителната уговорка с него да не се плаща издръжка за това. Това е така, тъй като българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения, който следва да плаща издръжка, да изпълни задължението си, включително и да поиска промяна на съдебното решение с което е бил осъден да плаща дължима такава, каквато не е реализирана от подсъдимата. Естеството на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което и родителят, който е осъден да плаща такава, следва да осигури редовно предоставяне на средствата от които низходящите се нуждаят за задоволяване на ежедневните си потребности.

С оглед горното съдът намира, че изложените доводи от защитата на подсъдимата са неоснователни по отношение на съставомерността на деянията, тъй като обстоятелството, че подсъдимата е била безработна, както и че не е притежавала регистрирано на нейно име собствено моторно превозно средство не могат да мотивират наличието на обективна невъзможност да заплаща присъдената издръжка на малолетните си деца. По делото няма доказателства И. да е била нетрудоспособна, с оглед възрастта й /22-23 години/, или да е страдала от продължително общо заболяване, с оглед на което липсата на трудови доходи съдът приема като дължащи се на субективни причини. Наличието на такива са били евентуално основание за инициране от подсъдимата на производство за изменение или прекратяване на присъдената издръжка, но веднъж постановено решението за присъдена издръжка, под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на родителя, дължащ издръжката.

Причина за извършване на деянията са ниското правно съзнание на подсъдимата.

По вида и размера на наказанието:

Съдът намира, че с оглед изложените по-горе правни изводи подсъдимата Б.Т.И. следва да бъде призната за виновна за извършените от нея две престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като:

Преценявайки визираните в разпоредбата на чл.54 от НК предпоставки, както и тези посочени в чл.57 ал.1 от НК настоящия състав намери, че най-подходящо по вид и размер наказание за всяко едно от горепосочените престъпления ще бъде като наложи на Б.Т.И. наказание „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца.

При определяне вида и размера на наказанията, които са към минимално предвидения, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства както чистото съдебно минало на подсъдимата, така и частичните плащания през този период – с два входящи международни парични преводи чрез система Ria съответно от 20.08.2012г. на сумата от 194,00 лева и от 14.09.2012г. на сумата от 366,60 лева, които не лимитират с изискуемата се определеност и точност времевите параметри на изпълнението на задължението за издръжка.

Съдът намира, че по отношение на горепосочените престъпления е налице хипотезата на чл. 23 ал.1 от НК, тъй като И. ги е извършила преди да е налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и на това основание определя и налага на подсъдимата за двете престъпления по чл. 183 ал.1 от НК едно обща най-тежко наказание, а именно „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца.

По разноските:

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата И. да заплати по сметка на Първо РУП при ОД-МВР-Перник сумата от 47,00лв /четиридесет и седем лева/ представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство /за оценителна експертиза/, а по сметка на ПРС сумата от 50,00лв представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

Водим от горното и в същия смисъл, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата Б.Т.И. – родена на *** *** , с постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, със ******, работи като барман в “************н, неосъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че:

1.За периода от м.07.2012 год. до м.10.2013 год. включително, в гр.Перник, след като е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си А.М.М.Ч., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски, поради което и на основание чл.183 ал.1 вр.чл.54, вр.чл.57 от НК я ОСЪЖДА на наказание „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца, като на осн. чл. 304 пр.І-во я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение, че е извършила престъплението през месец юни 2012г. и за периода от месец ноември 2013г. до месец март 2014г.включително.

2.За периода от м.07.2012 год. до м.10.2013 год. включително, в гр.Перник, след като е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си С.М.Ч., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски, поради което и на чл.183 ал.1 вр.чл.54 , вр.чл.57 от НК я ОСЪЖДА на наказание „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца, като на основание чл.304 пр.І-во я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение, че е извършила престъплението през месец юни 2012г. и за периода от месец ноември 2013г. до месец март 2014г.включително.

На основание чл.23 ал.1 от НК определя и налага на подсъдимита Б.Т.И. по настоящето производство едно общо най-тежко наказание, а именно: „Пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца.

ОСЪЖДА Б.Т.И. да заплати по сметка на Първо РУП при ОД-МВР-Перник сумата от 47,00лв /четиридесет и седем лева/ представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на ПРС сумата от 50,00лв представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	29 октомври 2014 г. (в сила от 13 февруари 2015 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20141720200681
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 май 2014 г.

Присъда по дело №681/2014 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта