Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 12337 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.07.2019
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 21.06.2019 г. по гр. дело № 23613/2018
г. на Софийския районен съд, 41 състав в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателя срещу ответника Б.К.С., установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 4 642,14 лв. до пълния
предявен размер от 4 819,82 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия ца имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********и за периода от
01.05.2013 г. до 30.06.2013 г. и за сумата
над 393,96 лв. до пълния предявен размер от 1 106,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г.
до 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2017 г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 54180/2017 г. по описа на СРС, 41
състав.
В жалбата се твърди че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като
неправилно е прието, че част от вземанията за доставена топлинна енергия, а
именно за периода м.05.2013 г. – м.06.2013 г. вкл., обективирани в издадената
обща фактура № **********/31.07.2014 г., са поогасени по давност. Според
въззивника, тези вземания са станали изискуеми едва на 15.09.2014 г., от който
момент започва да тече тригодишната погасителна давност. Поддържа, че при
съобразяване на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.08.2017 г. и разпоредбите на ОУ от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., следва да се приеме, че вземанията за периода м.05.2013 г. – м.06.2013
г ., описани в общата фактура, не са погасени по давност. С оглед изложеното, моли
решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция..
Въззиваемата страна – Б.К.С. не е депозирал
отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която са уважени
частично предявените установителни искове за вземания, представляващи цена на
доставена топлинна енергия и обезщетение за забава върху нея, както и стойност
на услугата дялово разпределение, не е обжалвано от ответника, поради което е
влязло в сила в тези части. Решението на СРС в частта, с която е отхвърлен иска
за установяване на вземане за обезщетение за забава върху стойността на услугата
дялово разпределение, не е обжалвано от ищеца, поради което също е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата на ищеца.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно като краен
резултат, но по различни съображения, като във връзка доводите в жалбата на ищеца за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието
на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имота, за цена на реално доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013
г. до 30.04.2015 г., за която са издадени 2 общи фактури - от 31.07.2014 г. и
от 31.08.2015 г., т.е. за два отчетни периода и съответните обезщетения за забава
върху главницата.
Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които
задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
Видно
от издадената на 31.07.2014 г. обща фактура, в нея са включени вземания за цена
на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., за който сезон до м.02.2014 г. вкл. са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от
2008 г., като съгласно същите, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на
месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. за стойността на топлинната енергия за първия месец от този
период - м. 05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2013 г., а за
м.06.2013 г. – на 01.08.2013 г.
Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. –
м.06.2013 г. вкл. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 07.08.2017 г. е изтекъл
тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД. Погасени по давност според въззивния
състав са и вземанията за периода от м.07.2013 г. до м.02.2014 г., както и
вземанията за периода от м.03.2014 г. до м.07.2014 г. вкл., за който приложими
са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., влезли в сила от 14.03.2014 г., но доколкото
решението не е обжалвано от ответника в тази част, последното е влязло в сила и
не е предмет на въззивното производство. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане за периода м.05.2013 г. – м.06.2013 г. вкл. се погасяват и
вземанията за обезщетение за забава върху него. С оглед изложеното,
неоснователен се явява наведения в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение
на материалния закон във връзка със своевременно заявеното от ответника
възражение, че част от претендираните вземания за реално потребена топлинна
енергия са погасени по давност.
По отношение на иска за установяване на
вземания за обезщетение за забава, следва да се посочи, че СРС е приел, че
ответникът дължи такива за периода, в която се действали общите условия за
продажба на топлинна енергия от 2008 г., т.е. до 13.03.2014 г., чиито размер е
изчислил по реда на чл.162 ГПК на 393,96 г. За останалата част от претенцията –
за периода след влизане в сила на новите общи условия, т.е. от 14.03.2014 г.,
СРС е съобразил разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от същите. Съгласно чл.33,
ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури
в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
това публикуване има характер на покана от кредитора до длъжника. СРС е приел,
че тези клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 предл.1 ЗЗП, като
неравноправни и следователно ответникът не е изпаднал в забава относно
задължението си за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия, отразена в общата фактура.Настоящият въззивен състав не споделя
изводите на СРС, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от общите условия в сила от 14.03.2014 г., са
неравноправни, респ. нищожни. Предвиденото публикуване на общата фактура има
характер на покана от кредитора до длъжника за плащане на стойността на реално
доставената топлинна енергия. По делото обаче от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за извършено от него публикуване на електронната му страница на
общата фактура, издадена на 31.08.2015 г. на стойност 2 690,25 лв. и
отнасяща се за периода от 01.05.2014 г.-30.04.2014 г., респ. за датата на която
това е извършено,поради което не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на задължението си да заплати стойността на реално
доставената му топлинна енергия и съответно не дължи обезщетение за забава за
претендирания от ищеца период от 15.09.2014 г. до 27.07.2017 г.
С оглед изложеното и поради съвпадане на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на СРС, решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност на
въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат разноски. На въззиваемата
страна също не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани
доказателства за извършени такива пред въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2019 г. по гр. дело
№ 23613/2018 г. на Софийския районен съд, 41 състав, в обжалваните от „Т.С.“
ЕАД части.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.