РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Павликени, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Административно
наказателно дело № 20254140200122 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. П., чрез адвокат А. А., АК- Р. срещу наказателно
постановление № *** от 29.04.2025 г., издадено от началник РУ П., ОДМВР В. Т., с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП, обн.
в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 500,00 лева /петстотин лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца /шест месеца/ за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като съгласно Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн.
в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба не се оспорва обстоятелството, че на детерминираните в
АУАН и НП време и място въззивникът П. П. П. е изпълнявал функциите на водач на
процесното МПС, както и досежно осъществената от правоохранителните органи
проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Инвокирани са оплаквания
сочещи, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление, неустановеност на важни фактически обстоятелства, довели до грешни
фактически и правни изводи на контролните органи, като същите не са конкретно
посочени. Сочи се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН- описание на законовите
разпоредби, които са нарушени, в частност хипотезите на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат А. А., АК- Р., с пълномощно по делото, който сочи, че
1
санкционният акт е незаконосъобразен, тъй като актосъставителят можел да съставя
АУАН с оглед заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директор на ОДМВР В. Т., когато
са в наряд, а по делото липсва представен седмичен или месечен график на
служителите, установяващ правомощието за съставяне на АУАН. Сочи, че процесната
проверка е започнала в 14:00 часа, а пробата за алкохол е осъществена в 14:05 часа.
Сочи, че са допуснати множество процесуални нарушения, без да ги индивидуализира,
поради което пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото е
обективирано възражение за прекомерност, относно претендираните от жалбоподателя
разноски, инкорпорирано в съпроводително писмо с вх. № ***/13.05.2025 г.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение серия GA № ***/20.04.2025
г., съставен от К. Г. В. – младши автоконтрольор при РУ П., ОДМВР В. Т. и в
присъствието на свидетеля П. С. П. – очевидец при установяване на нарушението е
констатирано, че на 20.04.2025 г. около 14:05 часа в град П. на бул. „***“, до магазин
„***“ с посока на движение ул. „***“, жалбоподателят П. П. П. управлява личния си
лек автомобил марка "Фиат", модел „Пунто“ с ДК № ***, цвят светло зелен металик с
концентрация 0.52 ‰ промила на хиляда, установено по надлежния ред чрез обем
издишан от водача въздух в техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен №
ARPM-***, проба № ***, като показанията са предявени на водача, който е заявил, че
е пил около 500 мл уиски за времето от 20.00 часа на 19.04.2025 г. до 04:30 часа на
20.04.2025 г., като същият има мирис на алкохол и му е издаден талон за медицинско
изследване № ***.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като след
съставянето му препис от същия е връчен на П. П. П.. Отразено е също така, че П. е
запознат със съдържанието на АУАН и няма възражения.
Видно от съставения талон за медицинско изследване № ***, с поставен
холограмен стикер, същият е връчен на П. на 20.04.2025 г. в 14:30 часа, като е
отразено, че следва да се яви във ФСМП град П. до 40 мин. от връчване на талона,
като е обективирал избор да бъде изследван за установяване концентрация на алкохол
в кръвта чрез доказателствен анализатор. Жалбоподателят не се е явил в лечебното
заведение за даване на кръвна проба.
От справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят П. е правоспособен
водач с придобити категории М и В, притежава валидно СУМПС № ***, отнето му на
20.04.2025 г., както и се установява, че 14 пъти е санкциониран за нарушение по ЗДвП
и Подзаконовите актове по приложението му.
2
Видно от т. 2, т. 2.1 на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на МВР
определени да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП са заемащите длъжност
„полицейски инспектор VI- IV степен“ с функционални задължения по контрол на
пътното движение, „младши автоконтрольор II- I степен“ и командир на отделение
/пътен контрол/ в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, изпълняващи
служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОДМВР, за дейностите по чл. 165
ЗДвП. Определени да издават наказателни постановления по ЗДвП съгласно същата
заповед на министъра на МВР, видно от т. 3.8, са началниците на РУ при
СДВР/ОДМВР.
От заповед № 366з-2605-28.06.2022 г. на директор на ОДМВР В. Т. се установяват
лицата оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6
ЗДвП, както и оправомощените на прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“, б. „е“, б. „ж“,
т.2,, б. „в“ и б. „м“ и т. 2а, б.“а“ и б. „б“ ЗДвП.
От списък с рег. № 3286р-15610 от 26.03.2025 г. на лаборатория за проверка на СИ,
преминали последващи проверки анализатори на алкохол в дъха е видно, че дрегер
7510, фабр. № ARPM-***, собственост на ОДМВР В. Т., e преминал периодична
проверка на 04.03.2025 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца. Видно от
справка за паметта на техническо средство Алкотест Дрегер фабр. № ARPM-*** за
периода 19.04.2025 г.- 21.04.2025 г., проба № *** от 20.04.2025 г., 14:05:37 часа е с
отчетен резултат 0.52 ‰.
Въз основа на горепосочения акт за установяване на административно нарушение
серия GA № ***/20.04.2025 г. е издадено атакуваното наказателно № *** от 29.04.2025
г. от И. Х. Т.- началник РУ П., ОДМВР В. Т., с което при цялостното възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
жалбоподателя П. П. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 500, 00 лева /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца /шест месеца/ за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като съгласно
Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от
04.02.2013 г., приета от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на
8 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на П. на 30.04.2025 г.,
видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения
14-дневен срок чрез наказващия орган на 09.05.2025 г., видно от отбелязването в
съпроводителното писмо и поставения й печат за входящ номер.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите К. В.- на длъжност младши
автоконтрольор в РУ П., ОДМВР В. Т. към датата на установяване на
административното нарушение- 20.04.2025 г. и П. П.- старши полицай в РУ П.,
ОДМВР В. Т. към 20.04.2025 г. установените в акта фактически положения са доказани
по категоричен и безспорен начин. Свидетелите имаха ясен спомен, касателно
осъществената проверка на въззивника П., възпроизведоха безпротиворечиво
обстоятелствата по провеждане на същата- място, констатации, показания на
техническото средство, време, а именно, че въззивника е спрян за проверка в 14.00
часа, а в 14.05 часа е извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство,
след като преди това свидетелите са установили самоличността на проверявания,
оборудването на управляваното от него МПС, времетраене, като и двамата свидетели
категорично заявиха, че П. не е оспорил показанията на техническото средство, като
3
дори е споделил, че е употребил алкохол около 500 мл уиски за времето от 20.00 часа
на 19.04.2025 г. до 04:30 часа на 20.04.2025 г., както и че същият е имал мирис на
алкохол. От показанията на свидетеля Веско се установява също така, че след като на
въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване същият не се е явил в
лечебното заведение за даване на кръвна проба, свидетелят е връчил на П. седем
холограмни стикера, а осмият е залепил на оригинала на талона за медицинско
изследване. От свидетелските показания се установява също така и че всеки един от
свидетелите на процесната дата 20.04.2025 г. е бил съобразно изготвен график на
работа, въз основа на заповед на началника на РУ П., ОДМВР В. Т., както и че с оглед
длъжността, която заемат имат право да съставят АУАН за установени от тях
нарушения по ЗДвП и ПАМ.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че принципно вярно е, че АУАН не
се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП
противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал.
2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените
задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е необходимо
да се подчертае, че в случая липсват релевантни източници на информация, които да
компрометират обективираните в акта констатации, чиято достоверност е потвърдена
еднозначно от органа на МВР, и с категорично запазен спомен от свидетелите,
установили нарушението. Нещо повече – очертаната в акта деятелност кореспондира
по еднопосочен начин и с приложените по делото писмени доказателства - талон за
медицинско изследване, ЗППАМ № GPAM- ***/20.04.2025 г. и ЗППАМ № GPAM-
***/20.04.2025 г., подписани лично от жалбоподателя П., като наред с това същият не
оспорва обстоятелството, че е бил водач на МПС и че му е извършена проверка от
представителите на РУ П., ОДМВР В.Т., като преди това е бил запознат със
съдържанието на процесния АУАН и е посочил, че няма възражения.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото
доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че фактът на
извършеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и неговото
авторство са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по
делото писмени и приобщените гласни доказателства, относими към длъжността,
респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган. С оглед
обективирано такова изрично възражение от страна на защитата на П. следва да бъде
4
посочено, че съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР
лицата имащи право да съставят АУАН за установени от тях нарушения по ЗДвП с
оглед посоченото в т.2.1 са заемащите длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“,
каквато безспорно към процесната дата 20.04.2025 г. К. В.- актосъставител е заемал в
структурата на ОДМВР В. Т., РУ П., видно от събраните гласни доказателства по
делото, които като логични безпротиворечиви и неоспорени съдът в този му състав
кредитира, като противно на твърденията на защитата в посочената заповед не е
обективирано изискване лицата съставящи АУАН да са на работа по график, каквото
изискване има всъщност в приобщената по делото като писмено доказателство
заповед № 366з-2605-28.06.2022 г., касаеща обаче лицата оправомощени да прилагат
ПАМ по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 ЗДвП, както и оправомощените на
прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“, б. „е“, б. „ж“, т.2,, б. „в“ и б. „м“ и т. 2а, б.“а“ и б.
„б“ ЗДвП. Въпреки, че по делото е установено, макар и не с приложена нарочна
заповед на началника на РУ П., ОДМВР В. Т., че както актосъставителят В., така и
свидетелят очевидец П. са изпълнявали служебните си задължения на 20.04.2025 г.
около 14.00 часа в град П. след като са били по график на работа в този ден.
Материалната компетентност на административнонаказващия орган по издаване на
НП, следва съгласно длъжностните му качества и правомощията, предоставени му по
силата на приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Тук е мястото да бъде посочено, че възражението, касателно допуснато нарушение на
процесуалните права на жалбоподателя, доколкото в наказателното постановление, с
което е наложено наказание на П. не е посочена точната законова разпоредба, която се
твърди да е нарушена, тъй като наказващият орган не е посочил цифром, касателно
кое от двете предложения в нормативния текст визира, то ясно и пълно е изводимо от
обстоятелствената част на описанието на възведеното нарушение, като никъде нито в
АУАН, нито в НП не е посочено, че П. е нарушил забраната на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП да управлява МПС „след употреба на наркотични вещества
или техни аналоз“, че липсата на посоченото предл. 1 на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не е
довела до невъзможност да разбере за осъществяването на кое точно нарушение е
санкциониран по административен ред. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните
органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната
действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения
6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
5
Административнонаказателната отговорност на въззивника П. П. П. е ангажирана
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като са му наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 500, 00 лева /петстотин лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца /шест месеца/ за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и съгласно Наредба № Iз- 2539/17.12.2012 г.. /обн. в
ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 20.04.2025 г. около
14:05 часа в град П. на бул. „***“, до магазин „***“ с посока на движение ул. „***“,
жалбоподателят П. П. П. управлява личния си лек автомобил марка "Фиат", модел
„Пунто“ с ДК № ***, цвят светло зелен металик с концентрация на алкохол в кръвта
0.52 ‰, установено по надлежния ред чрез обем издишан от водача въздух в
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARPM-***, проба № ***,
като показанията са предявени на водача, при което П. е заявил на свидетелите по
делото, извършващи проверката, че е изпил около 500 мл уиски за времето от 20.00
часа на 19.04.2025 г. до 04:30 часа на 20.04.2025 г., като същият е имал и мирис на
алкохол. Сочените обстоятелства са надлежно установени с техническо средство от
одобрен тип, преминало последваща метрологична проверка, като пробата е
извършена в срока й, изцяло и съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози на като тази неправомерна деятелност
безусловно изпълва признаците на състава по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно
е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, която имплицитно
препраща към визираната в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП абсолютна забрана към водачите да
управляват МПС след употреба на алкохол. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът
намира, че материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнал е неговият
общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения,
които са свързани с безопасното движение по пътищата и гарантират
неприкосвеността на живота, здравето и собствеността на гражданите при
осъществяване на транспортната дейност, като във волеви аспект е искал и пряко е
целял неговото извършване.
По отношение на кумулативно наложените административни наказания „глоба“ в
размер на 500, 00 лева /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца /шест месеца/ съдът намира, че същите са определени в рамките на
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която предвижда наказания в абсолютен
размер, при концентрация на алкохол над 0, 5 ‰ до 0, 8 ‰, вкл. Ето защо, липсва
юридическа възможност за евентуално редуциране на комплексната санкция /арг. от
чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
С оспорения санкционен акт наказващият орган е постановил отнемането и на 8
контролни точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. след
влизане в сила на наказателното постановление, което се явява закономерна последица
6
от извършеното нарушение по чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че процесното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, като съдът обсъжда този въпрос, имайки предвид, че
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, ограничаваща императивно приложното поле на
посочения материалноправен институт за нарушения по ЗДвП е обявена за
противоконституционна, с Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 30.04.2025 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия
орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент
винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството
на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и
т.н. Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 4 ДР на ЗАНН “маловажен случай” е този,
при който „извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид“. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е установена и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да
редуцират степента на обществена вредност на деянията съпоставима с нарушенията
от същия вид, напротив П. е санкциониран 14 пъти за нарушение по ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следва да се има предвид
високата степен на обществена опасност при управление на МПС след употребата на
алкохол, изводима от масовата разпространеност на подобен род противообществени
прояви и категоричната обществена нетърпимост към същите в съвременните условия
на живот, както и отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с
превозно средство, поради наличното алкохолно опиянение, което неминуемо е
рефлектирало неблагоприятно върху психо-физическо състояние на водача. Засягането
на имуществената сфера на привлеченото към отговорност лице и предотвратяване на
възможността да управлява МПС в продължителен времеви период са
пропорционални на обществената опасност на деянието и дееца и ще неутрализират
потенциалната опасност от лекомислено застрашаване на неприкосвеността на живота
и здравето на останалите участници в движението, имайки предвид, че съдебната
практика е единодушна по въпроса за високата укоримост на нарушенията, при които
деецът съзнателно поема управлението на МПС, след като е употребил алкохол,
пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при
осъществяването на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и за всички останали участници в движението.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
7
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е
опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели
до ограничаване правото на защита на въззивника, а юридическата му отговорност е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от
страните разноски, като предвид изхода на делото право на такива има единствено
въззиваемата страна, но същата не е отправила такова искане, а и не е била защитавана
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в настоящото
производство.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН, Районен съд
Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от 29.04.2025 г., издадено от
И. Х. Т.- началник РУ П., ОДМВР В. Т., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя П. П. П., с ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 500, 00 лева /петстотин лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца /шест месеца/ за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в
ДВ бр. 1 от 4 Януари 2013 г., в сила от 04.02.2013 г., приета от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8