РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 12722
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110169292 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
вх. № 100710 от 02.12.2021г., подадено от Столична община срещу Кирил Петков С. за
сумата от 945,83 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на
общинско жилище за периода от 01.06.2016г. до 15.11.2019г. и сумата от 518,67 лева,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2016г. до 25.11.2021г.
След извършена проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намери, че същото следва да бъде отхвърлено в частта относно претендираната
мораторна лихва в размер на 518,67 лева по следните съображения. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налице са основанията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на
вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и
определени или определяеми по размер в самия документ по чл. 417 ГПК. Не може да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от
датата на падежа до подаване на заявлението. В конкретния случай представеният документ
по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на общината – съдържа единствено
данни за дължими неплатени месечни вноски, не и за размера и периода на претендираната
лихва. Напротив, в графа „лихва“ в извлечението е посочена стойността от 0,00 лева.
Нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК определя предмета на съдебната проверка в заповедното
производство, а именно дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ето защо в това
производство съдът дължи издаване на заповед за изпълнение единствено за вземанията,
удостоверени със самия дългов документ, не и за такива, произтичащи от
законоустановеното задължение за заплащане на обезщетение при договорно неизпълнение.
Както е посочено в цитираното по-горе тълкувание, аргумент в тази насока са и указанията,
дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на
ВКС, които не са загубили своята актуалност. Още повече, че в случая извлечението от
счетоводните книги представлява едностранно издаден от самия заявител документ и липсва
каквато и да било причина лихвата да не е отразена в него, ако такава действително е била
начислена.
С оглед частичната неоснователност на заявлението, неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на разноски за държавна такса за разликата над сумата от 18,92
лева до пълния размер от 29,29 лева и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
сумата от 32,29 лева до пълния размер от 50 лева.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. №
от 02.12.2021г., подадено от С о срещу К П С. В ЧАСТТА за сумата от 518,67 лева,
представляваща законна лихва за периода от 01.07.2016г. до 25.11.2021г., както и в частта за
разноските за държавна такса за разликата над сумата от 18,92 лева до пълния размер от
29,29 лева и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата от 32,29 лева до
пълния размер от 50 лева
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2