Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
05.07.2016 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав,
в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
Членове:
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 10172/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от ответника по първоначалният иск Ц.П.К. против Решение № І -32-30/23.04.2015 г.,
постановено по гр. д. № 30550/2013 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, с която е уважен предявения от Д.Х.К. срещу жалбоподателя осъдителен
иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и същият е осъден да заплати сумата 2 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено наказателно производство от частен характер 9855/11 г. на СРС, 99 състав и в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя Ц.П.К. насрещен
осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000.00 лв. – неимуществени вреди, вследствие осуетено на
05.08.2010 г. „комфортно и релаксиращо мероприятие – бране на къпини”,
неадекватно държане на същата дата пред чужд човек и набеждаване пред полицията, като неоснователен и недоказан.
Решението в частта, с която
предявеният от първоначалния ищец срещу ответника иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 2000.00 лв. до пълния предявен размер от 10000.00 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
В жалбата се навеждат доводи,
че обжалваното решение недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и неправилно, тъй като по делото ищецът
не е установил елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 ЗЗД, доколкото доказателствата по делото не установяват
виновно и противоправно поведение. Поддържа, че на 05.08.2010 г. Д.К.
– негов дядо се спънал и започнал да вика, че Ц.К. го е блъснал и утрепал. По
–късно разбрал, че по негово настояване още същият ден неговата дъщеря е подала
жалба в полицията срещу него. Въпреки това, подадената от него тъжба била
отхвърлена, поради това че не са налице доказателства за описаното. Това обаче,
според жалбоподателя означава, че е бил набеден от Д.К.. В образуваната прокурорска
преписка № 50700/2010 г. обаче, липсвала подадената жалба от дъщерята на Д. – Х.Й..
Поддържа, че жалбата съществува, макар да не се съдържа в описаната преписка.
Поддържа, че не е подавал тъжба за набедяването от Д.К..
Моли, съдът да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявения първоначален иск в обжалваната част и уважи насрещния иск.
Въззиваемият-ищец по първоначалния иск Д.Х.К. не е подал
отговор на въззивната жалба. В хода на процеса с определение
от 17.02.2016 г. на негово място /настъпила смърт на 11.11.2015 г./ на основание
чл.227 ГПК са конституирани Х.Д.Й. и П.Д.К. –негови наследници по закон
низходящи от първа степен.
С молба от 14.04.2016 г. правоприемника
на въззиваемият П.Д.К. заявява отказ от иска и моли производството да бъде
прекратено.
Със заявление от 07.04.2016 г. правоприемника
на въззиваемият Х.Д.Й. заявява, че поддържа подадената от Д.К. искова молба,
като моли постановеното решение от СРС, 32 състав да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В съдебното заседание, проведено на 18.04.2016 г., пълномощникът на въззивника Д.И.К.
/негова майка/ поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея правни и
фактически доводи.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният
съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу
които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени и
нови доказателства. Ето защо първоинстанционното решение следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния
съд.
По първоначалния иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД:
За да постанови обжалвано
решение, СРС е приел, че от събраните по делото гласни
доказателства – свидетелски показания и заключение на съдебно психиатричната
експертиза е установено, че
вследствие на воденото срещу ищеца Д.Х.К. наказателно
производство, инициирано от ответника Ц.П.К. същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, негативни преживявани от емоционален характер, срам. Същевременно, от първоинстанционният съд са изложени доводи, за това че
чрез събраните писмени доказателства е установено, че по повод депозирана
тъжба от ответника Ц.К. е било инициирано
частно наказателно производство срещу ищеца Д.К. /НЧХД № 9855/2011 г. по описа на СРС, НО, 99 състав/, продължило
на две инстанции, завършило с
оправдателна присъда за последния. С влязла в
сила присъда било прието, че Д.К. в
производството не е осъществил фактическия състав на престъплението „клевета”.
Настоящата инстанция възприема за
правилна установената фактическа обстановка по делото и споделя напълно
изложените правни доводи. Чрез приетата в първата инстанция СПЕ е установено,
че „протрахираната депресивна реакция на дезадаптация“ – реактивно състояние
установено у освидетелствания Д.К. е свързана предимно с влошените отношения
във фамилията и с воденото срещу него частно наказателно дело, в резултат на
което същият изпитвал чувство на срам, унижение и мъка, макар да е бил оправдан
впоследствие. Поради това, изложените в подадената въззивна жалба оплаквания за
неустановяване на изживения от Д.К. срам и стрес във връзка с воденото
наказателно дело, съдът намира за неоснователни. Както е установено, чрез
показанията на свидетеля В.К.С., при срещите й с Д. той непрекъснато говорел за
водените дела, което му се отразило много зле, вдигал кръвно, било й трудно да
го разсее.
С оглед установеното, правилни са
изводите на първоинстанционния съд за доказване елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 ЗЗД – противоправно поведение, причинна връзка и
вреда, при липса на оборване на предвидената от закона презумпция за вина.
По насрещният иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД:
Оплакването на въззивника, че в
проведеното производство е било установено извършеното от Д.К. противоправно поведение, изразяващо се в набедяването му, чрез
подадената от неговата дъщеря Х.Й. на 05.08.2010 г. жалба срещу него, съдът
намира за неоснователно. Както е установено, чрез приложеното постановление от 26.11.2014
г. на СРП по пр.пр.№ 11912/2012 г. жалба е била подадена от Ц.П.К. срещу Х.Й.,
в която са били изложени оплаквания за набедяване. Съответно, преписката е била
прекратена и е постановен отказ за започване на досъдебно производство във
връзка с оплакванията. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата
обстановка и е приложил материалния закон. Оплакванията на въззивника, че във
връзка с набедяването на Ц.П.К. от Д.К. е налице присъда, настоящия състав
намира за недоказано и съответно – неоснователно. Писмени документи
установяващи тези оплаквания не са ангажирани в проведеното първоинстанционно
производство. Напротив, налице са изложени твърдения за подаване на жалба от Х.Й.
срещу Ц.П.К., което от своя страна не установява наличие на присъда и съответно
набедяване на ищеца по насрещния иск. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани релевантни за спора доказателства съобразно ограниченията на чл.266,
ал.2 и ал.3 ГПК, поради което не се налага промяна в изложените правни и
фактически доводи.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна
инстанция достига, съвпада с крайните правни изводи на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
решение изцяло да бъде потвърдено в обжалваната част.
Тъй като в хода на въззивното
производство правоприемника на първоначалния ищец П.Д.К. е депозирал отказ от предявените първоначални
искове по чл.45 ЗЗД от Д.Х.К. с правоприемници Х.Д.Й. и П.Д.К.,
срещу Ц.П.К., на основание чл.233 от ГПК, производството по тях подлежи на
прекратяване, а решението на СРС в постановената по тези искове част-на
обезсилване при съобразяване притежаваната от него част от материалното право
съобразно чл.5, ал.1 ЗН – досежно ½ от присъдената с решението сума, а
именно за сумата 1000.00 лв.
С оглед на цената на предявените
искове, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 2, т.1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № І-32-30/23.04.2015 г.,
постановено по гр. д. № 30550/2013 г. по описа на СРС, 32 състав в
частта, с която е уважен иска на първоначалния ищец Д.Х.К. /поч.
на 11.11.2015 г./ с правоприемници Х.Д.Й., ЕГН **********
с адрес *** и П.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Ц.П.К., ЕГН **********
с адрес ***, за ½ от присъдената с решението сума 2000.00 лв. или за сумата
1000.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по този иск в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І-32-30/23.04.2015 г.,
постановено по гр. д. № 30550/2013 г. по описа на СРС, 32 състав частта с която е уважен иска на първоначалния ищец Д.Х.К. /поч.
на 11.11.2015 г./ с правоприемници Х.Д.Й., ЕГН **********
с адрес *** и П.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Ц.П.К., ЕГН **********
с адрес ***, за ½ от присъдената с решението сума 2000.00 лв. или за
сумата 1000.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І-32-30/23.04.2015 г., постановено
по гр. д. № 30550/2013 г. по описа
на СРС, 32 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, срещу
първоначалния ищец Д.Х.К. /поч. на 11.11.2015 г./ с правоприемници Х.Д.Й., ЕГН **********
с адрес *** и П.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, насрещен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000.00 лв. – неимуществени
вреди, вследствие осуетено на 05.08.2010 г. „комфортно и релаксиращо
мероприятие – бране на къпини”, неадекватно държане на същата дата пред чужд
човек и набеждаване пред полицията като неоснователен и недоказан.
Решението в частта, с която
предявеният от първоначалния ищец Д.Х.К. срещу Ц.П.К. иск с
правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 2000.00 лв. до пълния предявен
размер от 10000.00 лв. не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване при
условията на чл.280, ал.2, т.1, пр.1
ГПК.
В частта, с която е потвърдено
решението на първоинстанционния съд по предявеният насрещен иск, решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.