№ 555
гр. Перник, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500414 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 353/04.04.2023г., постановено по гр. д. № 00694/2022г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, съдът е отхвърлил предявените от М. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като баща и законен представител на малолетното дете М. М.
С., с ЕГН:********** искове, да бъде постановено решение с което да бъдат
предоставени за упражняване родителските права спрямо детето М. М. С. на него, като
се определи и местоживеенето на детето при ищеца, на адрес: ***, и се определи
режим на лични отношения на майката А. М. С., с ЕГН: ********** с детето М. М. С. ,
с ЕГН:********** по преценка на съда, като неоснователни.
Със същото решение, първоинстанционният съд е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето М. М. С. с ЕГН-********** на неговата
майка А. М. С. с ЕГН ********** на адрес: ***, като е определил местоживеене на
детето М. М. С. с ЕГН[1]********** на адреса на неговата майка А. М. С. с ЕГН —
********** на адрес: ***, както и на всяко друго жилище, където се установят да
живеят. Определил е право на лични отношения на детето с бащата М. М. С. с ЕГН-
**********, както следва : Бащата има право да се вижда с детето всяка първа и трета
събота от месеца, за 2 часа, в присъствието на психолог по социална услуга. В
следващите шест месеца бащата да може да се вижда с детето всяка първа и трета
събота от месеца и всяка втора и четвърта неделя от месеца за 3 часа в присъствието на
психолог по социална услуга. Следващите шест месеца бащата да може да взима
детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в съботния ден до
18.00 часа в същия ден. След изтичане на посочените 15 месеца, бащата да може да
взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота
до 18ч. в. неделя с преспиване, както и 20 (двадесет) дни през лятото, съответно 10 дни
през месец юли и 10 дни през месец август, които де не съвпадат е платения годишен
1
отпуск на майката. Великденските празници детето да прекарват при майката на
нечетна година (2023, 2025 г. и т.н.) а на четна година (2024, 2026г., и т.н.) при бащата,
Коледните празници на четна година (2023, 2025 г. и т.н.) детето да бъдат при бащата, a
нa нечетна (2024, 2026г., и т.н.) при майката. Рождените си и имените си дни детето да
прекарва при родителя, при когото съгласно - режима на контакти се намират. Другият
родител да може да присъства на празника на детето в същия ден. Районния съд е
осъдил М. М. С. с ЕГН- ********** ***9, ап.№6, да заплаща на малолетния М. М. С. с
ЕГН[1]**********, чрез неговата майка и законна представителка А. М. Садих, по
банков път и до 10-то число на месеца, месечна издръжка в размер по 200.00 (двеста)
лева, считано от датата на исковата молба – 23.02.2022г. до настъпване на основания
водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и издължаване.
В законоустановеният срок по чл.259, ал.1 ГПК страните са депозирали
въззивни жалби срещу така постановеното решение.
Въззивната жалба А. М. С. е насочена срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, в която съдът е осъдил М. М. С. с ЕГН- **********
***9, ап.№6, да заплаща на малолетния М. М. С. с ЕГН[1]**********, чрез неговата
майка и законна представителка А. М. С., по банков път и до 10-то число на месеца,
месечна издръжка в размер по 200.00 (двеста) лева, считано от датата на исковата
молба – 23.02.2022г. до настъпване на основания водещи до изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, до окончателното й издължаване. Жалбоподателката изразява
несъгласие с присъдения от съда размер на месечната издръжка, възлизащ на сумата от
200 лева, като счита, че този размер е твърде малък и не отговаря на нуждите на
детето.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, въззиваемата страна М. М. С., чрез
пълномощника си адв. Д. М., е депозирала писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изтъква се, че районният
съд е присъдил месечна издръжка в размер, съответстващ на заявения от ищцата по
насрещния иск и доколкото съдът е обвързан от пределите на очертания петитум, то
решението в тази му част се явява правилно и законосъобразно.
С въззивната жалба на М. М. С., чрез адв. М., се обжалва съдебното решение в
частта, в която съдът е отхвърлил предявения от М. М. С. иск, с който последният е
поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху
малолетното дете на него, респ. да бъде определено местоживеене на детето при него,
а майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето си и да й бъде
определен режим на лични контакти. Излагат се доводи за неправилност на
обжалваното съдебно решение, което жалбоподателя счита за крайно немотивирано и
постановено при пълно противоречие със събраните по делото доказателства.
Акцентира се на процесуалното поведение на майката в хода на производството,
свързано със задължението й да съдейства на вещото лице, на което е възложено
извършването на допълнителна съдебно-психологическа експертиза. Съдебното
решение се обжалва и в частта, в която съдът е определил местоживеене на детето в
***, като се изтъква, че майката и детето към датата на последното съдебно заседание,
както и към датата на изготвяне на решението, живеят в гр. Перник, а и самата майка
2
никога не е посочвала на съда, че смята да се върне да живее в бащиния й дом. На
следващо място се сочи, че съдът е определил режим на контакти през Коледните и
Великденските празници и на имените дни на детето, въпреки, че такъв режим не е
искан от страните, най-малкото защото същите са мюсюлмани и тези празници не се
празнуват от тях. Изразява се несъгласие и относно режима на лични контакти относно
рождения ден на детето, доколкото съдът е постановил че на този празник трябва да
присъства и бащата. Жалбоподателят счита, че това решение не е в интерес на детето,
доколкото взаимоотношенията между страните са силно влошени. Обръща се и
внимание, че по делото реално не е изготвен, респ. изслушан социален доклад.
В предоставения съобразно разпоредбата на чл. 263 ал. 1 ГПК срок, насрещната
страна – А. М. С. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, депозирана от М.
С.. В същия се изразява становище за неоснователност на доводите, изложени във
въззивната жалба. По подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба, депозирана от А. М. С. е недопустима. Същата
е подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259
ГПК, от процесуално легитимирана страна, която, обаче, няма правен интерес от
обжалването. Последното се извежда от обстоятелството, че с насрещната искова
молба, предявена от въззивната жалбоподателка А. М. С., последната е формулирала
петитум, съгласно който иска от съда да постанови решение, с което ответника М. М.
С. бъде осъден да заплаща на малолетния М. М. С. месечна издръжка в размер на 200
(двеста) лева. Видно от обжалваното съдебно решение е, че съдът е уважил иска в тази
му част в пълния претендиран размер, което лишава въззивната жалбоподателка от
правен интерес от обжалване на съдебния акт, с който е удовлетворено искането й.
Поради това въззивната жалба на Атижде М. С. следва да бъде върната, като
недопустима.
Досежно въззивната жалба на М. М. С., съдът намира същата за допустима
(подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259
ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора. Същевременно,
съдът намира, че е необходимо е да се изиска социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ относно нуждите и интересите на малолетното дете.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на окончателен доклад по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
ВРЪЩА въззивна жалба с рег. № 8258/19.04.2023г., депозирана от А. М. С.
3
срещу Решение № 353/04.04.2023г., постановено по гр. д. № 00694/2022г. по описа на
Районен съд – гр. Перник в частта, в която съдът е осъдил М. М. С. с ЕГН- **********
***9, ап.№6, да заплаща на малолетния М. М. С. с ЕГН[1]**********, чрез неговата
майка и законна представителка А. М. Садих, по банков път и до 10-то число на
месеца, месечна издръжка в размер по 200.00 (двеста) лева, считано от датата на
исковата молба – 23.02.2022г. до настъпване на основания водещи до изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, до окончателното й издължаване, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
НАСРОЧВА делото за 04.07.2023г. от 11.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните и Д „СП“ – Перник, като на страните се връчи и препис от
настоящото определение, а на въззивния жалбоподател – и препис от писмения отговор
на А. М. С..
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Перник да изготви и
представи актуален социален доклад за малолетното дете, за което следва да се изпрати
писмо до тази институция.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
4
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд, а в
останалата му част – не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5