№ 304
гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200906 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. З. Р., ЕГН **********
против Наказателно постановление № 23 - 1006 000129/06.02.23г. на началник
група СПП - ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени
чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят настоява да се отмени НП по
изложените в жалбата и представено писмено становище съображения, които
допълва.
Въззиваемата Дирекция , чрез писмено становище, настоява да се
потвърдят двете постановления. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
На 07.10.22г., в 22.30ч. полаите от ОД МВР пазарджик Анг. Ч. и С. В.
изпълнявали задълженията се по пътен контрол на движението на АМ Тракия,
1
км 89 , в района на област Пазарджишка.
Около 22.30ч. . спрели движещия се в посока гр. София лек автомобил,
рег.№ *****. Установили, че се управлява от жалбоподателя, която е и
собственик. Установили също, че МПС е с прекратена на 04.10.22г. служебно
регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДВП (без сключен 33ГО).
Съставен на място бил АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, предявен
надлежно срещу подпис и с връчен препис.
На 07.11.22г. била постановена мотивирана резолюция за прекратяване
на образуваното въз основа на този акт административно-наказателно
производство.
По случая било образувано пр.пр.№6547/2022г. по описа РП-Пазарджик с
данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от
27.01.23г. прокурор от РП-Пазарджик отказвал образуване на досъдебно
производство срещу лицето, поради липса на престъпен състав и изпратил
преписката в ОД МВР Пазарджик - СПП, за преценка за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Резултатът е издаване на
настоящото НП се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за нарушението
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил процесуално изряден, тъй като е съставени от материално
и териториално компетентни органи ( л. 8-9) , а съдържанието му отразява
достатъчно ясно и пълно описание на обстоятелствата на възприетото
нарушение, получило и своята съответна правна квалификация.
Констативният и санкционният акт са съставени, предявени и връчени в
преписи по надлежния за това ред.
С мотивираната резолюция от л.16 от преписката административно-
наказващият орган е прекратил образуваното по процесния АУАН поради
наличие на данни за извършено престъпление. Преписката била изпратена на
прокурора, който постановил отказ да се образува наказателно производство (
27.01.23) , отчитайки липса на субективна съставомерност на разследваното
престъпление и връщайки материалите на наказващия орган в РУ Септември
за преценка относно извършено административно нарушение по процесния
текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това решение на
автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да
образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
2
До акта на прокурора се е стигнало след постановената резолюция за
прекратяване на административно-наказателното производство, с оглед
предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Резолюцията не е
подлежала и не е била връчена – чл. 54, ал.7 ЗАНН.Правилно е било
последващото процесуално поведение на наказващия орган да не информира
нарушителя за тази резолюция, защото така следва от чл. 54, ал.6 ЗАНН ,
доколкото постановеният акт, с оглед чл. 54, ал.7 ЗАНН, е необжалваем, тъй
като с постановяването му не се прекратява изцяло производството за
процесното деяние , а то продължава развитието си пред прокурора. Именно
липсата на окончателно финализиране на наказателното ( по своята природа )
производство предпоставя както последвалия резолюцията отказ на
прокурора , така и издаденото след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от
ЗАНН.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението
на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in
idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК,
ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато
някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не
забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу
едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като формално резолюцията прекратява административно-
наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага
формален край на производството пред администрацията, който не е
окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава
3
обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да
решаване от компетентния според националното законодателство орган –
прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството
продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само
на прокурора , а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл. 33,
ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията
наказващ орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта, прекратено с постановената
резолюция по чл. 33, ал.2 от ЗАНН, с която е и изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе
bis in idem препятства повторението на наказателно производство,
приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В
противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право
на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7.
Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт –
когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани,
или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Да, вярно е, че
процесната резолюция формално не подлежи на обжалване ( както и
актовете,с които се прекратява съдебното производство поради друга
подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на
производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято
преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението.
Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с
който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един
такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за
същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
4
По същество то не се оспорва и елементите от състава му са напълно
доказани с всички доказателствени средства, които са взаимнодопълващи си и
непротиворечиви . Установено е, че управляваният от жалбоподателката
автомобил не е бил надлежно регистриран и че същият се е движил по
посочения участък на АМ Тракия, която не само съставлява път, отворен за
обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП, но е и основна
пътна артерия от западната до източната част на страната ни .
Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на
нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по
чл. 140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се
допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е
невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел
и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го
персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (
последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху
табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на
автомобила. Така се създава сигурност по отношение на участващите в
движението МПС с оглед възможността за тяхното установяване особено при
или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на
нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на
възможността за установяването му във връзка с неправомерно поведение.
При тези данни и коментар, следва ,че деянието е обективно съставомерно
по възприетия от административно-наказващия орган цифров израз на
правната му квалификация.
Няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е
било известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната
дата. Наистина служебното прекратяване е законова последица от друго
нарушение ( несключване на договор за ЗЗГО ) и като такава тя следва да е
известна като принудителна мярка във връзка с определено бездействие.
Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не влече след
себе си като последица знанието на собственика досежно този факт,
доколкото той категорично не знае точно към момент/ коя дата автомобилът
вече е дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на
5
конкретен компетентен орган.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на
нарушението ( дерегистрацията).
С този довод НП следва да се отмени .
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 1006 000129/06.02.23г. на
началник група СПП - ОДМВР - Пазарджик, с което на Н. З. Р., ЕГН
********** са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6