Номер 174005.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 05.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Мадлена Желева
Светла Станимирова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502376 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция Й. К. К.
пълномощника му адв.П. И. против определение от 27.04.2020 г. на СГС, ТО, VI-15 състав,
постановено по т.д.№ 613/2018 г., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че е
предявил два иска – главен по чл.71 от ТЗ за установяване нищожност на решение на СД на
„Лозенец Консулт“-АД от 26.03.2018 г. и евентуален по чл.71 от ТЗ за незаконосъобразност на
същите решения поради противоречие със закона и устава на дружеството. Твърди, че изводът на
съда за липса на правен интерес от предявяването на исковете е незаконосъобразен, като
подробни доводи са развити в частната жалба. Моли съда да отмени обжалваното определение и
върне делото за решаването му по същество.
В срока по чл.263 ГПК отговор от ответното дружество не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, след като провери оплакванията в частната жалба във
връзка със събраните доказателства и изискванията на закона, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
законния срок.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Ищецът Й. К. е предявил при условията на евентуалност два иска по чл.71 от ТЗ
/съгласно допълнителна искова молба – л.56/ – главен – за установяване нищожност на решения
на СД на „Лозенец Консулт“-АД от 26.03.2018 г.поради липса на валидно взети решения и липса
на компетентност, и евентуален по чл.71 от ТЗ - за незаконосъобразност на същите решения
поради противоречие със закона и устава на дружеството.По силата на взетите решения на Съвета
на директорите е назначен за прокурист В. Д. М., който е външно за дружеството лице и не е
акционер; възложено е на членовете на СД да учредят нотариално заверена прокура; възложено е
на Председателя на СД да сключи договор за прокура и на прокуриста да подаде заявление до ТР
за вписване в ТР на това обстоятелство.Така взетите решения са заявени за вписване в ТР.
За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяването им.Приел е, че същият е доказал качеството си на
акционер, но допустим предмет на исковата защита по чл.71 от ТЗ са само членствени права на
акционера, респ. само тези решения на органи на дружеството /извън ОСА/, които са от естество
да накърнят членствени права на акционера. Изхождайки от същността на членствените права,
които са имуществени и неимуществени, съдът е приел, че атакуваните решения на СД за
назначаване на прокурист на дружеството и възлагане на действията, необходими за вписването
на прокурата в ТР, поначало не могат да произведат правни последици спрямо членствените
правоотношения между ищеца и ответното дружество, както и до накърняване на негови
1
имуществени или неимуществени права, произтичащи от качеството му на акционтер в същото.
Поради това е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на исковете и е
прекратил производството като недопустимо.
Определението е неправилно поради противоречие със закона и трайната практика на
ВКС.
Исковете по чл.71 от ТЗ съобразно процесуалната им характеристика могат да бъдат
установителни, конститутивни и осъдителни според вида на търсената защита на материалното
право. Наличието на правен интерес като процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта
на иск с правно основание чл.71 от ТЗ, подлежи на служебна проверка само при установителните
искове. По отношение на конститутивните и осъдителните искове правният интерес е
презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В този
смисъл е Решение №50 от 16.06.2014 г., по т.д.№1087/2012 г. на ВКС, I т.о., постановено на
основание чл.290 от ГПК, Решение №212 от 14.02.2017 г. по т.д. № 2528/2015 г. на ВКС, II т.о. и
др.
В процесния случай евентуално предявените искове по чл.71 от ТЗ за отмяна на
решенията на Съвета на директорите на ответното дружество поради противоречие със закона и
устава са конститутивни. Допустимостта им изрично е приета с т.4 от ТР №1 от 06.12.2002г. по
тълк.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно, по отношение на евентуално предявените конститутивни искове с
правно основание чл.71 от ТЗ, наличието на правен интерес се предполага и не съставлява
процесуална предпоставка за допустимостта им. За този вид искове е достатъчно ищецът да
установи, че притежава качеството съдружник или акционер - така Решение № 212 от 14.02.2017
г. по т.д. № 2528/2015 г. на ВКС, II ТО. Наличието на настъпили или евентуални вреди за
акционера е въпрос по съществото на спора, а не по обосноваване на правния му интерес и
допустимостта на търсената с иска защита. Приемайки противното и прекратявайки
производството по евентуалните искове за отмяна на процесиите решения на СД поради липса на
правен интерес, първоинстанционният съд е нарушил процесуалния закон и цитираната практика
по приложението му.
Съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес и от предявения главен
установителен иск по чл.71 от ТЗ за установяване нищожността на взетите от СД на дружеството
решения от 26.03.2018 г. поради липса на валидно взети решения и липса на компетентност. Нито
материалният, нито процесуалният закон въвеждат изискване за пряко накърняване на
членствените права на акционера при обосноваване на правния му интерес от атакуване на
съответните решения. Наличието на правен интерес /и то само при установителните искове/
подлежи на изследване във всеки конкретен случай с оглед спецификата на търсената защита -
така Решение № 311 от 06.02.2019 г. по т.д.№ 2742/2017 г. на ВКС, II ТО, Определение № 119 от
10.03.2017 г. по ч.т.д. № 1499/2016 г. на ВКС, I т.о. СГС не е извършил такава конкретна
преценка по настоящото дело, а се е задоволил единствено с принципния общ извод, че
решението на СД за назначаване на прокурист не е от такова естество, че да доведе до
накърняване правата на акционера.
Основен принцип на дружественото право е, че всеки акционер/съдружник има право
да иска постановяване на законосъобразни решения от органите на дружеството. А едно от
основните права на акционера е да избира и да бъде избиран в органите на управление на
дружеството, т.е. да участва в управлението.
В настоящия случай атакуваните решения на СД на ответното „Лозенец- Консулт“-АД
касаят именно управлението на дружеството - назначаването на прокурист. За ищеца в качеството
му на акционер с мажоритарен дял от 35.5% от капитала е от съществено значение кой ще
представлява и управлява дружеството. Интересът му произтича от това, че с взетото без
неговото участие като член на СД решение, касаещо управлението на дружеството, управлението
се предоставя на едно външно за дружеството лице. Затова ищецът твърди, че са нарушени
акционерните му права да избира и освобождава лицата, които управляват и представляват
2
дружеството. Поради това за ищеца е налице правен интерес от предявяването на искове за
прогласяване на нищожност на атакуваните решения на СД.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне
на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца, жалбоподател в
настоящото производство, следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, които са в размер на 265 лева, от които
15 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.04.2020 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по т.д.
№ 613/2018 г., с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГС за разглеждането му по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3