Определение по дело №973/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../............2017г.

гр.Варна

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА   

                                 ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                 мл. съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Танев

въззивно гражданско дело № 973 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:                 

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б.К. Великов, подадена чрез адв. Б.Д., срещу решение № 646 от 20.02.2017г., постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав, ГО, в неговите осъдителни части, с които първоинстанционният съд е осъдил въззивника:

- да заплати на Д.Т.Я. и Я.Т.Я., двамата с адрес ***«Възраждане» бл. 41, вх.3, ап.48, заместили на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса в качеството им на наследници по закон на ищеца Тодор Я. Жеков сумата от 3555,10 лева, съобразно притежаваните права върху вземане, цялото от 5332,65 лева и представляващо по - малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.; 2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3. септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк- 1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой, 2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10. праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива, стенлей- 1бр., 2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота- 2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15. череша- 1бр., 2003г.; 16.  круша- 1бр., 2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.; 18. круша- 1бр., 2010г.; 19.  круша- 2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.; 21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр., 2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми- 9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр., 2003г.; 27. десертни лози- 117бр.; 28. винени лози- 33бр.; 29. бор- 1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички изброени извършени в имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ се в гр. Варна СО „Ментешето”, целият с площ от 641кв.м., при граници на имота ПИ с идентификатори № № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението;

- да заплати на Д.Т.Я. сумата от 888,77лева, съобразно притежаваните права върху вземане, цялото от 5332,65 лева и представляващо по - малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените подробно описани в решението подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението;

- да заплати на Я.Т.Я. сумата от 888,77лева, съобразно притежаваните права върху вземане, цялото от 5332,65 лева и представляващо по - малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените подробно описани в решението подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се поддържа, че решението, в неговите обжалвани части, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд неправилно не е възприел, че ответникът отговаря само за 1/6 ид.ч. от извършените подобрения. Сочи се, че от момента на реституирането на процесния имот със заповед на кмета – 31.12.2004г., владението от страна на праводателите на ищците е превърнато в държане. Поддържа се, че с договор за доброволна делба от 2005г. ответникът е придобил и останали 5/6 ид.ч. от процесния имот, като се е разплатил с другите бивши съсобственици, т.е. че вече е платил за имот, чиято стойност е била определена, вземайки се0 предвид сторените от владетелите подобрения. Сочи се, че исковата претенция за тези 5/6 ид.ч. следва да бъде насочена към бившите съсобственици. Навежда се, че с оглед на изложеното, в своите мотиви първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент, от който започва да тече погасителната давност, тъй като след подписване на предварителният договор през 2004г., владението на насрещните страни е било прекъсвано многократно. Моли се ВОС да постанови решение, с което обжалваното бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции се отхвърлят. Моли се и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

Направено е и доказателствено искане за приемане на писмено доказателство, а именно да бъде приет по делото договор за доброволна делба от 20.06.2005г.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Т.Я. и Я.Т.Я., подаден чрез адв. Н.Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че фактическата власт върху имота е предадена на въззивника на 23.03.2016г. Сочи се, че владението на имота се е трансформирало в държане след вписване на ИМ, респ. вписването на нарещната искова молба по чл. 108 ЗС по гр.д. № 5917 по описа за 2012 г. на ВРС. Поддържа се, че именно това е моментът, от който следва да започва броенето на погасителната давност. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се и за присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.

По направеното доказателствено искане, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Доказателственото искане е да бъде приет по делото договор за доброволна делба от 20.06.2005г. По отношение на същото обаче, е налице преклузията за събиране на доказателства, уредена в чл. 266 ГПК, тъй като конкретният договор е бил подписан още през 2005г. е и е можело да бъде представен заедно с останалите доказателства още с отговора на исковата молба.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

 

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

                                              

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от Б.К. Великов, подадена чрез адв. Б.Д., срещу решение № 646 от 20.02.2017г., постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав, ГО, в неговите осъдителни части.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане да бъде приет по делото договор за доброволна делба от 20.06.2005г., тъй като по отношение на същото е налице преклузия, уредена в чл. 266 ГПК.

 

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 973/2017 год. на ВОС за 21.06.2017  - 09.30часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         

                                  

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

              

                                                                                2.