Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 30.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
двадесета, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3106 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.В. Станев срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“-МВР, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1792.92 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 246
часа за периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 242.80 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 05.03.2020г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на
14.09.2020г. изменение размера на исковете).
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.03.2017г. до
29.02.2020г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в ГКПП-Варна,
Пристанище към ГПУ-Варна, което е на структурно подчинение към Главна дирекция
“Гранична полиция” при МВР. За посочения период е положил общо 1720 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1966 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 246 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като
дължимата сума е в размер на 1467.00 лева. С оглед това и сезира съда с искане
за присъждане на посочената по-горе сума, ведно със сторените в производството
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Главна дирекция
„Гранична полиция“-МВР, депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа и че съобразно чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., е предвидено, че
извънредният труд се отчита без „превръщане“ на нощните часове към дневни с коефициент.
С
оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 06.07.2020г.,
обявен за окончателен в проведеното на 14.09.2020г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за
периода 01.03.2017г. до 29.02.2020г., ищецът е полагал труд на
длъжността „младши инспектор“ в ГКПП-Варна, Пристанище към ГПУ-Варна, което е
на структурно подчинение към Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г. ищецът е положил общо 1720ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1966ч. Установява се,
че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не
са заплати 246ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 1792.92 лева. Обезщетението за забава е в
размер на 242.80 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ГКПП-Варна,
Пристанище към ГПУ-Варна, което е на структурно подчинение към Главна дирекция
“Гранична полиция” при МВР и е заемал длъжността „младши
инспектор” и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови
смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.03.2017г. до 29.02.2020г. са действали издадените от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., в сила от
10.01.2020г. и действаща понастоящем. Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., респ. чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020г предвижда,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредбине липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2
регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г. е положил 1720ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1966ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 246ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1792.92
лева, а обезщетението за забава – 242.80 лева. Следователно предявените искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат
уважени в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца
следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 271.72 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 121.72 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. С., бул. „***“, № *,
да заплати на И.В. Станев, ЕГН **********,***, сумата от 1792.92 лева (хиляда
седемстотин деветдесет и два лева и едеветдесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 246 часа за периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.03.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 242.80 лева (двеста четиридесет и два лева
и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислена
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
05.03.2020г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. С., бул. „***“, № *,
да заплати на И.В. Станев, ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща направените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. С., бул. „***“, №
1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 271.72 лева (двеста седемдесет
и един лева и седемдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: