№ 400
гр. Сливен, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230200952 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от А. Н. А. с ЕГН
********** против НП № 23-0804-000718 от 01.03.2023 год., издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, РУ-Сливен, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„Обществено порицание” на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява лично,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен
ст. юрисконсулт Дарина Конарева, в което заявява,че счита издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.02.2023 г. около 00:15 часа в гр.Сливен, ул. „Банско шосе“ в посока
бул.“Илинденско въстание“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел
Вектра Б“, с рег. № СН **** ВК, когато до сградата на ТПК „Изкуство“
полицейски екип в състав от св.И. В. и св.Ц. Ц. го спрели за извършване на
1
проверка. В хода на проверкатка било установено,че МПС–во е собственост
на жалбоподателя Сали Дормуш Ахмед. Полицаите установили още, че
водачът на МПС няма навършени 18 години и не притежава СУМПС,
издадено от Република България. Същият им представил СУМПС №
ALEKS005275AN9NU 16, издадено от Кралство Великобритания като
твърдял, че по силата му има право да управлява МПС–во и на територията
на РБ.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 09.02.2023 г. бил
съставен АУАН № АД472597/09.02.2023 г.за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Със съставянето на АУАН като доказателства били иззети СРМПС част II №
********* и два броя регистрационни табели с № СН **** ВК. АУАН бил
връчен на жалбоподателя на 09.02.2023 г., като същият посочил, че няма
възражения.
Въз основа на АУАН № АД472597/09.02.2023 г., на жалбоподателя било
издадено НП №23-0804-000718/01.03.2023 год. за нарушение на чл.150 от
ЗДвП, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено
наказание „Обществено порицание“. Наказателното постановление било
получено лично от жалбоподателя на 28.06.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на св. И. В. и св.Ц. Ц.,
доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно
основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените
доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
2
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Опел Вектра Б“, с рег. № СН **** ВК в гр.Сливен, както и това, че същият
не притежава СУМПС издадено от Република България. Безспорно се
установява, че към този момент е притежавал и е представил на
полицейските служетели СУМПС № ALEKS005275AN9NU 16, издадено му
от Кралство Великобритания.
Въпреки горепосочените установени по безспорен начин
обстоятелства, жалбопадателя е бил санкциониран с обжалваното НП не
законосъобразно,поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.161 от ЗДвП, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е
валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря
на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили
при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата и 5. свидетелството е издадено от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
В конкретния случай, доколкото процесното свидетелство за
управление на МПС е издадено от Кралство Великобритания, която е
държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, съдът счита, че издаденото от тази държава свидетелство за
3
управление на МПС е валидно на територията на Република България за
категориите, за които е издадено. Този извод се налага безспорно, въз основа
на представеното по делото заверено копие на свидетелството за управление
(л.35 от делото), издадено във Великобритания на името на жалбоподателя и
валидно към момента на проверката/ а именно от 09.11.2022 г. до 08.11.2032
г./. По силата на посоченото свидетелство, водачът има право да управлява
МПС–во категория „В“, какъвто е управлявания от жалбоподател лек
автомобил марка „Опел Вектра“. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приетото по делото писмо от ГД „Национална полиция“,съдържащо отговор
в същия смисъл, а именно ,че чуждестранното СУМПС следва да се счита
за валидно на територията на Република България, поради това че
Великобритания е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата както и ,че СУМПС отговаря на изискванията на приложение №6
от конвенцията.
Предвид гореизложеното,съдът счита,че на процесната дата 09.02.2023
г., А. А. е притежавал валиден на територията на Република България
документ за управление на МПС.
Съдът счете, че при гореописаната фактическа обстановка не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение, което води до недоказаност на причинно-следствената връзка
с настъпилия противоправен резултат – управление на ППС от
неправоспособен водач.
Производството от административно - наказателен характер, изисква
да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение.
4
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно
деловодни разноски, в полза на А. Н. А. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно приложен Договор за
процесуална помощ и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0804-000718/01.03.2023 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, с което на А. Н. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Сливен, ул.„К.“ №20, е наложено административно
наказание „Обществено порицание“за нарушение на чл.150 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Сливен да заплати на А. Н. А., с ЕГН
********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5