РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Велико Търново, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на втори март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 347 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба подадена от „Ваниз“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 129, срещу Ревизионен акт №
Р-04000419005703-091-001/ 10.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 77/
22.05.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на ревизионния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуални
правила при издаването му и нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДДС.
Намира, че има право на приспадане на данъчен кредит за процесния един брой
автомобил като липсват доказателства активите и услугите да са придобити за
нужди извън икономическата му дейност, използвани са или ще се използват за
извършване на освободени доставки. Счита че със заприходяване на автомобила в
счетоводните регистри като актив безспорно се установява и намерението на
дружеството да използва автомобила за неговата икономическата дейност, като
впоследствие въпросният автомобил е продаден на трето лице при спазване на
изискванията на закона. По отношение на начислените лихви за неотразяване на протокола по чл.
117 от ЗДДС намира, че същите следва да бъдат начислени в периода м. 01 – м.
08.2017 година. В частта от РА, с която му е отказано право на приспадане на
данъчен кредит относно доставката на гуми излага доводи за наличието на достатъчно
доказателства за реално извършени доставки. Позовава се на съдебна практика на
ВАС. Цитира решения на СЕС в подкрепа на възраженията си. От съда се иска ревизионният акт да бъде
отменен като незаконосъобразен. В хода на делото оспорващото дружество, чрез
пълномощника си *** К. от САК заявява, че поддържа жалбата с направените
искания. Представя писмена защита, с която развива допълнителни съображения за
незаконосъобразност на РА. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък с разноски.
Ответникът,
директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***В.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална
и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и
на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Допълнителни аргументи
излага в хода на устните състезания и в писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за
разноски в размер на 1 713,00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На „Ваниз“ ЕООД – гр. Сухиндол е
извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за
установяване на задължения по ЗДДС за
данъчни периоди м. 11.2016 г., м. 01, м. 04 и м. 08.2017 година. Същата е
повторна такава, след като с Решение № 115/ 19.08.2019 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е отменен по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК
Ревизионен акт № Р-04000417008131-091-001/ 13.05.2019 г. в обжалваната му част
по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2016 г., м. 01, м. 04 и м. 08.2017 г., както и
извършеното с този РА прихващане, и преписката е върната за извършване на нова
ревизия. Процесната ревизия е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04000419005703-020-001/ 30.08.2019 г, издадена от В.Г.П.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП –
Велико Търново, връчена по електронен път на 03.09.2019
г. /папка 2, л. 23 от административната преписка/. Първоначалната ЗВР е изменена
със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04000419005 703-020-002/ 03.09.2019
г. и ЗИЗВР № Р-04000419005703-020-003/ 29.11.2019 г. на същия орган по приходите, с
които е удължен срокът за приключване на ревизионното производство. В хода на ревизията от
органите по приходите е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000419005703-092-001/
17.02.2020 г., връчен по електронен път на 18.02.2020 година. В срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК не подадено възражение срещу РД. Ревизията е приключила
с издаването на Ревизионен акт № Р-04000419005703-091-001/ 10.03.2020 г. от В.Г.П.,
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново,
възложил ревизията и Ц.Р.А.- главен инспектор по приходите, определена за
ръководител на ревизията. С ревизионния
акт на жалбоподателя
са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2016 г. -
допълнително начислена лихва в размер на 857,82 лв.; за м. 01.2017 г. е
установен допълнително ДДС в размер на 11 167,64 лв. и лихва за просрочие в
размер на 2 450,87 лв.; за м. 04.2017 г. - ДДС в размер на 10 290,00 лв. и
лихва за просрочие в размер на 2 012,43 лв.; за м. 08.2017 г. - ДДС в размер на
12 655,37 лева. Ревизионният акт, в частите му, установяващи посочените
задължения, е бил обжалван от данъчния субект по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК,
като в това производство не са представяни допълнителни доказателства. След преценка на
направените от данъчния субект оплаквания, ревизионният акт е бил потвърден с Решение
№ 77/ 22.05.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново при ЦУ на
НАП. Решението е връчено на задълженото лице по електронен път на дата
26.05.2020 година. Жалбата срещу РА е подадена пред АСВТ, чрез горестоящия
орган, на дата 04.06.2020 г., видно от дадения от ответната администрация
входящ номер.
В
хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество „Ваниз“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 08.01.2015 г. по инициатива
на лицето - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Съгласно
подадените от дружеството годишни данъчни декларации по ЗКПО за 2015 г. и 2016
г. е декларирана основна дейност - товарен автомобилен транспорт /код по КИД
4941/, а за 2017 г. и 2018 г. - отдаване под наем и оперативен лизинг на
тежкотоварни автомобили, без водач /код по КИД 7712/. Констатирано е, че за осъществяване
на дейността си, дружеството е ползвало офис, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „Поп Харитон“ № 2, офис № 7 и обект за гаражна площ и ремонтни дейности в
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 74 по договор за наем с
„Пътнически превози“ АД - гр. В. Търново. Установено е, че ревизираното
дружеството притежава Лиценз № 18343/ 07.11.2017 г. за международен автомобилен
транспорт на товари за чужда сметка срещу възнаграждение, издаден от МТИТС,
валиден до 06.11.2027 година.
С
Протокол № Р-04000419005703-ППД-001/ 15.10.2019 г. за към преписката са
приобщени РА № Р-04000417008131-091-001/ 13.05.2019 г., РД №
Р-04000417008131-092-001/18.04.2019 г., както и доказателствата, събрани в хода
на първоначалното ревизионно производство.
В хода на предходната ревизията е
извършено посещение в счетоводството на на „Ваниз“ ЕООД, документирано с
протокол № 1537921/ 08.03.2019 година. На ревизираното лице са връчени искания
за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №
Р-04000417008131-040-001/ 27.11.2017 г., № Р-04000417008131-040-002/ 19.02.2018
г. и № Р-04000417008131-040-003/ 11.02.2019 г., във връзка с които от него са
представени документи посредством
електронната услуга на НАП - писмени обяснения, фактури, международни
транспортни документи /CMR/, договори и анекси към тях, справки и счетоводни
регистри за ревизирания период с вх. № Р-04000417008131-ПРД-001/ 19.01.2018 г.
/към първото връчено ИПДПОЗЛ/, вх. № Р-04000417008131-ПРД-02/ 07.03.2019 г. и
вх. № Р-04000417008131-ПРД-003/ 22.03.2019 г. /към третото ИПДПОЗЛ/. По второто
връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани декларации и справки относно притежавани
активи и справки от № 1 до № 5 по образец, от на „Ваниз“ ЕООД, не са
представени документи. Извършена е насрещна проверка на доставчика „Неро
инженеринг“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04000419024073-141-01/
28.02.2019 г., при която от това дружество са представени документи и писмени
обяснения с вх. № 4667/ 15.02.2019 година. В предходното ревизионно
производство е получен и отговор по реда на чл. 7, чл. 15, чл. 16 и чл. 25 -
чл. 27 от Регламент (ЕО) № 904/2010 г. относно административното сътрудничество
и обмен на информация в областта на данъка върху добавената стойност -
формуляри SCAC 2004 (а) с референтен № VAT_BG_026734_DK_18_0228889_20180301
G_SI_F за ,,VN transport APS“ - Дания c VIN DK37168416.
В
хода на настоящата ревизия на на „Ваниз“ ЕООД са изготвени и връчени ИПДПОЗЛ №
Р-04000419005703-040-001/ 01.10.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000419005703-040-002/
19.11.2019 г., в отговор на които са представени писмени обяснения, счетоводни
регистри, инвойс фактури и кредитни известия с вх. №
Р-04000419005703-ПРД-001-И/ 15.10.2019 г. и вх. №Р-04000419005703-ПРД-002/
21.10.2019 г., свързани с неосъществена вътреобщностна доставка на МПС „Мерцедес
Бенц“ с рама: WDB932314IL553107 към „Best logistic
GMBHZ H.D“ - Германия и издаденото Кредитно известие № **********/ 01.11.2016
година. След изтичане на указания от органите по приходите срок, по второто от
посочените ИПДПОЗЛ с писма вх. № Р-04000419005703-ПРД-003-И/ 10.01.2020 г. и №
Р-04000419005703-ПРД-004-И/ 10.01.2020 г., от ревизираното лице са представени
документи относно доставките на гуми от „Неро инженеринг“ ЕООД - фактура № 11/
26.01.2017 г., фактура № 19/ 29.04.2017 г., два броя приемо-предавателни
протоколи към тях и четири броя хронологични счетоводни регистри за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., относно взетите записвания по фактурите.
В
хода на настоящата ревизия е извършена насрещна проверка на „Неро инженеринг“
ЕООД, приключила с ПИНП № П-04000419199622-141-001/ 05.02.2020 г., и на ЕТ
„Магдак - Р.М.“ с ЕИК ********* /ПИНП № П-04000419189586-141-001 от 04.12.2019
г./ и на физическите липа Т.Н.Х., в качеството й на представляващ на „Ваниз“
ЕООД /ПИНП № П-04000419199642-141-001 от 02.01.2020 г./ и В.Х.Х., в качеството
му на представляващ датското дружество „VN transport APS“ с VIN DK37168416
/ПИНП № П-0400041919634-141-001 от 02.01.2020 година/.
Във
връзка с ВОП на МПС по ивойс фактура № 18351314/ 17.11.2016 г., е изискана информация от ОД на МВР „Пътна полиция“, предоставена с писмо с вх. № 31414/ 28.11.2019 г. на ТД на НАП - В. Търново; от Община Велико Търново, Отдел ,,МДТ“, предоставена с писмо с изх. № 24-202-3/ 17.01.2020 г. и от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, предоставена с писмо с вх. № 2809/ 03.02.2020 г. на ТД на НАП - В. Търново.
От
събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са
констатирали, че ревизираното дружество е начислило ДДС по ВОП по инвойс фактура
№ 18351314/ 17.11.2016 г. от контрагент „Autohous Kempen“ - Германия с VIN
DE296156200 след законоустановения срок, във връзка с което е определена лихва
за периода 15.01.2017 г. до 15.09.2017 г. в размер на 857,82 лева. Във връзка
със същата фактура и издаден на основание чл. 117 от ЗДДС Протокол № 32/
01.08.2017 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за данъчен период м.
08.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12
655,37 лв. поради това, че закупеното МПС е лек автомобил по смисъла на § 1, т.
18 ДР на ЗДДС и за него са налице ограничения на правото на приспадане на
данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от същия закон. Направен е извод,
че за данъчен период м. 01.2017 г. и м. 04.2017 г. по фактура № 11/ 26.01.2017
г. и по фактура № 19/ 29.04.2017 г., издадени от „Неро инженеринг“ ЕООД, с
предмет „автомобилни гуми“, не са налице данни за реално осъществени доставки
на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по чл. 25 от същия
закон, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит за тези
доставки. Представените от дружеството и събраните при ревизията доказателства
са преценени като недостатъчни да се приеме, че стоките действително са били
транспортирани до склада на ревизираното дружество, нито такива за тяхното
предаване и получаване, за заплащане на стойността им, както и че липсват
документи за последващото изписване на автомобилните гуми и транспортирането им
до склад в Дания. Ревизиращият екип не е ценил представените
приемо-предавателни протоколи като е приел, че са новосъздадени за целите на
провежданата ревизия. Посочено е, че същите не могат да бъдат обвързани с
процесните две фактури и не могат да удостоверят предаване, съответно приемане
на стоката. Според ревизиращите органи стоката, предмет на двете фактури не е
индивидуализирана и по този начин не може да се установи конкретният предмет на
доставките.
В съдебната фаза на производството от страна на ответника по жалбата, с
писмо вх.
№ 1895/ 11.06.2020 г.по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в
административната преписка, а също и представените допълнително на технически
носител /два броя CD-R/ - ЗВР, ЗИЗВР, РД и ревизионния акт във вид на
електронни документи, файлове с резултати от служебно извършена проверка на
всеки от изброените документи, както и данни от публичния регистър на
електронните подписи. Същите не са оспорени от жалбоподателя в определяния от
съда срок.
Приобщени към
доказателствения материал са още представените от ответника Фактура № 19/
29.04.2017 г. и Фактура № 11/2 6.01.2017 г., издадени от „Неро инженеринг“ ЕООД
с получател „Ваниз“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи от 26.01.2017 г. и
29.04.2017 г. между управителите на тези две дружества, хронологични регистри
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. на „Ваниз“ ЕООД /два броя/, Заповед № 90/
03.02.2017 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, както и представен от
процесуалния представител на жалбоподателя отчет по сметка от 30.12.2020 г. на
„Първа инвестиционна банка“ АД.
С цел изясняване на относими към спора
факти по искане на жалбоподателя е допуснато изслушване показанията на трима
свидетели при режим на довеждане – И.Д. И. – управител на „Неро инженеринг“
ЕООД, В.Х.Х.– управител на „VH transport APS“, и Б.Н.Г. – заемащ длъжността
шофьор при „Ваниз“ ЕООД.
Според показанията на св. И., през 2017 г. имал търговски отношения с „Ваниз“
ЕООД, на което продал гуми от фирма ЕТ „Макдак - Р.М.“ на изгодни цени. Гумите били за камиони,
голямо количество, различни размери. Свидетелят твърди, че представляваното от
него дружество има склад в гр. Левски, но в конкретния случай гумите са били
съхранявани в склада на ЕТ „Макдак - Р.М.“, откъдето са натоварени и транспортирани от и за
сметка на „Ваниз“ ЕООД. Документите за продажба били съставени в офиса на
„Ваниз“ ЕООД.
Вторият разпитан по делото свидетел – В.Х. посочва, че през 2016 – 2017
г. се занимавал с транспортна дейност и имал сервиз в Дания, който предлага
цялостно обслужване на автомобили, включително поддръжка и монтаж на гуми,
сервиз, а фирмата се казвала „VH transport APS“. Заявява, че и сега упражнява
тази дейност, както и че към настоящия момент процесния лек автомобил „БМВ“ за
който е начислен допълнително ДДС, е негова собственост. По отношение на
фактурираното количество гуми заявява, че е закупувал такива от „Ваниз“ ЕООД,
тъй като нямал контакт с ЕТ „Макдак – Р.М.“. Не помни количеството, но твърди,
че били нови и били натоварени в два камиона от служител на „Ваниз“ ЕООД от
складовете на ЕТ „Макдак“ във Велико Търново, и доставени до Дания. Посочва, че
дружеството имало и втори склад във Видин, където също се държи голяма част от
наличните гуми на фирмата, но конкретно за
доставката от 2017 г. гумите били товарени от гр. Велико Търново, ул.
„Магистрална“. Твърди, че към момента вече закупува гуми директно от ЕТ „Макдак“.
Разяснява, че рядко ползват гуми втора употреба, ако някой камион аварира, се
вземат гумите и се ползват за други камиони, но фирмата му /„VH transport
APS“/, не купува гуми втора употреба. Отбелязва, че има разлика между гуми
регенерат и втора употреба - гумите регенерат не са втора употреба, те са гуми,
на които е поставен нов протектор и се водят за нови гуми. Заявява, че датските
камиони работят само в Дания и в Швеция като основното количество камиони,
които работят, са на „Ваниз“ ЕООД и са отдадени под наем на датското дружество
„VH transport APS“. Камионите са с датски номера, тъй като някои линии, по
които работят, трябва да бъдат обслужени от датски камиони и не може
обслуването на тези линии да бъде извършено от камион, регистриран в България.
Свидетелят
Г. заявява, че познава свидетеля Х.и е превозвал гуми до склад в Дания, но не
помни конкретни дати и година. Съставени били ЧМР, но не си спомня дали той ги
е попълвал или са му ги предоставили написани. Посочва, че по принцип гумите ги
превозвали в хладилно ремарке, за да не паднат . Заявява, че гумите се
натоварвали от „Примекс“, от ЕТ „Макдак – Р.М.“, понякога и от техен склад във Видин. По отношение на
процесните доставки не знае каква марка са били превозваните гуми, размер, но
били за товарни автомобили. На свидетеля са предявени международните
товарителниците, намиращи се на лист от 120 до лист 127 от делото при което
същият посочва, че почеркът с който са попълнени не е негов. Вписаният в
товарителниците номер бил на влекача без ремаркето, тъй като вписването номера
на ремаркето не е задължително изискване. Посочва, че той не е попълвал
документи. Проверки на митницата не винаги се извършвали, а гранична полиция не
проверявала всеки път натоварената стока.
По
искане на жалбоподателя са назначени счетоводна и техническа експертизи, които
да отговоря на поставени с писмени молби въпроси. След преглед и анализ на събраните по делото
доказателства,
***по назначената ССЕ дава заключение, че счетоводството на „Ваниз“ ЕООД за 2017 г. е водено редовно, в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводство и прилагане на националните счетоводни стандарти за малките и
средни предприятия.
Посочва, че по счетоводни данни автомобилните гуми - предмет на фактура № 11/
26.01.2017 г., са продадени /реализирани/ през м. март 2017 г. на „VH transport
APS“, за което е съставена инвойс фактура № 89/ 01.03.2017 г. на стойност 30
381,01 евро /59 424,00 лв./ и е приложена международна товарителница от
01.03.2017 година. Автомобилните гуми, доставени по фактура № 19/ 29.04.2017 г.
са транспортирани до Дания, съгласно представената международна товарителница
от 29.04.2017 година. Към края на 2017 г. и към настоящият момент въпросните
гуми са отчетени като налични по дебита на сметка 304 “Стоки“ на стойност 51
450,00 лева. Експертизата е изчислила, че задължението по фактури № 11/
26.01.2017 г. и № 19/ 29.04.2017г. е общо в размер на 12 8745,83 лв., като в
счетоводството на „Ваниз“ ЕООД през 2017 г. са отразени плащания по банков път
от банковата сметка на „Танита транс“ ЕООД към „Неро инженеринг“ ЕООД, общо в
размер на 110 400,00 лева или извършените плащания са с 18 345,83 лева по-малко
от фактурираните. След преглед на счетоводството на доставчика „Неро
инженеринг“ ЕООД и представените доказателства във връзка с доставката на автомобилни
гуми ***дава заключение, че счетоводството на това дружество е водено редовно,
издадените от него две фактури № 11/ 26.01.2017 г. и № 19/ 29.04.2017 г. към „Ваниз“ ЕООД са
отразени в счетоводството като приходи и е начислен данък. Според експертизата
от „Ваниз“ ЕООД през
2017 г. няма постъпвали плащания, в т.ч. и по процесиите фактури, а е извършено
плащане общо в размер на 110 400,00 лв. от „Танита транс“ ЕООД, което е
по-малко от задължението по двете фактури. ***е изследвало и придобиването на
процесните автомобилни гуми от доставчика като констатира, че са осчетоводени
фактура № **********/ 19.01.2017 г. с предмет 933 броя автомобилни гуми на
стойност 54 906,67 лв. и ДДС в размер на 10 981,33 лв., и фактура № **********/
28.04.2017 г. за доставка на 700 броя автомобилни гуми на стойност 50 750,00
лв. и ДДС в размер на 10 150,00 лв., и двете издадени от ЕТ „Макдак - Р.М.“,
като е извършено плащане по тях. Цитираните две фактури са осчетоводени и от
предходния доставчик ЕТ „Макдак - Р.М.“ и са отразени плащанията по тях.
Експертизата установява, че гумите, предмет на
процесиите доставки, са отчетени като автомобилни гуми 40-60 и автомобилни гуми
50-90, като през м. януари 2017 г. по
фактура № **********/ 19.01,2017 г. са продадени общо 933 гуми, от които 683 са
автомобилни гуми 50-90 и 250 броя автомобилни гуми 40-60. От тях 663 броя
автомобилни гуми 50-90 са налични към 31.12.2016 г., а за периода от 01.01.2017
г. до 19.01.2017 г. са придобити 44 броя и се изписани 4 броя. Към 19.01.2017
г. по партидата автомобилни гуми са отчетени 703 броя, т.е. основният обем от
гуми, продадени по процесната фактура са доставени през предходната 2016 г. по
222 броя фактури от доставчици, подробно отразени в табличен вид - таблица № 1. Експертът е изследвал и
произхода на продадените 250 броя автомобилни гуми 40-60, приемайки, че при
предходния доставчик наличните гуми към 31.12.2016 г. са 305 броя. За периода
от 01.01.2017 г. до 19.01.2017 г. са придобити 78 броя и се изписани 12 броя.
Към 19.01.2017 г. по партидата автомобилни гуми са отчетени 371 броя, т.е.
основният обем от гуми 40-60, продадени по фактура № **********/
19.01.2017 г. на ЕТ „Макдак - Р.М.“, са доставени
през предходната 2016 г. от 168 броя фактури от доставчици, подробно отразени в таблица № 2. През м. април 2017 г. по фактура №
**********/ 28.04.2017 г. са продадени 700 автомобилни гуми 40-60, основният обем от които са доставени
в периода от 20.01.2017 г. - 30.04.2017 г. по 20 броя фактури от доставчици, подробно отразени в таблица № 3.
По отношение на ВОП на автомобил „БМВ Х драйв“ по
фактура № ********** от 17.11.2016 г., издадена от „Autohaus
Kempen“, ***посочва, че фактурата е осчетоводена от
дружеството за данъчен период м. 08.2017 година. Плащането по инвойс фактурата е
отразено като плащане в брой към „Autohaus Kempen“ – Германия в данъчен период
м. 01.2017 г., съгласно РКО № 427/ 01.01.2017 година. Според
счетоводните данни експертът твърди, че придобитият от дружеството лек автомобил
е продаден, съгласно фактура №
**********/ 01.08.2017 г. с получател ,,VN transport APS“, предмет „WBAYB81040С998546“ /номера на рамата на посоченото МПС/, на стойност 68 454,05
лв., без начислен ДДС.
Съгласно заключението на техническата експертиза, жалбоподателят
не е бил в състояние да извърши транспортирането на процесните количества гуми
с превозните средства и в периодите, посчени в съответните международни
товарителници CMR до склад в Дания, Horsens, Koegh, Guldbergerstage 27 B, DK
8700.
Заключенията на експертизите са приети
по делото и съдът ги цени заедно с останалите доказателства, които ще бъдат
обсъдени по съществото на разглеждания спор.
Съдът като взе
предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена
от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван пред и потвърден
от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в
преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на
чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
След извършена служебна проверка на
основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че Ревизионен акт № Р-04000419005703-091-001/ 10.03.2020 г. на
органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново е издаден от
оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната
компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. В.
Търново, изменена и допълнена със Заповед № 17/
08.01.2019 г. на директора
на ТД на НАП – гр. В. Търново, както и съответните ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизия също са издадени от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия определени с посочените заповеди на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В
съдържанието на ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. От
представените на технически носител справки от публичния регистър на електронните
подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че В.Г.П./орган, възложил ревизията/, Ц.Р.А./ръководител на ревизията/ и А.Х.Д./член на
екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните
периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи. Самите
електронни подписи в тези документи, не са оспорени от жалбоподателя. Съобразно
това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени в тях, с квалифициран електронен подпис,
представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се
считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена
ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност.
Ревизията е
приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от
органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № Р-04000419005703-092-001/
17.02.2020 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и
е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4
от ДОПК. Ревизионен
акт №
Р-04000419005703-091-001/ 10.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
гр. В. Търново е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му.
Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните
задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА
/чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на
РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на
приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена
възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите
по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията
преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите органи доказателства,
на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу
в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното
лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган
или до съда на искания за тяхното събиране, като жалбоподателят се е възползвал
от тези възможности, в преценения от него за необходим обем.
По материалната
законосъобразност на оспорения РА съдът намира следното:
С
оспорения РА за данъчен период м. 11.2016 г. органите по приходите са
определили за внасяне лихва в размер на 857,82 лв. за периода от 15.01.2017 г.
до 15.09.2017 г. във връзка с начислен от „Ваниз“ ЕООД след законоустановения срок ДДС за извършено
ВОП на лек автомобил „БМВ 750 Д“ с рама WBAYB81040C998546 по инвойс фактура №
18351314/ 17.11.2016 г. с посочен издател „Autohous Kempen“ - Германия, за
сумата от 32 352,94 EUR, без начислен данък. Автомобилът е влязъл в България на 02.12.2016 година. От
страна на дружеството за начисляването на данъка е издаден по реда на чл.117 от ЗДДС, Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 32 от 01.08.2017 г., с данъчна основа 63
276,85 лв. и ДДС в размер на 12 655,37 лева. От жалбоподателя се правят
възражения единствено за неправилно определяне на периода, за който е изчислена
дължимата лихва.
По
общото правило на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС придобиването на право на
собственост върху автомобила, който е транспортиран и получен на територията на
страната, представлява ВОП и данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 84 от ЗДДС, което го начислява с издаването на протокола
по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, включването на размера на данъка
в СД и отразяването на документа в дневника за продажбите /чл. 86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС/. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която ДДС е
станал изискуем, а данъкът в хипотезата на вътреобщностното придобиване става
изискуем в съответствие с правилата на чл. 63 от ЗДДС. Нормата на чл. 63, ал. 1
от ЗДДС определя, че данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква
на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията
на страната. т.е. на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
/ чл. 25, ал. 2 от с.з./. По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът при
вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ
месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно ал. 1 и 2, но
същевременно текстът на ал. 4 от същата
норма посочва, че независимо от ал. 3 на чл. 63 от ЗДДС, данъкът става изискуем
на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на
фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на
ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ
месеца, през който е настъпило данъчното събитие. В настоящия случай данъчното
събитие за процесното ВОП е възникнало на 17.11.2016 г., на която дата е
издадена инвойс фактура № 18351314/ 17.11.2016 г. на „Autohous Kempen“. На
основание чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, данъкът
е станал изискуем на 17.11.2016 г. и за „Ваниз“ ЕООД е възникнало задължение за
издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в 15-дневен срок, а именно
най-късно до 02.12.2016 г. и отразяване в дневника за продажби за съответния
данъчен период. По принцип няма никаква нормативноустановена
пречка дружеството да издаде протокола през м. 11.2016 г. и да начисли данъка
за този данъчен период, но при условие, че срокът за съставянето на протокола
по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е до 02.12.2016 г., то органите
по приходите не могат да задължат лицето да извърши начисляването преди м.
12.2016 г. и за това правилно са приели най-късния срок, в който е следвало да
бъде издаден данъчен документ и данъкът е следвало да бъде деклариран в
съответствие с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Съобразно чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС
задълженото лице е следвало да декларира
данъка до 14-то число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят, т.е. в случая до 14.01.2017 година. В посочените срокове
такъв протокол не е издаден, респективно данъкът не е бил начислен. Видно
от представените доказателства и ССЕ, ревизираното дружество е издало протокол
по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС през месец м. 08.2017 г., с който е начислен ДДС в
размер на 12 655,37 лв. върху данъчна основа в размер на 63 276,85 лв. и е същият включен в дневник за продажби и справка-декларация по
ЗДДС за м. 08.2017 г., с което данъкът е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Предвид безспорно установеното неначисляване на ДДС по процесната ВОП на лекия
автомобил в законоустановения срок, правилно органите по приходите са стигнали
до извода, че ревизираното дружество дължи лихва за забава в размер на 857,82 лв., върху стойността на данъка за
периода от 15.01.2017 г. до 15.09.2017 г., когато е подадена СД по ЗДДС в ТД на
НАП.
С РА на основание чл.70,
ал.1, т.4 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен
период м. 08.2017 г. в размер на 12 655,37 лв. упражнен във връзка с
вътреобщностно придобиване от Германия на „БМВ 75 ОД Х драйв“ по коментираната
инвойс фактура № 18351314/ 17.11.2016 г. с издател „Autohaus Kempen „Lohr Automobile Vertriebs GmbH” с VIN DE296156200. За извършеното ВОП е
издаден Протокол по чл. 117, ал.
1, т. 1 от ЗДДС № 32/ 01.08.2017 г., включен в дневник за продажби и
справка-декларация по ЗДДС
за м. 08.2017 г., с което данъкът е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС.
В хода на предходното ревизионно производство от
жалбоподателя са представени Свидетелството за регистрация на лек автомобил
„БМВ 750Д X драйв“ с рег. № *** (Част I); инвойс фактура № 18351314/ 17.11.2016
г. с издател Autohaus
Kempen „Lohr Automobile Vertriebs GmbH” с VIN DE296156200 и получател „Vaniz“
EOOD, c предмет - BMW 750D c рама WBAYB81040C998546,
за сумата от 32 352,94 EUR, без начислен данък; Протокол по чл.117 от ЗДДС № 32/ 01.08.2017 г., издаден
от „Ваниз” ЕООД за ВОП с данъчна основа в размер на 63 276,85 лв. и ДДС – 12 655,37 лв.; Фактура
№ **********/ 01.08.2017 г. (оригинал), издадена от „Ваниз” ЕООД на „VH transport
APS“ с VIN DK37168416 (с управител на
датското дружество В.Х.), с предмет - 1 бр. WBAYB81040C998546 (номерът на рамата) на стойност 68 454,05 лв., без начислен ДДС. В
настоящата ревизията във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419005703-040-001/
01.10.2019 г. по електронен път с вх. № Р-04000419005703-ПРД-003-И/ 10.01.2020
г. от ревизираното лице са представени два броя хронологични счетоводни
регистри за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 година.
При извършена проверка в
информационния масив на НАП органите по приходите са установили, че посоченият
лекият автомобил все още е регистриран в КАТ като собственост на жалбоподателя
и не е имало вписване към настоящия момент на евентуалната му продажба на трето
лице извън Република България. В тази връзка при ревизията допълнително е
изискана и предоставена информация от трети лица и контролни органи - ОД на
МВР, Сектор „Пътна полиция” - Велико Търново, Община Велико Търново, Отдел
„МДТ” и Застрахователна компания „Лев Инс“ АД. От ОД на МВР, Сектор „ПП“ -
Велико Търново са предоставени представените от дружеството документи за
първоначална регистрация на лекия автомобил /***/ и такива за промяна на номер
на първоначална регистрация на МПС /нов регистрационен № ***/. От Община Велико
Търново са предоставени документи във връзка с първоначалното деклариране на
придобития автомобил по реда на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/ с вх. № **********/1 8.12.2016 г., подадена декларация за промяна на
обстоятелствата на 29.03.2017 г. по чл.54 от ЗМДТ с вх. № **********/
31.03.2017 г. във връзка с промяна на
регистрационния номер на МПС. Установено е, че от задълженото лице не е
декларирана промяна на собствеността върху процесното МПС. От ЗК „Лев Инс“ АД
са предоставени данни за заключена застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния лек автомобил. При така събраните данни и доказателства органите по
приходите са приели, че лекият автомобил е придобит и използван от „Ваниз” ЕООД
за лични нужди и дейности, различни от икономическата дейност на лицето, а не
като стока с цел продажба, поради което не следва да се третира като търговска
наличност. Направен е извод, че за автомобила, за който е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит, е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4
от ЗДДС за липса на право на приспадане на данъчен кредит и не е налице някоя
от хипотезите на чл. 70, ал. 2
от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит.
На първо място, по
отношение ВОП на спорния автомобил марка „БМВ 750 Д Х драйв“ страните не
спорят, че е придобит от „Ваниз“ ЕООД като вътреобщностно придобиване (ВОП) по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС от Германия. Не е оспорено и обстоятелството, че
предмет на процесното вътреобщностно придобиване е лек автомобил по смисъла
на § 1, т. 18 ЗДДС. Спорът се свежда до това налице ли е
право на данъчен кредит за придобиващия и приложимо ли предвиденото ограничение
в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са предвидени
ограничения в правото на приспадане на данъчен кредит като според т. 4 от
цитираната правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или
чл. 74,
когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Изключения от
горното законодателно решение са предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗДДС.
В настоящия случай за ревизираното лице не са налице посочените по-горе
изисквания на ЗДДС по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за
закупения лек автомобил. Съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са
представени годни доказателства, от които да се приеме за доказани по несъмнен
начин обстоятелства по чл. 70, ал. 2 ЗДДС, предоставящи право на приспадане на
данъчен кредит, в т.ч. за използване на автомобила в основната му дейност,
както и закупуването му с цел препродажба. Според нормата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС, ал. 1, т. 4 не се прилага, когато
превозните средства се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 -
4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са
основна дейност за лицето. Легалната дефиниция на понятието основна дейност за
целите на ЗДДС е дадено в § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС, съгласно който „основна дейност“ по
смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато
общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от
изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто
от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12
месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от
регистрацията по този закон. В случая основната дейност на дружеството за
процесния период е даване под наем на товарни автомобили, а от 07.11.2017 г.
притежава лиценз № 18343, валиден до 06.11.2027 г., за товарен автомобилен
транспорт за чужда сметка срещу възнаграждение. Тези
обстоятелства се установяват както от подадените от самото дружество ГДД по чл.
92 от ЗКПО, така и от съдържащите се в преписката фактури с предмет „rent a
truck” и дневник за продажби за периода 01.11.2016 г. - 31.08.2017 година. В
хода на ревизията органите по приходите многократно са изисквали доказателства
от дружеството относно начина на ползване на автомобила, кой го е ползвал и
т.н., като такива не са представени. Не са
представени документи за изписано гориво, пътни листове и командировъчни или
други документи, за да се установи реалното ползване на придобития автомобил,
от които да е видно, че същият е използван през ревизирания период точно за
икономическата дейност на дружеството, от която е формиран неговият оборот.
Отделно от това, според заключението на назначената ССЕ, въпросния лек
автомобил е заприходен по счетоводна сметка 304 „Стоки” и вписано
основание – вътреобщностно придобиване срещу кредитиране на сметка 401
„Доставчици“ със стойността на закупения автомобил. В тази насока съдът намира, че завеждането на автомобила в счетоводството
на „Ваниз“ ЕООД като стока по сметка 304, а не като дълготраен материален
актив, който да е част от актива на предприятието на търговеца и който ежегодно
да бъде амортзиран, изключва предназначението му за икономическата дейност на
ревизираното дружество, в каквато насока са твърденията в жалбата. Позоваването
в жалбата на приетото в решение на
СЕС по дело С-118/ 2011 г., е неотносимо към настоящия казус
доколкото фактите по главния спор, във връзка с които е било направено
преюдициално запитване, са различни. По това дело
правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС, а не на основание чл. 70, ал.
1, т. 4 от ЗДДС, каквото е основанието по процесното дело. Освен
това в решението на СЕС не е уточнено какъв автомобил е преценяван по делото -
лек в хипотезата на § 1, т. 18 от
ДР на ЗДДС или друг вид автомобил, (така е прието и в Решение № 1492/ 01.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 6530 от 2017 година). Предвид това, съдът
намира, че е предназначен за задоволяване на лични нужди на едноличния
собственик на дружеството, тъй като не е доказано
документално ползването на автомобила за основната икономическа дейност на
„Ваниз“ ЕООД, която не е свързана с услуги с леки автомобили.
Не се доказва и изключението от горното правило,
въведено с чл. 70, ал.
2, т. 2 от ЗДДС - че закупеният при ВОП лек автомобил е предназначени
единствено за препродажба. Това твърдение не се поддържа изрично пред съда, а
по същество не се установява от събраните по делото доказателства. Следва да се
има предвид фактът, че още на дата 08.12.2016 г. /няколко дни след
придобиването/, от дружеството е извършена регистрация на автомобила „БМВ Х
драйв“ в КАТ – Велико Търново. Такава регистрация с вписан собственик „Ваниз“
ЕООД би била излишна, ако придобиването е с цел единствено препродажба на
въпросния автомобил. Следва да се държи сметка и за сключени от жалбоподателя
договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил със ЗД „Лев
инс“ АД от 17.11.2016 г. и 20.11.2017 г., както и съдържанието на представените
от застрахователното дружество полици, съгласно които предназначението на
автомобила е за лични нужди, което несъмнено сочи, че към него момент не е било
налице намерение за последваща продажба. Този извод не се променя и от
заключението на ***по назначената ССЕ, според което придобитият лек автомобил е
реализиран (продаден) съгласно фактура
за продажба № **********/ 01.08.2017 г. с получател ,,VN transport APS“,
отразена в счетоводството на ревизираното лице. Становище на експертът за
продажба на процесното „БМВ Х драйв“ е правен извод, който не съответства на законовата
регламентация, уреждаща прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили. Сама по себе си фактурата и
счетоводното й отразяване не е форма за действителност на сделката при продажба
на регистриран автомобил и същата не притежава транслативен ефект за промяна на
правото на собственост върху МПС. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното
производство е представен изискващия се по чл. 144, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата, договор с нотариална заверка на подписите, нито е изпълнена процедурата
по ал. 3 на същата разпоредбата доколкото се твърди, че въпросния автомобил е
придобит от чуждестранно лице. Следва да се има предвид, че и към момента на
приключване на устните състезания /повече от 4 години след закупуването/, не са
представени доказателства за промяна на собствеността върху автомобила или да
са предприемани действия по такава, което е достатъчно показателна индикация за
липсата на намерение автомобилът да бъде продаден. Разбира се, последваща
продажба на спорния автомобил в определен момент е не само възможна, а дори
вероятна, но това само по себе си не означава, че той е закупен от дружеството
единствено с цел препродажба. Ето защо, съдът намира, че не се доказва
наличието на изключението по чл. 70, ал.
2, т. 2 от ЗДДС, за да не се приложи ограничението на чл. 70, ал.
1, т. 4 от ЗДДС.
По
делото не е установеното и осъществяване на някоя от хипотезите на изключението
по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, което да изключва ограничението
по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Следва да
се посочи, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по
доставка при придобиване на лек автомобил, релевантен е действителния начин на
ползването му, а не намерението на дружеството при закупуването му. Не са
представени доказателства придобитият лек автомобил, за който е упражнено право
на приспадане на данъчен кредит, действително да е ползван за описаните в
цитираната разпоредба дейности, в т.ч. отдаването му под наем и следователно при придобиването му незаконосъобразно е упражнено правото
на приспадане на данъчен кредит.
Предвид горното, съдът намира, че правилно и в
съответствие с нормата на чл. 70, ал. 1,
т. 4 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от
ДР на ЗДДС органите по приходите са отказали правото на приспадане
на данъчен кредит в размер на 12 655,37 лв., упражнено от ревизираното
дружество за данъчен период м. 08.2017 г. за придобития от него лек автомобил
„БМВ 750 Д Х драйв“ с рег. № ***, предходен рег. № № ***. Ревизионният акт, в
тази му част, е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните
разпоредби на ЗДДС.
С
ревизията е отказано
право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2017 г. и м. 04.2017 г. по фактури № 11/
26.01.2017 г. и № 19/ 29.04.2017 г., издадени от „Неро инженеринг“ ЕООД, с
предмет различен брой „автомобилни гуми“
и са установени допълнителни задължения по ЗДДС съответно в размер на
11 167,64 лв. и лихви в размер на 2 450,87 лв., и в
размер на 10 290,00 лв. и лихви в размер на 2 012,43 лева.
В
хода на първата ревизия е извършената насрещна проверка на доставчика „Неро
инженеринг“ ЕООД по тези фактури, за резултата от които е съставен ПИНП №
П-04000419024073-141-001/ 28.02.2019 г., при която са изискани документи във
връзка с фактурираните от него доставки на автомобилни гуми. В отговор на
връченото искане са представени писмени обяснения и документи, в т.ч. спорните
фактура, вторични счетоводни регистри, фактури от предходен доставчик ЕТ
„Магдак - Р.М.“ и доказателства за извършено плащане по тях по банков път. При
повторната ревизия също е извършена насрещна проверка на този доставчик,
обективирана в ПИНП №П-04000419199622-141-001/ 05.02.2020 г., при която ИПДПОЗЛ
е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и в срока не са представени допълнителни
обяснения и документи. Извършена е насрещна проверка и на предходния
доставчик ЕТ „Магдак - Р.М.“, при която
са представени писмени обяснения и счетоводни документи. Във връзка с
твърдяното последващо реализиране на фактурираните стоки към „VH transport“ LTD е
извършена насрещна проверка на Т.Н.Х., представляващ „Ваниз“ ЕООД, за която е
съставен ПИНП № П-04000419199642-141-001/ 02.01.2020 година. Връчено й е
ИПДПОЗЛ № П-04000419199642-040-001/ 22.11.2019 г., във връзка с което са
представени писмени обяснения с вх. № 1702/ 21.01.2020 година. Във връзка с
връчено ИПДПОЗЛ № П-04000419199634-040-001/ 03.12.2019г. и извършена насрещна
проверка, документирана в ПИНП № П-04000419199634-141-001/ 02.01.2020 г., от В.Х.Х.,
представляващ „VH transport“ LTD, също са
представени писмени обяснения с вх. № 1700/ 21.012020 година.
При
тези данни от жалбоподателя с ИПДПОЗЛ №Р-04000419005703-040-001/ 01.10.2019 г.
и № Р-04000419005703-040-002/ 19.11.2019 г., изрично са били изискани всички
налични при него документи, установяващи и съпътстващи доставките по фактурите
от „Неро инженеринг“ ЕООД, в т.ч. транспортирането на процесните гуми до склад
на получателя, тяхното плащане и т.н. В отговор са постъпили само копия на
двете фактури, четири броя хронологични регистри за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
и два броя приемо-предавателни протоколи от 26.01.2017 г. и 29.04.2017 година.
Въз основа на така установеното, ревизиращите органи по приходите са приели, че
липсват доказателства за наличие на реални доставки от „Неро инженеринг“ ЕООД
към „Ваниз“ ЕООД по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на
чл. 25 от ЗДДС, което да е основание за начисляване на ДДС.
Съдът намира РА за законосъобразен и в тази му част,
тъй като от представените по делото доказателства, не могат да обосноват извод
за реално извършени доставки по фактурите, издадени от „Неро инженеринг“ ЕООД
към оспорващото дружество. Предвид особеностите на правния институт, който
урежда правото на данъчен кредит, наличието на облагаема доставка на стока или услуга
/чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/, е основният елемент от правопораждащия
фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на реална
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо
условие за възникване на задължението за начисляване на данъка и на
кореспондиращото му право на данъчен кредит, и респ. при липса на такава
начисляването на данъка от доставчика се явява извършено без основание,
съответно не възниква и право на данъчен кредит, както е в процесния случай.
Видно от процесните фактури става въпрос за родово определени вещи /различни
видове автомобилни гуми/, при които собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени
/чл. 24 от ЗЗД/.
Следва
да бъде съобразена практиката на СЕС, съгласно която данъчната администрация не
може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни
правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките
и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има
качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по
веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със
съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към
доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение случаите в които
самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е
трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС.
Такива обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените
от органите по приходите актове, а и липсват данни, че доставчиците са
извършили нарушения или измама, в която е участвал и получателя, или е знаел
или е бил длъжен да знае за такова нарушение или измама.
Във
връзка с констатациите на ревизиращия орган относно предходните доставчици на
„Неро инженеринг“ ЕООД, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно
е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва
претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика
и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат
самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на
получателя. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на
специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата ѝ
реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на
правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Както беше посочено по-горе, последователно е разбирането, че на
изследване подлежи реалността само на пряката доставка, но не и на предходните
такива по веригата.
От приетата и неоспорена от страните ССЕ, съдът
намира, че не се оборват изводите на органа по приходите за липса на реални
доставки по процесните фактури, тъй като наличието на издадена фактура,
счетоводното й отразяване и заплащане на стойността, не удовлетворява изискването за пълно
доказване наличието на реална доставка, в какъвто смисъл е решение на СЕС от
21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/2011 и С-142/2011. Създаването на
счетоводни документи и отразяването им в счетоводството на ревизираното
дружество и на доставчика не е равнозначно на реалност на доставката.
Въпреки твърденията в жалба, че по делото са
представени многобройни доказателства за действително осъществяване на
доставките, съдът намира, че реалността на доставките по спорните фактури,
издадени от „Неро инженеринг” ЕООД, не
са доказани по делото. Издадените фактури могат да заместят само липсата на
договори, което да установи възникнали облигационни правоотношения между
страните по доставките, но те не установяват реалното им предаване, респ.
получаване. В хода на повторната ревизия и при съдебното оспорване на РА от
ревизираното дружество са представени два броя приемо-предавателни протоколи от
26.01.2017 г. и 29.04.2017 г., които не са кредитирани от органите по приходите
с доводи за тяхното създаване за целите на ревизията. Същите не са оспорени по
отношение автентичност и съдържание по реда на чл. 193 от ГПК от ответника и
съдът намира, че не следва да се изключват от доказателствата по делото.
Протоколите се ползват със съответната доказателствена сила, така че
удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на
стоките. Сами по себе си, обаче, приемо-предавателните протоколи към двете
спорни фактури не установяват предаване на фактурираното количество гуми и
преминаване на собствеността върху тях.
По отношение на механизма на процесните доставки по
фактури с № 11/ 26.01.2017 г. и № 19/ 29.04.2017 г., издадени от „Неро
инженеринг“ ЕООД, към „Ваниз“ ЕООД следва да се отбележи, че според
представените при първата ревизия обяснения на ***на ревизираното дружество във
връзка с връчено ИПДПОЗЛ №Р-04000417008131-040-003/ 11.02.2019 г., транспортът
на фактурираните количества автомобилни гуми бил осигурен и бил за сметка на
„Ваниз“ ЕООД до склада на дружеството-жалбоподател в гр. Велико Търново, ул.
„Никола Габровски“ № 102. Впоследствие процесните гуми били транспортирани до
склад на трето лице – „VH transport APS“ - Дания, където са разтоварени от техни служители.
Свидетелите И. и Х.също потвърждават, че превозът на гумите е осъществен за
сметка и с товарен автомобил на „Ваниз“ ЕООД, като посочват, че са натоварени
от склада на ЕТ „Макдак – Р.М.“ в гр. Велико Търново. При обясненията на
ревизираното дружество и на двамата свидетели определящото е, че само се
очертава механизмът, по който са извършвани доставките, но поради липса на
конкретика, те не могат да служат като годно доказателство за установяване на
реалността на доставките. В конкретния случай, няма доказателства за
натоварване и експедиция на стоката по процесните две фактури, а е налице само
документално оформяне на доставката при липса на данни за транспорт и
фактическо предаване. Не са представени
транспортни документи - товарителници,
пътни листове, документи, удостоверяващи еднозначно и непротиворечиво
движението на фактурираните количества автомобилни гуми от склада на доставчика
до този на получателя - „Ваниз“ ЕООД.
Липсват складови/стокови разписки и други документи, чрез които може да се
направи извод за фактическо предаване на стоките на техния получател, липсват
данни за място на приемане и предаване
на стоките. Въпреки че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия
състав на чл. 68 от ЗДДС, превозът също е от значение за установяване
реалността на доставката. С оглед голямото количество стоки - предмет на
фактурираните доставките към „Ваниз“ ЕООД, видът и обемът на тези стоки, е
невъзможно предаването им, удостоверено единствено с приемо-предавателните
протоколи, без същите да са транспортирани към получателя. Наличните
доказателства не установяват реално доставяне на стоките поради липса на
информация за транспортирането им и мястото, на което са доставени, и липса на
данни за това кога и къде е предадена стоката на представител на ревизираното
лице – получател. Ангажирането на подписани между страните приемо-предавателни
протоколи, които не съдържат индивидуализация на престацията, не са достатъчни
доказателства за реалното изпълнение на договореното между страните, нито
удостоверяват по обоснован начин осъществяването на уговорената престация.
Представените са два броя тристранни споразумения от
26.01.2017 г. и 29.09.2017 г. между „Ваниз“ ЕООД, „Неро инженеринг“ ЕООД и
„Танита транс“ ЕООД /л. 129 и л. 130 от делото/, според които страните се
съгласяват „Танита транс“ ЕООД да погаси задължението на „Ваниз“ ЕООД към „Неро
инженеринг“ ЕООД по фактура № 11/ 26.01.2017 г. и фактура № 19/ 29.04.2017 г.,
издадени от „Неро инженеринг“ ЕООД, общо в размер на 128 745,83 лв., също
не обосновава извод за реалност на доставките по издадените от този доставчик
фактура при липса на други съпътстващи документи. Плащанията на данъчната
основа и на ДДС не са законови предпоставки за законосъобразното упражняване от
получателя на правото на данъчен кредит, а те представляват само индиция за
реалност на доставките и то при положение, че са налице достатъчно безспорни
доказателства за приемане/предаване на стоките от доставчика на получателя,
което в настоящия казус не е установено.
Използването на премета на доставката в независимата
дейност на получателя е само един от елементите на фактическия състав,
обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен
кредит, но само по себе си не доказва изпълнение на стопанските операции по
фактурите, а практиката на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО за възникването и надлежното упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит е категорична, че действителното получаване на
стоките или услугите, при това от сочените във фактурите доставчици е абсолютна
и основна предпоставка за признаване на данъчно предимство на лицето.
Всъщност съдът намира, че представените доказателства,
освен че не позволяват да се направи извод за действително осъществени доставки
към „Ваниз“ ЕООД, не установяват и последваща реализация от жалбоподателя на
стоките по спорните фактури, за които се твърди, че са предмет на последващи
ВОД към датското дружество „VH transport APS“. За доказване на последващата
реализация на стоката към датския контрагент от „Ваниз“ ЕООД са представени
една инвойс фактура № 89/ 01.03.2017 г.
с предмет 933 броя “tyres 01-240 br, tyres 02-443 br, tyres 03-250 br” на обща
стойност 30 383,01 евро, съответстваща по брой гумите на издадената от
„Неро инженеринг“ ЕООД фактура № 11/ 26.01.2017 г., и международна
товарителница от 01.03.2017 г. с вписан товар “tures st.
240-315/70/22,5, st.443-180/70/17,5 и st.250-385/65/22,5“ тегло от 24 000 кг., като за останалите
700 броя гуми по фактура № 19/ 29.04.2017 г., издадена от „Неро инженеринг“
ЕООД, е представена единствено международна товарителница от 29.04.2017 г., с
вписан товар “truck tures st. 700-315/70/22.5” и тегло 23 500 килограма.
Международните товарителници са с вписан превозвач „Ваниз“ ЕООД и получател
датското дружество „VH transport APS“. Същевременно не е представено
потвърждение от „VH transport APS“ за получаване на пратката от „Ваниз“ ЕООД, a
от съдържанието на международните товарителници и инвойс фактурите не може да
се установи по категоричен начин, че са доставени именно фактурираните към
ревизираното дружество гуми. От съдържанието на представените копия на двете
CMR от 01.03.2017 г. и 29.04.2017 г., и инвойс фактурата не може да бъда установено
съответствие и идентичност между предмета на доставката към „Ваниз“ ЕООД по
процесните две фактури и твърдяната последваща реализация на стоката и
извършения ВОД към датското дружество „VH transport APS“ в склад в Дания -
липсва конкретизация за марката, вид, размер на същите. В международната
товарителница от 01.03.2017 г. е вписан като извършил превоза товарен автомобил
с рег. № *** /влекач/, а в тази от 29.04.2017 г. автомобилът е с рег. № ***,
като ***по назначената СТЕ е установило след справка, че под този номер е
регистриран лек автомобил и вероятно е допусната техническа грешка при
изписване на регистрационния номер като коректният рег. номер е ***и МПС-то е
влекач. Отделно от това, съобразно документираното количество транспортирани
гуми по всяка една от международните товарителници, тяхното реално тегло
надвишава в пъти вписаното такова. Така вещото лице, след направена справка
относно теглото на една нова гума от размер 315/70/22.5” и приемайки че
средното тегло на една такава гума е 60 кг., е изчислило, че при превоз на 700
гуми общото им тегло е 42 000 кг., което далеч надвишава обявената в
товарителницата брутна тежина от 23 500 кг. и същевременно надвишава
значително допустимата максимална маса на състав от превозни средства. Същото е
положението и при вписаните във втората CMR 933 броя гуми, при които според
експерта значително надвишава допустимата максимална маса на състав от превозни
средства /Таблица 1 от заключението/. В самите CMR освен данни за товарния автомобил – влекач, липсват
данни за полуремаркетата, с които е осъществен превозът на гуми. Експертът е
установил, че към дата 01.03.2017 г. /началото на първия транспорт от 933 броя
гуми/, по данни от ПП при ОД на МВР - В. Търново, „Ваниз“ ЕООД е нямало
собствено или ползвано полуремарке, с което да осъществи превоза, а към дата
29.04.2017 г. /началото на втория транспорт от 700 броя гуми/, по данни от ПП
при ОД на МВР - В. Търново, „Ваниз“ ЕООД е имал две собствени и едно ползвано
полуремарке - тип хладилник. Това съответства с показанията на св. Г., според
които ревизираното дружество е ползвало хладилно полуремарке за транспорт на
гуми, но имайки предвид неговия размер и общия обем на вписаното количество
гуми във всяка една товарителница, те не могат да бъдат вместени наведнъж във
въпросното хладилно ремарке. В такъв смисъл е и заключението по СТЕ, според
което в товарното отделение на
ползваното от „Ваниз“ ЕООД полиремарке могат да се вместят не повече от 310
броя гуми. Видно от направената справка за декларираната собственост се
установява, че и двата вписани товарни автомобила в CMR от 01.03.2017 г. и
CMR от 29.04.2017 г., са собственост на трето лице –
„Старс Интернационал“ ЕООД, като по делото липсват доказателства ревизираното
дружество да е възложило превоза на това дружество или въпросните товарни
автомобили да са наети от него за осъществяване на международния транспорт. За
превоза на товара от гуми в товарителницата от 29.04.2017 г. е посочен времевия
интервал от 01.03.2017 г. до 10.03.2017 г., но ***е констатирало,че превозващото МПС с рег. № *** за периода от
01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. няма регистрирано напускане или пристигане на
територията на Р България през ГКПП. Същата е констатацията и по отношение на
вписаното в международната товарителница от 01.03.2017 г. влекач с рег. номер е
***, което за периода 25.04.2017 г. -31.05.2017 г. няма регистрирано
преминаване през ГКПП в България.
При така констатираните обстоятелства, ценени в
тяхната съвкупност, не може да бъде направен категоричен извод, че процесните
стоки са напуснали територията на Република България и че е налице последващата
им реализация на територията на друга държава - членка на ЕС. Извършеният обмен
на информация с датската данъчна администрация касае ВОП от “VH transport APS”
с предмет получена услуга за нает паркинг в Кралство Дания за товарни
автомобили за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2017 г. и е неотносим към настоящия
спор.
Предвид горното съдът намира, че фактът на
осъществяване на доставка на стоки по издадените фактури не е доказан. Правилно
органите по приходите са приели, че не се явява доказано предаването на стоките
и в този смисъл наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДДС.
Обосновано приходната администрация приема, че липсват достоверни данни за
придобиването и движението на стоките, както и за реалното им доставяне по
издадените фактури.
По изложените мотиви, съдът намира оспорения РА за законосъобразен, а
подадената срещу него жалба, за неоснователна.
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат. На Национална агенция за приходите –
гр. София, на основание ч. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 1 713 лв., съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на „Ваниз“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Сухиндол, ул. „Росица“ №
129, срещу Ревизионен акт № Р-04000419005703-091-001/ 10.03.2020 г. на органи
по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 77/22.05.2020 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на оспорващото дружество за данъчен период м. 11.2016 г. е
начислена допълнително лихва в размер на 857,82 лв.; отказано е право на
данъчен кредит за данъчен период м. 01.2017 г. в размер на 11 167,64 лв. и е
начислена лихва за забава в размер на 2 450,87 лв.; отказано е право на данъчен
кредит за данъчен период за м. 04.2017 г. в размер на 10 290,00 лв. и е
начислена лихва в размер на 2 012,43 лв., и за данъчен период м. 08.2017 г. са
установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 12 655,37 лева.
Осъжда „Ваниз“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 129, да заплати
на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 1 713 лв. /хиляда седемстотин и
тринадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :