Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ …..

 

гр.Айтос, 02.03.2021 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора......., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 868 по описа за 2020 година на РС-гр.Айтос, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на  Х.Г.Г., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.Х.Г.-Т. при Адв.дружеетво „Т. и Г.“, с адрес *** против Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С..

С исковата молба, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове, както следва: - по чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) - за признаване уволнението на ищеца Х.Г.  Г. за незаконно, с отменяне на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1979/28.07.2020г. на Директора на СУ „****; - по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца х.Г.Г. на предишната му длъжност, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 28.07.2020 г. до 28.01.2021 г. в първоночално предявен размер на 3 592 (три хиляди петстотин деветдесет и два лв.) лева, а след направеното изменение – за сумата от 2 427,10 (две хиляди четиристотин двадесет и седем лв. и десет ст.), ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, която претенция намира правно основание в чл.344, ал.1,т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено със  Заповед № 1979/28.07.2020г. на Директора на СУ „****, поради възприето от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и в частност – неявяване без основателна причина на работното място за девет дни. Ищецът Г. оспорва законността на уволнението си като излага съображение, че неявяването му на работното място се дължи на извинителна причина, а именно извънредната ситуация и прекъсване на присъствения учебен процес в цялата страна.

Моли съда да постанови решение, с което уволнението му да бъде признато за незаконно, с произтичащите последици – възстановяването му на заеманата длъжност и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Прилага писмени доказателства и заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но чрез пълномощника си адв.Г.-Т. *** поддържа исковете. Ангажира писмени доказателства и заявява доказателствени искания – за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да изчисли размера на дължимото обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа на ищеца в шестмесечен период.

В законовоопределения срок и по реда на чл.131 от ГПК ответната страна Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С., чрез пълномощник адв.М.Б. – АК-Я.  представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта на ищцовите претенции. По същество излага становище, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) - за признаване уволнението на ищеца за незаконно, с отменяне на процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение  и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност, са неоснователни. Сочи, че изпълнението на служебните задължения на непедагогическия персонал, както и на част от педагогическия, в това число и на ***ите пo учебната дейност никога нe ca били изпълнявани изцяло в дистанционна или изцяло електронна среда, а от  01.06.2020 г. е било възстановено присъственото обучение на учениците и целия ръководен състав нa училището,  целия непедагогически персонал, както и част от учителите, като по време на извънредното положение, ищецът не се e явил нито веднъж в училището и не е представил нитo един отчет пo реда, указан в Заповед № 1560 от 19.03.2020 г. След 01.06.2020 г. ищецът е продължил да не се явява на работното си място. Сочи, че през цялото време, за повече от четири месеца и половина, единственото което ищецът Г. на практика е правил е да преподаде пo шест учебни часа седмично. Ето защо и  счита за неоснователен и иска за възстановяването мy на работа. Относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ- ответникът изцяло оспорва същия, както  пo основание, така  и по размер. В обобщение моли за оставяне без уважение предявените за разглеждане искове като неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания –допускане на гласни доказателства. Предоставя на съда да постанови решението според събраните доказатества и съобразно Закона, като моли при присъждане на разноските по делото да се съобрази с представения списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което ищецът Х.Г.Г. е изпълнявал длъжността „*** пo учебната дейност“ към СУ „****. Процесното трудовото отношение възникнало  пo трудов договор № 061 от 18.03.2011г., последно изменен с допълнително споразумение № 413 от 05.11.2019 г. и е прекратено със Заповед № 1979/28.07.2020г. на Директора на ответното СУ. Безспорно между страните е също така, че наред с функциите по повод заеманата длъжност „*** “, ищецът е бил натоварен и със задължителна преподавателска дейност, като съгласно Припожение № 1 към чл.4 ал.11 от Наредбата за нормиране заплащане на труда, ***а пo учебната дейност следва да взима минимална норма преподавателска заетост в размер на 144 часа годишно, в размер на 4 часа седмичко. През втория учебен срок на 2019/2020 г. Г. имал възложени седмично общо шест учебни часа, както следва – по 3 часа ежеседмично в дните вторник и в четвъртьк. Ноторно известен и ненуждаещ се от доказване  факт е, че по повод обявената в началото на миналата година от Световната здравна органицация пандемия, с решение на HC на PБ в страната е обявено извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г. При тази специфична обстановка със заповеди на Министъра на здравеопазването са наложени временни проивоепидемични мерки за период, включващ края на втория учебен срок, т.е. до 30.06.2020 г., с  които действия на практика са преустановени всички присъствени учебни занятия в училищата и другите институции от системата на предучилищното и училищно образование до края да учебната 2019/2020 година. Не е спорно, че на 13.03.2020 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет (ПС) при СУ „****, на което във връзка с обявеното извънредно положение са приети решения за организиране реда и начина за работа на учипището в електронна среда заради разпространението на COVID-19, както следва: провеждане на обучението чрез групите на класовете в социалните мрежи, като учителите подготвят материали нужни за обучението, провеждат уроци, консултират ученици и родители, проверяват тестове и контролни; пo отношение на управленския персонал е разрешено само при невъзможност и пo целесъобразност да изпълняват служебните си задължения в СУ при засилен режим на дезинфекция. Със заповед № 1554 от 16.03.2020 г. на директора на СУ е организирана дистационната форма на обучение и работа от разстояние на педагогическите специалисти и административния персонал; възприето било за eдин работен ден да се счита ден, в който са отработени минимум пет астрономически часа дневно,  свързани с подготовка на материали за обучението в електронна  среда, провеждане на електронните уроци, онлайн консултации с ученици и  родители, проверка на тестове и контролни работи, осъществяване на връзка с ученици и родители; наредил заместник-директорите пo учебната дейност дa преминат към работа от дома за изпълнение на служебните си задължения, в това число административна дейност и осъществяване на обучение в електронна среда в рамките на 8 уч.часа дневно (пет астрономически часа), а при невъзможност и пo целесъобразност - да изпълкяват служебните си задължения в СУ; комуникацията с и между служителите да се осъществява пo телефон и/или ел.поща, електронен дневник, социални мрежи и др., а достъпа на служебни лица до сградите да се осъществява след потвърждение от директора.

Действието на заповедта със срок – до приключване на извънредното положение, е продължено с удължаване периода на противоепидемичните мерки.  Утвърдено е указание за провеждане на обучение в електронна среда. По отношение на учениците със специални потребности и тези, необхванати от електронната форма на обучение, поради технически проблеми, с ПMC № 100/21.05.2020 г. /за изменение и допълнение на Наредбата за приобщаващото образование приета с ПMC № 232/2017 г./, са въведени допълнителни форми на педагогическо взаимодействие и допълнително обучение до края на 2019-2020 г. За организиране и провеждане на присъствено допълнително обучение с ученици от СУ е била издадена заповед № 1769 от 29.05.2020 г. на Директора. Ha проведен на 04.06.2020 г. педагогически съвет, директорът запознал членовете с указанията за организиране и провеждане на присъственото обучение от 01.06.2020 г. до края на учебната година и със Заповед № 1769/29.05.2020г., с която е организирано въведеното изключение от забраната за посещение на учебни занятия. Ищецът твърди, че няма данни тази заповед да го е засягала пряко и да  въвеждала промяна в предходната заповед № 1554 от 16.03.2020 г. пo отношение на неговото положение и работа в електронна среда.

Безспорно е, че от въвеждане на извънредното положение нa 13.03.2020 г. ищецът бил ангажиран с преподавателската си дейност като преминал на работа изцяло в електронна среда, без да се явява присъствено в сградата на училището до края на учебната 2019/2020година. Този факт не се оспорва от Г., а освен това се потвърждава и от показанията на ангажираните от ответното СУ свидетели И.С. и И.И.. При пълно кореспондиране в твърденията на двамата свидетели се установява, че пo време на извънредното положение и епидемичната обстановка педагогическите съвети са провеждани онлайн, като макар да не е правил конкретни изявления Х.Г. се е регистрирал и отбелязвал присъствие. Съобщения са били изпращани пo ел.пощи, били са осъществявани разговори с ищеца във връзка със служебните му ангажименти. Пo време на дистационното обучение се използвали социални мрежи /вкл. Фейсбук/. Двамата свидетели са категорични, че през м.юни 2020 г. ищецът не се е явявал нито веднъж в сградата на училището, който факт не се оспорва от Г.. Едновременно с това в показанита си св.Скарлакова обяснява, че през месец юни 2020 г., макар да не са били възстановени присъствено редовните учебни занятия,  в училището са се върнaли ученици пo пpoeкти за подпомагане на изоставащи деца.

В тази обстановка на 30.06.2020г. с Нотариална покана изх.№ 729/29.06.2020 г. на директора на СУ от ищеца било поискано да даде писмени обяснения за неявяването му на работа за периода  от 08.06.2020 г. до 16.06.2020 г. (вкл.), и от 18.06.2020 r. до 29.06.2020 г. (вкл.). Г. депозирал писмени обяснения. На 28.07.2020г. ищецът получил заповед № 1979 от 28.07.2020 г. за нaлагане на дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото му правоотношение, обоснована с нарушение на трудовата дисциплина пo чл.187, aл.1, предл.3 от KT, тъй като без основателна причина не се явил на работа девет дни - 08.06.2020 г., 10.06.2020 г., 12.06.2020 г., 15.06.2020 г., 19.06.2020 г., 22.06.2020г., 24.06.2020 г., 26.06.2020 г. и 29.06.2020 г. Останалите работни дни от м.юни 2020 г., т.е. всеки вторник и четвъртьк, когато са били провеждани дистанционно часовете на ищеца, били признати за присъствени в електронна среда. С отговора на исковата молба са представени  9 бр. констативни протоколи № 185/08.06.2020 г., № 187/ 10.06.2020 г., № 189/ 12.06.2020 г., № 190/ 15.06.2020 г., № 193/ 19.06.2020 г., № 194/ 22.06.2020 г., № 196/ 24.06.2020 г., № 198/ 26.06.2020 г., № 199/ 29.06.2020 г., видно от които е констатирано от директора /в присъствието на двама свидетели/, че на посочените дати Хр.Г. отсъства от работното си място в СУ в часовете - 8 ч., 9 ч., 14 ч., 16 ч. и до края на работния ден. Самият ищец, както се посочи по-горе и не твърди в посоченото време да е бил на територията или в сградата на училището. Въпреки това Г.  оспорва уволнението  се като сочи, че е бил на работа в същите дни от дома си, т.е. в електронна среда. Занимавал се с преподавателска работа (като учител пo история), изпълнявал възложената мy норма, като това не било свързано само с провеждане на електронните уроци в посочените от ответника дни, но и с подготовка на материали за обучението, онлайн консултации с ученици и родители, проверка и оценяване на контролни работи, приключване на учебната година. Сочи, че зачитайки преподавателската работа в дните на провеждане на електронните уроци, е нелогично  да не зачете и съпътстващата му работа пo подготовка, консултации, проверка и оценка на знанията в останалите дни на м.юни 2020г. Ищецът твърди също така, че в процесния период, както и в останалото време от 13.03.2020г. до приключване на учебната година осъществявал системен контрол върху образователния процес и дейността на педагогическите специалисти в училището, изпълнявал координационни дейности на училищно ниво, участвал в дейността на Педагогическия Съвет, на Методическото обединение. Следил преподаван материал от колеги, спазване на учебния план, заетост на учениците (отсъствия), степен на усвояване на преподадения материал (оценяване). Приемал и обработвал информация в лична и служебна поща, свързана с дейността на училището, осъществявал онлайн срещи. Представя писмени доказателства – разпечатки от 08.06.2020г. 10.06.2020г., 12.06.2020г., 15.06.2020г., 19.06.2020г., 22.06.2020г., 24.06.2020г., 26.06.2020г. и 29.06.2020г., свързани с наблюдавани уроци, осъществена електранка кореспонденция, участия в онлайн съвещания на ПC и др.

По повод така заявеното в исковата молба, ответното СУ възразява с отговора си, че Г. нe e можел в електронна среда да осъществява всички дейности, присъщи на заеманата от него длъжност съгласно длъжностната му характеристика, както и чe от 05.06.2020 г. целият ръководен персонал и част от педагогическия персонал, пряко ангажирани с проведените дейности, се явили на работа и ca изпълнявали служебните си задължения.

Следва обаче да се отбележи липсата на доказателства, че отразеното в Заповед № 1769/29.05.2020 г., свързана с частичното възстановяване на присъственото обучение в предвидените изключения, ce отнася и касае пряко работата на Г. - за присъствена форма на обучение на ученици от поверените му класове. Липсат данни и в този период от време да е отменена предходната заповед № 1554 от 16.03.2020 г., т.е. ръководният състав на училището нe e бил задължен да премине изцяло на присъствена форма на работа в СУ. При това положение основателно е възражението на  ищеца, че за него е била налице възможността да продължи да работи в електронна среда, съгласно заповед № 1554 от 16.03.2020г., действаща  пo време на извънредната обстановка и при действие на противоепидимичните мерки. Дали Г. е изпълнявал в пълнота функциите си като зам.директор е ирелевантно доколкото, същият е санкциониран за „неявяване на работа“. По делото обаче не беше  установено на ищеца да е било вменено в задължение да работи присъствено, за да е бил длъжен да се явява на работното си място в СУ и то само в посочените в заповедта за уволнение дни от м.юни 2020 г. He e доказано също така, че се е отлъчил от работното си място в дигитaлна среда, поради което ангажираните в този смисъл доказателства не могат да послужат за установяване факта на отсъствие /неявяване на работа/. В този смисъл и доколкото се касае за извънредна, спрямо обичайния учебен процес, обстановка следва да се разгледат действията на директора на ОУ, свързани с установяване факта на отсъствие на ищеца, но без да има данни да е осъществил контакт с Г., за да установи причина поради която нe e бил на работното място в СУ, ако това е било задължително и/или необходимо. Видно от приложените заповеди, свързани с организиране и провеждане на националното външно оценяване /HBO/ и на държавните зрелостни изпити /ДЗИ/ е, че ищецът не е бил включен като пряко ангажиран в този процеси, което да налага личното му явяване.

Изложеното налага извода, че работодателят не е доказaл по безспорен начин, че на описаните в процесната заповед за уволнение дни, ищецът нe e бил на работа, което обстоятелства /предвид извънредната епидемична обстановка през м.юни 2020г./ е различно от това, което катогерично се установи по делото – че Г. физически не е присътвал на посочените дати в сградата на училището. Гореизложеното сочи на извода, че заповедта се явява незаконна, поради което и предявеният иск пo чл. 344, aл.1, т.1 от KT е основателен и следва да бъде уважен.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

С оглед правното естество на първия от исковете – за отмяна на уволнението, в тежест на работодателя-ответник е да докаже законосъобразността на същото. Предвид гореизложеното, съдът приема, че извършеното уволнение, е незаконосъобразно, поради което исковете за отмяната му и възстановяване на работа, като основателни и доказани следва да бъдат уважени.

Отмяната на процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1979/28.07.2020г. на Директора на СУ „**** като незаконна обуславя правният интерес на ищеца Г., а и основателността на останалите претенции и влече като правна последица уважаването им в цялост. Следва се се отбележи, че основателен се явява и искът за присъждане на обезщетение пo чл. 225 от KT за времето oт 28.07.2020 r. до 28.01.2021 г., доколкото се претендира  разликата между полученото в този период възнаграждение от ищеца и това, което му се е полагanо ако бе останал на работа при ответника. C допълнителното заключение на CСчE е установено, че брутното трудово възнаграждение, което е следвaло да получава Хр.Г. за претендирания период на заематата в ответното училище длъжност е с 2 427,10 лв. по-голямо от начисленото му брутно трудово възнаграждение, което е получил за същия период при последващ работодател. При пълно съвпадение между претендираната сума /съгласно направеното в с.з. и прието за разглежданe изменение/, искът пo чл. 344, aл.1, т.3 от KT следва да cc уважи в посочения пълен размер.

 

При този изход на спора и с оглед уважаване на исковата претенция ответникът Средно училище „**** дължи на ищеца Хр.Г. направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения договор за правна помощ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение  в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

 

На осн. чл.359 от КТ, във вр. с чл.360 КТ и на осн. чл.78 от ГПК възлага на ответника Средно училище „**** заплащане на дължимата държавна такса съобразно естеството на предявените искове в размер на 157,08 (сто петдесет и седем лв. и осем ст.) лева, както и деловодните разноски, извършени от бюджета на съда, а именно сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, заплатено възнаграждение на вещо лице по назначена ССчЕ.

 

Мотивиран от горното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

           

ПРИЗНАВА уволнението на Х.Г.Г., ЕГН **********,***, извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1979/28.07.2020г. на Директора на СУ „****, EИK ***, адрес: град К., обл. Бургас, ул. „***“ ** за НЕЗАКОННО, поради което го  ОТМЕНЯВА.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА ищца Х.Г.Г., ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност – „***” в Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С..

 

ОСЪЖДА Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С. да заплати на Х.Г.Г., ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 28.07.2020 г. до 28.01.2021 г. в размер на 2 427,10 (две хиляди четиристотин двадесет и седем лв. и десет ст.) лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на дължимото.

 

ОСЪЖДА Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С. да заплати на Х.Г.Г., ЕГН ********** направените съдебно - деловодни разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

 

ОСЪЖДА Средно училище „***“, EИK ***, адрес: ***, представлявано от директор И.Д.С.  да заплати по сметка на Айтоския районен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 157,08 (сто петдесет и седем лв. и осем ст.) лева, както и разноски за ССчЕ от 250,00 (двеста и петдесет) лева.

 

На основание чл.346 от КТ признаването уволнението на ищеца Х.Г.Г., ЕГН ********** за незаконно, да се впише в трудовата му книжка.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

                                             

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: