Решение по дело №12618/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12618 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.07.2019г., постановено по гр. дело № 78643/2018 год. по описа на СРС, ГО, 170 състав, е уважен предявеният от “Д.З.” АД срещу З. „Л.И.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 600, 76 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка “Пежо Боксер” с рег. № ******при настъпило на 01.06.2016г. застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане, като исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 957, 88 лева. Със същото решение е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 132, 48 лева, представляваща законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 11.10.2016г. до датата на подаване на исковата молба, като иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 211, 27 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Д.З.” АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон. Излага, че СРС неправилно е отхвърлил претенцията за главница за разликата над сумата от 600, 76 лева до сумата в размер на 855, 76 лева, което обосновава извод за неправилност на постановеното решение и в частта за обезщетението за забава за разликата на сумата от 132, 48 лева до сумата от 188, 75 лева. Поддържа, че разликата, която се отнася до иска за главницата, е в размер на 255 лева и представлява разходи за транспортиране на увредения автомобил и реализираните обичайни ликвидационни разноски /240 лева разходи за пътна помощ и 15 лева ликвидационни разноски/. Навежда съображения, че въпреки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд не е включил разходите за репатриране на процесния автомобил и обичайните ликвидационни разноки в дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение, като не и изложил никакви мотиви за този извод. Жалбоподателят се позовава на представена фактура, ведно с касов бон, рекапитулация, ликвидационен акт и платежно нареждане, както и на приетата по делото автотехническа експертиза, от които се установява, че след настъпване на ПТП-то процесният автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход и същият е следвало да бъде репатриран, за което били реализирани разходи за пътна помощ в размер на 240 лева. Счита, че задължението на ответника трябва да включва освен определеното съгласно приетата автотехническа експертиза обезщетение за възстановяване на вредите върху автомобила в размер на 6 067 лева, и реализираните разходи за пътна помощ в размер на 240 лева, както и направените обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или общият размер на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 6 322 лева. В жалбата е акцентирано върху обстоятелството, че от мотивите на първоинстанционното решение не става ясно защо е отхвърлен искът за главница за сумата над 600, 76 лева до 855, 76 лева, т.е. за сумата от 255 лева. Счита, че решението в тази част е необосновано и прави искане за неговата отмяна, включително и по отношение на претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава за сумата над 132, 48 лева до 188, 75 лева. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Л.и.” АД, с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в съответствие с представените и приети по делото доказателства. От тази гледна точка счита, че размерът на обезщетението е определен правилно, при съобразяване на действителната стойност на автомобила по средни пазарни цени, след приспадане на вече заплатената сума и на стойността на запазените части. По тези съображения прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 01.06.2016г. на път I – 3, на 157, 200 км. при движение в посока гр. София, е реализирано ПТП с участието на автобус “Неоплан Н 316” с рег. № ******, собственост на “М И М Т.” ООД, управляван от С.Ц.Т.и т.а. “Пежо Боксер” с рег. № ******, собственост на “К.А.” АД, управляван от Г.Г.П., както и че вина за настъпилия инцидент има водачът на автобуса, който при извършване на неправилна маневра ляв завой за навлизане на път с предимство, отнел предимство на правилно движещият се товарен автомобил и двете МПС-та се ударили. В пряка причинна връзка с инцидента за собственика на увредения товарен автомобил са произлезли имуществени вреди, чиито размер е определен в хипотеза на “тотална щета”, като възлиза на сумата от 6 066, 90 лева. Ответното дружество е изплатило извънсъдебно част от тази сума, а именно – в размер на 5 466, 24 лева и дължимият остатък, представляващ стойност на имуществените вреди, нанесени върху увредения автомобил, възлиза на 600, 66 лева. По делото не е спорно и съществуването на договор за застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите между ответното дружество и виновния водач, който е бил валиден към датата на настъпване на ПТП-то. Между ищеца и собственика на увредения автобил бил сключен договор за имуществена застраховка “Автокаско”, действащ към процесния период. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредената вещ застрахователно обезщетение в размер на 6 409, 12 лева. Не е спорно, че по отправена писмена покана от ищеца, получена от ответното дружество на 10.09.2016г., З. “Л.И.” АД е извършил извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение в размер на 5 466, 24 лева.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно претендираните за възстановяване суми, представляващи разходи за транспортиране на увредения автомобил и реализираните обичайни ликвидационни разноски при определяне на застрахователното обезщетение.

На първо място, следва да се има предвид, че ищецът изрично е посочил в исковата молба, че претенцията му представлява сбор от следните суми: сумата, необходима за отстраняване на вредите върху автомобила /разходи за труд и материали/, сумата от 240 лева – стойност на извършеното репатриране на автомобила и сумата от 15 лева – обичайни ликвидационни разноски. В срока за отговор на исковата молба ответното дружество не е заявило оспорване нито на основанието, нито на размера на претенцията за заплащане на разходи за репатриране на автомобила, както и не се оспорват претендираните ликвидационни разноски. Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за главница до размер на установената със заключението на автотехническата експертиза сума, необходима за ремонта на увредената вещ в хипотеза на “тотална щета” по чл. 390, ал. 2 от КЗ. Не са изложени мотиви относно претендираната сума, заплатена за репатриране на автомобила, както и за направените от ищеца обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че предвид настъпилите увреждания по автомобила, които са в следствие от реализираното ПТП, товарният автомобил не е имал техническа възможност да се придвижи на собствен ход. Цената на услугата за репатриране е в размер на 288 лева с ДДС, за която е представена фактура № 81 от 02.06.2016г. и фискален бон. Ищцовото дружество е одобрило и заплатило на застрахованото при него него лице част от тази сума, а именно - 240 лева, която е предмет на претендираното обезщетение по чл. 411 от КЗ. С оглед изложеното се налага извод, че разходите, сторени за репартиране на автомобила, представляват непосредствени вреди от увреждането, доколкото се намират в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени ако не беше настъпило увреждането. Ответникът не оспорва размера на претендираните разходи, за които е представен счетоводен документ и фискален бон, удостоверяващ извършването на услугата по репатриране на автомобила и нейната стойност. Ето защо предявената претенция по чл. 411 от КЗ е основателна до заявения в исковата молба размер от 240 лева – разходи за репатриране на увредения автомобил, сторени в резултат на настъпилото ПТП.

В обобщение се налага извод, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част за главница и следва да се отмени, а предявеният иск да се уважи допълнително за сумата от общо 255 лева, представляваща сбор от сумата от 240 лева – разходи за репатриране на автомобила и 15 лева – обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение.

С оглед изхода на спора по иска с предмет главното парично вземане, основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата от 255 лева.

Предвид нормата на чл. 412, ал. 3 от КЗ застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, пред който е предявена регресна претенция по чл. 411 КЗ от застраховател по застраховка имущество следва в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства да определи и изплати в пълен размер задължението по предявената пред него претенция. По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът е получил писмо-покана за плащане на 10.09.2016г., към която са представени всички доказателства за установяване на основанието и размера на вредата. По делото няма доказателства главницата в размер на 255 лева да е заплатена, като падежът за плащане е настъпил на 10.10.2016г. по аргумент от нормата на чл. 412, ал. 3 от КЗ. Следователно ответното дружество е в забава считано от 11.10.2016г. За исковия период – 11.10.2016г. до 13.12.2018г. обезщетението за забава в размер на законната мораторна лихва върху неплатеното главно задължение от 255 лева възлиза на сумата от 56, 27 лева, определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 132, 48 лева до 188, 75 лева и да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи в посочената част.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените във въззивното производство съдебни разноски в общ размер на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора първоинстанционното решението следва да се отмени в частта, в която в полза на ответното дружество са присъдени съдебни разноски за сумата над 21, 32 лева.

В полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство, дължими съразмерно на уважената част от предявените искове, които възлизат на сумата от още 159, 75 лева.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор за имуществено застраховане/. С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 161020 от 08.07.2019г., постановено по гр. дело № 78643/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от “Д.З.” АД срещу З. “Л.И.” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за разликата над 600, 76 лева до 855, 76 лева; в частта, в която е отхвърлен предявеният от “Д.З.” АД срещу З. “Л.И.” АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 132, 48 лева до 188, 75 лева, както и в частта, в която “Д.З.” АД е осъдено да заплати на ответника разноски в първоинстанционното производство за сумата над 21, 32 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на “Д.З.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, по иск с правно основание чл. 411 от КЗ допълнително сумата от още 255 /двеста петдесет и пет/ лева /представляваща разлика между дължимото обезщетение от 855, 76 лева и присъденото с решението на СРС обезщетение от 600, 76 лева/, формирана като сбор от сумата от 240 лева – разходи за репатриране на автомобил и 15 лева – обичайни разходи за определяне на застрахователно обезщетение, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Автокаско” по щета № ********* от 2016г. в полза на застрахованото лице във връзка с настъпило ПТП на 01.06.2016г., ведно със законната лихва от 13.12.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на “Д.З.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК допълнително сумата от още 159, 75 /сто петдесет и девет лева и 75 ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева – разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	2132
Дата:	13 април 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия:	Мариана Василева Георгиева

Дело:	20191100512618
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	1 октомври 2019 г.

Решение по дело №12618/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА