РЕШЕНИЕ
гр.София,27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 6376 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 06.02.2019 г. по гр.д. № 55832/18 г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.Р.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че Р.Р.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 115,28 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. до топлоснабден имот - гараж № 22, находящ се в гр.София, ж.к. „******с аб. № 251323 и сумата от 43,40 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за посочения период, ведно със законна лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (25.04.2018 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 03.05.2018 г. по ч.гр.д. № 26038/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.Р.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 12.04.2018 г. върху главница за незаплатена топлинна енергия и за сумата от 8,63 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 12.04.2018 г. върху главница за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Р.Р.Р., ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от по 445,54 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция и сумата 63.65 лв.разноски в заповедното производство
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че
неправилно съдът отхвърлил претенциите за мораторна лихва за забава върху върху
главницата ,представляваща стойност на ползвана ТЕ и стойност на услугата за
дялово разпределение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваните части и вместо
това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба
се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницка за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не
е заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответникът оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32 ал.1 и на стойността на
фактурите по чл.32 ал.2 ОУ представлява уговорен между страните начин ,по който
кредиторът отправя искането си за изпълнение.Изпълнението на задълженията
зависи от волята на кредитора.По делото няма ангажирани доказателства за
публикуване на електронната страница на месечно дължимите суми или тези по
чл.32 ал.2 ОУ.Такова липсва и върху сумите за дялово разпределение.Липсва
покана за плащането им,поради което клиентът не е изпаднал в забава за
плащането им.Исковете са правилно отхвърлени.
Решението
се обжалва с въззивна жалба и от
ответника по исковете.Твърди се,че неправилно е прието,че дължи суми за
ползвана ТЕ,тъй като е установено,че радиаторът е свален,няма употреба на ТЕ.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба на ответника.
Съдът намира,че жалбата е
подадена от легитимирано лице,разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно по делото,че в процесния
имот радиаторът е свален.Начислявана е само топлоенергия отдадена от сградната
инсталация. Начинът на определяне
на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е
уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида
и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от
външната температура на населеното място за отчетния период, а не от
потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици
са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект .
Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата
не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна
енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и
повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост
отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата
топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те ще заплащат за
общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не
може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и всеки собственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, като
всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата
им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната собственост. След
като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети
от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за присъединяване
към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва
постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е
известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация
за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи
условия или при специални такива по чл.
150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6 ЗЕ "потребителите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на топлинна
енергия, който по някаква причина е преустановилполучаването на топлинна
енергия в отоплителните тела в индивидуалния си имот в сграда - етажна собственост.
Причините за преустановяване могат да бъдат от различно естество - защото
доходите на собствениците не са достатъчни да ползват този вид отопление;
имотът се намира на среден етаж, с вътрешно местоположение в сградата, с
благоприятно изложение; съседните имоти са обитаеми и отопляеми; през имотите
преминават щранг-лири от сградната инсталация, които отдават топлинна енергия,
и др.
Присъединяването на потребителите в
сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа се извършва с решение на
общото събрание на етажната собственост, взето с изрично писмено съгласие на
две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ).При наличието на
решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда -
етажна собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на
топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите
на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване
на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез
монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат
физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички
съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Пълен отказ от ползване на топлинна
енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно
отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на
ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.
Предвид изложеното СГС намира,че
жалбоподателят- ответник е потребител на ТЕ и на него правилно е начислявана ТЕ
за сградна инсталация.
Въззивните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение,а решението
като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в
обжалваните части.
По разноските : За отхвърлената
жалба на въззивника –ищец на Р.Р. се дължи сумата 400 лв.за адвокатски
хонорар.За отхвърлената жалба на въззивика-ответник на „Т. –С. „ЕАД се дължи
сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.По компенсация „Т.-С.“ ЕАД
следва да заплати на Р.Р. сумата 300 лв.разноски пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.02.2019 г. по гр.д. № 55832/18 г., СРС,
ГО, 41 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Р.Р.,
ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***
сумата 300 лв.разноски по
компенсация пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.