П Р И С Ъ Д А  № 5

 

гр. С., 04.02.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          С.ският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН ДАНЧЕВ

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   П.Р.

                                                                    Д.П.

 

 

при участието на секретар М.Т., в присъствието на прокурор ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА, докладвано от Председателя НОХД № 107 по описа за 2015 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Д.П.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като заварчик, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с. М., общ. С., в съучастие с подсъдимите Т.И.Г. и А.А.А., като съизвършител, чрез използване на технически средства – металдетектор „GOLDEN MACK 3+”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършил изкопни работи на територията на недвижима ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с. М., общ. С., поради което и на основание чл. 277а, ал.3, вр. ал.2 предл.2, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 5 000 лева, като го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил деянието в съучастие с подсъдимия В.М.И..

          ПРИЗНАВА подсъдимия В.М.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като охранител в частна фирма, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с. М., общ. С., в съучастие с подсъдимите Д.П.И., Т.И.Г. и А.А.А., като съизвършител, чрез използване на технически средства – металдетектор „GOLDEN MACK 3+”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършил изкопни работи на територията на недвижима ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с. М., общ. С., поради което го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 277а, ал.3, вр. ал.2 предл.2, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

          ПРИЗНАВА подсъдимия Т.И.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като мотокарист в частна фирма, неосъждан, ЕГН  **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с. М., общ. С., в съучастие с подсъдимите Д.П.И. и А.А.А., като съизвършител, чрез използване на технически средства – металдетектор „GOLDEN MACK 3+”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършил изкопни работи на територията на недвижима ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с. М., общ. С., поради което и на основание чл. 277а, ал.3, вр. ал.2 предл.2, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 5 000 лева, като го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил деянието в съучастие с подсъдимия В.М.И..

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.А., роден на ***г. в гр. Русия, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като строителен работник в частна фирма, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с. М., общ. С., в съучастие, като съизвършител с подсъдимите Д.П.И. и Т.И.Г., чрез използване на технически средства – металдетектор „GOLDEN MACK 3+”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег. № СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършил изкопни работи на територията на недвижима културна ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с. М., общ. С., поради което и на основание чл. 277а, ал.3, вр. ал.2 предл.2, вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 5 000 лева, като го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил деянието в съучастие с подсъдимия В.М.И..

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.А., с установена по-горе самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2013 г. в с. Суходол, общ. Средец, противозаконно държал оръдие (металдетектор „Discovery 3300” и металдетектор с неустановена марка), за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал.7, вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на подс. А.А.А. едно общо  наказание, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 23, ал.3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание изцяло и наказанието ГЛОБА в размер на 5000 лева.

          ОСЪЖДА подсъдимите Д.П.И., Т.И.Г. и А.А.А., с установена по делото самоличност, да ЗАПЛАТЯТ по сметка на С.ския окръжен съд направените по делото разноски, общо в размер на 1625,30 лева.

 

          На основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, ОТНЕМА в полза на държавата лек автомобил „Опел Корса”, собственост на подс. Т.И.Г., като вещ, послужила за извършване на престъплението.

          На основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, ОТНЕМА в полза на държавата, като вещи, принадлежащи на виновните и предназначени или послужили за извършване на престъплението, следните веществените доказателства:

          - 1 бр. зелена торба-мешка с три части от металотърсач, поставени в плетен найлонов чувал и запечатан с № А2136,

          - 1 бр. плетен чувал, син на цвят с намиращи се в него малка мистерия 1 бр., 1 бр. малка лопатка, 1 бр. кирка, 1 бр. крива лопата, 1 бр. лопата, 1 бр. отвертка, 1 бр. конопено въже и 4 чифта ръкавици, поставени в 2 бр. плетени найлонови чували и запечатани с лепенка с № А2137,

          - 1 бр. черна кофа, 1 бр. зелена пластмасова бутилка от 2 л., 3 бр. неразпечатани кроасана, 1 бр. запалка и 1 бр. мини прожектор, поставени в бял плетен чувал и запечатани с лепенка с № А2138,

          - 1 бр. бинокъл, запечатан в прозрачен найлонов плик с № А2166,

          - 1 бр. прожектор, запечатан в прозрачен плик с лепенка № А2167,

          - 1 бр. мешка, 1 бр. брезент, 1 бр. малка кирка и 1 бр. малка лопата, поставени в бял найлонов чувал и залепени с лепенка с № А2164,

          - платнище, запечатано в сезалов чувал с лепенка № А3560,

          - черна лента, еластична с надпис „LIGHT” с прикрепени към нея батерия и мини прожектор, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № А2157,

          - чифт ръкавици, оранжеви на цвят от плат и черен латекс на дланите, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № А2154,

          - Професионален металдетектор „Discovery 3300”, ведно с черни слушалки и бобина за металдетектора, 1 бр. упътване за използване, 2 бр. батерии 9V,

          - Металдетектор с неустановена марка.

 

          Веществените доказателства:

          - брезентовата раница, съдържаща: 10 бр. пластмасови тръби с диаметър Ф30 мм и с дължина 50 см., с дебелина на стената 2 мм; 2 бр. пластмасови тръби с дължина 58 см., с диаметър Ф30 със слепени снатки в единия; 6 броя снатки Ф35 диаметър, с дължина 100 мм и дебелина на стената 2 мм; 4 броя дъгообразни снатки с дължина 240 мм, с диаметър Ф35 и дебелина на стената 2 мм в едно с 27 броя слепки,

          - компютърна кутия с надпис „COLOR it” със сив цвят с два usb-входа и лилаво кръгло копче,

          - 1 бр. монета: 2 пиасара /гроша/ на Абдул Меджид,

          - стъклен буркан, съдържащ оловни парчета с различна големина и форма,

          - стъклен буркан, пълен с монети,

          - 1 бр. кутия цигари и 1 бр. запалка, поставени в прозрачен найлонов плик и запечатани с лепенка с № А2139,

          след влизане на присъдата в сила, да се ВЪРНАТ на лицата, от които са иззети.

          Веществените доказателства:

          - 1 бр. овална форма от костно образувание, поставено в книжен плик и залепено с лепенка с № А2169,

          - части от керамика /три броя парчета/, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А3891,

          след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                              2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И  

 

към присъда № 5/04.02.2016г. по НОХД № *07/2015г. на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен акт п.д. № 4/15г. от 04.03.2015г. против Д.П. *** за престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК; против В.М. *** за престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК; против Т.И.Г. *** за престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и против А.А. *** за престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.277а ал.7 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура  заявява, че поддържа обвиненията против подсъдимите Д.П.И., В.М.И., Т.И.Г. и А.А.А., така както същите са им били повдигнати и предявени с обвинителния акт. Намира, че с оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали и установената въз основа на тях фактическа обстановка обвиненията срещу подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А. за извършено престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, а за подсъдимия А.А. и за извършено престъпление по чл.277а ал.7 от НК са доказани по несъмнен и безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Във връзка с последното предлага подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А. да бъдат признати за виновни по повдигнатите и поддържани по отношение на тях обвинения, да бъдат осъдени и да им бъдат наложени съответните наказания за тези престъпления. Претендира за налагане на наказания при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства, именно в размер на  минималния, предвиден за престъплението по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК - една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. По отношение на подс. А.А. за престъплението по чл.277а ал.7 от НК претендира налагане на наказание в размер над минималния, предвиден за този вид престъпления, а именно – шест месеца лишаване от свобода, респ. определяне на едно общо наказание – една година лишаване от свобода, към което да се присъедини и наказанието глоба в размер на 5000 лв. Обосновава и наличието на предпоставките за приложението на института на чл.66 от НК т.е. за отлагане на изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А., като предлага определяне на изпитателен срок от по три години. По отношение на подс. В.И., с оглед на предходните му осъждания, по които не е настъпила реабилитация т.е. поради наличието на законови пречки за приложението на чл.66 от НК, прокурорът претендира наложеното му наказание една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на иззетите като веществени доказателства предмети, предлага същите да бъдат отнети в полза на държавата.

Подсъдимите Д.П.И. и В.М.И., лично и чрез упълномощения си защитник, оспорват повдигнатото и поддържано срещу тях обвинение по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК и молят да бъдат оправдани. Подсъдимите твърдят, че са дошли от гр.Бургас в района на община С. за да се видят с подс. Т.Г. /да му отидат на гости/, а подс. В.И. в частност да опита лечение на свой здравословен проблем на С.ските минерални бани. Според тях, на мястото, където са били задържани, те са търсили турско злато, за което научили инцидентно, не са търсили археологични ценности и не знаели, че мястото представлява археологически обект. По отношение на подс. В.И. заявяват, че същия в резултат на употребата на значително количество алкохол през деня, е бил в значителна степен повлиян от него и не е бил наясно какво се случва, нито какво се прави. Защитникът им обосновава тезата, че извършеното от подсъдимите деяние е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, тъй като от доказателства по делото е установено, че мястото, където те са заловени не представлява селищна могила респ. територия на недвижима културна ценност /археологически обект/, а от друга страна – те са се намирали там за да търсят турско злато, а не археологически ценности и въобще са нямали представа мястото да представлява територия на недвижима културна ценност. По отношение на подс. В.И. са навеждат и допълнителни доводи, свързани със състоянието, в което се е намирал т.е. че той не е бил наясно със случващото се и не е взел участие в него. Настоява се за признаване на подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения и съответно оправдаването им напълно.

Подсъдимите Т.И.Г. и А.А.А., лично и чрез упълномощения си защитник, оспорват повдигнатото и поддържано срещу тях обвинение по чл.277а ал.3 вр.алл.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, а за подс. А.А. и обвинението по чл.277а ал.7 от НК и молят да бъдат оправдани. Подсъдимите твърдят, че са били на мястото, където са задържани за да търсят турско злато /а не археологически ценности/ и не са знаели, че това място представлява археологически обект, нито същото е било обозначено като такова. По отношение на намерения и иззет от дома на подс. А.А. металотърсач, той обяснява, че го е закупил за да търси загубени предмети край морето като хоби и не е подавал заявление за регистрация, тъй като не е знаел, че това е необходимо. Техният защитник също обосновава тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и че извършеното от подсъдимите не е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Настоява се за признаване на подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения и съответно оправдаването им напълно.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.П.И. е роден на ***г***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Женен е. Работи като заварчик. Не е осъждан.

Подсъдимият В.М.И. е роден на ***г***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен. Работи като охранител. Осъждан е както следва:

- с присъда от 16.09.2014г. по нохд № *03/2004г. на Окръжен съд гр.Бургас, в сила от 04.10.2004г., за престъпление по чл.354а ал.1 пр.3 пр.6 от НК, извършено на 13.04.2004г. – на четири години лишаване от свобода; освободен условно предсрочно на 28.06.2006г. с изпитателен срок една година три месеца и 13 дни, като наказанието е изтърпяно на 11.10.2007г.;

- със споразумение № 43/23.04.2013г. по нохд № *84/2013г. на Районен съд гр.Айтос, в сила от 23.04.2013г., за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 21.04.2013г. – пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.

Подсъдимият Т.И.Г. е роден на ***г***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен. Работи като мотокарист. Не е осъждан.

Подсъдимият А.А.А. е роден на *** ***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен. Работи като строителен работник. Не е осъждан.

Подсъдимите Д.И. и Т.Г. имали общи интереси свързани с търсене и придобиване на културни ценности /старинни предмети, монети и др./, по повод на които се запознали. Контактували често помежду си, включително и по телефона.

Подсъдимият В.И. е братовчед на подс. Д.И.. Той споделял неговите интереси за проучване на терени със старинни находки и откриване на археологични обекти и участвал в извършваната от него иманярска дейност.

Подсъдимият А.А. познавал подсъдимите Д.И. и В.И., знаел за осъществяваната от тях дейност свързана с търсене и откриване на археологични находки, като понякога се включвал в нея.

В началото на 2013г. в сектор 04 „ППКИЦ" в ГД „КП" - София била получена оперативна информация за лица извършващи разкопки на археологически обекти в нарушение на установените законови правила, сред които и подс. Д.И.. Според установените оперативни данни, същият контактувал с лица извършващи незаконни теренни проучвания, както и с такива, които закупували придобити при извършените разкопки ценности. Спрямо подс. Д.И. били приложени специални разузнавателни средства /СРС/, чрез които се потвърдили данните за осъществяваната от него иманярска дейност и за съпричастността на подсъдимите В.И., Т.Г. и А.А..

В края на м.април 2013г. подс. Д.И. решил да проучи районите на селищни могили, намиращи се на територията на област С.. За целта той провел няколко разговора по мобилния си телефон с подс. Т.Г. /което било документирано със СРС/, който разполагал с информация за местонахождението на археологичните обекти в този регион и за възможностите за теренни проучвания. Двамата се уговорили  подс. Д.И. ***, където живеел подс. Т.Г., за да извършат проучване и евентуално разкопки на намиращите се в района могили.

На 08.05.2013г. подс. Д.И. тръгнал от гр.Бургас със собствения си лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ А 6326 КХ, като бил придружаван от подс. В.И.. Те минали през с.Суходол, обл.Бургас, за да вземат от дома му подс. А.А., с когото подс. Д.И. се уговорил предната вечер по телефона. Подсъдимите В.И. и А.А. били наясно, че ще отидат до дома подс. Т.Г. *** и че заедно с него ще търсят старинни предмети в района на намиращите се в близост населени места.

Около обяд на същата дата – 08.05.2013г., подсъдимите Д.И., В.И. и А.А. пристигнали в с.Ковачите, общ.С.. След като се срещнали с подс. Т.Г., той им предложил да отидат до с.Скобелево, общ.С., за да проучат района. Четиримата се придвижили до там с автомобила на подс. Д.И.. С тях отишъл и свид. П.П., който бил познат на подс. Т.Г.. В присъствието на свидетеля П. бил изпробван носения от подсъдимите металдетектор, но нищо не било намерено и свидетелят си тръгнал.

След като не намерили такива предмети, подсъдимите решили да изчакат да се стъмни, за да извършат изкопни работи върху намиращата в землището на с.М., общ.С., селищна могила, която подс. Т.Г. бил проучил около седмица преди това. За целта те се върнали в с.Ковачите, където посетили питейно заведение. Там подс. В.И. употребил значително количество алкохол, от който бил в значителна степен повлиян.

Около полунощ на 08 срещу 09.05.2013г. четиримата подсъдими отишли до мястото, където се намирала селищната могила, която те възнамерявали да разкопаят – в южната част на с.М., общ.С.. До там се придвижили с автомобила на подс. Т.Г. – „Опел Корса" с рег.№ СН 4915 АК , в който натоварили и необходимите за извършване на планираната дейност технически средства - кирки, лопати, металдетектор, платнище, торби, чували и др.

Подс. Т.Г. спрял автомобила в южния край на с.М., в близост до последната къща, след което подсъдимите се придвижили до въпросната могила, носейки част от инструментите за извършване на изкопните работи. Подсъдимият Д.И. започнал да копае, а подсъдимият Т.Г. му осветявал мястото с фенерче, което било прикрепено с лента за главата му. Подс. А.А. също бил на мястото, където се извършвали изкопните работи в изпълнение на взетото предварително общо решение /в което и той участвал/ и възприемал какво се случва, а на подс. В.И. му прилошало поради изпитото  значително количество алкохол и се отделил настрани за да повръща т.е. той не е бил в състояние да възприеме какво в действителност се случва и реално не е взел участие в извършването на изкопните работи.

Междувременно, за планираните незаконни разкопки на въпросния археологически обект била получена оперативна информация в сектор 04 „ППКИЦ" в ГД „КП" - София. Според тази информация подсъдимите Т.Г. и Д.И. са извършили предварително проучване на могилата, в резултат на което са преценили, че там има неразкрито гробно съоръжение. За установените оперативни данни било уведомено ръководството на ОД на МВР гр. С., във връзка с което била създадена организация за установяване и задържане на извършителите на инкриминираната престъпна дейност.

Късно вечерта на 08.05.2013г., служители от сектор 04 „ППКИЦ" в ГД „КП“ гр. София и служители от „ПКП" при ОД на МВР гр. С., сред които свид. Д.Д. и свид. В.М. извършили оперативно наблюдение в района около могилата в с.М., общ.С. и жилището на подс. Т.Г. ***.

Полицейските служители установили, че около полунощ в близост до могилата, намираща се в южния край на с.М., общ.С. спрял лек автомобил, от който слезли подсъдимите. Те се отправили към обекта, като малко след това започнали да извършват изкопни работи на върха на могилата.

Намиращите се на мястото на произшествието полицейски служители продължили да наблюдават действията на подсъдимите, които направили изкоп, след което пристъпили към тяхното задържане. За установеното уведомили ОДЧ при ОД на МВР гр.С. и запазили местопрестъплението до пристигането на дежурната група.

При извършения през нощта на 09.05.2013г., от 01.20 часа до 02.30 часа, оглед на мястото на произшествието било установено, че от южната страна на могилата на разстояние от 17 м. се намира бетонен стълб на електропреносната мрежа. На около един метър от него бил намерен отворен зелен брезентов чувал тип „мешка", в който се намирал в разглобено състояние металдетектор марка „GOLDEN MASK 3 +". До брезентовия чувал се намирал отворен син полиетиленов чувал, в който били намерени малка мистрия с дървена дръжка, малка лопатка с дървена дръжка, кирка с дървена дръжка, крива лопата с дървена дръжка, 1 бр. отвертка, конопено въже, четири чифта сиви плетени ръкавици. На няколко метра от бетонния стълб била установена купчинка пръст, върху която се намирала метална лопата с пластмасов накрайник. При извършения оглед бил намерен изкоп с правоъгълна форма и размери 1,70 на 0,70 метра, с дълбочина 85 см. Източно от изкопа била установена купчина пръст с овална форма с диаметър 2 м. и височина 70 см., под която се намирало брезентово платнище. Върху западната част на купчината пръст било намерено костно образувание с неправилна форма, което било иззето и запечатано в хартиен плик с № А2169.

При огледа е бил установен и л.а. „Опел Корса" с peг.№ СН 4915 АК, собственост на подс. Т.Г., в който били намерени и иззети 1 бр. черен бинокъл, 1 бр. прожектор, 1 бр. мобилен телефон м. „Нокия", както и намиращите се в багажното отделение на автомобила вещи: 1 бр. брезент, 1 бр. мешка, 1 бр. малка кирка, 1 бр.малка лопата. Автомобилът бил паркиран на ул.„Б.Т." № *, в близост до местопроизшествието, на 100 метра от бетонен стълб.

На 09.05.2013г. през деня бил извършен допълнителен оглед на могилата, при който е установено, че в западната част на могилата се намира ров с размери - дължина 170 см., широчина 75 см. и дълбочина 90 см. В долната част на северозападната стена на рова била забелязана част от белезникава сфера, пълна с пръст. След разкопаване на пръста около нея било установено, че сферата представлява част от череп. При разкопаването били намерени и три парчета с неправилна форма от керамика. От източната част на рова била намерена купчина с пръст, под която се намирало платнище.

След задържането на подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А. в момента на извършване на изкопните работи на могилата т.е. в момента на извършване на престъпление, на местопроизшествието, при условията на неотложност на същите е бил извършен обиск. На шията на подс. Т.Г. била намерена черна еластична лента с прикрепени към нея батерия и мини прожектор, а на ръцете му поставени оранжеви ръкавици от плат и черен латекс.

На 09.05.2013г. сутринта било извършено претърсване на л.а. "Опел Фронтера" с peг. № А 63 26 КХ , собственост на подс. Д.И., който бил паркиран пред дома на подс. Т.Г. ***. В автомобила били намерени и иззети документи за самоличност на подсъдимите В.И. и А.А., както и З бр. мобилни телефона м. „Нокия", за които подс. Д.И. е заявил /което е отразено в съставения протокол/, че единият телефон е негов, а останалите два телефона са съответно на подсъдимите В.И. и А.А..

При извършеното на 09.05.2013г. претърсване в жилището на подс. Т.Г.,***, от помещенията обитавани от него били иззети преносим компютър с надпис на капака „Think Pad", стационарен компютър с надпис „Colorsit“, ксерокопие на каталог, поставен в полиетиленов джоб, както и каталозите „Монетни съкровища от българските земи", „Римски императорски монети", „Тракия и древния свят". Иззета била и книга „Неразкрити съкровища".

С протокол за доброволно предаване от 09.05.2013г. подс. Т.Г. предал 2 бр. металдетектора марка „Minelab" и марка „Golden Mask", като е заявил, че пулсовия детектор марка „Golden Mask" е на подс. Д.И.. Подс. Г. предал и 6 бр. метални заострени пръчки, за които в протокола заявил, че не ги ползва и не знае за какво служат.

С протокол за доброволно предаване от същата дата подс. Т.Г. предал и 1 бр. стъклен буркан съдържащ оловни парчета с различна големина и форма и 1 бр. стъклен буркан пълен с монети.

С протокол за доброволно предаване от 05.06.2013г. подс. Т.Г. предал и копия от 2 бр. фактури, удостоверяващи закупуване на металдетектор, копие от заявление относно регистрация и вписване в регистъра на специално техническо средство - металдетектор, както и копие от членска карта от „Българска национална федерация по металдетектинг".

В хода на досъдебното производство чрез възложени действия по делегация били извършени претърсвания и в домовете на подсъдимите Д.И. и В. *** и в дома на подс. А.А. ***.

При извършеното на 09.05.2013г. претърсване в дома на подс. А.А., същият доброволно е предал 1 бр. металдетектор марка „Discovery 3300", 1 бр. металдетектор с неустановена марка, 1 бр. ръководство за употреба на металдетектор марка „Discovery", ведно с неговия превод и 2 бр. батерии. Относно произхода на предадените вещи подс. А.А. вписал в протокола, че металдетектора с неустановена марка му е бил даден от подс. Д.И., а металдетектора марка „Discovery" е закупил в гр.Котел от непознато лице.

При извършеното на същата дата претърсване в жилището на подс. В. *** били иззети компютърна кутия с надпис „COLOR it" и брезентова раница съдържаща пластмасови тръби и снатки, за която подсъдимият обяснил в съставения протокол, че е на подс. Д.И..

На 09.05.2013г. било извършено претърсване и изземване и в жилището на подс. Д.И., намиращо се в гр. Бургас, ул.„Средна гора" № 5, ет.3 и прилежащото му избено помещение. Според съставения протокол при претърсването били намерени и иззети: 1 бр. преносим компютър марка „Levono" с номер СВ 18189263, 1 бр. преносим компютър „Asus" с номер MSQEPC9GE780, 1 бр. преносим компютър „Thinkpad" с номер CT8GY-PYP2C-F46JM, три броя кръгли метални обекта, наподобяващи старинни монети, както и детайли за металдетектори, подробно описани в протокола, за които подсъдимият обяснил, че са собственост на производителя на „Голдън маск" Владимир Лилов.

В хода на досъдебното производство за установяване статута на могилата, където са били задържани подсъдимите през нощта на 08 срещу 09.05.2013г., била изискана експертна справка от Регионален исторически музей гр.С., според която /от 10.05.2013г./ археологическия обект, намиращ се в южния край на с.М. представлява селищна могила от праисторическата епоха. В справката е посочено и че по смисъла на ЗКН, могилата е недвижимо културно наследство, има научна и културна ценност и е наземен археологически обект.

Изискана е била и справка от Национален институт за недвижимо културно наследство за изясняване на обстоятелствата дали могилата в с.М., общ.С. е обявена за паметник на културата с категория „национално значение" и дали е вписана в Националния регистър на недвижимите културни ценности. Според писмо Изх.№ 0400-210/12.12.2014г. на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство при Министерство на културата, съгласно Разпореждане на МС № *711 от 22.10.1962г. всички селищни могили и средновековни отбранителни валове /следователно и надгробната могила в южния край на с.М., общ.С./ са обявени за паметници на културата с категория „национално значение" и съгласно § 10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение" и е част от Националния регистър на недвижимите културни ценности. Според цитираното писмо, в Националния документален архив на НИНКН се съхраняват списъци на недвижимите културни ценности, обособени в справочници, систематизирани по области, общини, населени места, които съдържат кратка информация за тях - местоположение, административни и кадастрални данни, статут, вид, категория. Обектът е включен в Списък на недвижимите културни ценности на територията на област С., общ.С., с.М..

Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна нумизматична експертиза с предмет на изследване иззетите от дома на подс. Д.И. З бр. монети, две от монетите - акче на Селим I и 10 кройцера на Леополд V са културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН, материално свидетелство за човешко присъствие и дейност. Те подлежат на идентификация и регистрация в Регионален или Национален музей, като собственика трябва да посочи произхода им.

Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна нумизматична експертиза с предмет на изследване предадените с протокол за доброволно предаване от подс. Т.Г. монети и предмети са били установени общо 671 бр. монети и 8 бр. други предмети. С изключение на сребърна монета - варварска имитация на македонска тетрадрахма и оловна тежест за мятане с прашка, използвана в македонската армия, всички описани в експертното заключение монети и монетовидни предмети са сечени и изработени след 1800г. и съгласно чл.7 ал.З от ЗКН не представляват културни ценности.

Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна археологическа експертиза с предмет на изследване оловни парчета поставени в стъклен буркан, които са били предадени от подс. Т.Г. /запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 2205/ и 3 бр. парчета от неустановен материал, които са били намерени и иззети при извършения допълнителен оглед на местопроизшествието /запечатани с лепенка с № А 3891, изследваните оловни парчета са с различна големина и форма, с различно предназначение, изработени в различно историческо време. При експертното изследване е установено наличие на окиси и карбонати по повърхността на две от парчетата, което според експерта е показателно, че те са престояли дълго /векове/ заровени в земята - от периода на Средновековието, възможно е и от Античността. За изследваните З бр. парчета от неустановен материал е посочено, че са малки фрагменти от керамични съдове. Единият фрагмент е от стена на съд, изработен е на ръка, датировка - Желязна епоха XII - І в. пр. Хр. Другите два фрагмента са от дъно и стена на съдове, изработени на грънчарско колело, късножелязна епоха V - I в. пр. Хр.

Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза с предмет на изследване иззетите при извършените процесуални действия компютри, с оглед установяване на файлове и кореспонденция, свързани с исторически находки, държането и отчуждаването на археологически обекти и културни ценности, файлове с такова съдържание са били открити при изследването на преносим компютър марка „Lenovo“ модел „ Think Pad“ /запечатан с лепенка № А 3555/ и настолен компютър марка „COLORS it“ /запечатан с лепенка № А 3558/, иззети при извършеното претърсване в дома на подс. Т.Г., както и в изследвания преносим компютър марка „Lenovo“ модел „Think Pad“, иззет от дома на подс. Д.И.. Установената при извършеното изследване информация е описа подробно в експертното заключение, свалена е на хартиен носител, като разпечатката е приложена към експертизата.

Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, представените за изследване черепни кости са престояли дълго време в пръста. Установените счупвания, разчленявания на костните шевове и промените по повърхностния слой се дължат на влиянието на външните фактори, което е продължило дълго време. Според експертното заключение се касае за човешки кости представени главно от кости на черепния покрив и основата на черепа. Костите са олекотени, лесно чупливи, като по тях е липсвала органична материя.

Според писмо изх.№ 04-02-166/08.07.2014г. на Министерство на културата, ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство" лицата Д.П.И. и А.А.А. не са подавали заявления за регистрация на специални технически средства по смисъла на чл.152 ал.2 от ЗКН и чл.31 от Наредба № Н-00-0001 от 14.01.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания. Според същото писмо лицето Т.И.Г. е подал заявление с вх.№ 94-00-1934/29.09.2011г. за регистрация на СТС, но преписката е приключена с мълчалив отказ.

В хода на съдебното следствие беше изискано от Администрацията на Министерския съвет респ. от Държавна агенция „Архиви“ и приложено копие от Разпореждане № *711/22.10.1962г. на Министерския съвет за обявяване на селищните и надгробни могили и на средновековните отбранителни валове за паметници на културата от национално значение, според т.1 от което селищните и надгробните могили в България се обявяват за паметници на културата от национално значение.

Според изисканата в хода на съдебното следствие справка от Регионален исторически музей гр.С., изпратена с писмо изх.№ *03/14.08.2015г., към момента на справката, в землището на с.М. в Археологическата карта на България е регистриран обектът „Пепеляна могила“, намиращ се на 180 м южно от гробищата на селото. В справката е посочено изрично, че процесът на регистрация на археологически обекти е динамичен и постоянен, като не изключва и регистриране на други налични археологически обекти в землището на селото.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А.; показанията на свидетелите Д.Д., В.М., П.Н.П., П.С.П., Д.И., Д.Т., И.И., А.П., П.Г. и Д.С.; заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската, съдебно-оценителните и нумизматични, съдебно-оценителната и археологическа и техническата експертизи; писмените доказателствени материали – съдържащи се в приложеното досъдебно производство и тези представени в с.з от страните или изискани от съда; веществените доказателствени средства, съдържащи се в приложения към делото секретен том; веществените доказателства – по описа на досъдебното производство.

Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А., изхождайки от принципното обстоятелство, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимите, още повече, че те в най-голяма степен са заинтересувани от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че изнесат факти, които не отговарят на действителността. Преценявайки тези доказателствени материали съдът направи извода, че това не може да става формално и еднозначно т.е. изцяло да се кредитират или изцяло да се отхвърлят като недостоверни тези обяснения само и единствено с оглед на качеството на лицето, което ги е депозирало. Предвид направените по-горе уговорки, които са принципни, настоящият съд намира, че като цяло не би могло и не би следвало да се преценяват еднозначно обясненията на подсъдимите т.е. да се кредитират изцяло или да не им се дава вяра изцяло. Същите би следвало да бъдат преценявани както самостоятелно, така и в съвкупността си, но преди всичко с оглед на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали т.е. доколкото те противоречат или не на останалия доказателствен материал, са или не са относими към предмета на доказване, допринасят или не за изясняването на съществените обстоятелства включени в него и с важната уговорка – доколкото представляват възпроизвеждане на факти и обстоятелства от действителността, възприети от подсъдимите, а не само отразяват собствената им преценка относно законосъобразността и правилността на действията им респ. тяхно субективно отношение към случилите се събития или отделни обстоятелства.

В този смисъл и с оглед на направените по-горе принципни уговорки, съдът намира, че няма пречка да се кредитират обясненията на подсъдимите в частта им, в която се съдържат твърдения за това, че на 08.05.2013г. са били в района на общ.С. /независимо от посочения от тях повод/, а през нощта на 08 срещу 09.05.2013г. са се намирали в района на могилата в южния край на с.М., общ.С. /въпреки, че те заявяват, че мястото не представлява могила и независимо от посочения от тях повод/, където са били задържани от органите на полицията. В тази им част обясненията на подсъдимите се подкрепят от останалия доказателствен материал – показанията на полицейските служители, участвали при задържането на подсъдимите, писмените доказателства т.е. съставените протоколи за оглед, претърсване и изземване.

Няма пречка да се кредитират обясненията на подсъдимите и във връзка със състоянието, в което се е намирал подс. В.И. след употребеното от него значително количество алкохол, доколкото по делото липсват доказателства, които да опровергават тези твърдения.

Няма пречка да бъдат кредитирани в частност обясненията на подс. Т.Г., че седмица преди задържането им той е бил на мястото /където впоследствие подсъдимите са задържани/, тъй като това е в съответствие с наличните доказателства за извършено предварително проучване на терена. Става въпрос за доказателства, които се съдържат в показанията на свид. Д.Д., както и във изготвените веществени доказателствени средства в резултат на използваните СРС. Не следва, обаче, да се кредитират обясненията на подс. Г., че именно при посещението на обекта седмица преди задържането той е намерил металните заострени пръчки и ги е прибрал в дома си /където са намерени/, за които той обяснява, че не знае за какво служат. Същите очевидно са били предназначени и са били използвани за проучване на терена, което е видно от показанията на свидетелите Д.Д., В.М. и И.И..

Обясненията на подсъдимите не следва да бъдат кредитирани в останалата си част, а именно относно съдържащите се в тях твърдения за повода, поради който са се намирали в района на общ.С. въобще; относно твърденията за повода, поради който са се намирали на мястото, където са били задържани т.е. какво точно са търсили; относно твърденията за статута на мястото, където са били задържани /дали е въобще могила, дали е територия на археологически обект/; относно твърденията, че изкопът е бил направен преди тяхното пристигане; относно твърденията за естеството и предназначението на намерените в тях, в лекия автомобил и в жилищата им /в частност в жилището на подс. А.А. ***/ технически средства и други предмети; както и относно твърденията касаещи преценката им за не/правомерност на извършеното от тях.

В тази им част обясненията на подсъдимите противоречат на останалия доказателствен материал и представляват тяхна защитна позиция, целяща оневиняването им. А твърденията, представляващи тяхната собствена преценка относно не/правомерността на извършеното от тях по същество не следва изобщо да се преценяват като доказателствени материали, доколкото те не допринасят за изясняване на определени факти и обстоятелства, а само изразяват субективното им отношение към тези факти и обстоятелства. Тези твърдения евентуално биха могли да послужат при формирането на изводите на съда за съставомерността на извършеното от подсъдимите от субективна страна, с уговорката, че решаваща роля при обосноваването на тези изводи има не това какво подсъдимите обясняват, а естеството и механизма на извършеното.

Твърденията на подсъдимите относно повода, по който те са се намирали в района на общ.С. т.е. причината, поради която подсъдимите Д.И., В.И. и А.А. *** и са се срещнали с подс. Т.Г. /евентуално с цел лечение на кожно заболяване на подс. В.И./ се опровергават от показанията на свид. Д.Д., косвено от показанията на свид. В.М. /който възпроизвежда информацията, която е получил от свид. Д./ и от част от веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използваните СРС. От тези доказателства се установява действителната причина подсъдимите да се съберат в района на община С. – да извършват иманярска дейност вкл. и нерегламентирани разкопки в археологически обекти.

Твърденията на подсъдимите относно повода, по който те са се намирали в района на мястото, където са били задържани през нощта на 08 срещу 09.05.2013г. /могилата в южния край на с.М., общ.С./ т.е. да търсят турско злато се опровергават от същите посочени по-горе доказателствени материали -  показанията на свид. Д.Д., косвено от показанията на свид. В.М. /който възпроизвежда информацията, която е получил от свид. Д./ и от част от веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използваните СРС. В хода на съдебното следствие, по искане на защита бяха допуснати до разпит и разпитани в качеството на свидетели лицата А.П. и П.Г., според които подс. Т.Г. проявявал интерес към търсенето на турско злато. Въз основа на тези показания се обосновава тезата, че подсъдимите са се намирали на мястото, където са задържани именно се цел да търсят турско злато т.е. по същество такива предмети, които датират след 1800-та година и които по смисъла на закона не представляват археологически обекти, движими културни ценности. Обстоятелството, че подс. Т.Г. е проявявал интерес и към такива вещи не изключва извода, че той е проявявал интерес и към предмети от по-ранни исторически периоди т.е. такива представляващи археологически обекти, движими културни ценности.

Твърденията на подсъдимите, че някой друг е направил изкопа на мястото, където са били задържани се опровергават от показанията на полицейските служители, участвали в операцията по задържането, както и от установеното при извършения оглед на местопроизшествие. Полицейските служители, участвали в операцията по задържането на подсъдимите са били на мястото достатъчно време преди това и не са възприели други лица да извършват изкопни работи. От протокола за оглед, а и от показанията на полицейските служители, се установява, че се касае за прясно извършени изкопни работи, което също опровергава тезата на подсъдимите.

Твърденията на подсъдимите относно статута на мястото, където са били задържани т.е. че въобще не се касае за могила, че не е територия на археологически обект, недвижима културна ценност /тъй като липсвало съответното обозначение за това/ се опровергават от събраните писмени доказателствени материали /справката от РИМ гр.С., писмото на Национален институт за недвижимо културно наследство, изисканото и приложено по делото Разпореждане на МС № *711 от 22.10.1962г./, а така също и от някои гласни доказателствени материали – в частност показанията на свид. И.И..

Твърденията на подсъдимите относно естеството и предназначението на намерените в тях, в лекия автомобил и в жилищата им /в частност в жилището на подс. А.А. ***/ технически средства и други предмети се опровергават от коментираните и по-горе доказателствени материали - показанията на свид. Д.Д., косвено от показанията на свид. В.М. /който възпроизвежда информацията, която е получил от свид. Д./ и от част от веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използваните СРС, както и от показанията на полицейските служители, участвали в операцията по задържането. В частност тезата на подс. А.А. относно предназначението на намерените в дома му два броя металдетектори /да търси изгубени метални предмети на плажа/ се опровергава от обстоятелството, че той е взел участие в планирането и извършването на изкопните работи района на обекта в южната част на с.М., общ.С. т.е. очевидно е, че тези металдетектори /независимо, че не са били ползвани на конкретния обект/ са били предназначени не само за търсене на дребни монети на плажа.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Д.Д. и В.М., които са подробни, последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, кредиран от съда. Те в много голяма степен допринасят за изясняването на важни обстоятелства от предмета на доказване - не само какви фактически действия са извършили подсъдимите, но вкл. какви са били действителните им намерения. Първият свидетел е служител в Главна дирекция „Национална полиция“ гр.София, сектор „Престъпления против собствеността и културно историческите ценности“ /ППКИЦ/. Той е получил оперативна информация за подготвяне от страна на подсъдимите на незаконни археологически разкопки на територията на общ.С., за което е предприел съответните оперативни /вкл. чрез използване на СРС/ и организационни действия – информирането на органите на МВР в гр.С. и в частност свид. В.М. и други служители. Показанията на този свидетел са особено важни не само с оглед на съдържащите се в тях твърдения за конкретни факти и обстоятелства от действителността, които той е възприел или са му станали известни във връзка с осъществяваната от него оперативна дейност, но и за преценка на действителното съдържание на изготвените в резултат на използваните СРС веществени доказателствени средства. Последното е от съществено значение, доколкото подсъдимите /в частност Д.И. и Т.Г./ са били особено предпазливи при комуникацията си по телефона и действителното съдържание на разговорите им би могло да бъде разкрито именно в контекста на информацията, придобита по оперативен път, с която е разполагал свид. Д.. Този свидетел е посетил и мястото на произшествието заедно със свид. И.И. и е възприел конкретната обстановка вкл. и следите от дупчене с шишове /метални заострени пръчки/, свидетелстващи за извършено предварително проучване.

Що се отнася до свид. В.М., началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД на МВР гр.С., същите подкрепят твърденията на свид. Д. и възпроизвеждат част от тези твърдения. Той е участвал в подготовката и осъществяването на операцията по задържането на подсъдимите на мястото в южната част на с.М., възприел е пристигането и поведението им на това място, както и обстановката след задържането. От показанията му се установява, че се касае за прясно направен изкоп, както и са наличие на следи от предварително проучване.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на полицейските служители, участвали в операцията по задържането на подсъдимите – свидетелите П.С.П., Д.И. и Д.Т.. Тези показания са изключително подробни и обстоятелствени, последователни и непротиворечиви, непротиворечащи са останалия кредитират доказателствен материал. Те са относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се установяват важни обстоятелства – подготовката на операцията за задържане, получената предварителна информация, пристигането на подсъдимите на мястото /вкл. обстоятелството, че преди тях не е имало други лица/, тяхното поведение най-общо /доколкото поради намалената видимост действията на подсъдимите не е могло да бъдат проследявани в детайли/, действията по задържането и поведението на подсъдимите в този момент, установеното на мястото на задържането.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. И.И., които също са последователни, подробни и непротиворечиви. Те са в много голяма степен относими към предмета на доказване, тъй като чрез тях се установяват важни обстоятелства – не само относно това, което е било установено на мястото на могилата в южния край на с.М., общ.С. /което по принцип обективно е установено при извършените първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие, но с допълнението от показанията на свидетеля за наличието на следи от дупчене с шиш/, но и относно статута на мястото като такова, представляващо селищна могила т.е. археологически обект. Показанията на този свидетел в тази им част са важни и следва да им се даде вяра не защото изразяват негово субективно становище /за разлика от подсъдимите/ относно статута на мястото, а защото този свидетел е археолог от РИМ гр.С. и в това си качество разполага професионално с информация относно археологическите обекти на територията на обл.С..  

Съдът намира, че принципно следва да се кредитират показанията на свидетелите П.Н.П., А.П. и П.Г., но само и доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и са относими към предмета на доказване. Чрез тях се установява, че подсъдимите /и в частност подс. Т.Г./ действително са проявявали интерес към търсене на турско злато, което обаче не изключва интереса им и към по-ранни от историческа гледна точка материали вкл. археологически обекти, движими културни ценности. Свид. П. действително заявява, че подсъдимите са имали някакво устройство за търсене и откриване на метали и безрезултатно са го използвали, но това е станало през деня. Самият той не е присъствал на вземането на решението, нито на извършените от подсъдимите действия в района на могилата в южния край на с.М., общ.С..

Съдът намира, че принципно няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свид. Д.С.,***, но само и доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и са относими към предмета на доказване. В тази връзка чрез нейните показания се изясняват някои обстоятелства, касаещи разположението на двете могили в селото и какво представляват те, обстоятелството, че в кметството няма информация за регистрирани на територията на селото недвижими културни ценности, че не са извършвани археологически проучвания. В останалата им част т.е. съдържащи евентуално преценка относно естеството /дали са могили или не/ и статута на коментираните обекти, показанията на тази свидетелка няма как да бъдат кредитирани и ценени като доказателствени материали, тъй като те очевидно изхождат от лице, което няма необходима компетентност да прецени това.   

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-медицинската, съдебно-оценителните и нумизматични, съдебно-оценителната и археологическа и техническата експертизи. Те са изготвени от авторитетни, добросъвестни и изключително компетентни вещи лица, в чиито професионални знания съдът няма никакво основание да се съмнява, още повече, че става въпрос за водещи специалисти в страната. Тези заключения са обосновани, пълни, ясни и не може да се направи извод за наличието на каквото и да е съмнение по отношение на правилността им. Относими са към предмета на доказване с оглед на задачите, които са им били поставени.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна нумизматична експертиза с предмет на изследване иззетите от дома на подс. Д.И. З бр. монети, се установява, че две от монетите - акче на Селим I и 10 кройцера на Леополд V са културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН, материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и подлежат на идентификация и регистрация в Регионален или Национален музей, като собственика трябва да посочи произхода им.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна нумизматична експертиза с предмет на изследване предадените с протокол за доброволно предаване от подс. Т.Г. монети и предмети се установява естеството на 671 бр. монети и 8 бр. други предмети – с изключение на сребърна монета - варварска имитация на македонска тетрадрахма и оловна тежест за мятане с прашка, използвана в македонската армия, всички описани в експертното заключение монети и монетовидни предмети са сечени и изработени след 1800г. и съгласно чл.7 ал.З от ЗКН не представляват културни ценности.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна археологическа експертиза с предмет на изследване оловни парчета поставени в стъклен буркан, които са били предадени от подс. Т.Г. /запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 2205/ и 3 бр. парчета от неустановен материал, които са били намерени и иззети при извършения допълнителен оглед на местопроизшествието /запечатани с лепенка с № А 3891, се установява, че изследваните оловни парчета са с различна големина и форма, с различно предназначение, изработени в различно историческо време. При експертното изследване е установено наличие на окиси и карбонати по повърхността на две от парчетата, което според експерта е показателно, че те са престояли дълго /векове/ заровени в земята - от периода на Средновековието, възможно е и от Античността. За изследваните З бр. парчета от неустановен материал е посочено, че са малки фрагменти от керамични съдове. Единият фрагмент е от стена на съд, изработен е на ръка, датировка - Желязна епоха XII - І в. пр. Хр. Другите два фрагмента са от дъно и стена на съдове, изработени на грънчарско колело, късножелязна епоха V - I в. пр. Хр.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза с предмет на изследване иззетите при извършените процесуални действия компютри, се установява наличие на файлове и кореспонденция, свързани с исторически находки, държането и отчуждаването на археологически обекти и културни ценности. Файлове с такова съдържание са били открити при изследването на преносим компютър марка „Lenovo“ модел „ Think Pad“ /запечатан с лепенка № А 3555/ и настолен компютър марка „COLORS it“ /запечатан с лепенка № А 3558/, иззети при извършеното претърсване в дома на подс. Т.Г., както и в изследвания преносим компютър марка „Lenovo“ модел „Think Pad“, иззет от дома на подс. Д.И.. Установената при извършеното изследване информация е описа подробно в експертното заключение, свалена е на хартиен носител, като разпечатката е приложена към експертизата.

От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява ,че представените за изследване черепни кости са престояли дълго време в пръста. Установените счупвания, разчленявания на костните шевове и промените по повърхностния слой се дължат на влиянието на външните фактори, което е продължило дълго време. Според експертното заключение се касае за човешки кости представени главно от кости на черепния покрив и основата на черепа.

Заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи не се оспорват от страните по делото.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. Протоколите за извършване на съответните следствени действия вкл. протоколите за претърсване и изземване респ. протоколите за доброволно предаване, са изготвени по реда предвиден в НПК и съответно представляват доказателствени средстви средства за извършените действия, реда на извършването им и събраните доказателства. По отношение на останалата част от писмените доказателства и в частност справките от РИМ гр.С., писмото на Национален институт за недвижимо културно наследство, изисканото и приложено по делото Разпореждане на МС № *711 от 22.10.1962г., съдът намира за необходимо да отбележи изрично, че те имат съществено значение за преценката на мястото, където подсъдимите са били заловени в момент на извършване на изкопни работи като територия на археологически обект, представляващ недвижима културна ценност. Важно значение имат и тази част от писмените доказателства относно това дали подсъдимите са подавали заявления за регистрация на специални технически средства по смисъла на чл.152 ал.2 от ЗКН и чл.31 от Наредба № Н-00-0001 от 14.01.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания.

Съдът намира, че следва да се кредитират и веществените доказателства, подробно описани в приложението към обвинителния акт. Част от тях представляват предмет на престъпление – металотърсачите намерени в дома на подс. А.А.; друга част представляват технически средства предназначени и/или послужили за извършване на деянието. Страните изрично заявиха в с.з., че са запознати с тази доказателства и не ги оспорват.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използването на СРС и съдържащи се в приложения по делото секретен том. В тях са възпроизведени проведени разговори между подсъдимите /предимно между подсъдимите Д.И. и Т.Г./ и те способстват да бъде обоснован извод за наличието на предварителна уговорка и подготовка за извършване на незаконни археологически разкопки, както и за действителната причина подсъдимите да се срещнат на територията на общ.С. и за действителната причина да се намират на мястото, където са заловени. По-горе вече беше коментирано, че преценката на съдържанието на тези материали следва да се извърши с оглед и във връзка с показанията на свид. Д.Д., предвид вече направените констатации, че подсъдимите са били особено предпазливи при комуникацията си по телефона и действителното съдържание на разговорите им би могло да бъде разкрито именно в контекста на информацията, придобита по оперативен път, с която е разполагал свид. Д..

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С извършеното от подсъдимите, описано подробно по-горе, а и с оглед на така коментираното по отношение на установеното от фактическа страна и анализа на наличните доказателства, съдът намира, че подсъдимите Д.П.И., Т.И.Г. и А.А.А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с.М., общ.С., в съучастие помежду си като съизвършители, чрез използване на технически средства - металдетектор „GOLDEN MACK 3+", 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС - лек автомобил марка „Опел Корса" с рег.№ СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) - селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с.М., общ.С.; а подсъдимият А.А.А. самостоятелно е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.277а ал.7 от НК, тъй като на 09.05.2013г. в с.Суходол, общ.Средец противозаконно държал оръдие (металдетектор „Discovery 3300" и металдетектор с неустановена марка), за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти.

С оглед на установеното от фактическа страна и от направения и изложен подробно по-горе анализ на наличния по делото доказателствен материал за настоящия съд е несъмнено, че през нощта на 08 срещу 09.05.2013г. подсъдимите Д.И., В.И., Т.Г. и А.А. са се намирали на територията на селищна могила в южния край на с.М., общ.С. и са били задържани от органите на полицията в момент, в който са извършвали /без подс. В.И./ изкопни работи на територията на тази могила, представляваща археологически обект, недвижима културна ценност.

Категорично по делото е установено, че подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. са извършили изкопни работи, което е видно както от протоколите за първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествието и от показанията на коментираните по-горе свидетели Д.Д., В.М., И.И., както и полицейските служители, участвали при задържането. Според свидетелските показания става дума за прясно извършени изкопни работи т.е. опровергава се тезата на подсъдимите, че те са заварили изкопа, когато са пристигнали на мястото. Неоснователно е и възражението, че единствено подс. Д.И. е извършвал изкопни работи, което се опровергава от показанията на полицейските служители, участвали при задържането, че повече от едно лица са извършвали такива дейности. Впрочем, дори да се приеме, че единствено подс. Д.И. е извършил фактически и физически изкопните работи до момента на задържането, обстоятелството, че и останалите подсъдими са се намирали там в резултат на предварително взето решение за извършване на такива дейности и при наличието на съответните технически средства за извършването им, обосновава извода, че и останалите подсъдими /без подс. В.И./ също са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние по чл.277а ал.2 от НК т.е. извършване на изкопни работи.

При обосноваването и излагането на фактическата обстановка и при анализа на доказателствените материали съдът направи констатации, че и четиримата подсъдими са взели участие във вземането на решение за извършване на изкопни работи на територията на могилата в южния край на с.М., общ.С., придвижили са се до там лекия автомобил на подс. Т.Г., в който е имало технически средства за извършването на изкопните работи и част от тези технически средства подсъдимите са отнесли до мястото, където впоследствие са били заловени.

За участието на всеки от подсъдимите в извършването на деянието по чл.277а ал.2 от НК /извършване на изкопни работи/ като извършител не е необходимо всеки от тях да е извършил конкретни физически и фактически действия /съвкупност от телодвижения/ по изкопаване, въпреки, че в конкретния случай с оглед на коментираните по-горе доказателства и установеното на място при огледите, е очевидно, че това няма как да е резултат от действията единствено на подс. Д.И.. Останалите подсъдими са се намирали на мястото в изпълнение на взетото предварително общо решение, а подс. Т.Г. в частност с фенерчето закрепено за главата си е осветявал мястото. За подс. А.А. действително липсват конкретни доказателства, които да сочат, че той конкретно е извършвал някакви физически действия по фактическо копаене, но е несъмнено, че е участвал във вземането на решение за извършване на изкопни работи респ. съгласил се е с това решение и е пристъпил към осъществяването му с факта на придвижването до обекта и присъствието му там.

Единствено по отношение на подс. В.И. следва да се приеме, че не е участвал в извършването на изкопните работи, макар да е участвал във взетото предварително решение за извършване на разкопки в археологически обект, което е действителния повод той да се присъедини към останалите подсъдими и да дойде от гр.Бургас в района на общ.С.. С оглед на приетото от фактическа страна, че е изпил значително количество алкохол той е изпаднал в такова състояние, при което не е бил в състояние, нито е участвал в изпълнението на взетото решение т.е. в извършването на изкопните работи.

Всъщност възраженията на защитата по отношение на съставомерността на извършеното от подсъдимите не са във връзка с конкретното участие на всеки от тях в извършването на конкретните изкопни работи, доколкото защитникът на подсъдимите Д.И. и В.И. не оспорва, че изкопни работи са били действително извършени. Оспорва се единствено това, че тези изкопни работи са извършени на територията на недвижима културна ценност и в тази насока се заявява, че мястото, където са заловени подсъдимите въобще не представлява могила, нито е регистрирано където и да било като археологически обект, недвижима културна ценност, а представлява една селска мера, извън регулацията на селото.

Тези възражения съдът намира за неоснователни. От коментираните по-горе писмени доказателства и в частност справките от РИМ гр.С., писмото на Национален институт за недвижимо културно наследство, изисканото и приложено по делото Разпореждане на МС № *711 от 22.10.1962г., както и от показанията на свид. И.И.,***, се установява по несъмнен начин, че въпросния обект представлява селищна могила, недвижима културна ценност.

Според първоначалната справка от Регионален исторически музей гр.С., археологическия обект, намиращ се в южния край на с.М. представлява селищна могила от праисторическата епоха. В справката е посочено и че по смисъла на ЗКН, могилата е недвижимо културно наследство, има научна и културна ценност и е наземен археологически обект.

Според писмо Изх.№ 0400-210/12.12.2014г. на директора на Национален институт за недвижимо културно наследство при Министерство на културата, съгласно Разпореждане на МС № *711 от 22.10.1962г. всички селищни могили и средновековни отбранителни валове /следователно и надгробната могила в южния край на с.М., общ.С./ са обявени за паметници на културата с категория „национално значение" и съгласно § 10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение" и е част от Националния регистър на недвижимите културни ценности. Според цитираното писмо, в Националния документален архив на НИНКН се съхраняват списъци на недвижимите културни ценности, обособени в справочници, систематизирани по области, общини, населени места, които съдържат кратка информация за тях - местоположение, административни и кадастрални данни, статут, вид, категория. Обектът е включен в Списък на недвижимите културни ценности на територията на област С., общ.С., с.М..

Според изисканото и приложено по делото Разпореждане № *711/22.10.1962г. на Министерския съвет за обявяване на селищните и надгробни могили и на средновековните отбранителни валове за паметници на културата от национално значение, според т.1 от което селищните и надгробните могили в България се обявяват за паметници на културата от национално значение.

Според изисканата в хода на съдебното следствие справка от Регионален исторически музей гр.С., изпратена с писмо изх.№ *03/14.08.2015г., към момента на справката, в землището на с.М. в Археологическата карта на България е регистриран обектът „Пепеляна могила“, намиращ се на 180 м южно от гробищата на селото. В справката е посочено изрично, че процесът на регистрация на археологически обекти е динамичен и постоянен, като не изключва и регистриране на други налични археологически обекти в землището на селото.

Следователно, за да бъде квалифициран даден обект като недвижима културна ценност по смисъла на чл.7 от ЗКН не е необходимо той да бъде изрично записан някъде като такъв и регистриран като такъв. А дали в конкретния случай става въпрос за могила или не, това очевидно не зависи от преценката нито на подсъдимите, нито свид. Д.С.,***.

Деянието по чл.277а ал.3 вр.ал.2 от НК е извършено от подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. в условията на съизвършителство, доколкото е налице както общност на умисъла, така и общност на действията. Тези подсъдими /а и подс. В.И./ са взели участие във вземането на решението за извършване на изкопни работи и са пристъпили съвместно към осъществяването на това си решение. Както беше посочено по-горе, подс. В.И. реално не е участвал в изпълнението на решението, тъй като физически не е бил в състояние да участва. Изводът за наличие на предварително взето решение т.е. уговорка между подсъдимите, както и за осъществяване на предварителна подготовка, следва от наличните по делото доказателства и в частност – показанията на свидетелите Д.Д. и В.М., от съдържанието на комуникацията между подсъдимите /документирана чрез използваните СРС респ. в изготвените веществени доказателствени средства и с направените по-горе уговорки относно преценката на действителното съдържание на проведените телефонни разговори/, от обясненията на подс. Т.Г., че седмица преди задържането е бил на мястото т.е. проучвал го е. Последното е в съответствие и с констатираните на място следи от надупчване с метални шишове /видно от показанията на свидетелите Д., М. и И./ и с факта на намерените в дома на подс. Т.Г. такива шишове, независимо от твърдението му, че не знае за какво служат.

Деянието очевидно е извършено с използването на технически средства, без които е невъзможно да се извършат изкопните работи - металдетектор „GOLDEN MACK 3+", 2 бр. лопати, 1 бр. кирка  и др.

Деянието е извършено и чрез използване на МПС - л.а. м."Опел Корса" с рег.№ СН 4915 АК, собственост на подс. Т.Г.. Този автомобил не само е послужил на четиримата подсъдими да се придвижат до местопрестъплението, но и за пренасяне на необходимите за извършване на престъплението средства, като в този смисъл е решение № *85/10.06.2014г. по н.д. № *92/2014 г. на ВКС.

Безспорно е и това, че подсъдимите не са имали разрешение за извършване на изкопни работи на територията на археологическия обект. Според регламентираните в Глава VII от ЗКН - „Археологическо културно наследство", правила, подсъдимите не са отговаряли на изискванията за извършване на теренни проучвания на археологически ценности. Поради това не са били налице и основания за издаване на разрешение за извършването на такава дейност

По отношение на съставомерността на деянието на подс. А.А. по чл.277а ал7 от НК от обективна страна, по делото е несъмнено и безспорно, че същият е придобил и е държал /вкл. към 09.05.2013г./ два металдетектора /металдетектор „Discovery 3300" и металдетектор с неустановена марка/, в нарушение на закона т.е. той ги е притежавал и упражнявал фактическа власт върху тези 2 бр. металдетектора, но не е изпълнил задължение си по чл.152 ал.2 от ЗКН да ги регистрира по установения ред.

Защитниците на подсъдимите /а и самите подсъдими/ възразяват и по отношение на съставомерността на извършеното от подсъдимите от субективна страна, като в тази връзка се обосновава тезата, че дали да се касае за археологически обект, недвижима културна ценност, подсъдимите няма как да са знаели това обстоятелство, доколкото обектът нито е бил обозначен като такъв, нито изрично и конкретно е бил описан или регистриран някъде.

Тези възражения настоящият съд също намира за неоснователни. Действително могилата в южната част на с.М., общ.С. не е била обозначена изрично като археологически обект, недвижима културна ценност, но начина и механизма на извършване на деянието свидетелстват за това, че подсъдимите са били наясно с неправомерността на извършваното от тях.

Ако те действително са търсили „турско злато“ т.е. предмети, които не са движими културни ценности по смисъла на чл.7 от ЗКН и на място, което според тях не е територия на недвижима културна ценност, необяснимо е от гледната точка на нормалната житейска, а и на формалната логика, защо това е сторено по такъв прикрит за околните начин и посред нощ. Няма логика такова поведение, при положение, че през деня и без да се крият подсъдимите са изпробвали носения от тях металдетектор на друго място и за търсене на метални предмети. Единственото обяснение, че подсъдимите са съзнавали, че това което вършат е нередно и затова са предприели извършването на изкопните работи по начин и по време, че да не бъдат забелязани от органите на реда.

Впрочем, за съставомерността на деянието е без значение обстоятелството какво точно са търсили подсъдимите – движими културни ценности или не такива предмети /условно казано „турско злато“/ респ. дали са намерили такива, доколкото те са извършили нерегламентирани изкопни работи на територията на недвижима културна ценност. Естеството на търсените вещи би имало значение ако квалификацията на деянието на подсъдимите беше по чл.277а ал.1 от НК, а тя не е такава.

В подкрепа на направения по-горе извод, че подсъдимите са били наясно т.е. съзнавали се противоправността на извършваното от тях са и констатациите изложени по-горе относно естеството на проведените и документирани чрез СРС /респ. в изготвените веществени доказателствени средства/ телефонни разговори основно между подсъдимите Д.И. и Т.Г. – те са били особено предпазливи при комуникацията си по телефона, говорят с условности и действителното съдържание на разговорите им би могло да бъде разкрито именно в контекста на информацията, придобита по оперативен път, с която е разполагал свид. Д..

В тази връзка може да се обоснове извод, че деянието по чл.277а ал.3 вр.ал.2 от НК е извършено от подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици. Те са действали при формирана общност на умисъла за извършване на престъплението. Знаели са, че се намират на територията на селищна могила, знаели са, че подобна дейност не е разрешена, но въпреки това са я извършили, за да открият археологически находки.

По отношение на деянието по чл.277а ал.7, осъществено от подс. А.А., то също е извършено с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Знаел е, че противозаконно държи 2 бр. металдетектори, както и че същите са предназначени за търсене на археологически обекти или най-малкото е предполагал това. Субективната съставомерност на деянието се обосновава и от събраните по делото доказателства за иманярската дейност на подсъдимия вкл. и участието му в извършването на изкопните работи на територията на могилата в южния край на с.М., общ.С..

Неоснователни са възраженията на подс. А. и на защитата му, че той е придобил въпросните 2 бр. металдетектори единствено с цел да търси дребни монети по плажа. Това е очевидно негова защитна позиция, която се опровергава от останалите доказателствени материали по делото, коментирани по-горе. Освен това, използването на тези технически средства /оръдия за търсене на археологически обекти по смисъла на закона/ за извършване на незабранена от закона дейност не изключва тяхното предназначение за използването им и за неправомерна дейност.

Неоснователно е и възражението, че подс. А. не е знаел за наличието на законово задължение да регистрира придобитите и държани от него металдетектори, доколкото незнанието на закона не е извинение за извършено престъпление.

При това положение т.е. с оглед на направените по-горе констатации и изводи относно приетото за установено от фактическа страна и неговата правна преценка, съдът намира, че следва подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. да бъде признати за виновни в това, че на 08 срещу 09.05.2013 г. в землището на с.М., общ.С., в съучастие помежду си като съизвършители, чрез използване на технически средства - металдетектор „GOLDEN MACK 3+", 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС - лек автомобил марка „Опел Корса" с рег.№ СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) - селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с.М., общ.С. и съответно да бъдат осъдени за престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като бъдат оправдани по обвинението, че са извършили деянието в съучастие с подсъдимия В.И..

Отделно от това, подсъдимият А.А. следва да бъде признат за виновен и в това, че на 09.05.2013г. в с.Суходол, общ.Средец противозаконно държал оръдие (металдетектор „Discovery 3300" и металдетектор с неустановена марка), за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти и съответно да бъде осъден за престъпление по чл.277а ал.7 от НК.

Подсъдимият В.И. следва да бъде признат за невиновен в това, че на 08 срещу 09.05.2013г. в землището на с. М., общ. С., в съучастие с подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А., като съизвършител, чрез използване на технически средства – металдетектор „GOLDEN MACK 3+”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – лек автомобил марка „Опел Корса” с рег.№ СН 4915 АК, не по законоустановения в Закона за културното наследство ред, извършил изкопни работи на територията на недвижима ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на с.М., общ.С. и съответно да бъде оправдан по обвинението по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът прецени проявеното от страна на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. незачитане на правните норми регламентиращи режима и статута на археологически обекти, забраната за извършване на определени дейности в тях и въвеждащи определени задължения свързани с това.

При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. за извършените от тях престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК респ. и за извършеното самостоятелно от подс. А.А. престъпление по чл.277а ал.7 от НК, за които те бяха признати за виновни, съдът се съобрази с предвидените като вид и размер наказания за съответните престъпления, отчете степента на обществената опасност както на подсъдимите, така и на извършеното от тях, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимите да извършат конкретните престъпления, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността им и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Настоящият съд счита, че както конкретните деяния, така и конкретните извършители не разкриват особено висока степен на обществена опасност в сравнение с типичната/обичайната за този вид деяния респ. извършители на такива деяния.

Съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. единствено обстоятелството, че се касае за сравнително добре подготвена предварително и подсигурена с необходимите технически средства деятелност.

От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимите, възрастта им и тяхното процесуално поведение, липсата на причинени вреди, обстоятелството, че на практика не са били намерени ценни археологически предмети.

При това положение съдът прецени, че на всеки един от подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. респ. за всяко от извършените от тях престъпления следва да бъде наложено наказание при значителен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства т.е. предвидените в разпоредбата на чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 от НК респ. в разпоредбата на чл.277а ал.7 от НК наказания лишаване от свобода и глоба в техния минимален размер.

В тази връзка на всеки от подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. за извършеното от тях престъпление по чл.277а ал.3 вр.ал.2 предл.2 вр.чл.20 ал.2 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и наказание глоба в размер на 5000 лв.

На подсъдимия А.А. за извършеното от него престъпление по чл.277а ал.7 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подс. А.А. следва да се определи едно общо  наказание, а именно една година лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.3 от НК, към така определеното общо наказание следва да се присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 5000 лв.

Съдът прецени, че оглед на констатираните невисока степен на обществена опасност на подсъдимите и извършеното от тях и на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, както и предвид липсата на законови пречки за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК, следва изпълнението на наложените на подсъдимите Д.И. и Т.Г. наказания лишаване от свобода, както и на определеното на подсъдимия А.А. общо наказание лишаване от свобода, да бъде отложено за изпитателен срок от по три години.

Съдът обсъди въпроса за приложението на института по чл.55 от НК и констатира, че наличните по делото спрямо подсъдимите смекчаващи отговорността обстоятелства нито са толкова многобройни, нито имат изключителен характер, че да могат да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвидено най-леко наказание. Следователно не са налице основания за определяне на наказание под най-ниския предел по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК /за деянието по чл.277 ал.3 вр.ал.2 от НК/ или за замяна на предвиденото наказание с по-леко /пробация/ по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК /за деянието по чл.277а ал.7 от НК/.

Съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.277а ал.8 от НК, за деянията по чл.277а ал.3 вр.ал.2 и по чл.277а ал.7 от НК е предвидена възможност за налагане на допълнително наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния респ. на част или цялото имущество на виновния.

С оглед на направените по-горе констатации относно степента на обществената опасност на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А., а и поради това, че по делото не са представени доказателства за имущественото им състояние, съдът прецени, че не следва да им се налага наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния респ. на част или цялото имущество на виновния.

Съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.277а ал.7 от НК, за това деяние е предвидена възможност за налагане на допълнително наказание – лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Доколкото по делото е установено, че подс. А.А. въобще не е разполагал с права/разрешения за ползване на намерените у него металдетектори, на същия не следва да се налага това допълнително наказание.

Така наложените на подсъдимите Д.И., Т.Г. и А.А. наказания по вид и размер, по преценката на настоящия съд в най-голяма степен съответстват както на целите индивидуалната, така и на генералната превенция, тъй като от една страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект, а от друга страна ще изиграят и съответната превантивна роля по отношение на останалата част от обществото.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК следва да се отнеме в полза на държавата лек автомобил „Опел Корса” с рег.№ СН 4915 АК, собственост на подс. Т.И.Г., като вещ, послужила за извършване на престъплението. Този автомобил действително е послужил за извършване на престъплението, тъй като именно с него подсъдимите са се придвижили до могилата в южния край на с.М., общ.С., където са извършили непозволените разкопки, а и в него са били натоварени техническите средства за извършване на разкопките, както и тези за евентуалното откриване на търсените старинни предмети.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК следва да се отнемат в полза на държавата, като вещи, принадлежащи на виновните и предназначени или послужили за извършване на престъплението, следните веществените доказателства:

- 1 бр. зелена торба-мешка с три части от металотърсач, поставени в плетен найлонов чувал и запечатан с № А2136;

- 1 бр. плетен чувал, син на цвят с намиращи се в него малка мистерия 1 бр., 1 бр. малка лопатка, 1 бр. кирка, 1 бр. крива лопата, 1 бр. лопата, 1 бр. отвертка, 1 бр. конопено въже и 4 чифта ръкавици, поставени в 2 бр. плетени найлонови чували и запечатани с лепенка с № А2137;

- 1 бр. черна кофа, 1 бр. зелена пластмасова бутилка от 2 л., 1 бр. запалка и 1 бр. мини прожектор, поставени в бял плетен чувал и запечатани с лепенка с № А2138;

- 1 бр. бинокъл, запечатан в прозрачен найлонов плик с № А2166;

- 1 бр. прожектор, запечатан в прозрачен плик с лепенка № А2167;

- 1 бр. мешка, 1 бр. брезент, 1 бр. малка кирка и 1 бр. малка лопата, поставени в бял найлонов чувал и залепени с лепенка с № А2164;

- платнище, запечатано в сезалов чувал с лепенка № А3560;

- черна лента, еластична с надпис „LIGHT” с прикрепени към нея батерия и мини прожектор, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № А2157;

- чифт ръкавици, оранжеви на цвят от плат и черен латекс на дланите, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № А2154;

- професионален металдетектор „Discovery 3300”, ведно с черни слушалки и бобина за металдетектора, 1 бр. упътване за използване, 2 бр. батерии 9V;

- металдетектор с неустановена марка.

Тези предмети и вещи или са били използвани за извършване на изкопните работи на могилата в южния край на с.М., общ.С. или по своето естество са били предназначени за извършване на такива дейности. Що се отнася до металдетекторите /професионален металдетектор „Discovery 3300”, ведно с черни слушалки и бобина за металдетектора, 1 бр. упътване за използване, 2 бр. батерии 9V; металдетектор с неустановена марка/, същите представляват предмет на престъплението по чл.277а ал.7 от НК и като такива подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на чл.53 ал.2 б.“а“ от НК.

Веществените доказателства:

- брезентовата раница, съдържаща: 10 бр. пластмасови тръби с диаметър Ф30 мм и с дължина 50 см., с дебелина на стената 2 мм; 2 бр. пластмасови тръби с дължина 58 см., с диаметър Ф30 със слепени снатки в единия; 6 броя снатки Ф35 диаметър, с дължина 100 мм и дебелина на стената 2 мм; 4 броя дъгообразни снатки с дължина 240 мм, с диаметър Ф35 и дебелина на стената 2 мм в едно с 27 броя слепки;

- компютърна кутия с надпис „COLOR it” със сив цвят с два usb-входа и лилаво кръгло копче;

- 1 бр. монета: 2 пиасара /гроша/ на Абдул Меджид;

- стъклен буркан, съдържащ оловни парчета с различна големина и форма;

- стъклен буркан, пълен с монети;

- 1 бр. кутия цигари и 1 бр. запалка, поставени в прозрачен найлонов плик и запечатани с лепенка с № А2139,

след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на лицата, от които са иззети.

Веществените доказателства:

- 1 бр. овална форма от костно образувание, поставено в книжен плик и залепено с лепенка с № А2169;

- части от керамика /три броя парчета/, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № А3891;

след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат като вещи без стойност.

По правилата на процеса следва подсъдимите Д.П.И., Т.И.Г. и А.А.А. да бъдат осъдени да заплатят по сметка на С.ския окръжен съд направените по делото разноски, общо сумата в размер на 1625,30 лева.

 

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

Мотивите към присъдата са изготвени на 02.03.2016г.