Р Е Ш Е Н
И Е
№
85
09.05.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети май две хиляди
двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.М. АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 51 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Главен
юрисконсулт М.М. като пълномощник на НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕТАТИВЕН
КОНТРОЛ“ ПРИ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /вж. поправената касационна жалба с
писмото на органа вх.1096/10.03.2023г./ обжалва решение №358/30.12.2022г. по
а.н.д.№1133/2022г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с редовно проведено производство по ЗАНН и доказано противоправно
деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.
В
писмен отговор и писмена молба адв.Я.С. *** като пълномощник на ответника Б. В.
В. *** оспорва жалбата като неоснователна, евентуално моли за намаляване на
наказанието до законовия минимум. Претендира деловодни разноски по списък. Прави
възражение за прекомерност на разноските за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не
са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на въззивното решение,
което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №7880/03.10.2022г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б.В.В. за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,
т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на посочената в НП дата нарушителят е извършвал обществен превоз на
товари /скална маса/ с товарен автомобил „Мерцедес“ с четири оси с две
управляеми оси по АМ „Струма“ посока гр.Благоевград. На км.26 е спрян за
проверка от длъжностни лица при АНО, при която е извършено измерване на ППС.
Измереното разстояние между осите е 1.42м, а сумата на натоварване на двойната
задвижваща ос е 20.575т при максимално допустима от 19т. Измерването е
извършено с ролетка и електронна везна за които има издадени сертификати за съответствие.
Уредите са от одобрен тип и с периодична проверка на везната.
От
правна страна съдът е констатирал съществени нарушения на процедурата по ЗАНН,
произтичащи от неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел липса
на компетентност на актосъставителя и АНО. Според съда, правомощията на АПИ по
ЗДвП касаят контрола върху заплащането на таксата по чл.10, ал.1 от ЗП и
налагане на наказанията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. В конкретния случай, за
нарушението по чл.177, ал.3 от ЗДвП компетентни актосъставители са длъжностните
лица от МВР, а компетентен АНО е министъра на вътрешните работи или
упълномощено от него длъжностно лице. По
съществото на спора съдът е посочил, че нарушението се изразява в превишаване
на максимално допустимите норми на натоварване по чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/2021г., което характеризира ППС като тежко по чл.3, т.2 от
Наредбата. Това деяние обаче нарушава забраната по чл.26, ал.1, т.1, б.“а“ от
ЗП за движение на ППС без съответното разрешение за специално ползване на
пътищата по чл.18, ал.1 от ЗП и се наказва по чл.53, ал.1 от ЗП. С оглед на
изложеното съдът е приел нарушаване на изискването по чл.42, т.5 от ЗАНН поради
неправилно квалифициране на нарушението. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за
това са следните:
АУАН
и НП съдържат еднородност на фактите и обстоятелствата - касае се за управление
на МПС с разстояние между осите от 1.42м на двойната задвижваща ос /3-та и
4-та/ и сума на натоварване на оста от 20.575т. Посоченото натоварване на
двойната задвижваща ос нарушава изискването по чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2011г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /обн.
ДВ, бр.65/24.07.2001г., изм. и доп./. Технически данни на МПС го определят като
извънгабаритно, тежко по §1, т.1 от ДР във вр. с чл.3, т.2 от Наредбата.
Словесното
обвинение в АУАН е за това, че водачът не представя разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата. Нарушението е квалифицирано по чл.139, ал.1, т.2, пр.3
във вр. с чл.8, ал.1 и ал.5 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
В
съдържанието на НП на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН в хипотезата на допусната
нередовност в АУАН, АНО е записал, че водачът е следвало да провери и се убеди,
че параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми от
раздел II на Наредбата или при установено превишаване на нормите,
същото следва да бъде приведено в съответните норми, поради което е
прецизицирал нарушението като такова по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр.
с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата. Словесното
обвинение е за това, че към момента на проверката В. е извършвал превоз на
товари /скална маса/ без да има право на това, съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредбата.
Изводите
от изложеното са следните:
В
съдържанието на АУАН и НП е обективирано едно и също словесно обвинение - за
това, че на посочената дата и място Б.В.В. е управлявал ППС без разрешение. Понятието
„без разрешение“ в АУАН е еднозначно с употребения в НП израз „без да има право
на това“. Данните по делото установяват, че ППС е тежко по чл.3, т.2 от Наредба
№11/03.07.2001г. поради установеното превишаване на допустимото максимално
натоварване на двойната задвижваща ос по чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата.
Това словесно обвинение обаче не съответства на дадената за него правна
квалификация по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и санкционния състав на чл.177, ал.3,
т.1, пр.3 от ЗДвП. Посочените законови разпоредби въвеждат задължение и
санкционират водача за управление на МПС, което не е съобразено с нормата за
натоварване на посочената ос, а не за управление на извънгабаритно ППС в
рамките на специалното ползване на пътищата без разрешение. Иначе казано, превишаването
на максимално допустимото натоварване на двойната задвижваща ос на МПС нарушава
задължението по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП и се наказва по чл.177, ал.3,
т.1, пр.3 от ЗДвП, докато движението на тежко МПС без разрешение нарушава
правилото на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и се наказва по чл.53, ал.1 от ЗП. Липсва
конекситет /съответствие/ между повдигнатото срещу дееца словесно обвинение и
дадената за него правна квалификация.
Несъответствие
има и по отношение на самата правна квалификация за деянието. Нормата на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП не е във връзка с посочените в НП норми на
чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата, въвеждащи задължение
за движение на извънгабаритни ППС в рамките на специалното ползване на пътищата
след разрешение във вид на разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Няма спор, че Наредбата е издадена по
приложение на чл.139 от ЗДвП, но цитираните разпоредби на чл.8, ал.1 и ал.2 не
касаят нормите за натоварване на осите,
а въвеждат задължение за движение на извънгабаритно ППС след съответното разрешаване
/издаване на разрешително или заплащане на дължимата такса за превишаване на
допустимите норми по Наредбата/.
Изводът
от изложеното е, че обвинението нарушава изискването за съдържание на НП по
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В резултат на това се нарушава и правото на
защита на дееца. Дължима е отмяна на НП, както правилно е процедирал районния
съд.
За
пълнота на мотивите, като общи бележки, съдът ще посочи, че компетентността на органите
за установяване на нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 и налагане на наказание
по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП се извежда от контролните правомощия на
органите по чл.167, ал.3, изр.2 и чл.170 във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП. По
препращането от чл.189, ал.14 от ЗДвП приложими са и общите правила по чл.37,
ал.1, б.“б“ и чл.47, ал.1, б.“а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН. Компетентността е
налична с оглед приетите по делото на районния съд заповеди на председателя на
УС на АПИ с №РД-11-246/31.03.2022г. и №РД-11-247/31.03.2022г.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК оспореното решение ще се остави в сила.
С
оглед изхода от спора, касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ дължи заплащане на ответника на деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400лв. по
договора за правна защита и съдействие с правен характер на разписка за изплатената
сума. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 във
вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване по
възражението на касатора.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №358/30.12.2022г. по а.н.д. №1133/2022г. на РС - Дупница.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на Б.В.В. деловодни разноски пред касационната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.