РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Сливница, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100586 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД от Община Драгоман, с ЕИК *********, представлявана от кмета А.И.
срещу СВ. Д. ВЛ., с ЕГН **********, с адрес в гр. Д., ул. „М.“ № 5, с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 17 608, 97 лева,
представляваща общия размер на неплатените наемни цени, от които 3 061,19
лева по договор № Д – 016-28/01.02.2016 г. за периода 01.10.2015 г. –
30.09.2020 г. и 14 547,78 лева по договор № Д -76/01.10.2017 г. за периода от
01.10.2017 г. до 30.09.2020 г., както и сумата от 416, 23 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, претендирана по втория договор за
периода от 01.11.2017 г. до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен наемател по
договори за наем на недвижими имоти – публична общинска собственост №
Д-016-28/01.02.2016 г. и № Д-76/01.10.2017 г.
Посочено е, че на 01.02.2016 г., между община Драгоман и ответника е
сключен договор за наем на недвижими имоти - публична общинска
собственост и № Д-76/01.10.2017 г. В раздел IV, т.1 от договор № Д-016-
28/01.02.2016 г. общата наемната цена на отдадените под наем недвижими
1
имоти е определена на 639.42 лв. за една стопанска година, която започва на
01 октомври на съответната година. Съобразно раздел IV, т.2 от договора
наемната цена се дължи до 31.07. на съответната година. Отразено е, че с
Анекс № Д-14-18/22.01.2018 г. договорът за наем е изменен, като е изключен
един недвижим имот и съобразно с това наемната цена е намалена на 555.43
лв. за една стопанска година. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил
нито една наемна цена по договорното правоотношение и към настоящия
момент същият дължи наемни вноски по това договорно правоотношение за
2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., чийто общ размер възлиза на 3 061.
19 лв.
Отразено е, че на 01.10.2017 г., между община Драгоман и ответника е
сключен договор за наем № Д-76/01.10.2017 г. на недвижими имоти -
публична общинска собственост. В раздел IV, т.1 от този договор общата
наемната цена на отдадените под наем недвижими имоти е определена на
4849.26 лв. за една стопанска година, която започва на 01 октомври на
съответната година. Съобразно раздел IV, т.2 от договора наемната цена се
дължи до 31.07. на съответната година. Посочено е, че ответникът не е
заплатил нито една наемна цена по договорното правоотношение и към
настоящия момент същият дължи наемни вноски по това договорно
правоотношение за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., чийто общ размер
възлиза на 19 813. 27 лева, от които 19 397.04 лева главница и 416. 23
обезщетение за забава за периода 31.07.2018 г. до 20.11.2020 г.
Отразено е, че по молба на ответника на 30.04.2020 г. между страните е
сключено споразумение за разсрочване на плащанията, неразделна част от
което е погасителен план за изплащане на задълженията му към общината.
Въпреки това споразумението не е изпълнено от ответника в предвидените
срокове.
Поради неплащане на наемните вноски, ищецът заявява, че счита
наемните правоотношения по двата договора за наем за прекратени от датата
на получаване на настоящата искова молба от ответника, поради негово
виновно неизпълнение.
Ищецът изтъква, че многократно е канил ответника да заплати
дължимите суми, но до настоящия момент същите не са заплатени. Това
поражда правният интерес от предявяване на исковете за заплащане на
процесните суми. Ищецът претендира разноски.
В едномесечния срок от получаването на исковата молба ответникът
СВ. Д. ВЛ. не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и прави признание на
иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответника признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира,
2
че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска
поради следните съображения:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответницата признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК
намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на
иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът СВ. Д. ВЛ. е признал в
съдебно заседание на 18 октомври 2021 година предявения иск. Признатото
право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата
молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право,
с което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска за уважаване на предявените при условията
на кумулативно съединяване искове, без да мотивира съдебния акт по
същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските в исковото производство е налице
признаване на исковете, но не е налице другата предпоставка по чл. 78, ал. 2
от ГПК - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
исковете. Настоящото производство по предявения установителен иск е
образувано въз основа на искова молба, като на ответника са му били
известни задълженията му към ищеца за които се уважава настоящия иск и за
които ответникът признава иска. Ответникът е станал причина за образуване
на настоящото исково производство. Поради това на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени от него
разноски в исковото производство в общ размер 1721 лв., от които 721 лв.
заплатена държавна такса за образуване на производството и 1000 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно представения от ищеца списък по
чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното и по реда на чл. 237 ГПК, ал.1 ГПК съдът,
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, СВ. Д. ВЛ., с ЕГН **********, с адрес в гр. Д., ул. „М.“ № 5 да
заплати на Община Драгоман, с ЕИК *********, представлявана от кмета
А.И., сумата от 17 608, 97 лева, представляваща общия размер на неплатени
наемни цени, от които 3 061,19 лева по договор № Д – 016-28/01.02.2016 г. за
периода 01.10.2015 г. – 30.09.2020 г. и 14 547,78 лева по договор № Д -
76/01.10.2017 г. за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2020 г., както и сумата от
416, 23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
претендирана по втория договор за периода от 01.11.2017 г. до 20.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на
исковете до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК СВ. Д. ВЛ., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Д., ул. „М.“ № 5 да заплати на Община Драгоман, с
ЕИК *********, представлявана от кмета А.И., чрез пълномощника адв.
Миланов, сумата от 1 721 лв. разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4