№ 277
гр. Перник, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200875 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1158-001282 от
27.05.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на В. А. Н., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания глоба в размер на 500 лв (петстотин
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят В. А. Н., по изложени в жалбата бланкетни доводи,
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че е извършил описаното в НП
нарушение. Счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Визира като нарушени
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на жалбоподателя,
който е редовно призован. Не се явява и упълномощен представител.
Административнонаказващият орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в
съдебното производство. В придружителното писмо е застъпена позиция за
потвърждаване на оспореното НП и за отхвърляне на жалбата против него.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 06.05.2024г. свидетелите Р. К. В. и Б. Е. Б. – и двамата служители на
„ПП” към ОД МВР-Перник, били изпратени по сигнал за настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) в района на ПГТЕ „Христо Ботев” в
гр. Перник. Контролните органи установили на място водачите на
автомобилите, които участвали в пътния инцидент, като чрез предоставените
им за проверка документи, констатирали тяхната самоличност. Изяснили, че
преди конфликта В. А. Н. е управлявал по ул. „Юрий Гагарин”, в посока от кв.
„Твърди ливади” към кв. „Изток” лек автомобил „Ауди А4” с рег. № *******.
Освен проверката за изясняване обстоятелствата около случилото се ПТП,
полицейските служители изпълнили задължението си по чл. 4, ал.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
извършили проверка с техническо средство за употреба на алкохол на
водачите на катастрофиралите автомобили. При направената такава на В. А.
Н. с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARNJ-0036 се установило, че водачът е
употребил алкохол, тъй като същото отчело 0,51 промила. Резултатът бил
показан на жалбоподателя, който не възразил срещу отчетената стойност.
Отговорността на В. Н. била ангажирана за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1-
во от ЗДвП, за което св. Р. К. В. съставил АУАН серия GA № 1199864 от
06.05.2024г. Същият бил предявен на В. Н., който не възразил срещу
отразените в него констатации. На водача бил издаден талон за изследване бл.
№ 129903, в който жалбоподателят удостоверил с подписа си, че му е връчен
екземпляр от документа. В 17:00 часа на 06.05.2024г. жалбоподателят се явил в
болнично заведение, където отказал да даде кръвна проба за изследване за
наличие на алкохол, което било удостовереното с подписите на медицинския
специалист и на В. Н. в съставения протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя не са депозирани
допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал
атакуваното НП, видно от обстоятелствената част на което фактическата
2
обстановка, установена и описана в акта е възприета изцяло, като наложил на
В. А. Н. кумулативно административни наказания глоба в размер на 500 лв
(петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 30.05.2024г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, на първо място въз основа на приложения по
административнонаказателната преписка АУАН серия GA № 1199864 от
06.05.2024г., който съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното. В конкретния случай
АУАН е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал и
допълнителни такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Едновременно с това,
констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от показанията на свидетелите
Р. К. В. и Б. Е. Б.. Няма основания да се счита, че показанията на
полицейските служители не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина. Не е налице индиция за възможна тяхна
заинтересованост, тъй като няма данни да са познавали или да са се намирали
в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в
нарушение, което не е извършил. Техните показания напълно кореспондират с
приетите писмени доказателства - талон за изследване бл. № 129903, който е
подписан от жалбоподателя, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, удостоверяващ с подписите на медицинския специалист и на В.
Н., отказа на последния да даде кръвна проба, списък с рег. № 3286р-8852 от
16.02.2024г. за успешно преминала на 13.02.2024г. проверка в лаборатория при
ГД „НП” при МВР на средството за измерване „Алкотест Дрегер 7510” с
фабр. № ARNJ-0036, с което е била установена концентрацията на алкохол,
разпечатка от паметта на същото и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи.
Посоченият доказателствен материал в своята съвкупност в пълнота
установява по безспорен начин описани релевантните факти във връзка с
констатираното нарушение.
От правна страна:
Компетентността на органа, издал НП и на лицето съставило АУАН е
доказана, предвид кредитираната по делото Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, съответно с т.3.7. и т.2.1,
препращаща към т.1.3.1.
Съдът установи, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуали нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. И в двата документа подробно са изброени
3
съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и
нарушените правни норми. В този смисъл е неоснователно наведеното в
жалбата бланкетно възражение, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Не се констатира твърдяното в жалбата съществено нарушение на чл.
52, ал.4 от ЗАНН.
Не е спорно, че наказващият орган разполага с възможност да извърши
разследване на спорните обстоятелства по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, но в
конкретния случай не са били налични обективни данни, които да са
подлежали на разследване. АНО е извършил дължимата проверка на АУАН, с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, след което се е
произнесъл по преписката с издаване на процесното НП.
Съдът намира, че въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, АНО законосъобразно е счел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП.
С чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на
пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
От фактическото описание, дадено в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП, както и от установената фактическа обстановка ясно и
безпротиворечиво се установява, че В. Н. е изпробван в качеството на водач на
лек автомобил „Ауди А4” с рег. № *******, който е участвал в станало ПТП с
други два автомобила. Същият не е заявил на полицейските служители при
извършената на място проверка, в присъствието на всички участници в пътния
инцидент, нито че не е управлявал автомобила, нито че евентуално преди
тяхното идване, но след произшествието е употребил алкохол. Логично е при
евентуално наличие на такива обстоятелства, той да уведоми за тях
контролните органи. От показанията на свидетелите Р. К. В. и Б. Е. Б. се
установява, че не само, че жалбоподателят не е възразил, че е управлявал
процесния автомобил, който е участник в пътния инцидент, но се е съгласил и
е бил изпробван за алкохол с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”,
след което се е подписал в АУАН.
Посоченият доказателствен материал в своята съвкупност безспорно
установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А4” с рег.
№ ******* с концентрация на алкохол 0,51 на хиляда, която е установена с
надлежно техническо средство, което своевременно е преминало като
средство за измерване последваща проверка за годност, извършена на
13.02.2024г., поради което АНО правилно е квалифицирал нарушението като
такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Същевременно от приложения по делото талон за изследване бл. №
129903 е видно, че установената концентрация на алкохол от 0,51 на хиляда е
била вписана и в него (освен в АУАН), като и този документ Н. е подписал,
4
приемайки показанията на техническото средство, с което му е била
извършена проверката за употреба на алкохол. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.2-ро от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, правилно е приет за установен
отчетения резултат от техническото средство. Жалбоподателят сам се е
поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери
точността на отчетения резултат посредством изследване с доказателствен
анализатор или извършването на медицинско и химическо лабораторно
изследване, тъй като не е оспорил процесните показания по надлежния ред,
каквато процедура не е иницирал, тъй като е отказал да даде кръвна проба при
явяването си в съответното медицинско заведение.
Предвид изложеното съдът намира, че измерената с „Алкотест Дрегер
7510” с фабр. № ARNJ-0036 концентрация на алкохол 0,51 на хиляда е
достоверна, в резултат на което законосъобразно АНО е издал процесното НП
срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на
административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.1, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателя е предвидил в
чл.174, ал.1, т.1 от същия закон точно определени по вид и размер наказания –
глоба в размер на 500 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, тъй като се касае за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, в които граници попада и установената на
жалбоподателя такава от 0,51 на хиляда. Визираната законова норма обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН,
поради което и законосъобразно са наложени на В. Н. кумулативните
наказания, които са определени именно в посочените конкретни размери.
Предвид изложеното обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящото производство има АНО, който не
претендира за присъждане на такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1158-001282 от
5
27.05.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, с което на В. А. Н., ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6