№ 3945
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110153815 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Т. срещу „****“ ООД, с която са
предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени
помежду си искове за проглА.ване нищожност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор
за кредит ****/10.10.2019 г., предвиждащи задължения за заплащане на възнаграждения за
допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“,
както следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – нищожност поради
неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради
противоречие на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК
– нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 466.45 лв., включваща: 138.60 лв. – недължимо платено
възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“, и 327.85 лв. – недължимо
платено възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“, ведно със законната
лихва от 04.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит ****/10.10.2019 г., по
който срещу предоставен й кредит се задължила да върне сума в общ размер на 1 169.96 лв.
на 11 погасителни вноски, при ГЛП 32.55 % и ГПР 35.36 %, както и да заплати
възнаграждение в размер на 350.11 лв. за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и възнаграждение в размер на 500 лв. за допълнителна услуга
„Динамично плащане“. Излага, че до 20.02.2020 г. е платила главница в размер на 244.23
лв., лихва в размер на 74.85 лв., сума за „Динамично плащане“ в размер на 138.60 лв. и сума
1
за „Бързо разглеждане“ в размер на 127.32 лв., а на 20.02.2020 г. е сключила Споразумение
за предсрочно погА.ване, по което е заплатила сума в общ размер на 1 023.78 лв., с която
погасила следните задължения: 669.91 лв. – главница, 85.86 лв. – просрочена главница, 20.50
лв. – лихва, 3.78 лв. – обезщетение, и 200.53 лв. – такса „Бързо разглеждане“. Поддържа, че
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, предвиждащи задължение за заплащане на
възнаграждения за допълнителните услуги, са неравноправни и следователно са нищожни.
Счита, че те са нищожни и като противоречащи на закона – на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото
представляват такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
услугите реално дори не са й предоставени. Излага, че с тези клаузи се заобикаля законът –
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото в действителност се касае за допълнителна
печалба за кредитора /освен възнаградителната лихва/, която следва да е част от ГПР, но не
е включена в него, както и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузите са нищожни
и поради противоречието им с добрите нрави, тъй като с тях се нарушават принципите на
добросъвестност и справедливост и се стига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации, злепоставяне на интересите на потребителя чрез прехвърляне на риска от
неизвършване от кредитора на оценка на кредитоспособността му и неоснователно
обогатяване на кредитора. Поради нищожността на клаузите счита, че платените от нея суми
за тези допълнителни услуги са платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора отговарят на всички императивни изисквания и не противоречат на добрите нрави.
Изтъква, че допълнителните услуги не са били задължителна предпоставка за отпускане на
кредита, а са били предоставени единствено по желание на ищцата, поради което не
подлежат на включване в ГПР. Сочи, че те са индивидуално договорени, защото присъстват
в СЕФ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
С Определение № 430/05.01.2023 г. е обявено за безспорно сключването между
страните на Договор за кредит ****/10.10.2019 г., по който ищцата получила от ответника
заем в размер на 1 000 лв. Установява се, че тя се е задължила да върне сума в общ размер на
1 169.96 лв. на 11 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 106.36 лв., като
страните са договорили ГЛП в размер на 32.55 % и ГПР в размер на 35.36 %.
В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя да заплати за
заявена услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ при условията на т. 7.3. от Раздел
V от Общите условия сума в размер на 350.11 лв., а съгласно чл. 9, ал. 2 тя се е задължила да
заплати за заявена услуга „Динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от Раздел V от
Общите условия сума в размер на 500 лв. Договорено е, че двете суми са дължими на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план, като заедно с тези задължения общият размер на задълженията на
2
ищцата по кредита възлиза на 2 020.04 лв., а месечната погасителна вноска е в размер на
183.64 лв.
Страните са подписали Споразумение от 20.02.2020 г. за пълно предсрочно погА.ване
на Договор за кредит ****, според което към датата на сключването му са заплатени
следните задължения: 244.23 лв. – главница; 74.85 лв. – лихва; 138.60 лв. – сума по
„Динамично плащане“; 127.32 лв. – сума по „Бързо разглеждане“, като е уговорено, че
общата сума, подлежаща на предсрочно погА.ване, е в размер на 1 023.78 лв. и включва:
669.91 лв. – остатъчна непросрочена главница; 85.86 лв. – остатъчна просрочена главница;
20.50 лв. – остатъчна просрочена лихва; 43.20 лв. – неплатена сума по „Динамично
плащане“; 200.53 лв. – остатъчна дължима сума по „Бързо разглеждане“; 3.78 лв. –
обезщетение за предсрочно погА.ване. С К. бон № ****/20.02.2020 г. ищцата е платила в
офис на ответника сумата от 1 023.78 лв. Следователно тя е платила по договора
възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“ в общ размер на 181.80 лв. и
възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в общ
размер на 327.85 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за проглА.ване за
нищожни на няколко различни основания на клаузи от договор за потребителски кредит,
предвиждащи задължения за потребителя за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги, и кумулативно съединен с тях иск за връщане на платената въз основа на нищожните
клаузи парична сума.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на клаузите, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за проглА.ване нищожност на клаузите поради тяхната
неравноправност и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани
последователно другите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи сключването между
страните на Договор за кредит ****/10.10.2019 г. с посоченото съдържание и твърдяната
неравноправност на клаузите за допълнителни услуги – чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, а в
тежест на ответника е да докаже, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за кредит ****/10.10.2019 г.
попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй
като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
3
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В случая е установено поемането от ищцата на задължения за заплащане на
възнаграждения за две допълнителни услуги, но не е установено в какво се изразяват тези
услуги, доколкото договорът препраща към клаузи от Общите условия, но последните не са
представени по делото. При това положение съдът намира за недоказано да се касае за
реално предоставени допълнителни права или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи и
преимущества за него в сравнение със случаите, когато такива допълнителни услуги не са
заявени. Ето защо и изхождайки изцяло от наименованието на услугите, съдът приема, че
всъщност това са действия по усвояването и управлението на кредита, който извод не се
опровергава от формалното посочване в договора, че се касае за допълнително заявени от
кредитополучателя услуги. Следователно с клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора
ищцата е поела задължения за заплащане на възнаграждения, без обаче да е ясно дали
ответникът изобщо е поел задължение за насрещна престация и ако да – каква е тя, респ.
дали всъщност не се свежда до действия по усвояване и управление на кредита, за каквито
той няма право да събира отделни такси съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По изложените
съображения съдът намира, че обсъжданите клаузи са в разрез с изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
На следващо място, в договора е посочен ГПР в размер на 35.36 %, при определянето
на който очевидно не са включени възнагражденията по процесните клаузи, щом той е
определен при обща стойност на плащанията в размер на 1 169.96 лв., включаваща само
главницата и възнаградителната лихва. Съдът намира, че възнагражденията за т. нар.
„допълнителни услуги“ са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран
легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. Без да се нуждае от
специални знания – само при елементарно съпоставяне на сбора от възнаградителната лихва
и двете възнаграждения за „допълнителни услуги“ с размера на главницата, за съда е
очевидно, че действителната стойност на ГПР – при включване в него на тези
възнаграждения, се разминава съществено от формално посочената стойност в договора.
Невключването на възнагражденията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не
позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от
4
сключването на договора, което означава, че обсъжданите клаузи са неравноправни и по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Въпреки изричните указания до ответника, че следва да докаже, че процесните
клаузи са индивидуално уговорени и че не сочи доказателства за това, той не е ангажирал
съответни доказателства. Същевременно данни за индивидуално уговаряне на клаузите не
могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи условия и е очевидно
типизиран. Щом клаузите не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП те са
нищожни.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищцата е да докаже следните обстоятелства:
извършена от нея в полза на ответника престация на определено благо – парична сума в общ
размер на 466.45 лв. по Договор за кредит ****/10.10.2019 г., включваща 138.60 лв. –
платено възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“, и 327.85 лв. –
платено възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“; получаване на сумата
от ответника.
В случая по делото е установено плащането на процесните суми /дори на по-голяма
сума за услугата „Динамично плащане/ от ищцата и получаването им от ответника.
Същевременно основателността на иска за проглА.ване на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора за нищожни поради неравноправност неминуемо налага извод, че плащането на
сумите от ищцата в полза на ответника е извършено при начална липса на основание,
поради което те следва да й бъдат възстановени.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло, като
върху сумата от 466.45 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от 04.10.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат сторените от нея разноски по
делото, възлизащи на сумата от 100 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищцата – адв. М., се дължи сумата от 600 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., изм. с
ДВ, бр. 68/2020 г., която е приложима към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 24.08.2022 г./. Приложимостта на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, а не на чл.
7, ал. 1, т. 4 от същата, следва от обстоятелството, че предявеният установителен иск
обслужва материален интерес, защото с него се иска проглА.ване нищожност на договорни
клаузи, предвиждащи задължения за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги
5
по договора, поради което е оценяем, като цената му се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4
ГПК /в този смисъл – Определение № 320/01.03.2023 г. по ч. гр. д. № 495/2023 г. на ВКС, IV
ГО/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, срещу „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, че
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит ****/10.10.2019 г., предвиждащи
задължения за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане“, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
поради неравноправност по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, следните суми: на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 466.45 лв., включваща: 138.60 лв. – недължимо платено
възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“, и 327.85 лв. – недължимо
платено възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“,
ведно със законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на упражняване на дейността: АДРЕС, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А. И. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6