№ 54
гр. Габрово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600155 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Габрово срещу
Присъда № 11 от 26.05.2021г., постановена по НОХД № 8/2021г. по описа на
РС-Габрово.
С обжалваната присъда РС-Габрово е признал подсъдимия ЮР. Б. Ш. за
НЕВИНЕН в това, че след като на 30.08.2019г. в гр. Габрово намерил чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „XIOMI READMI 4A“ на стойност 69
лева, в продължение на една седмица не съобщил за това на собственика
Р.И.П., на властта или на изгубилото я лице Г.Р.П., поради което на основание
чл.305, ал.6 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.207, ал.1 НК като му наложил на основание чл.305, ал.6,
вр. чл.301, ал.4 НПК, във вр. с чл.218б, ал.1 НК за същото деяние
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева в полза на
държавата. На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законния срок присъдата е обжалвана от прокурор при РП-Габрово
като неправилна и необоснована поради допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Излагат се доводи за това, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл.218б НК, приемайки че
установените предходни осъждания на подсъдимия за извършени
престъпления по чл. 195, ал.1 т.3, т.4 и т.5 НК и чл. 214, ал.1 НК не
съставлявали отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 218б, ал.2, т.2 НК
за налагането на административна санкция. Аргументира становище за това,
1
че използваният израз в чл. 218б, ал.2, т.2 НК „друго такова престъпление“
следвало да се тълкува систематично и да обхваща всички престъпни състави,
изброени в чл.218б, ал.1 НК. Доколкото предвидената цел на обсъжданата
законова разпоредба била да изключи от обхвата на наказателната
отговорност поведение, чийто сравнително нисък общественоопасен
интензитет не оправдава наказателно преследване, то в конкретния случай
наличието на предходни осъждания и краткия период между последното
осъждане и извършването на инкриминараното деяние препятствали
приложението на поощрителната разпоредба. Прави се искане обжалваната
присъда, с която подсъдимият е признат за невинен в извършване на
престъпление по чл.207, ал.1 НК и на основание чл.218б, ал.1 НК му е
наложено административно наказание „глоба“ от 200 лева, да бъде отменена,
а подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят
на ОП-Габрово заявява, че не поддържа подадения протест.
Подсъдимият и неговият договорен защитник не се явяват в открито
съдебно заседание и не представят становище по постъпилия протест срещу
първоинстанционната присъда.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал, намира, че не се налагат
различни изводи по фактите. Първоинстанционният съд правилно е приел
следната фактическа обстановка:
На 19.12.2017г. пострадалият Р.П. закупил мобилен телефон марка
„XIOMI“, модел „READMI 4A“ с IMEI **, който предоставил за ползване на
своя малолетен син Г.П.. На 30.08.2019г. свидетелят Г.П., намирайки се в
градинка до заведението „Глинени гърнета“ гр. Габрово, провел разговор по
телефона със свой приятел и се уговорил с последния да се срещнат в друга
градинка в гр. Габрово. След приключването на разговора свидетелят
направил опит да прибере телефона, но без да забележи устройството
изпаднало от чантата. След това свидетелят се отправил към градинката в
2
парк „Мечето“, намираща се до заведение „Липите“ в гр. Габрово. Малко по-
късно при преминаването на подсъдимия Ю.Ш. и свидетелят А. С. през
градинката до заведение „Глинени гърнета“ в гр. Габрово подсъдимият
забелязал на една от пейките изгубения телефон. Подсъдимият Ш. показал
намерения телефон на св. С. и го взел. Междрувременно при опит да се
свържи по телефона със сина си Г.П. свидетелят Р.П. установил, че телефонът
е изключен. Няколко дни по-късно подсъдимият продал мобилното
устройство на св. Т.Н. за сумата от 20 лева. След месец свидетелят Н. продал
закупения телефон на св. Г.З. срещу сумата от 40 лева. При осъществяване на
трудова дейност по дърводобив св. З. изгубил закупеното мобилно устройство
в с. Муселиново, обл. Плевен.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от
вещото лице Т. К., което не се оспорва от страните, се установява, че общата
стойност на вещта е 69 лева.
Подсъдимият в обясненията си пред РС-Габрово не оспорва факта, че е
намерил мобилния апарат и не го е предал на компетентните органи. Заявява,
че временно е ползвал телефона, след което се е разпоредил с предмета на
престъплението в полза на св. Т.Н..
В събраните гласни доказателства посредством разпита на св. Н., св. З.
и прочетените по реда на чл.281 НПК показания на св. С. с положителност се
установява съпричастността на подсъдимия към извършването на
инкриминираното деяние.
Фактическата обстановка, установена от РС-Габрово, се установява по
безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за
пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от
НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря.
Както и пред първата инстанция, така и пред въззивната представителят
на държавното обвинение оспорва единствено наличието на
законоустановените положителни и отрицателни предпоставки за
приложение на чл. 218б НК, в частност липсата на предходно осъждане на
подсъдимия за друго такова престъпление предвид данните, отразени в
представената справка за съдимост.
В мотивите си РС-Габрово е изложил логични и опиращи се на
материалния закон и установената съдебна практика разсъждения в подкрепа
3
на изводите си, че под използвания в обсъжданата разпоредба израз „друго
такова престъпление“ следва да се разбира престъпление от същия вид, а не
престъпление от същия род /така в Решение №498 от 11.12.2018 по ВНОХД
№1065/2018г. по описа на САС, Решение №799 от 08.07.2015г. по ВНОХД
№2483/2015г. по описа на СГС/. Съгласно чл.9, ал.1 ЗНА разпоредбите на
нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език,
кратко, точно и ясно, като думи или изрази с утвърдено правно значение се
използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага
отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна
разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.
Наказателният кодекс като основен нормативен източник на материални
наказателни норми използва понятия и изрази с утвърдено значение, изведено
в текста на приложимия нормативен акт, правната теория или тълкувателната
практика. Изразът „друго такова престъпление“ се използва при формулиране
на легалната дефиниция на престъпление, извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 28 НК. От тук значението на използваният израз
е разяснен в Постановление №2 от 1970г. на Пленума на ВС, където се
посочва, че повторност е на лице в хипотеза в която деецът извърши еднакви
по вид престъпления, т.е. когато са осъществени един и същ или различни
състави на едно престъпление.
Приложението на чл.218б НК се предпоставя от наличието на
положителни предпоставки – стойност на предмета на престъплението до
размер на две минимални работни заплати, възстановяване или заместване на
предмета на престъпление, както и липсата на отрицателните предпоставки,
предвидени в чл.218б, ал.2 НК. В настоящия случай от представената справка
за съдимост на Ю.Ш. се установява, че подсъдимият е осъждан с Присъда
№498/2014г. по НОХД №415/2014г. по описа на РС-Габрово да извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.3, вр.
чл. 26, ал.1 НК и по силата на Присъда №170/2017г. по НОХД №95/2017г. на
РС Габрово за извършено престъпление по чл.214, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 НК.
Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.218б, ал.2, т.2 НК
води до заключението, че отрицателната предпоставка, а именно извършване
на друго такова престъпление би била на лице в хипотеза в която
подсъдимият е извършил в предходен момент престъпление от същия вид,
характеризиращо се с идентичен видов обект и съставомерни признаци.
Необосновано би било виждането за разширяване на предметния обхват на
тълкуваната разпоредба с включването на посочените в чл.218б, ал.1
престъпни състави доколкото същите имат различен видов обект и
процесуалният закон не предвижда изрично отклонение от утвърденото
значение на използвания израз „друго такова престъпление“ в тази хипотеза.
Изложените аргументи от протестиращата страна, не могат да бъдат
възприети от настоящия съдебен състав. Действително приложимата
4
разпоредба на чл.218б НК предоставя възможност за дейците, извършили
престъпни посегателства срещу собствеността, характеризиращи се с ниска
степен на обществена опасност, след възстановяване на равностойността на
предмета на престъплението да получат по-благоприятен режим на
санкциониране. Предложеното от протестиращата страна разбиране за
обхвата на отрицателната предпоставка би ограничило съществено
приложното поле на разглежданата разпоредба и би довело до пораждане на
несъответствие с предвидената поощрителна цел на законовата норма.
При така изложените правни съображения въззивният съд приема, че
при извършване на преценка дали деецът е осъждан за друго такова
престъпление по смисъла на чл.218б, ал.2, т.2 НК първоинстанционният съд
правилно е отчел липсата на предходни осъждания за един и същи вид
престъпления с вида на инкриминираното по настоящото наказателно
производство по чл. 207, ал. 1 НК без да обсъжда наличните осъждания за
извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 214, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
При наличието на положителен извод за предвидените положителни и
отрицателни предпоставки приложението на чл.218б НК по отношение на
подсъдимия е напълно законоосъобразно и обосновано.
По отношение на наказанието:
Престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК не е тежко по смисъла на НК и
не разкрива висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на
наказанието районният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства
изразеното съжаление, младата възраст и ниската стойност на предмета, а
като отегчаващо – обремененото съдебно минало по подсъдимия,
включително две извършени посегателства срещу собствеността. Съдът
правилно е достигнал до извода за наличие на баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, вследствие на което е наложил на
подсъдимия Юри Шинов административно наказание ГЛОБА в размер на 200
лева.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11 от 26.05.2021г., постановена по
НОХД № 8/2021г. по описа на РС-Габрово.
5
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6