Р
Е Ш Е
Н И Е № 45
гр.Хасково, 16.01.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и шести
септември
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2672 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против С.Д.Г.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2013г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 1684975/13.09.2012г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК *********, била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт”
АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл 99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1684975 от 07.08.2017г. за станалата продажба,
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост. На
13.03.2018г. до длъжника било изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1684975 за извършената цесия чрез куриер. Писмото
отново било върнато в
цялост. Към настоящата искова молба ищецът представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1684975 от 13.03.2018г., което да бъде връчено на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в настоящото производство безспорно се установяло, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът моли съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установяло, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. Посочва се още в исковата молба, че на 13.09.2012г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответника С.Д.Г. /заемател/
бил сключен Договор за паричен заем с №
1684975, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора заемодателят се задължил
да предостави на заемателя парична сума в размер на 1300
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемателят се съгласил да заплати първоначална вноска в
размер на 211.15 лева, която била
удържана от заемната сума. Така общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 2256 лева, която заемателят
се задължил да върне в срок до 11.05.2013г. на 8 равни месечни погасителни
вноски в размер на 282 лева всяка. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждали от Договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал
да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 1167.50 лева. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал,
че заемодателят го е уведомил подробно за
всички клаузи от този договор, съгласявал се с
тях, както и че желаел
договорът да бъде сключен. На
основание сключения Договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е било забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало
да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45 лева. На
основание цитираните по-горе разпоредби, на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лева. На основание Закона
за потребителския кредит на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
14.10.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва бил 1181.09
лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не бил извършил
плащане по дължимия паричен заем към ищеца. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 11.05.2013г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка за ищеца възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил
претенцията за сумите от: главница 1088.50 лева;
договорна лихва 1137.23 лева; лихва за забава в размер на 1181.09 лева и такса разходи в размер на 45 лева, ведно със законната лихва върху главницата, или обща сума в размер на 3451.82 лева и по образуваното Ч. гр. д. № 1114/2018г. по описа на Районен съд-Хасково била издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, което от
своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумите, както следва: 1088.50 лева - главница по договор за
паричен заем; 1137.23 лева - договорна лихва за периода от 13.10.2012г. до
11.05.2013г.; 45 лева -
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 1 181.09 лева - обезщетение за забава за периода от 14.10.2012г., до 04.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В
законоустановения едномесечен срок назначеният особен представител на ответника
подава отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на
предявения иск и моли съда да отхвърли същия. Счита, че договорът за паричен
заем бил с несъразмерност на ОЛП и ГПР /фиксиран годишен процент разходи/ и в
тази връзка прави възражение за неравноправна клауза на договора. Установената
съдебна практика по чл.290 от ГПК приемала, че за неравноправен характер на
клаузите в потребителски договор съдът следи служебно, като следвало да се
прецени дали клаузите са нищожни. Съгласно чл.22 от ЗПК, освен при неспазване
на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил
недействителен и когато не били спазени изискванията и на чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20. В процесния договор ГПР бил в размер на 800.82%. Годишният лихвен процент
бил в размер на 237.62%. Съгласно установената съдебна практика, санкцията при
несъобразяване с чл.26, ал.1 от ЗЗД водела до нищожност на договорите, когато
накърняват добрите нрави. В случая размерът на годишния лихвен процент
надхвърлял значително и прекомерно размера на определения от БНБ основен лихвен
процент, поради което уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна.
Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 800.82%, обосновавали
нищожността и на тази клауза. Посочените клаузи от процесния договор нарушавали
принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Посочените клаузи на процесния договор обуславяли недействителност на целия
договор. Това следвало и от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, който изрично посочвал,
че, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен. Прави се възражение и относно обстоятелството, че в представеното
по делото Приложение към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ вземането на цедента към ответника не било индивидуализирано в размера,
посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба, предмет на настоящото
исково производство. По изложените съображения, моли съда да има предвид, че
ищецът не доказвал възникването и размера на претендираното вземане. Назначеният
особен представител на ответника прави възражение и за изтекла погасителна
давност относно вземането. Заявява още, че договорните документи не били
подписани саморъчно от лицата, каквито били законовите изисквания. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1114/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника С.Д.Г. за сумата 1088.50
лева – главница по Договор за паричен заем № 1684975 от 13.09.2012г.; 1137.23
лева – договорна лихва от 13.10.2012г. до 11.05.2013г.; 45 лева – такса
разходи; 1181.09 лева – лихва за забава от 14.10.2012г. до 04.05.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 04.05.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 69.04 лева – платена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 494/09.05.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На
13.09.2012г. ответникът С.Д.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор
за паричен заем № 1684975. Посоченият договор, както и Предложение за сключване
на договор за паричен заем и Общи условия на договор за паричен заем, са представени по
делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание,
поради което не следва отново същото да се преповтаря.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /тогава „Агенция за
събиране на вземания“ ООД/ свои вземания, описани подробно в Приложение № 1,
сред които и вземането спрямо ответника С.Д.Г.. С Писмо от 01.11.2017г. към
процесния договор „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдило извършената цесия,
съгласно договора.
С Пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД с правото да уведоми от
негово име длъжниците за извършената цесия.
Било
са изпратени Уведомително писмо, изх. № УПЦ-С-ИАМ/1684975 от 07.08.2017г. от
ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за
извършената цесия, като е направено отбелязване в Известието за доставяне от
дата 04.09.2017г. – „Непотърсена“. Било е изпратено и второ Уведомително писмо,
изх. № УПЦ-С-ИАМ/1684975 от 13.03.2018г. от ищеца в качеството на пълномощник
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за извършената цесия, като в Обратната
разписка към товарителница № 67715548 от 14.03.2018г. е отбелязано: „Няма такъв човек на този адрес“.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се
установи наличието на
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а
именно фактът, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника С.Д.Г., като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 1684975 на 13.09.2012г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 1 300 лева за срок до 11.05.2013г., при съответно уговорени между страните
конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на месечната погасителна вноска, начален падеж,
лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Вземането по този договор е било валидно цедирано от
заемодателя на дружеството ищец по силата
на Приложение № 1/01.04.2013г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С Пълномощно цедентът „Изи Асет Мениджмънт“
АД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от
ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие
спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му.
Както се посочи, в
случая такова
обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете писма са върнати като
непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил
препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено
надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в
хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В
тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му
за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този
смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се
явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение №
475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. №
763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение №
35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г. и много други.
Съдът,
като прие горната фактическа обстановка и възоснова на същата направи своя
извод за неоснователност на предявения иск, счита, че не следва да излага
мотиви относно направените от назначения особен представител на ответника
възражения за нищожност на договорни клаузи, неравноправност на такива клаузи,
както и за изтекла погасителна давност на вземането.
Ето защо, съдът следва
да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със
Заповед № 494/09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.д. № 1114/2018г. по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват
разноски, предвид изхода на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, против С.Д.Г., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумите:
1088.50 лева – главница по Договор за паричен заем
№ 1684975 от 13.09.2012г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.Д.Г.;; 1137.23 лева – договорна лихва от 13.10.2012г. до 11.05.2013г.; 45
лева – такса разходи; 1181.09 лева – лихва за забава от 14.10.2012г. до
04.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.05.2018г. до
изплащане на вземането, прехвърлени с Приложение №1/01.04.2013г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 494/09.05.2018г.,
издадена по Ч.гр.д. № 1114/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.