МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа
на тъжба, подадена от И.Н.Г. *** против М.В.П. ***.В същата тъжителката развива
оплаквания за извършени спрямо нея престъпления, преследвани по частен път –
причинена лека телесна повреда и нанесена обида.В тъжбата е формулирано искане
подсъдимата П. да бъде призната за виновна в това, че на 23.03.2019 г., в
гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари и използване на физическа сила причинила на
Г. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
както и за това, че по същото време и на същото място, публично, в присъствието
на други лица, отправила унизителни за честта и достойнството й думи към нея
като я нарекла „***, ***, ***” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от
тъжителката И.Н.Г. - конституирана в процеса като граждански ищец - против
подсъдимата М.В.П., с който се претендира присъждане на обезщетение за
причинени от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер
на сумата от 2000.00лв. и обезщетение за причинени от престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във вр с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от
1000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от
повереника на тъжителката, който настоява подсъдимата да бъде призната за
виновна и осъдена за престъпления по чл.130, ал.1 и чл.148, ал.1, т.1 във вр.
чл.146, ал.1 от НК, като й се наложи подходящо наказание, предвидено в закона,
а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимата М.В.П.
заявява, че е получила препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира
обвинението, което й е повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото й обвинение,
като не се признава за виновна и твърди, че не е нанасяла удари на тъжителката
и не е отправяла обидни думи към нея.В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимата пледира за постановяване на присъда, с която подзащитната му да
бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатите й обвинения, тъй като
същите не били доказани по безспорен и несъмнен начин, а гражданският иск да
бъде отхвърлен изцяло.
От обясненията на подсъдимата М.В.П., показанията
на свидетелите Ц.И.П., Р.Ц.И., Н.Г.Г., Д.Ц.Ц., С.Д.С.и Д.Х.Г. и от останалите
доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.В.П. и свид.Ц.И.П. живели на
съпружески начала, от което съвместно съжителство им се родили две деца.В
последствие двамата се разделили, като упражняването на родителските права
върху децата било предоставено на подс.П..След раздялата им свид.П. заживял с
тъжителката И.Н.Г., а подс.П. със свид.Д.Ц.Ц..На 23.03.2019 г. децата на подс.П.
и свид.П. били в дома на последният в гр.Севлиево, ул.“***“ № 9.В късният след
обяд свид.П. и тъжителката Г. излязли от жилището, а при децата останала
майката на първият – свид.Р.Ц.И..Двамата се придвижвали из града с лек
автомобил и били забелязани от подс.П..Последната се ядосала, че свид.П. не е в
дома си при децата, които пък често боледували, поради което звъннала по телефона
на по-голямото дете.Попитала го как са и то споделило, че кашля.Подс.П. му
съобщила, че отива да ги вземе от дома на баща им.Детето се разстроило и
започнало да плаче, като споделило със своята баба – свид.Р.И., че майка им ще
дойде да ги вземе.От своя страна свид.Р.И. се свързала по телефона с подс.П.,
обяснила й, че детето е разстроено и, че не иска да си тръгва от дома на своя
баща.Подс.П. обаче й наредила незабавно да събира багажа на децата и заедно с
тях да чака на пътя, защото идвала да ги прибере.Свид.И. започнала да събира
багажа на децата, като междувременно се обадила по телефона на сина си – свид.П.
и му съобщила за случилото се.Свид.П. и тъжителката Г. се отправили с
автомобила към дома на първият.Когато пристигнали пред жилището, там вече бил
спрял автомобил, в който се намирали подс.П. и свид.Д.Ц.Ц..Свид.П. слязъл от
автомобила си и отишъл до другия, като през прозореца се опитал да разговаря с
подс.П., попитал я какъв е проблема и защо иска да вземе децата.Подс.П. обаче
се ядосала, отвърнала му, че няма да му дава никакви обяснения и, че иска след
две минути децата да са долу с багажа, след което станала агресивна, слязла от
автомобила и се насочила към двора на къщата, в която живеел свид.П..Между
двамата възникнали пререкания, като междувременно свид.И. вече извеждала двете
деца навън.Последните се разплакали, при което се намесила тъжителката Г., като
помолила подс.П. и свид.П. да спрат да се карат, тъй като децата им се
разстройват още повече.В този момент подс.П. се насочила към тъжителката Г. и
започнала да я обижда, наричайки я „***, ***, ***, мърша, ти ми развали
семейството“.Тъжителката й отговорила „Аз нищо на теб не съм ти направила,
децата гледам и се старая колкото мога“.Подс.П. обаче достигнала до нея, след
което ударила с ръка тъжителката Г. по главата.Същевременно свид.П. казал на
майка си – свид.И. да прибира децата, за да не стават свидетели на случващото
се, след което застанал между подс.П. и тъжителката Г., за да предпази
последната от нанасянето на нови удари.Тъжителката от своя страна успяла да се
обади на телефон 112, където подала сигнал за случващото се, а от уплаха и
притеснение се напикала.Подс.П. се опитала да й нанесе още удари, но тъй като
свид.П. бил застанал между тях ударите попаднали в него.Тъжителката Г. се
обадила и на своя син – свид.Н.Г.Г., който отишъл на мястото на случващото се,
а малко след това там пристигнали и служители на РУ на МВР Севлиево.От страна
на същите било взето отношение, като били издадени полицейски разпореждания, с
което случаят приключил.След това свид.П. откарал тъжителката в ЦСМП филиал
Севлиево, където й била оказана първа медицинска помощ и била насочена да
потърси съдебен лекар.Тъй като такъв в гр.Севлиево нямало, а в гр.Габрово
същият не бил на работа, на 25.03.2019 г. тъжителката посетила свид.Г. –
съдебен лекар, който й извършил преглед и й било издадено Съдебно-медицинско
удостоверение.
По делото бяха разпитани няколко
свидетели.От страна на подсъдимата съдът допусна и разпита в качеството на
свидетел Д.Ц.Ц.и С.Д.С..По искане на тъжителката съдът допусна и разпита в
качеството им на свидетели лицата Ц.И.П., Р.Ц.И., Н.Г.Г. и Д.Х.Г..
По
отношение на случилото се, в показанията на разпитаните свидетели няма съществени
противоречия и безспорно се установява, че на въпросната дата между
подсъдимата, свид.Ц.П. и тъжителката Г. е възникнал конфликт на улицата, пред
домът на свид.Ц.П., в който живеела и неговата майка.Безспорно е също така, че
след раздялата им, отношенията между подсъдимата и свид.Ц.П. били влошени.По
безспорен начин се установява, че при възникване на конфликта, двете им общи
деца, са се намирали в дома на свид.Ц.П., където живее и майка му – свид.Р.И..Спори
се между страните дали по време на конфликта подсъдимата е казала думи,
унизителни за честта и достойнството на тъжителката, както и дали й е нанесла
удари, в следствие, на което да й е причинила телесни увреждания.В обясненията
си пред съда подсъдимата отрича да е употребявала обидни думи по адрес на
тъжителката, както и да й е нанасяла удари, като заявява, че след пристигането
си свид.Ц.П. започнал да я обижда, ударил я и й скъсал якето.Намесил се свид.Д.Ц.,
на когото също били нанесени удари от страна на свид.П., а от своя страна
тъжителката започнала да я обижда.Обясненията й, в тази им част, се подкрепят
от свидетелските показания на свидетелите Д.Ц.Ц.и С.Д.С..Последните заявяват,
че по време на пререканието между двете страни подсъдимата не е нанасяла удари
на тъжителката, а свид.Ц., че не е я е чул да отправя и обидни думи към нея.Същевременно
свидетелите Ц.И.П., Р.Ц.И. и Н.Г.Г. твърдят, че по време на конфликта подсъдимата
започнала да обижда тъжителката Г., като част от думите, които употребила към
нея били „***“, „***“ и „***”.Освен това свид.Ц.П. и свид.Р.И. заявяват
категорично пред съда, че подсъдимата е нанесла един удар с лявата си ръка по
главата на тъжителката.Съдът не кредитира с доверието си обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетелите Д.Ц.Ц.и С.Д.С.в тази им част, тъй като
те се опровергават от установената по делото фактическа обстановка, но най-вече
от показанията на свидетелите Ц.И.П., Р.Ц.И. и Н.Г.Г..Свид.Д.Ц.Ц.живее на
съпружески начала с подс.П., а същевременно е и пряк участник в конфликта,
поради което е заинтересован от изхода на делото.Свид.С.пък се е намирал на
място, откъдето е имал възможност да чува случващото се, да вижда част от него,
но не и целият конфликт.В показанията си същият заявява, че чувал обидни думи,
които били изричани, но не можел да определи от кого и по чий адрес са били
употребени.Заявява, че имало конфликт между мъжете, участвали в него, но
заявява, че такъв имало и между двете жени.Същевременно свид.Р.И. и свид.Н.Г.,
първата макар и да е майка на съжителят на тъжителката, а вторият син на
последната са преки очевидци, имали са възможност да наблюдават отстрани
случилото се и не са имали участие в конфликта.Посочените свидетели са имали
възможност като странични наблюдатели да възприемат правилно всичко, което се е
случило.Техните показания се подкрепят от тези на свид.Ц.И.П., и макар и
частично от показанията на свид.С.С., който заявява, че е чул да се отправят обидни
думи, както и, че видял конфликт и между двете жени.Ето защо съдът изцяло
кредитира с доверието си техните показания.Те са ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
В съдебните прения защитникът на
подсъдимата излага доводи, че обвиненията, повдигнати с тъжбата не са доказани
по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да я признае
за невинна и оправдае по тези обвинения, като същевременно отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен и недоказан.Съдът не споделя тези доводи.Както
вече бе отбелязано по-горе по делото по безспорен и несъмнен начин бе
установено, че на посочената в тъжбата дата подс.П. нанесла на тъжителката удар
с ръка в главата, в следствие на което й причинила телесни увреждания,
характера на които съдът ще обсъди по-надолу в мотивите си.По безспорен и
несъмнен начин се установява също така, че подс.П. в присъствието на тъжителката казала
думи, унизителни за честта и достойнството й – „***“, „***“ и „***”.Това се
установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Ц.И.П.,
Р.Ц.И. и Н.Г.Г., а частично и от тези на С.Д.С..Не може да бъде споделено и
становището на защитника на подсъдимата, че в случая следва да намери
приложения така наречената риторсия.По делото по никакъв начин - нито от
писмените, нито от гласните доказателства, се установява тъжителката да е
отвърнала на нанесения й от подсъдимата удар, както и на отправените към нея
обидни думи.
По делото бе безспорно установено, че в следствие
на нанесения й от подсъдимата удар по главата тъжителката И.Н.Г. е получила
увреждания, изразяващи се охлузна рана в средната трета на дясната буза с оток
на меките тъкани, както и разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на горната
устна на устата с оток на меките тъкани.Безспорно тези увреждания са довели до
болка и страдание.По делото не се събраха доказателства, а от страна на
тъжителката не бе и поискано допускането на съдебно-медицинска експертиза, от
които, по предвидения процесуален ред, да се установява, че така получените от тъжителката
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
129 от НК – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Представеното и прието от съда Съдебно-медицинско
удостоверение само по себе си не може да обоснове извода за причинени телесни
увреждания по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.За установяването на вида и
характера на уврежданията, обуславящи и съответната правна квалификация на
деянието са необходими специални познания, каквито съдът не притежава, поради
което законът е предвидил, че в такива случаи се назначава експертиза.Не
случайно, разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2 разпорежда, че експертизата е
задължителна, когато съществуват съмнения относно характера на телесната
повреда.По делата за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия,
в тежест на частният тъжител е да докаже обвинението, както и правната
квалификация на деянието.Поради което съдът счете, че причинената на
тъжителката лека телесна повреда се изразява в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето и, че подсъдимата П. не е осъществила състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, каквото обвинение й е повдигнато с
тъжбата.
При
преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.М.В.П., след като на 23.03.2019 г., в гр.Севлиево,
нанесла на И.Н.Г. *** удар с ръка по главата и с това си деяние й причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което бе
призната за ВИНОВНА.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк
умисъл.
По
изложените по-горе съображения и във връзка с преквалификацията на деянието
съдът призна подсъдимата М.В.П. за НЕВИННА и я ОПРАВДА по първоначално
предявеното й по-тежко обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът
намира за установено по несъмнен начин, че по същото време и на същото място, в
нейно присъствие, публично, казала думи, унизителни за честта и достойнството
на И.Н.Г. *** – „***“, „***“, „***”, с което, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1
във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което бе призната за ВИНОВНА.Непосредствен
обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на личното чувство за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личност и обществена ценност.Употребените от
подсъдимата изрази по отношение на тъжителката, изречени в присъствието на
пострадалата, съжителят й, неговата майка и деца, обективно погледнато са с
подчертано негативно и вулгарно съдържание.Същите са от естество да засегнат
честта и достойнството на тъжителката Г..Пострадалата е възприела обидните изрази.Изречените
от подсъдимата обидни думи са били чути и от свидетелите Ц.И.П., Р.Ц.И., Н.Г.Г.,
С.Д.С., както и от децата на първият от тях.Свид.П. и И. освен това са наблюдавали
поведението на подсъдимата и как тя е нанесла удар с ръка на пострадалата.От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и е предвиждала последиците му, напълно
е съзнавала характера на употребените в присъствието на пострадалата и на други
хора думи, както и, че същите са унизителни за честта и достойнството на
тъжителката и въпреки това ги е отправила, като по този начин е искала да я
унижи.Съдът счита също така, че унизителните за честта и достойнството думи по
отношение на тъжителката са изречени публично по следните съображения.За да е
налице квалифициращият признак "публично", следва изпълнителното
деяние да се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред
повече хора или на място и със средства, които позволяват тези обстоятелства да
се възприемат от повече хора.В случая думите са били изречени на обществено
място – на улицата пред дома на свид.П. и то по време, когато се предполага, че
повечето хора са или в домовете си или навън, а не на работа или с други думи
на място, което позволява тези обстоятелства да се възприемат от повече хора.Както
вече бе отбелязано по-горе, те са били изречени не само в присъствието на
тъжителката, а в присъствието на свидетелите Ц.И.П., Р.Ц.И., Н.Г.Г., С.Д.С.,
както и от децата на първият от тях.Същевременно по делото се съдържат данни, че
са станали достояние на съседи на свид.П. и свид.И..
За вида и размера на наказанията
Разгледани поотделно, за всяко едно от двете престъпления,
за които подсъдимата П. е призната за виновна, са налице условията за
приложение на чл.78а от НК.В случая обаче има идеална съвкупност от
престъпления, а съгласно чл.78а, ал.7 от НК правилата на алинеи 1-5 на чл.78а
от НК не се прилагат при множество престъпления.Следователно не са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При определяне на наказанията, съдът съобрази
обществената опасност на деянията и подсъдимата, подбудите за извършване на
престъпленията, като и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За
престъплението по чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, а за
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 наказание глоба от
три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК
Извършеното от подс.П. престъпление не е тежко по смисъла
на чл.93, т.7 от НК и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е
завишена обществената опасност и на подсъдимата, което следва от чистото й
съдебно минало и младата й възраст.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриването на
обективната истина, възрастта, мотивите и подбудите.Не са налице отегчаващи
вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
при което така предвидените наказания лишаване от свобода до шест месеца или
пробация са несъразмерно тежки.Налице са предпоставките за приложение на чл.55,
ал.1, т.2, б.”в” от НК.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта
на престъплението, характера и вида на причинените телесни увреждания,
възрастта, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът
определи на подс.М.В.П. наказание глоба в полза на държавата в размер на 200.00
/ двеста / лева.
За престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК
Извършеното от подс.П. престъпление не е тежко по смисъла
на чл.93, т.7 от НК и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е
завишена обществената опасност и на подсъдимата, което следва от чистото й
съдебно минало, възрастта й и добрите характеристични данни.Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриването на обективната истина, добрите характеристични данни, възрастта,
мотивите и подбудите.Не са налице отегчаващи вината обстоятелства.При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание е
несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.2 във
вр. с ал.1, т.1 и ал.3 от НК.При съвкупната преценка на тези обстоятелства,
тежестта на престъплението, възрастта, материалното и имотно състояние,
мотивите и подбудите, съдът определи на подс.М.В.П. наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1600.00 / Хиляда и шестстотин / лева.
За определеното общо наказание
На основание чл.23, ал.1 от НК, по правилата на
съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛИ на подсъдимата М.В.П. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер
на най-тежкото, а именно ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1600.00 /
Хиляда и шестстотин / лева.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция, упоменати в чл.36 НК.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение
за причинени от престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на
сумата от 2000.00лв. и обезщетение за причинени от престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от
1000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката
е претърпяла неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо нея престъпления.В
резултат на нанесеният удар с ръка по главата на тъжителката И.Н.Г. било
причинено телесно увреждане, изразяващо се в причиняване на болка и страдание.Чрез
нанасянето на обида от страна на подсъдимата е накърнена неприкосновеността на
личното чувство за достойнство на пострадалата, положителната самооценка, която
същата има за собствената си личност и което е градила през годините.Търпените
вреди и от двете престъпления са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на подсъдимата.Поради това гражданският иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за
вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК съдът съобрази характера и вида
на причинените телесни увреждания и причинените болка и страдание, времето за
възстановяване на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на
съда, прецени, че в тази част искът следва да се уважи в размер на сумата от 1000.00лева.При
преценка на размера на обезщетението за вреди от престъплението обида, съдът
съобрази характера на обидните думи, мястото, където са били изречени и
степента, в която чрез тях са засегнати интересите на пострадалата, и по
справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че в тази част искът
следва да се уважи в размер на сумата от 800.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди
подсъдимата М.В.П. да заплати на тъжителката И.Н.Г. обезщетение за причинени от
деянията неимуществени вреди в размер на сумата от 1 800.00 / Хиляда и осемстотин
/ лева, от които 1000.00лева за вреди, произтичащи от престъплението по чл.130,
ал.2 от НК и 800.00лева за вреди, произтичащи от престъплението обида, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите –
23.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката
направените от нея разноски по делото в размер на 618.00 /Шестстотин и
осемнадесет/ лева.
Съдът отхвърли предявения от И.Н.Г. против М.В.П.
граждански иск, с който се претендират обезщетения за причинени неимуществени
вреди, произтичащи от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1000.00лева
до пълния размер от 2000.00лева и произтичащи от престъплението обида над
размера от 800.00лева до пълния размер от 1000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така претендираните суми са прекомерни предвид
характера и вида на причинените телесни увреждания и неблагоприятни последици
за пострадалата.
Подс.П. следва да заплати по сметка на Районен съд
гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
72.00 / Седемдесет и два / лева, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: