№ 761
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Б. П., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление без номер и дата, издадено от Д.П.Б. – зам. кмет
на Столична община /СО/, с което на основание чл. 178д от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се оспорва фактът на вмененото
административно нарушение. Релевирани са и доводи за маловажност на
процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява
се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
1
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
141012/17.10.2019 г., съставен от К. Р. М. – старши полицай в сектор
„Общинска полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ – СДВР /сектор ОП
при СДВР/ и в присъствието на В.В.Н. – свидетел при установяване на
нарушението и К.Ц.Я. – свидетел при съставянето на акта, въз основа на
докладна записка от 17.10.2019 г., съставена от Р.А. – полицай в сектор ОП
при СДВР, е констатирано, че на 17.10.2019 г. около 10:57 часа в гр. София,
пл. „Княз Александър Батенберг“ срещу Национална художествена галерия
към ул. „Московска“, жалбоподателят П. е паркирал лек автомобил марка
„Тойота“ с рег. № №№№№, собственост на Б.С., на място, предназначено за
паркиране на хора с трайни увреждания, което е обозначено с пътни знаци Д
21, В 28 и табела Т 17.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
П..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление без номер и дата от Д.П.Б. – зам. кмет на СО, с
което на основание чл. 178д ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
По делото липсват доказателства за датата и начина на връчване на
2
оспореното НП на въззивника, поради което съдът намира, че жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е постъпила
в законоустановения срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай оспореното НП е съставено при наличието на
допуснато неотстранимо в съдебната фаза съществено процесуално
нарушение, от категорията на абсолютните, довело закономерно до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя П., което предпоставя
цялостната му отмяна на формално основание.
От прочита на атакувания санкционен акт е видно, че същият не
съдържа данни за номера и датата на неговото издаване, в разрез с
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Осъденият реквизит е задължителен,
за да може съдът да извърши преценка не само за времевата компетентност на
наказващия орган, но и с оглед спазването на разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН, предвиждаща прекратяване на административнонаказателното
производство, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на
АУАН, за изтичането на който давностен срок решаващият орган в съдебната
фаза следи служебно.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление, а това обстоятелство поначало обезпредметява обсъждането
3
на въпроса за неговата правилност. В тази връзка следва да се отбележи, че
върху приложения по делото екземпляр на НП е поставен стикер с отбелязан
„изх. № СОА19-РД11-4002“ и текст „регистриран на 18.12.2019 г.“, като дори
условно да се предположи, че тази информация касае процесния санкционен
акт, то демонстрираният незаконосъобразен подход от органите на
изпълнителната власт не удовлетворява изискванията номерът и датата да
бъдат инкорпорирания в самия документ. Нещо повече – в случая не става
ясно кое лице е поставило въпросния стикер, както и дали това не е било
сторено след подписване на НП от неговия издател, в който случай
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано
постфактум.
Независимо от изложеното, ако обсъденият недостатък условно бъде
игнориран, по делото не е спорно, че на 17.10.2019 г. около 10:57 часа в гр.
София, пл. „Княз Александър Батенберг“ срещу Национална художествена
галерия към ул. „Московска“, жалбоподателят П. е паркирал лек автомобил
марка „Тойота“ с рег. № №№№№, собственост на Б.С., на място,
предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания, което е обозначено
с пътни знаци Д 21, В 28 и табела Т 17, с което е осъществен съставът на чл.
98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Това нарушение е доказателствено обезпечено в пълна
степен, имайки предвид инкорпорираните по делото релевантни източници на
информация, в т.ч. снимков материал, но въпреки това отговорността на
въззивника е ангажирана неправилно, тъй като очертаната деятелност
разкрива признаците на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
съответното нарушение е намерило проявление в обективната действителност
– време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка следва да се отчете
младата възраст на дееца, неговата трудова ангажираност в сфера на
4
музикалното изкуство и образованието, както и обстоятелство, че към датата
на деянието на жалбоподателя П. не са налагани административни наказания
за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане от
момента на придобиване на правоспособност за управление на МПС, а това
закономерно го характеризира като изключително дисциплиниран водач на
фона на трайно занижената транспортна безопасност в страната. Не бива да се
пренебрегва и фактът, че в случая се касае за формално нарушение, от което
не са настъпили вредни последици. На следващо място – на етапа на
съдебните прения П. признава своята вина и изразява искрено съжаление за
постъпката си. Всички тези обстоятелства мотивират несъмнен извод, че
процесният случай е маловажен, тъй като не се отличава с типичната за
нарушенията на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП обществена опасност и че
наказващият орган е допуснал порок при формиране на вътрешното си
убеждение по правото като имплицитно е отказал да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Фактът на образуваното административнонаказателно
производство е напълно достатъчен да дисциплинира привлеченото към
отговорност лице и да съдейства за формиране в съзнанието му на
своеобразен контрамотив за въздържане от извършването на други
правонарушения. Проявената от съда снизходителност не следва да се
третира като незаслужена от нарушителя бонификация, доколкото е
предпоставена от позитивните характеристики на цялостния му личностен
профил и отсъствието на подчертана склонност към девиантно поведение, в
разрез с установения в страната правов ред.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални
нарушения от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото
на защита на въззивника, като отделно от това е налице и некоректно
приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
5
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.
63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление без номер и дата ,
издадено от Д.П.Б. – зам. кмет на Столична община /СО/, с което на
основание чл. 178д от Закона за движение по пътищата ЗДвП, обн. в ДВ бр.
20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя Г.Б. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6