О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2312 08.12.2022 година гр. Бургас
Административен съд - гр. Бургас XXV-ти състав,
на девети декември, две хиляди двадесет и
втора година.
като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,
административно дело № 1877 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 135, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Л.А.М., роден на *** г. в гр. Хама, гражданин на Република Сирия, чрез
адвокат Б., против заповед № УРИ 4069 ПАМ-437/17.10.2022 г. на началника на
Гранично полицейско управление - Малко Търново, с която на основание чл.41, т.
1, и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена ПАМ – връщане на
чужденец до Република Сирия.
Жалбата е
депозирана пред ненадлежен съд, тъй като са нарушени нормите, регламентиращи
подсъдността на образуваното дело.
Съгласно чл.
133, ал. 1, изр. 2 от АПК, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес
или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град
София.
В случая, след
извършена от съда служебна справка в Национална база данни „Население“ се
установи, че жалбоподателя не фигурира в нея.
В разпоредбата
на чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е предвидено, че
адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес
в регистъра на населението. От друга страна, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗГР, в
регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците,
които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в
Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или
на които е предоставено убежище в Република България. Анализът на цитираните
норми обосновава извод, че за да бъдат адресно регистрирани на територията на
страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл.
1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище
от президента на Република България. Съгласно
трайната съдебна практика на ВАС, не може да се приравни на постоянен адрес на
чужденеца, адресът на СДВНЧ в гр.
Любимец, на който е принудително настанен.( виж определение № 11797 от
18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2021 г., определение № 7637 от 22.05.2019 г. по адм. д. №
4880/2019 г. на ВАС; определение № 8652 от 10.06.2019 г. по адм. д. №
6211/2019 г. на ВАС)
В случая не се
установява жалбоподателя да е адресно регистриран на територията на Република
България, тоест няма постоянен и настоящ адрес
в страната, поради което съгласно разпоредбата на чл.133, ал. 1, изр. 2 АПК местно компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – град
София.
С оглед на
изложеното производството пред Административен съд гр. Бургас следва да бъде
прекратено, а жалбата да се изпрати по подсъдност на Административен съд - град
София.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV
състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 1877/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ИЗПРАЩА
делото
по подсъдност на Административен съд – София-град.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: