№ 56
гр. Карнобат, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100714 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, чрез пълномощник
адвокатско дружество „Бандрамалиев и С.а“ чрез представляващия адвокат И. С. И. против
И. С. А. с ЕГН ********** и адрес в ***, чрез назначения особен процесуален представител
адв. М. С., БАК с адрес на кантората в гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 47а, с която се
претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на
ищеца следните суми по Договор за банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка №411/0007/45248992 от 02.02.2017 г.:
1. 600 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2. 84, 72 лв. неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит;
3. 205, 35 лв. дължими лихви за забава от 04.04.2019 г. до 25.08.2020 г.;
Претендират се и разноски за държавна такса в размер на 175 лв. в настоящото
производство, както и разноски по чгд №661/2020 г. на КРС в размер на 60 лв. адвокатско
възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
С исковата молба ищецът е претендирал и 72, 00 лв. разходи за уведомяване, като искът
в тази му част е оттеглен в ОСЗ от 21.02.2023 г., а производството прекратено с протоколно
определение от същата дата.
Твърди се в исковата молба, че между „Уникредит Булбанк" АД и И. С. А. като
кредитополучател бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 411/0007/45248992 от 02.02.2017г., по
силата на който Банката е предоставила на ответника банков потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 600,00 лева, за текущи
разходи, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за
кредит срокове, с първоначално определен краен срок за погасяване на кредита съгласно
1
чл.7 - 02.02.2018 г., който впоследствие е продължен при условията и на основание чл.12.1
от договора за кредит до 02.02.2019 г., след която дата кредитът се считал за изцяло
изискуем, поради настъпване на крайния срок за погасяване на задължението. До тази дата
кредитополучателят С. не платил на ищеца дължимите суми съгласно договора за кредит,
поради което вземането на Банката за претендираните с настоящата искова молба суми е
станало изцяло изискуемо. Твърди се още, че банката изпратила покана до А., с която го
уведомявала, че е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, поради което последният
бил поканен доброволно да погаси задълженията си. Поканата била връчена на
кредитополучателя на 10.02.2020 г. на осн.чл.46, ал.2 от ГПК - чрез баща му С. И., като
ответникът не се възползвал от възможността доброволно да погаси задълженията си към
банката. Поради това на 26.08.2020г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд – Карнобат, вследствие на което били издадени Заповед №381 от 03.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен
лист №11 от 03.09.2020г., с които съдът осъдил ответника да заплати на ищеца сумите,
така, както се претендират и в исковото производство. Към настоящия момент погасяване на
задължението по договора за кредит не било осъществено.
Ответникът И. С. А. чрез назначения му особен представител депозира в срок отговор
на исковата молба. Заявява в отговора на исковата молба, че искът е допустим и
основателен, поради което извършва признание на претенцията и моли да не се назначава
исканата СИЕ, за да не се обременява ответникът с допълнителни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
РС-Карнобат е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на
вземания по договор за кредитна карта, за които е издадена заповед за изпълнение.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 661/2020 г., в рамките на
което с разпореждане от №1326 от 03.09.2020 г. по повод заявление на ищеца по чл. 417 от
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 600 лв.
главница, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 84, 72 лв. неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж от 03.10.2018 г.;
205, 35 лв. дължима санкционна лихва от 04.04.2019 г. до 25.08.2020 г.; 72, 00 лв. разходи за
уведомяване, както и за разноски в размер на 60 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв.
държавна такса. Издадена е заповед №381 от 03.09.2020 г., както и ИЛ №11 от същата дата,
по който е образувано изп. дело№398 от 2020 г. при ЧСИ Илко Бакалов в гр. Бургас, в
рамките на което е издадена Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника при
усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 10.11.2020 г. В законния
двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ, като
съдът с определение №452 от 28.07.2022 г., получено на 02.08.2022 г., е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от
ГПК е спрял производството по събиране на вземането по изп. дело№452 от 2020 г. Пред
КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни
на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя
допустимостта на настоящото производство.
По делото е представен Договор за банков потребителски кредит на ФЛ, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №411/0007/45248992 от 02.02.2017 г., сключен между
„Уникредит Булбанк“ АД и И. С. А. (л. 7-13 вкл.), носещ неоспорените подписи на страните.
По силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел
задължение да предостави на потребителя кредитен лимит в размер на сумата от 600 лв. по
2
разплащателна сметка №BG04UNCR70001522686598, който се усвоява чрез овърдрафт.
Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции по разплащателната му сметка. Уговорен е начален срок
на усвояване в т. 6.1. – 02.02.2017 г. и краен срок за възстановяване на кредита, а именно – т.
6.2., т. 7 – 02.02.2018 г., с възможност за автоматичното му удължаване при условията на т.
12.1. Върху усвоената сума се начислявала месечна лихва съгласно определения месечен
лихвен процент. Съгл. т. 4 от договора годишният лихвен процент през срока му на действие
е в размер на 15, 05%. Видно от т. 5.1 е установен годишен процент на разходите, съгл.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за
овърдрафт. Посочено е в т. 5.2, че таксите за обслужване на разплащателната сметка се
определят въз основа Тарифа за ФЛ на банката, според вида на ползваните услуги, за които
се начисляват. В т. 11.2 е установено, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя
ежемесечно на дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като
усвоена част от разрешения кредитен лимит и ако кредитния лимит е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и той се олихвява с лихвата по т.
5.4. и е незабавно изискуем, като съгл. 11.3 същото важи и за неиздължаване от страна на
кредитополучателя на главница (изискуем разрешен или неразрешен овърдрафт).
По делото не са представени като доказателство Общите условия на банката.
Представена е и приета и покана за доброволно изпълнение (л. 17), с която банката е
поканила длъжника доброволно да заплати дължимите суми в 14 дневен срок от
получаването й, след безрезултатното изтичане на който е съобщила, че ще прибегне до
принудително изпълнение. Поканата е придружена и от обратна разписка (л. 16), съдържаща
описание на поканата и подпис, на лице, представило се за баща на длъжника,
удостоверяващ получаването й на 10.02.2020 г.
Прието като доказателство е и извлечението от счетоводните книги, което съдържа
подробно описание на банковите операции – л. 14-15.
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е
сключен договор за кредит-овърдрафт, който се усвоява отпуснатия по описаната
разплащателна сметка в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален,
двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения,
чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да
намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
В случая от представените в производството по делото доказателства (извлечение от
счетоводните книги по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ) се установява, че към 03.02.2019 г. цялата
главница по договора за овърдрафт е била изискуема, че към 03.10.2018 г. банката е отнесла
на осн. т. 11.2 от договора 84, 72 лв. за неразрешен овърдрафт.
Няма данни за обявена предсрочна изискуемост на кредита, следователно следва да се
приеме, че договорът е действал до 02.02.2019 г., когато е бил прекратен с изтичане на
крайния му срок. След тази дата банката е начислила лихва за забава. Към 04.04.2019 г.
банката е предвидила в счетоводството си, че започва да начислява лихва до 25.08.2020 г.,
3
съответно наличност по разплащателната сметка не е поддържана, поради което на
07.02.2020 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника С., получена
от неговия баща на 10.02.2020 г. По претендираната лихва от 04.04.2019 г. г. до 25.08.2020 г.
от счетоводния документ, представен от банката (л. 15) се установява, че последната
представлява лихва за просрочена главница в размер от 120, 14 лв., неустойка за просрочена
главница в размер от 74, 67 лв. и неустойка за просрочена редовна лихва в размер от 10, 54
лв.
В настоящото исково производство е не се спори по правнорелевантният факт, че
ищецът е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне (отпускане) на
ответника на кредит овърдрафт при кредитен лимит от 600 лв., поради което е възникнало
насрещното правно задължение кредитополучателя да върне на кредитната институция
усвоения кредит от уговорения кредитен лимит, поради което в полза на кредитора ищец е
възникнало вземане за непогасената главница в размер на 600 лв.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал., т. 1 –
10 и т. 20 ЗПК, тъй като съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП и ГПР, фиксиран от и в рамките на ГЛП, информация
относно размера на вноските, както и информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка за
извършените и предстоящите плащания, като е уредена и възможността за упражняване на
отказ от договора.
Безспорно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага императивното изискване
ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния случай обаче, доколкото за целия срок на договора е договорен
фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С
договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да се
съдържа и методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11,
ал. 1, т. 9а/.
Предвид спецификата на договора за кредит овърдрафт, за него не се изготвя и
погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде
усвоявана и съответно ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. и датата, на която
ще се бъдат теглени сумите, както и датата на погасяване.
Следователно, процесният договор е действителен по аргумент на противното
основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Следователно и предвид настъпилата изискуемост на задълженията по договора за
кредит и с обявяването на длъжника, че последният към 20.01.2020 г. дължи сумите в
претендирания размер, в полза на ищеца е възникнало претендираното субективно
материално право за връщане на заемната сума по договора за кредит, както и
произтичащите от забавата за връщането й вземания за мораторна лихва и неразрешен
овърдрафт/ надхвърлен лимит.
В производството по делото не са изложени твърдения за осъществено от страна на
ответника – длъжник заплащане на задължението по процесния договор, нито са
представени доказателства, съотв. направени доказателствени искания за установяване на
това обстоятелство. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК следва да бъдат уважен изцяло.
4
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 175
лв. за държавна такса и 300 лв. депозит за особен представител, така и тези в заповедното
производство по ч. гр. д. № 661/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 85 лв.
(25 лв. държавна такса и 60 лв. адв. възнаграждение).
Така мотивиран, Районен съд Карнобат
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че И. С. А. с ЕГН ********** и адрес в
***, чрез назначения особен процесуален представител адв. М. С., БАК дължи на
„УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“
№ 7, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********
следните суми: 600 лв. (шестстотин лева) главница, ведно със законната лихва от
27.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 84, 72 лв. (осемдесет и четири
лева и седемдесет и две ст.) неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит и 205, 35 лв. (двеста
и пет лева и тридесет и пет ст.) дължими лихви за забава от 04.04.2019 г. до 25.08.2020 г.,
за които е издадена Заповед №381 от 03.09.2020 г. по ч. гр. д. № 661/2020 г. по описа на
Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА И. С. А. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „УниКредит Булбанк"
АД сумата от 85 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 661/2020 г. по
описа на Районен съд – Карнобат и сумата от 835 лв. – разноски в исковото производство по
гр. д. № 714/2022 г. на Районен съд – Карнобат.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5