Решение по дело №1924/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по подадена жалба от С. П. С. против Решение № 1812/05.03.2024г. постановено по адм. дело № 1924/2023г. по описа на А. съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения иск от С. П. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП [населено място] за осъждане на ответника да му заплати сумата от 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия в периода от 22.10.2022г. до 13.05.2023г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Жалбоподателят в жалбата сочи, че решението е несправедливо, неправилно, постановено без да са взети предвид фактите и обстоятелствата, като съдът се е предоверил на справките изготвени от ответника и без да е назначена СМЕ. Иска, съдът да отмени постановеното решение по адм.дело № 1924/2023г. и съдът да върне делото за разглеждане от друг състав. В съдебно заседание лично и чрез процесулания си представител поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено.

Касационната жалба е връчена на другите страни и в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор на касационната жалба от ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, чрез пълномощника Т. Ч.-старши юрисконсулт в ОС „ИН“ [населено място]. Ответникът в отговора изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Представител на окръжна прокуратура – Бургас счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството е допустимо.

А. съд – Бургас, като взе предвид наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискванията на чл.218, ал.2 от АПК намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от С. П. С. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода против ГД „Изпълнение на наказанията“-София при Министерството на правосъдието [населено място] с който ищецът е претендирал обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия извършени в периода от 22.10.2022г. до 13.05.2023г. изразяваща се в болки и страдания, системна невъзможност да спи, да диша нормално, страх и безпокойство. Сочи, че на 20.10.2022г. след оплакване от кашлица и запушен нос му бил изписан антибиотик, без витамини и след преминавана курса на лечение с антибиотик, около носа му се появила тежест, но не бил изведен за консултация с външен лекар УНГ и неглежирането на състоянието му довело до болки и страдания, невъзможност на спи и да диша нормално.

С постановеното по делото Решение №1812 /05.03.2024г., съдът е отхвърлил предявения от С. П. С. иск като неоснователен и го е осъдил да заплати на ответника разноски в размер на 100лв.

Съдът след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извод, че твърденията за неосигуряване на медицинско обслужване са оборени от представените справки, медицинска документация и разпита на св.Р. П. –мед.фелдшер в МЦ при Затвора – Бургас. Съдът е приел, че не са установени незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на ищеца, като на ищеца е изписан Витамин С, едновременно с назначеното антибиотично лечение и на същия са предоставени 14 дражета от изписания витамин. Приел е, че С. многократно е приеман в медицинския център на затвора – за преглед, и му е прилагано съответно лечение за различни заболявания и след приключване на антибиотично лечение, изписано на 20.10.2022 г., по именно поява на постоянна тежест около носа. С. е бил прегледан от ОПЛ на Затвора Бургас – д-р Х., на 07.11.2022 г., като е констатирано добро общо състояние и не е установена необходимост от извършване на допълнителен преглед от конкретен специалист. Посочено е, че на ищеца е предоставено своевременно медицинско лечение с антибиотик и вит.С и така заболяването е било овладяно, а по късно на 21.11.2022г. при установен Ринофарингит отново е получил лечение, като на 29.11.2022г. при преглед е поставена диагноза „Санус“ / кл.здрав/.

Настоящия състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението му.

Пред настоящата инстанция касатора е представил 3бр. жалби до началника на Затвора – Бургас / от 28.05.2023г., 17.05.2023г. , 03.10.2023г./ с искания, които с оглед на процесния период уточнен с исковата молба от 22.10.2022г. до 13.05.2023г. са правно ирелевантни, тъй като касаят друг период. Представена е пред настоящата инстанция и молба от 21.11.2022г. от касатора до МЦ при Затвора в която са изложени оплаквания във връзка с дишането през носа, като видно от събраните доказателства С. С. е прегледан на 21.11.2022г. поставена му е диагноза Ринофарингит и е получил съответното лечение. Преценката дали за пациента има необходимост от консултация със специалист е на личния лекар и в конкретния случай не е назначена консултация със специалист УНГ. Видно от представената медицинска справка за процесния период касатора многократно е бил преглеждан и при необходимост е бил консултиран със специалисти – офталмолог, невролог, ортопед.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите причинени на лишените от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение по чл.3 който предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко или унизително отношение.Разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗОНЗС предвижда, че за нарушение по ал.1 се смята и поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържана по стража изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства които уронват човешкото достойнство или пораждат чувства на страх, незащитеност, малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Настоящата инстанция напълно споделя съображенията изложени в мотивите на обжалваното решение, че на ищецът не са причинени твърдените в исковата молба нагативни преживявания. Не са доказа С. П. С. да е претърпял вреди в периода 22.10.2022г. до 13.05.2023г., които да са резултат да са в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника- ГДИН. От събраните по делото доказателства – медицинска справка, копие от амб. листи, копие от амб. журнал на МЦ в Затвор – Бургас, се установява, че след преглед на 20.10.2022г. и поставена диагноза Остър катар на горните дихателни пътища е проведено лечение включващо антибиотик и витамини. След приключване на лечението при преглед на 07.11.2022г. в амб.лист е посочено „ в много добро общо състояние, контактен, адекватен; бял дроб – чисто везикулярно дишане, без патол.откл.“, което налага извода, че е лечението е дало резултат и здравословните проблеми са овладяни своевременно. При последващ преглед на 21.11.2022г. е поставена диагноза Ринофарингит и отново е предписано лечение на касатора, като по късно той е постъпил и на лечение в ХО диагноза „язва на стомаха – кръвоизлив“. След изписване от ХО, в процесния период са проведени няколко прегледа, като мед.прегледи на 12.12.2022г. и 22.12.2022г. са били по повод оплаквания в десния крак и кръста. При наличие на каквато и да симптоматика касаеща заболяване на дихателните пътища, това щеше да бъде отразено при прегледите. При следващите четири прегледа през м. февруари е установено, че жалбоподателя е клинично здрав и на 21.04.2023г. му е поставени диагноза ОВИ с проведено лечение и предоставени медикаменти, след което на прегледи извършени на 24.04.2023г. и 12.05.2023г. е поставена диагноза – Санус.

Според настоящата инстанция касатора е получавал винаги навременна медицинска помощ, получавал е предписаните лекарства и са му провеждани последващи прегледи, след проведено лечение. Извод че е бил продължително време с кашлица, затруднено дишанеа и че не е получил достатъчно медицински грижи не може да се направи от събраните доказателства. При прегледите лекуващия лекар е направил преценка, че не е нужна консултация със специалист УНГ, като видно от медицинската справка касатора е насочван към консултация със специалисти при преценка, че такава е необходима и това е доказателство, че грижите за здравето не са пренебрегвани и са адекватни на нуждите.

Настоящия състав счита, че в хода на първоинстанционното поизводство не са допуснати процесуални нарушения . Събрани се достатъчно доказателства, въз основа на които са установени всички релевантни за спора факти и обстоятелства и извода на първоинстанционния съд, че твърденията за неизписване на витамини при провеждане на антибиотично лечение са оборени от представените от ответника и трети лица справки и приложената медицинска документация, а твърденията за необходимост от извършване на преглед от специалист УНГ са недоказани, тъй като преценка за необходимостта от консултация с определен специалист се прави от ОПЛ, който е преценил, че такава не е необходима. Консултация не може да бъде направена нито по преценка на ответника, нито по желание на касатора, ако такава не е необходима и ако адекватно лечения може да се назначи от мед.фелдшер или ОПЛ, каквото и в случая е направено. Не са установи бездействия на длъжностни лица от които касатора да е претърпял вреди и в тази връзка оплакванията са изцяло неоснователни и недоказани.

Неоснователно е било искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 286,ал..2 от ЗИНС предвижда, че ищецът дължи заплащането на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло, при оттегляне на иска, или при отказ от иска, а алинея 3 е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената д.такса и възнаграждението за един адвокатско е имал такъв съразмерно на уважената част от иска. Налага се извода, че в чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС са изчерпателно изброени хипотезите при които ищецът дължи разноски и че отговорността за разноски на загубилия делото ищец се ограничава само до разноските по производството т.е. разноски направени във връзка с различни процесуални действия, извършени по искане на страната / възнаграждение за в.л. и свидетели и др./, но не включва заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Затова и независимо от изхода на делото предвид разпоредбата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНС, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „ Изпълнение на наказанията“. Решението на първоинстанционния съд в частта в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ГД „ Изпълнение на наказанията“ следва да бъде отмено.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1812/05.03.2024г. постановено по адм. дело № 1924/2023г. по описа на А. съд – Бургас в частта с която С. П. С., [ЕГН] - изтърпяващ наказание лишаване от свобода е осъден да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София при Министерство на правосъдието [населено място] сумата в размер на 100 / сто/ лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ В С. решението в останалата му част.

Решението е окончателно.