РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Угренова Естейт“
ЕООД, ЕИК **********, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, чрез адв.
********** срещу П. Д. Я., ЕГН ***********, с адрес в гр. ******* иск да
бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 29,81 лева, представляваща част от потребена и
незаплатена електронна далекосъобщителна услуга за периода от м.02.2019г.
до м.03.2019г., дължима на основание сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* и П. Д. Я. договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от
дата 04.09.2018г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за мобилен
номер ********** при условията на тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса в размер на 24,99 лева и краен срок на договора –
04.09.2020г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е станал кредитор по
вземането на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С.Г. Груп“ ООД
цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като
цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на
основание сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като
цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г. „Угренова Естейт“ ЕООД встъпило
в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с
връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то
1
ответника следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне
при съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно
„С.Г.Груп“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от
мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019 г.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* и П. Д. Я., ЕГН *********** бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
******* от дата 04.09.2018 г., с който абонатът е избрал за ползване мобилен
номер ********, с избран тарифен план „Smart L“, при месечна абонаментна
такса в размер на 24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на това
били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената
услуга, на стойност 49,96 лева, а именно: фактура с №
**********/15.02.2019г. за периода на потребление от 15.01.2019 г. до
14.02.2019 г. и фактура с № *********/15.03.2019г. за период от 15.02.2019г.
до 14.03.2019г. Към всяка от фактурите имало приложена справка от
потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок довело до
едностранното прекратяване на индивидуалния договор. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 01.08.2019 г., генерирана
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Неизпълнението
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната за заплащането на част от дължимата сума в размер на
29,81 лева.
Иска се от съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че П. Д. Я., ЕГН *********** дължи и следва да заплати на ищеца
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 29,81 лв. /двадесет и девет
лева и осемдесет и една стотинки/ - представляваща незаплатена главница за
потребена далекосъобщителна услуга за периода от 15.01.2019г. до
14.03.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №710 от
26.11.2021г. по ч.гр.дело № 2370/2021г. по описа на КнРС.
Претендират се разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не представя отговор на
исковата молба. Явява се лично в открито съдебно заседание, като изразява
желание да заплати доброволно сумите, които дължи, като моли съда да му
даде възможност да ги заплати.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от 04.09.2018 г.
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
уговорена за ползване мобилна услуга за номер ********* при тарифен план
„Smart L“ с месечна абонаментна такса 24,99 лв., със срок на договора 24
месеца – до 04.09.2020 г.
2
Въз основа на договора е издадена Фактура с №
**********/15.02.2019г. за периода на потребление от 15.01.2019 г. до
14.02.2019 г. и фактура с № ********/15.03.2019г. за период от 15.02.2019г.
до 14.03.2019г. Общата стойност на услугите по двете фактури е на стойност
49,96 лв., като от тази сума се претендира 29,81 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) № **********,
сключен на 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД като цедент и „С.Г.Груп“ ООД – като цесионер, в полза на последното
преминали вземанията, които не са индивидуално посочени в договора.
От представеното по делото заверено копие на пълномощно се
установява, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
упълномощило „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер по договора за цесия от
16.10.2018 г., да изпраща уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до длъжниците, чиито задължения за предмет на сочения договор.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г.
„С.Г.Груп“ ООД на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията
си към физически и юридически лица. От представеното Извлечение от
приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. се установява, че в
полза на ищцовото дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента
„С.Г.Груп“ ООД вземане срещу ответника в настоящото в размер на 29,81 лв.,
на основание договор за мобилни услуги.
С Уведомление за цесия от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“
ЕООД, на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомява ответника за станалото
прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за
получаване на уведомлението от последния.
След справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът по подадената
искова молба – „ЮБЦ“ ЕООД, в хода на делото, е променило наименованието
на фирмата си на „Угренова Естейт“ ЕООД, считано от 09.05.2022г.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2370/2021 г. на КнРС
ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410
от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 710/26.11.2021 г., по силата на която е било разпоредено
длъжникът П. Д. Я., ЕГН ***********, да заплати на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД
сумата от 29,81 лева, представляваща незаплатени суми по фактури №
**********/15.02.2019 г., № ********/15.03.2019 г., за периода от 15.01.2019
г. до 14.03.2019 г. издадени въз основа на договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******* от дата 04.09.2018 г. сключен между
длъжника П. Д. Я. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от дата
16.10.2018 г., а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за цесия от дата 01.10.2019 г., лихва за забава в размер на 8,04 лева за периода
от 31.03.2019 г. до 16.11.2021 г., начислена върху фактура №
**********/15.03.2019 г., както и сторените разноски – 25,00 лева държавна
такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение. Тя е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Така, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
3
установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415
ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Исковете са предявени от „Угренова Естейт“ ЕООД по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца, в качеството му на кредитор, срещу ответника в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължение, посочено в заповедта за изпълнение, като в частта, отнасяща се
за сумата в размер на 8,04 лева - лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до
16.11.2021 г., начислена върху фактура № **********/15.03.2019 г. ищецът
изрично е заявил, че не претендира съответното вземане. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не се спори, че на 04.09.2018 г. между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, с което са избрани условията на
тарифен план „Smart L“, с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. за
срок от 24 месеца.
Кредиторът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ООД, като последното на свой ред, чрез
Договор за цесия от 01.10.2019 г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.
С договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си
на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да
произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да
узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по
съответния договор.
Уведомлението за осъществена цесия може да се връчи на длъжника
и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235,
ал. 3 от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и
законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия
кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което
действие се възприема за валидно и поражда правен ефект. Така, в настоящия
случай, съдът счита, че уведомление за цесия, изходящо от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, действащо чрез „С.Г.Груп“ ООД и от
„ЮБЦ“ ЕООД е достигнало до знанието на ответника.
4
Въпреки горното обаче, представеното уведомление (л.11 от делото)
по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД не може да произведе желания от ищеца
правен ефект. Същото изхожда от една страна от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез надлежно упълномощения
цесионер – „С.Г.Груп“ ООД (относно съобщаването на първата цесия от
16.10.2018 г.) и от друга – от „ЮБЦ“ ЕООД, посочено като цедент по
договора за цесия от 01.10.2019 г. В действителност обаче „ЮБЦ“ ЕООД по
втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на цедент, както е
посочено в титулната част на уведомлението. И именно в това свое качество
(на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето на
вземането на ответника по делото, то следва ищцовото дружество да е
надлежно упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019 г. –
„С.Г.Груп“ ООД. Данни за подобно упълномощаване по делото липсват.
Отделно от това, както стана дума, представеното уведомление
изхожда едновременно от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД, като положеният
в уведомлението подпис е само един, незнайно на кого. Така не става ясно чия
воля е отразена в уведомлението, доколкото не се установява чий е
положеният подпис.
На следващо място съдът счита, че приложеното към делото
Извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. (л.10
от делото) е релевантно именно за посочения цесионен договор (втори по
ред), като не става ясно дали процесното вземане е било предмет на договора
за цесия от 16.10.2018 г. По делото липсва представено извлечение от
приложение № 1 към Договор за цесия от 16.10.2018 г. като в същото време е
видно, че предмет на договора за цесия от 01.10.2019 г. са вземания по четири
други цесионни договора, по които цесионер е „С.Г.Груп“ ООД – от
16.10.2018 г. с цедент „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД; от
28.09.2018 г. с цедент „Кредихелп“ ООД; от 12.02.2019 г. с цедент „Кредит
респект“ ООД и от 13.01.2012 г. с цедент „Теленор България“ ЕАД. В
представеното по делото извлечение от Приложение № 1 липсва каквато и да
е връзка с първия по време договор за цесия от 16.10.2018 г., поради което
посоченото вземане към ответника може да е предмет на всеки един от вече
посочените четири цесионни договора, вземанията по които са предмет на
договора за цесия от 01.10.2019 г.
Изложеното дотук има за последица невъзможност на ищеца в
настоящото да се легитимира като титуляр на материалното право, с оглед
производното придобивно основание на вземането и неуспешно проведено
доказване на веригата от правоприемства, съответно и на произвеждане
действие на същата и спрямо длъжника по твърдяното вземане и настоящ
ответник.
Извън посоченото, настоящият състав намира, че претенцията е
неоснователна и поради това, че за възникването на паричното задължение
ответникът да заплати използвани мобилни услуги е поставено в зависимост
от пълно и точно престиране от страна на кредитора и доставчик на
съответната услуга – чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Доказателства, че такива са
предоставени не бяха ангажирани. Обстоятелството, че операторът е
изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
5
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. Издадените
фактури за ползвани телекомуникационни услуги са частни удостоверителни
документи, съставени от мобилния оператор и не се ползват с материална
доказателствена сила, съответно не доказват получаването на услугата от
ответника, нито изправността на кредитора като страна по договора.
Исковата претенция се явява неоснователна и като такава подлежи на
отхвърляне. При отхвърляне на исковата претенция поради неоснователност
на същата, заповедта не се обезсилва, но въз основа на нея не следва да се
издава изпълнителен лист (т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответната
страна, включително и тези, направени в заповедното производство. Поради
липса на искане в тази насока от страна на ответника, съответно и липса на
доказателства за сторени разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Угренова Естейт“ ЕООД, ЕИК
*********, с предходно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №81, вх.В,
ет.8, против П. Д. Я., ЕГН ***********, с адрес в гр. ********** да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество за сумата от 29,81 (двадесет и девет
лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща незаплатена сума по
фактури № **********/15.02.2019 г., № *********/15.03.2019 г., за периода
от 15.01.2019 г. до 14.03.2019 г. издадени въз основа на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски номер************ от дата
04.09.2018 г. сключен между длъжника П. Д. Я. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6