Определение по дело №1923/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал.2 от АПК във вр. с чл. 171, т.2, б.м от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на П. М. П. [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 20, чрез адв. А. Х.. Д. от АК – Варна против Заповед ППАМ № 24-0436-000248/ 18.08.2014 г. на началник на сектор към ОД на МВР – Варна, ІІ РУ – Варна, с която е наложена ПАМ на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2, б. м от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца, считано от 18.08.2024 г., като е отнето СРМПС № *********.

В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на процесната ЗППАМ, като се разпореди връщането на СРМПС на жалбоподателя до окончателното решаване на спора.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от ФАКТИЧЕСКА И П. С. следното:

Искането за спиране, е П. Д., като подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Или по-точно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона ex lege. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на жалбоподателя на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая жалбоподателят освен изложените аргументи, относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, най-общо е посочил, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителни и труднопоправими вреди, доколкото препятства използването на личния му автомобил като основно производствено средство за нуждите на семейството му. С тези аргументи и без да прилага доказателства е отправил искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт.

Съдът намира, че изложените в жалбата съображения не обосновават наличието на основания за спиране, нито са представени доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ. Изложените твърдения в жалбата са общи, като не би могло да се установи по какъв начин липсата на възможност конкретният лек автомобил да бъде използван ще доведе до негативни имуществени или неимуществени последици за жалбоподателя. Липсват и не са представени никакви писмени доказателства, които да водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗНПАМ.

Предвид горното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, А. съд – Варна, 15 състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. М. П. [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 20, чрез адв. А. Х.. Д. от АК – Варна за С. Н. П. И. на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0436-000248/18.08.2024 г., издадена от началник сектор към ОДМВР –Варна, ІІ РУ - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2 б. "М" от ЗДвП по отношение на П. М. П. [ЕГН] е наложена ПАМ – временно спиране от движение на собствения му лек автомобил за срок от 3 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението, чрез А. съд – Варна до Върховния административен съд на Р. България.

Н. основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от определението да се изпрати на страните.