№ 129
гр. А. 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310100954 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.124 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищците твърдят, че са наследници на е.а. К.а, В.А. С., Любина
Апостолова С., Ч.А. Б. и Г.А.Т. и по наследство от тях притежават правото на
собственост върху ПИ 21676.100.12 по КККР на с. Д. с площ от 2559 кв.м. От
смъртта на наследодателите до настоящия момент имотът се владее само от
тях. Ограден е с телена мрежа и масивен зид, има метална врата, заключена с
катинар. В него отглеждат овошки. Ищецът Г.К. със съгласието на останалите
ищци през месец февруари 2009г. е поставил в имота фургон за живеене
върху предварително излят фундамент от бетон. Никой друг не е упражнявал
фактическа власт върху него. Няколко месеца преди подаване на исковата
молба установили, че ответникът С.К. е признат за собственик по давностно
владение на същия недвижим имот с нотариален акт №20, том4, дело
№567/14,06,2018г. по описана нотариус К. След това с нотариален акт №167,
том 5, дело №879/11,09,2018г. на същия нотариус той е продал правото на
собственост върху него на Н.Н. Х. С това се оспорва притежаваното от
ищците право на собственост, поради което молят да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на описания недвижим имот при квоти, посочени в исковата
молба, като се отмени нотариален акт №20, том 4, дело №567/2018г. по описа
на нотариус С. К. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът С.К. оспорва предявения иск. Твърди, че е владял описания
в исковата молба поземлен имот много повече от 10 години преди 2018г. В
него не е имало поставен фургон за живеене, нито бетонна плоча. Ограден е
само частично с телена мрежа само от страна на пътя, липсва врата. Твърди,
че нотариалният акт, на който се позовават ищците, се отнася до друг
недвижим имот, а ако е за същия – ищците на са го владели за период от 10
години преди съставянето му. Ето защо моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Ответникът Н. Н. Г. твърди, че е купила имота от С.К. и не знае кой го е
владял преди сключване на договора между тях. Когато го купила имотът не
бил ограден от всички страни и в него нямало фургон.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
С нотариален акт №131, том I, дело №664/1988г. е.а. К.а, В.А. С., Л.А.
С., Ч.А. Б. и Г.А.Т. са признати за собственици по наследство и давностно
владение върху недвижим имот, представляващ празно дворно място,
състоящо се от 2280 кв.м., находящо се в с. Д., Пловдивска област, което село
е без регулационен план, при граници: улица, стопански двор и К. Г. С.. От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза В.Г. се
установява, че по КККР на с. Д. този недвижим имот е заснет с
идентификатор №21676.100.12, съответно че този поземлен имот е идентичен
с имот пл.№13 по плана от 1985г. В разписния лист към неодобрения
кадастрален план на селото имот №13 е записан като двор на Т.А.Х.. От
удостоверение за наследници на същия е видно, че такива са ищците по
делото, както и че наследствените им дялове са 3/12 общо за ЦВ. К. СТ. и П.
К. СТ., 3/12 за Н. АНГ. Б., 1/12 за К. Т. КР., 1/12 за П. Т. КР., 1/12 за Г. Т. КР.
и 3/12 общо за ЕЛ. Х. Й. и П. Х. СТ.. При тези квоти те са придобили
съответните идеални части от притежавания от наследодателя им недвижим
имот.
Между тях и ответниците е възникнал спор относно принадлежността
на същото, тъй като С.К. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху
същия недвижим имот - №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус
С. К. след което го е продал на Н.Н. Х.– нотариален акт №167, том 5, дело
№879/2018г. по описана нотариус С. К.
Или всяка от страните притежава документ, с който удостоверява
правата си, съответно и в нейна тежест е да установи основанието, на което
твърди, че е придобила правото на собственост.
Ищците са установили, че техните преки наследодатели – децата на
Т.Х., са придобили по наследство и давност спорния имот. Това е станало с
показанията на свидетелите Николина Атанасова и Никола Тодоров. Те
живеят в с. Д. и познават всички хора в това населено място. Познават добре
имота на Т.Х. и очертават неговото местоположение и площ, тъй като същият
е бил ограден още от първоначалния му собственик. Впоследствие каменната
зидария е започнала да се руши, но наследниците му са поставили мрежа и
циментови колове за ограда. В нея има врата, която се заключва, като всеки
от наследниците си има ключове. В дворното място има засадени овощни
дръвчета, като повече от 60 години той се обработва от наследниците на Т.Х.,
които освен това засаждат грах, фасул и картофи. Г.К. поставил в имота
фургон върху бетонна основа през 2009г. Свидетелите не познават лице на
име С.К., а също и Б.В., Й.А. и П.К. и не са виждали друг, освен
наследниците на Т.Х., да влизат в притежаваното от него дворно място.
Показанията им са основани на непосредствено възприети факти и
обстоятелства, както и на системни наблюдения върху недвижимия имот. Не е
така по отношение на показанията на свидетеля С.Н. С. Възприятията на
същия са епизодични, посещавал е имота общо 7 - 8 пъти, през различни
интервали от време. Последният път, когато е станало това, е през 2018г.
Спомня си, че имотът е около един декар и половина – два декара, както и че
в него не е имало постройка. Бил ограден с мрежа и бетонови колове.
Единственото което знае свидетелят, е, че С.К. е обработвал нива в с. Д., като
засаждал в нея картофи. Един път дори си купил от тях. Същият обаче не сочи
периодът, в който е станало това. Ето защо от показанията му не може да се
направи извод, че ответникът е установил свое владение върху процесния
недвижим имот, както и кога е станало това, съответно дали е изтекъл срок от
10 години. Не е установено също така дали същото е било непрекъснато, явно
и необезпокоявано. Дори да се приеме, че ответникът К. е обработвал нивата,
предмет на спора, или част от нея, то през същия период от време, ищците
също са упражнявали фактическата власт върху тази вещ, като също са я
обработвали. Не се доказа, че те са узнали за действията на К.. Напротив,
установи се, че той по никакъв начин не е манифестирал владението си, тъй
като никой в селото не го познава.
2
С оглед на горното ищците не са загубили правото си на собственост
върху процесния имот, тъй като ответникът не е придобил същото по
давностно владение. От събраните по делото доказателства се установи, че
той не е упражнявал фактическата власт върху него в продължение на 10
години, тъй като това са правили ищците. Поради това нотариален акт №20,
том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус С. К. невярно удостоверява
неговата принадлежност и следва да бъде отменен.
Тъй като К. не е притежавал правото на собственост върху имот
21676.100.12 по КККР на с. Д. към момента на сключване на договора за
покупко-продажба на същия, оформен с нотариален акт №167, том 5, дело
№879/2018г. по описана нотариус С. К. то той не е могъл да прехвърли
същото, съответно Н.Г. не го е придобила на основание покупко-продажба.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищците притежават правото на собственост
при квотите, посочени в исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на направените по
делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата
от 50 лева, заплатена държавна такса за образуване на дело и 15 лева,
заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и 850
лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева, заплатено
възнаграждение на вещо лице. Останалите разноски, посочени в списъка по
чл. 80 от ГПК, са такива извън настоящото производство, поради което и
макар и свързани с него, не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. К., ЕГН
********** от гр. А. ул.“Ц.И.А. II“ №104, ет.5, ап.45, и Н. Н. Г., ЕГН
********** от гр. А. пл.“А.Н.Х.“ №3А, че П. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Александър Стамболийски“ №62 е собственик на 1/12 идеална част, К. Т.
КР., ЕГН ********** от гр. П. ул.“Славееви гори“№31, ет.5, ап.13, е
собственик на 1/12 идеална част, Г. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“
№10, е собственик на 1/12 идеална част, Н. АНГ. Б., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Г.а“ №12, е собственик на 3/12 идеални части, ЦВ. К. СТ., ЕГН
********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27 и П. К. СТ., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“П.Д.“ №27, са собственици на общо 3/12 идеални части и ЕЛ. Х. Й., ЕГН
********** от гр. А. ул.“П.Д.“№25, ет.1, и П. Х. СТ., ЕГН ********** от гр.
А. ул.“П.Д.“ №25, ет.3, са собственици на общо 3/12 идеални части от правото
на собственост върху поземлен имот №21676.100.12 по КККР на с. Д.,
община А. област П. адрес: с. Д., ул.“Марциганица“ №54, площ: 2559 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 1300, съседи: 21676.100.242, 21676.100.13, 21676.100.14,
21676.100.251, 21676.100.17, 21676.100.16, 21676.27.99.
ОТМЕНЯ нотариален акт №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на
нотариус С. К.с район на действие Районен съд А. вписана в регистъра на
Нотариалната камара с рег. №234.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Ц.И.А. II“ №104,
ет.5, ап.45, и Н. Н. Г., ЕГН ********** от гр. А. пл.“А.Н.Х.“ №3А, да заплатят
на П. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Александър Стамболийски“ №62,
К. Т. КР., ЕГН ********** от гр. П. ул.“Славееви гори“№31, ет.5, ап.13, Г. Т.
КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“ №10, Н. АНГ. Б., ЕГН ********** от
гр. А. ул.“Г.а“ №12, ЦВ. К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27, П.
К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27, ЕЛ. Х. Й., ЕГН **********
от гр. А. ул.“П.Д.“№25, ет.1, П. Х. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“
№25, ет.3, сумата от 1115 лева (хиляда сто и петнадесет лева), направени по
производството разноски.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4