№ 5100
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110206275 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******** с ЕИК *********, чрез адвокат Б., срещу Наказателно
постановление (НП) № 758444-F745886 от 23.02.2024 г., издадено от Ст.К.Д., на длъжност
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите (НАП) – София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
(ДОПК) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 879
лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
В подадената жалба се излагат съображения за обективна несъставомерност на деянието по
чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Поддържа се и че съставът на нарушението не е бил осъществен от
субективна страа, поради обстоятелството че невъзможността да се изпълни задължението
се дължи на действието/бездействието на трето лице, което не е служител на юридическото
лице жалбоподател, с което е прекъсната причинната връзка между поведението на
служителите на санкционираното юридическо лице и нарушението и е било налице незнание
на правнорелевантни факти, а именно, че доставката ще бъде реализирана на посочената
дата, тъй като в заявката за стоки е била посочена друга дата. Сочи се, че издадената от
доставчика фактура в оригинал е негово едностранно действие и самата фактура е
придружавала стоката, а не е била връчена по-рано. Твърди се се, че получаването на
стоките в склада на дружеството в негово работно време не доказва наличие на очакване на
доставката. Правят се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и за
необоснованост на наказателното постановление. Поддържа се, че са налице предпоставките
1
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП, а в
условията на алтернативност – да замени наложеното наказание „имуществена санкция“ с
„предупреждение“.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят „******** е
представлявано от адв. Б., който поддържа депозираната жалба, като излага подробни
съображения за липса на данни за преносимост на транспортното средство, с което е
извършена доставката, за липса на знание, че поръчката ще бъде изпълнена на процесната
дата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В случай, че
нарушението бъде прието за извършено пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, излагайки аргументи, че конкретното нарушение отговаря на всички предпоставки за
прилагане на разпоредбата за маловажен случай.
Въззиваемата страна – н-к отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно призована,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. оспорва жалбата и пледира атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Намира неоснователно твърдението за незнание на датата на доставката с оглед твърденията
на свидетелката Цонева, че е очаквала доставка в срок до 30.11.2023 г., като поддържа, че
дружеството е следвало да прояви активност и да се осведоми за датата на доставката.
Посочва, че щом е извършен фискален контрол на транспортното средство, то е подлежало
на такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2023 г. в 12:45 часа при извършена проверка на адрес в град Ловеч, ул. "Хан
Кубрат" № 1, Складова база на "*******, стопанисван от "******* ,с ЕИК *********, във
връзка с осъществено ВОП на стоки по протокол № 1806028468551/24.11.2023 г.-06:14 часа,
съставен на ГКПП Русе - Дунав мост, на място на получаване, разтоварване на стоката при
направена справка в информационна система „Фискален контрол" било установено, че не е
налице информация за уникален номер на превоза за конкретната доставка, като това
обстоятелство е посочено и ПИПСВФР съставен на ГКПП Русе - Дунав мост. Превозваната
стока била „Черва, пикочни мехури и стомаси на животни, цели или на парчета, различни от
тези на рибите, пресни, охладени, замразени, осолени или в саламура, сушени или пушени" с
общо нетно количество 1690 кг. с код 0504 00 00 съгласно списък на стоките с висок
фискален риск. Заявка на посочените стоки била направена с Поръчка с изх. Номер
230/07.11.2023 г. (л. 108 по делото), в която бил отбелязан срок на доставка до 30.11.2023 г.
Липсват данни за кореспонденция между доставчика и направилото поръчка дружество за
уточняване на точното време на доставка, като свидетелите Хр. и Ц.С поддържат, че не е
дружеството не е било уведомено от доставчика дали и кога ще достави стоките преди
посочения в поръчката краен срок. В хода на извършената проверка била представена
фактура, придружавала процесните стоки,
№F5MMT 41304 от 23.11.2023 година, като стойността на стоката обект на ВОП е
2
45862.50/четиридесет пет хиляди осемстотин шестдесет две евро и 0.50 евроцента/, левова
равностойност от 89 699 лв. по фиксиран курса на БНБ. На място на получаване е съставен
ПИПСВФР № 180602846855-4/24.11.2023 година.
Свидетелката М. Т., на длъжност инспектор в ЦУ на НАП приела, че „******* с
ЕИК:********* е нарушило разпоредбите чл. 127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс, а именно при превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от
територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на
страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията.на.страната. За
извършеното нарушение свидетелката Т. съставила АУАН № F745886 / 28.11.2023 г., в който
приела, че нарушението е извършено в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, на
24.11.2023 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описаното нарушение и дадената
му правна квалификация, е издадено обжалваното наказателно постановление. С оглед така
установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приема от правна
страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.127и от ДОПК.
Нарушението е извършено за първи път.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Т., Хр., Ц-С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като ясни, последователни и кореспондиращи
с документите по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН, издадени са от
компетентните за това административни органи при правилно приложение на материалния
3
закон, но извън предвидените в ЗАНН давностни срокове и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени
от компетентни лица.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването
му.
Съгласно приетата з нарушена разпоредба на чл. 127и, ал. 1 ДОПК при превоз на стоки с
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на
Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз
до влизане на транспортно средство на територията.на.страната.
Съдът намира, че нарушението е извършено от обективна страна.
Доколкото санкционираният субект е юридическо лице, а отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда извършване на нарушението от
субективна страна.
От приложения по делото документ за поръчка от 7.11.2023 г. се установява, че срокът на
доставка е бил не на , а до 30.11.2024 г. Следователно действително за дружеството е била
налице възможност да прояви активност и да се осведоми за точната дата на доставката, за
да изпълни задължението си по чл. 127и ДОПК, поради което не може да се приеме, че е
била налице обективна невъзможност да узнае датата на доставката.
Съставът на настоящата инстанция намира, че за това нарушение се установяват
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото се отличава с по - ниска
от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което може
да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение, за което е съставен АУАН, с
оглед ниската обществена опасност на нарушението – извършено е за първи път, не е била
фиксирана точна дата на доставката и дружеството не е било уведомено за нея,
законодателното изискване за деклариране на такива доставки е било действащо от
01.10.2023 г. и дружеството все още не е било адаптирало типичните търговски отношения с
доставчиците си към изискванията за предварително деклариране на точна дата на
доставката, според настоящия съдебен състав представлява „маловажен случай“, поради
което не е следвало нарушителят да бъде санкциониран, а да бъде приложена разпоредбата
на чл.28 ЗАНН. Налагането на административно наказание, дори и в минималния размер не
би отговорило на заложените в чл. 12 ЗАНН цели. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН
4
са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Съдебният състав намира, че предупреждението на нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, в случая ще окаже необходимото превантивно и
превъзпитателно действие по отношение на нарушителя.
При този изход на производството, с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и
съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. Съдът
намира за неоснователно направеното от възиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 4224 лева, тъй като то е в минималния установен
от закона размер съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което разноските на жалбоподателя следва да му
бъдат присъдени в посочения им пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 758444-F745886 от 23.02.2024 г., издадено от
Ст.К.Д., на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите
(НАП) – София, с което на жалбоподателя „******** с ЕИК *********, на основание чл.
278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 879 лева за нарушение
на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „******** с ЕИК *********,, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдения акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложена административно наказание.
5
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на „******** с ЕИК *********, на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН сумата в размер на 4224 (четири хиляди двеста двадесет и четири) лева,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6