Р Е Ш Е Н И Е
№ 260810
гр. Варна, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в
публично заседание проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13274 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес ***
, чрез пълномощника му адв.Й.А. *** срещу „Д.З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** с която е предявен частичен иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 2804.11 лв. /две хиляди осемстотин и четири лева и единадесет стотинки/,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: броня предна, фар десен, калник
преден десен, тас декоративен преден десен, лайсна предна броня дясна, решетка
десен халоген, основа предна броня, рог десен, фародържател десен, казанче
разширителен съд, еко филтър горивни пари, казанче стъкломиещо, амортисьор
преден десен, маншон каре външно, подкалник преден десен, джанта предна дясна,
носач преден десен и дифузьор, радиатори) при ПТП настъпило на ***г. около 17:15 часа в гр.***, на кръстовището на
ул. „***“ и ул. „***“ по вина на А.М., като водач на лек автомобил марка „***“,
с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица със срок
на действие от 17.03.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 19.10.2020г. до окончателно
изплащане на вземането.
Исковата
претенция е предявена като частична, като с протоколно определение от 08.02.2021г.
е допуснато изменение на размера на същата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около
17:15 часа в гр.*** ищецът управлявал собствения си автомобил по ул. „***“
посока стадион „***“. На кръстовището с ул. „***“ водача на л.а. ***, с ДКН ***
не пропуснал ищеца и блъснал автомобила му в предната дясна част.
За настъпилото ПТП участниците съставили двустранен
протокол, в който посочили за виновен за настъпване на произшествието водача на
л.а. *** с ДКН ***, който бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество.
Автомобилът на ищеца имал много увреждания и не можел
да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило да използва „Пътна
помощ“ и заплатил за репатрирането сума в размер на 48 лева.
На ***г. ищецът уведомил застрахователя, извършен бил
оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен Опис – заключение за
вреди по щета № ***г., в който като увредени детайли били описани: броня
предна, фар десен, калник преден десен и тас декоративен преден десен. Тъй като
имало още увредени детайли се наложило след разглобяване да се извърши
допълнителен оглед на автомобила.
След разглобяване на автомобила бил извършен
допълнителен оглед и като увредени детайли били описани: лайсна предна броня
дясна, решетка десен халоген, основа предна броня, рог десен, фародържател
десен, казанче разширителен съд, еко филтър горивни пари, казанче стъкломиещо,
амортисьор преден десен, маншон каре външно, подкалник преден десен, джанта
предна дясна, носач преден десен и дифузьор радиатори.
Ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
905.65 лева, от което след приспадане на сумата за репатриране, обезщетението
за претърпените материални щети било в размер на 857.65 лева. Сумата била много
малка и не можела да покрие щетите. При проучване в няколко сервиза ищецът
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила била в размер
на 3857.27 лева. При приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение,
дължимия остатък от същото бил в размер на 2999.62 лева.
Ищецът прави искания по доказателствата, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва осъщественото на твърдяното в исковата
молба застрахователно събитие, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила,
управляван от виновния водач, както и извършените огледи на автомобила и
размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 905.65 лева,
включващо обезщетение на вреди в размер на 857.65 лева и 48 лева за репатриране
на автомобила. Застрахователното обезщетение било определено по експертна оценка,
както било поискано от ищеца във формуляра „Искане за оценка на вреди“. С
изплатеното застрахователно обезщетение ответното дружество изцяло изпълнило
задълженията си по договора за застраховка, поради което исковата претенция се
явявала изцяло неоснователна.
В условията на евентуалност се твърди, че исковата
претенция е в завишен размер, който не кореспондира нито с Кодекса на
застраховането, нито с действителните вреди от процесното ПТП. Към момента на
настъпване на произшествието автомобилът на ищеца бил на 9 години.
Претендираните от ищеца стойности на увредени части и материали, количество
труд, както и цената на сервизния час надвишавали обичайните пазарни такива.
Ответникът моли за отхвърляне изцяло на исковата
претенция и присъждане на направените по
делото разноски, прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на
направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
протоколно определение от 08.02.2021г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че на ***г.
около 17:15 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек
автомобил *** с ДКН *** и лек автомобил марка „***“, с ДКН *** по описания в
исковата молба механизъм, произшествието настъпило по вина на А.М., като водач
на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***, към ***г. лек автомобил марка „***“, с
ДКН *** е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 01.09.2020г. ответното
дружество е уведомено от ищеца за настъпилото застрахователно събитие,
извършени са два огледа на увреденото МПС от представител на ответното
дружество и описани увредените детайли по автомобила, както и ответното дружество
е изплатило на ищеца сума в размер на 905.65 лева, съставляваща 857.65 лева
обезщетение на вреди и 48 лева за репатриране на автомобила след
произшествието.
Спор
между страните е налице относно размерът на дължимото в полза на ищеца
застрахователно обезщетение и дали вече изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение покрива разходите за отстраняване на причинените по
процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно
събитие.
За
изясняване на спорния по делото въпрос са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че стойността на ремонта по автомобила на
ищеца по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 3973.40 лева с ДДС
при използване на оригинални части и 3661.76 лева с ДДС при използване на нови
резервни части от алтернативен източник. Вещото лице заявява, че при резервните
части „втора употреба“ не е налице ценоразпис, няма постоянна наличност и
липсва гаранция от доставчика, поради което некоректно би било определяне на
средна пазарна цена за части втора употреба. Според заключението използването
на части „втора употреба“ крие големи рискове, поради невъзможността да се
определи степента на амортизацията им, тяхната ремонтно-пригодност, както и
липсата на гаранция от страна на доставчика, което ще се отрази на качеството,
сигурността и всички съпътстващи функции свързани с експлоатацията на
автомобила. Влагането на резервни части „втора употреба“ винаги би се отразило
на сигурността на автомобила, дори когато се касае за калник, фар или казанче
за течност. Като примери посочва, че при фар втора употреба и с недобра
рефлектираща способност, това ще намали видимостта на водача, а казанчето за
течност за чистачки би могло в сюблимен момент да се окаже пробито, да няма
течност и почистването на предното стъкло да е невъзможно. Няма доставки на
части втора употреба и никой не гарантира качество при поставяне на такива
резервни части. Автомобилът на ищеца бил един от екзотичните модели на ***, не
е от масовите и като цяло при него по-трудно се намирали части втора употреба.
При
определяне на цената на резервните части е без значение начина на използване на
автомобила за таксиметрова дейност, като не може да се определи и амортизацията
на увредените части. Вещото лице посочва, че след като автомобилът е минал
годишен технически преглед, то същият отговаря на всички изисквания за движение
на МПС по пътищата. Автомобилът на ищеца е бил технически изправен и годен за
движение по пътищата, като не може да се определи дали и каква е била
амортизацията на отделните увредени части, но дори и при установяване, това,
както и използването на автомобила за таксиметрова дейност не се отразява на
цената на необходимите за ремонта резервни части.
За изготвяне на заключението вещото лице е
ползвало средна пазарна цена на труд определена въз основа на предлаганата цена
на труд в поне три сервиза, които притежават сертификат за качество ISO
9001:2008 и три сервиза, които не притежават такъв сертификат. Вещото лице е
посочило в заключението предлаганите цени на труд от отделните сервизи, при
което би могло да се определи отделна средна пазарна цена на труд в сервизи,
притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008 и в сервизи, които не
притежават такъв сертификат. Приетата цена на труд е 30.40 лева с ДДС за 1
нормочас. Вещото лице заявява, че сред сервизите, които притежават сертификат
за качество ISO 9001:2008 в гр.*** има и по-високи цени на труда от тези в
заключението и дава пример, че в сервиз „***“ цената на труд е 80-90 лева за 1
нормочас, а в „М“ е над 90 лева и ползваните при изготвяне на заключението цени
на труда в сервизи притежаващи такъв сертификат са едни от най-ниските и дори
под средното нива.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено /л.57-66/.
Предявен е иск с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди.
Исковата претенция е
процесуално допустима като ищеца е представил доказателства, че е поканил
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като спорно между страните е дали изплатената сума в размер
на 905.65 лева, съставляваща 857.65 лева обезщетение на вреди и 48 лева за
репатриране на автомобила след произшествието е достатъчна за да възстанови
изцяло настъпилите за ищеца щети по автомобила му.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. Между
страните липсва спор относно наличието на предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Спор между страните е налице само
по отношение размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.
С доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните за установяване на
твърдените от тях факти, като в тежест на ищеца е възложено да докаже размера
на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания,
в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
Съдът намира, че ремонтът на
автомобила на ищеца може да бъде извършен както в сервиз, сертифициран за
качество ISO, така и в такъв, който няма сертификат, поради което и като
разходи за труд и материали за ремонта, подлежащи на възстановяване, следва да
се вземе средната пазарна цена (при отчитане на оферти както на сертифицирани,
така и на сервизи без европейски сертификат за качество), която, определена
съобразно заключението на вещото лице е в размер на 3661.76 лева. При
определянето на средните пазарни цени на труд са ползвани цени както от сервизи
притежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008, така и от сервизи без този
сертификат. Вещото лице пояснява, че е ползвало цени на труд на сервизи,
притежаващи сертификат за качество сред най-ниските цени за такива сервизи,
като определената средна пазарна цена е осреднената цена на труд в посочените в
заключението шест сервиза. Размерът на вредите по автомобила на ищеца следва да
се определи по цени за нови резервни части от алтернативен източник, които биха
гарантирали необходимата сигурност на автомобила след ремонта, като не може да
се иска от застрахованото лице да отремонтира автомобила си с части „втора
употреба“, независимо каква е била амортизацията на частите преди
застрахователното събитие и за какво се е ползвал този автомобил.
По изложените съображения дължимото
от застрахователя обезщетение за настъпилото застрахователно събитие е в размер
на 3661.76 лева. Ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 857.65 лева за претърпените вреди и 48 лева разходи за репатриране на автомобила.
Неизплатения и неприсъден остатък от дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение е в размер на 2804.11 лева, поради което исковата
претенция се явява изцяло доказана по основание и по размер и следва да бъде
уважена.
Предвид изходът от спора ищецът има право на
поискани и действително сторени разноски. Сторените от ищеца разноски са в общ
размер на 782.16 лева, като разноски в посочения размер следва да се възложат в
тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 2804.11 лв. /две хиляди осемстотин и четири лева и единадесет стотинки/,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: броня предна, фар десен, калник
преден десен, тас декоративен преден десен, лайсна предна броня дясна, решетка
десен халоген, основа предна броня, рог десен, фародържател десен, казанче
разширителен съд, еко филтър горивни пари, казанче стъкломиещо, амортисьор
преден десен, маншон каре външно, подкалник преден десен, джанта предна дясна,
носач преден десен и дифузьор, радиатори) при ПТП настъпило на ***г. около 17:15 часа в гр.***, на кръстовището на
ул. „***“ и ул. „***“ по вина на А.М., като водач на лек автомобил марка „***“,
с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица със срок
на действие от 17.03.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 19.10.2020г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 782.16 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: